Трябва ми съчинение/анализ/есе с тема подобна на "Сравненяване образите на Ахил и Хектор" Видях че има няколко такива теми но ми се иска да има още 1 8-) Благодаря !
СРАВНИТЕЛНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБРАЗИТЕ НА АХИЛ И ХЕКТОР
Главните герои в поемата „Илиада” на Омир са Ахил и Хектор. Възвишеността и правдивостта на „Илиада” се дължат пре¬ди всичко на тези двама герои. Като типич¬ни епически герои, те носят в себе си всички черти на героическия епос.
I. ОБЩИ ЧЕРТИ НА ЕПОСА В ОБРАЗИТЕ НА АХИЛ И ХЕКТОР
1. Митологическа основа на образите.
Образите и на двамата герои са взети от митологията.
Ахил е син на цар Пелей и мор¬ската богиня Тетида. Той е най-силен между ахейците, дошли при Троя, и съзнава си¬лата и величието си. Те са му подарени от боговете. Съдбата му е предопределена: да участва в Троянската война, да загине млад, но достигнал слава. Той е галеник на боговете. Много от тях го покровителстват, а между тях най-много Атина Палада и Хера - най-могъщите богини на Олимп.
За разлика от Ахил, Хектор няма божествен произход. Той е първороден син на троянския цар Приам и Хекуба. Закрилят го Апо¬лон и Афродита - богове на изкуството и любовта. Тяхната стихия не е войната и затова, когато Зевс решава с жребий съд¬бата на Хектор, те го изоставят.
2. Омировият герой - идеал за човек и воин.
а) Физическата сила - основно качество на Омировия човек
Като типични епически герои, Ахил и Хек¬тор въплъщават идеала на Омир за човек и воин. Едно от основните им качества е физическата сила. Тя се усеща в снажния и мощен ръст на героите. Те са по-силни от обикновените хора, защото стоят по-високо от тях в обществото.
б) Духовната красота на двамата герои
Физическата сила и красота на Ахил и Хектор естествено преминават в красо¬та и качества на ума. Съчетават се хар¬монично с високи нравствени добродете¬ли. За тях ценно е всичко, свързано с благо¬то на колектива, защото Ахил и Хектор оли¬цетворяват народната съдба.
6) Основни войнски и нравствени доброде¬тели на Ахил и Хектор
За двамата герои основна цел на живота е славата - за себе си и за рода. Заветът тогава е бил: „Постоянно да се отличаваш с доблестта си и да имаш превъзходство над всички, да не срамиш рода на баща си. ”
Чувството за дълг и чест помага на Хектор да преодолее страха и да приеме дву¬боя с Ахил (XXII песен). То става причина и за гнева на Ахил, донесъл безкрайни беди на ахей¬ците. И двамата герои са жертвоготовни - избират смъртта пред безславния живот.
Ахейците могат да превземат Троя само ако Ахил е начело.
Троя устоява десет години на обсадата само защото Хектор ръководи отбраната й.
3. Принципи на епическия стил, свърза¬ни с изграждане образите на Ахил и Хек¬тор.
Общите черти в образите на Ахил и Хек¬тор ги определят като типични герои на класическия героически епос. Чрез тях Омир изразява преклонението си пред старина¬та. (Според историците, в „Илиада” е от¬разена древната микенска епоха - XII в. пр. Хр., която отстои с около 500 години от времето, когато твори Омир - VII в. пр. Хр.). В поемата се преплитат архаично и съвременно.
П. РАЗЛИЧИЯ МЕЖДУ АХИЛ И ХЕКТОР
1. Външност на Ахил и Хектор.
Героите са носители и на индивидуални качества, които ги правят много различни един от друг. Ахил и Хектор принадлежат на света на старината, която в класичес¬кия героически епос се смята за образец за подражание от новите поколения. Затова те са идеализирани герои. Конкретизацията е постигната чрез постоянни епитети, представящи героите.
Ахил е „бързоног”, „божествен”, „исполински”, „богоподобен”, „превъзходен”
Хектор е „меднохитонен”, „сла¬вен”, „блестящ”, „снажен” и др.
2. Специфичното в характерите на Ахил и Хектор.
а) Показани ли са в развитие характерите им?
Характерите на двамата герои са пред¬ставени като напълно изградени, с утвърдени качества, а не в развитие.
Ахил въплъщава всичко най-съвършено от гледна точка на воинска доблест. Той е мъжествен, величествен, не познава страх пред врага, има високо самочувствие и гор¬до съзнание за своята сила. Суровият и непоколебим воин обича родината си и чрез ненадминати сравнения Омир разкрива ус¬трема му в битката. Проявява жестокост, когато е оправдана (смъртта на приятеля Патрокъл). Образът му е конкретно-исторически обусловен, но същевременно непов¬торим. За древногръцкия свят Ахил е въплъ¬щение на националния идеал. Образът на Пелеевия син е сложен, изграден на основа¬та на антитезата. Героят е и безкрайно честолюбив, защото се обижда до такава степен на Агамемнон, че отказва да участ¬ва в по-нататъшни бойни действия. Мъж с чувствително сърце - плаче на брега на мо¬рето пред своята майка (I песен). Затова го определят като „една от най-сложните фигури в античната литература”. В образа на Ахил са събрани противоположни качества, характеризиращи го като герой от по-ста¬ро, варварско време.
Хектор удивлява с храбростта и самоотвержеността си, а някои черти го пра¬вят по-земен, по-човечен, нравствено бога¬та личност. Чувството за дълг на Хектор прераства в патриотично самосъзнание. За него няма по-висша цел от щастието на Троя. Допуска грешки, но ги изкупва с храброст и в крайна сметка с жи¬вота си. Чрез образни сравнения Омир пред¬ставя войнското величие на Хектор: „по¬добен на черен орел”, който с устрем напада „ято от птици крилати”. Той е по-разсъдлив от Ахил, търси по-разумни решения. Готов е дори на компромис - в XXII песен за миг допуска възможността да се спогоди с Ахил и да уредят конфликта по мирен начин, но гордостта му не му позволява. Предусещайки гибелта си, троянецът е стъписан пред лицето на Ахил и побягва, но проявеният страх не намалява героизма му. С благород¬ство и достойнство предлага на Ахил да не оскверняват трупа на победения. Така Хек¬тор се проявява като чувствителен и ми¬слещ човек за разлика от заслепения от стремежа към мъст Ахил. Образът на Хек¬тор е по-обаятелен, защото освен искрен патриот, той е любящ баща и съпруг. В трогателната сцена на прощаването с Андромаха, Хектор отправя гореща молба към боговете да запазят живота на сина му, свързвайки го с надеждите за Троя. Затова Хектор е пленителен както с воинските си качества, така и с човешките си доброде¬тели, които го представят като герой от по-ново време.
б) С какви средства Омир подчертава разликите у Ахил и Хектор?
Омир изобразява реални страни от характерите на героите, но следва епическа нор¬ма, която потопява човека в светлината на идеала. Художествените изразни средс¬тва, с които Омир си служи, най-често са: многократни повторения, постоянни епи¬тети, разнообразни сравнения, тържествена реч.
III. ОТНОШЕНИЕТО НА ОМИР КЪМ АХИЛ И ХЕКТОР
Омир обича Ахил, защото това е негови¬ят идеал за епически герой, но влага и час¬тица от своята любов в образа на човека Хектор.
Величието на Ахил е осветено от отблясъка на пожарите на ахейския свят - свят на грабежи и войни.
В образа на Хектор Омир изразява своята вяра в човека. Той избира вожд от враждебния лагер и въплъщава в не¬го мечтата си за човека, представите си за истинско човешко благородство. Хектор е предшественик на мирния живот, а Омир оценява мира като най-важна човешка пот¬ребност.
Героите на Омир са рожби на своето вре¬ме. При тях индивидуалността се отделя от типичното,но не като психологическа характеристика, а външно, като единство на духовно и физическо.