pifiella
01-09-2009, 15:09
Гледам през прозореца на мрачната сграда,
по улиците се разхождат майки с деца,
но къде е моята майка сега-нямам такава,
както нямам и баща.
Няма никой до мен,
сама съм през нощта,
сълзите от лицето си трия сама!
Няма кой да ме чуе в среднощната тишина,
но аз крещя и крещя"Защо съдбата ме наказа така?"
Да си подхвърлено дете на този свят
и за мене да няма връщане назад!
Да няма мила дума,да няма лека нощ,
да няма любов за мене!
Ах,защо светът е толкова жесток!
по улиците се разхождат майки с деца,
но къде е моята майка сега-нямам такава,
както нямам и баща.
Няма никой до мен,
сама съм през нощта,
сълзите от лицето си трия сама!
Няма кой да ме чуе в среднощната тишина,
но аз крещя и крещя"Защо съдбата ме наказа така?"
Да си подхвърлено дете на този свят
и за мене да няма връщане назад!
Да няма мила дума,да няма лека нощ,
да няма любов за мене!
Ах,защо светът е толкова жесток!