View Full Version : Моята диета
Здравейте на всички, които имат проблеми с тялото ...
Може да ме помислите за луда, но от утре ще мена само на чай - 2.5 л. и 3 лъжици мед. И наййй - много на едно кафе 3в1 8)
Ще карам така 30 дни ... Пък да видим, дали няма да поотслабна ...
Чувала съм, че го е правила една дама и бай си е отслабнала ...
След 30 дни, пак ще Ви пиша :D
Но, това е най - ефикасният начен, но е за хора със силна воля ...
brokeninside13
01-10-2009, 19:51
добре, но предполагам искаш стегната фигура трябва и на фитнес да ходиш :) просто отбелязвам.... незнам до колко е възможно 30 дни само на течности :shock: :? поне аз не мога :-D както каза "но е за хора със силна воля ..."
Karin_Vall_Gabbriel
01-10-2009, 19:52
ше се съсипше,ей!
:razz: 1-vo nikoga nqma da izdarji6 30dni na tozi rejim i 2-ako vse pak izdarji6 povqrvay mi nqma da ni pi6e6.
:razz: 1-vo nikoga nqma da izdarji6 30dni na tozi rejim i 2-ako vse pak izdarji6 povqrvay mi nqma da ni pi6e6.
:D :D :D
Аз съм от най-волевите :D Първо ...
Ще издържа ... Второ ...
Ммм ... вкъщи имам малка фитнес - зала 8) Трето ...
На всичко съм готова ... Четвърто ...
:D :D :D Не, хора, наистина ... Ако ми пъдне кръвното много, ще хапна нещо, колко за толкова ... Но на всичко съм готова ... Преди бях 47 кг. :(
A какви стрии ще ти излязат просто не е истина :?
Да не говорим,че няма да имаш никаква енергия,кожата ти ще загуби еластичноста и свежеста си и като за капак след тези 30 дни (не,че ще издържиш толкова ... а и 2.5 литра течности са твърде малко) захранването ти трябва да продължи МИНИМУМ 40 дни за да не се получи йо-йо ефект (въпреки,че при всички възможности пак ще качиш килограми)
После ще си анорексичка....Ще искаш да ядеш ама няма да можеш...
A da i ot sega se sboguvay s MINIMUM 50% ot kosata si.
После ще си анорексичка....Ще искаш да ядеш ама няма да можеш...
Да-да ... Вкарвате ме във филми ... Просто ще издържа :grin: Тук таме по някоя бонбонка и продължавам ... Ще видите :-P
Vmesto da pravish takiva drastichni dieto(dori bqh kazala glupavi),po-dobre se konsultirai sus specqlist,koq e dietata za teb !
niquetamere
01-10-2009, 20:37
АХАХАХАХХАХАХАХХА САМО ЧАЙ ...... няма да го коментирам,няма смисъл. Това ми напомня на един виц:
Един човек разказвал на приятеля си какк не може да върже двата края и е принуден да научи магарето си да не яде ..... Срещнали се след известно време и човека го пита.
- Е какво стана научи ли магарето да не яде.
- Абе няма такъв карък като мене, тъкмо 1 месец го научих да не яде и то взе че умря ~
Та как без храна ? Ще си изпатите много здраво с тези "диети" момичета .. вразумете се !
Колко килограма искаш да свалиш? Всичките ли?
След като имаш малка фитнес зала работи над себе си.
Не започвай да гладуваш, защото нещата, които ти казаха момичетата са само малка част от нещата, които може да си докараш от тази "диета" (дори не мога да го нарека така)
Ако искаш да си изготвиш план "Как да се затрия от планетата?" - давай и ще издържиш. Но ако искаш наистина да свалиш килограми и да не станеш след това носорог за зоопарка отиди при специалист да ти изготви диета или просто намали сладкото, пърженото и тестените неща (банално е да е повтаря, всички го знаем) и спортувай.
Здравейте на всички, които имат проблеми с тялото ...
Може да ме помислите за луда, но от утре ще мена само на чай - 2.5 л. и 3 лъжици мед. И наййй - много на едно кафе 3в1 8)
Ще карам така 30 дни ... Пък да видим, дали няма да поотслабна ...
Чувала съм, че го е правила една дама и бай си е отслабнала ...
След 30 дни, пак ще Ви пиша :D
Но, това е най - ефикасният начен, но е за хора със силна воля ...
Сигурно имаш голям проблем с килограмите. Ми отрежи си краката и ще олекнеш бре! Сигурно по-малко ще страдаш така :-x
LiveFlower
01-10-2009, 21:49
ААААААААААААААА ти чуваш ли си бе :shock: :shock: :shock: :shock: :shock: :shock: :shock: :shock: :shock:
Ти да не би да си член на някой мазохистичен клуб,а?
Имаш ли акъл в главата? Ама за какво ли задавам реторични въпроси,то ако имаше нямаше даже и да си помисляш за такава "диета"...
1.Ще си съсипеш здравето
2.Ще получиш много стрии
3.Можеш да хванеш анорексия
4.После ше има йо-йо ефект
5.Не е нужно да се гладува ,за да се отслабне
(напр имам една фр,която отслабна с 13 кг за 2 месеца само чрез здравословно хранене и спорт)
zai4ety13
01-11-2009, 09:49
ама неможе така бе! дори и анорексичките ядат повече! поне като неискаш да ядеш калорични неща яж зеленчуци и плодове,не се лишавай толкова от храната,ще си съсипеш здравето!
colymoly
01-11-2009, 09:52
след тази диета ти няма да имаш стомах момиче само кухина :?
ти нямаш акъл?!
колко кила си? Преди 47 сега може би 49 и вече се свърши света така ли?
cHooOpiHka___
01-11-2009, 09:58
аз мисля 4е няма какво да кажа след тва дето про4етох... само 1 съвет.......... ОСЪЗНАЙ СЕ ... на време 4е после може да е ве4е късно.. :(
colymoly
01-11-2009, 12:43
Ти да не би да си член на някой мазохистичен клуб,а?
Имаш ли акъл в главата? Ама за какво ли задавам реторични въпроси,то ако имаше нямаше даже и да си помисляш за такава "диета"...
1.Ще си съсипеш здравето
2.Ще получиш много стрии
3.Можеш да хванеш анорексия
4.После ше има йо-йо ефект
5.Не е нужно да се гладува ,за да се отслабне
(напр имам една фр,която отслабна с 13 кг за 2 месеца само чрез здравословно хранене и спорт)
поразпитай тази твоя френдка за тази диета струва ми се доста добра :) :shock:
NoShTnO_iZkUsHeNiE
01-11-2009, 12:55
Абе ти нормална ли си,може да имаш силна воля и да издържиш такъв режим,но после ще си развалина!Кажи колко килограма си в момента
Ти да не би да си член на някой мазохистичен клуб,а?
Имаш ли акъл в главата? Ама за какво ли задавам реторични въпроси,то ако имаше нямаше даже и да си помисляш за такава "диета"...
1.Ще си съсипеш здравето
2.Ще получиш много стрии
3.Можеш да хванеш анорексия
4.После ше има йо-йо ефект
5.Не е нужно да се гладува ,за да се отслабне
(напр имам една фр,която отслабна с 13 кг за 2 месеца само чрез здравословно хранене и спорт)
поразпитай тази твоя френдка за тази диета струва ми се доста добра :) :shock:
ами не е точно диета разбираш ли....просто спираш сладкото,белия хляб и всички тестени изделия.Наблягаш на ядките (ест че в суров вид)пилешкото месо , плодовете зеленчуците....избягваш газирано,алкохола,всякакви солети,чипсове и т.н....храниш се често по малко,пиеш течности за предпочитане домашно приготвени сокове и мноого вода........
разбира се важен е и спорта.....опппа отплеснах се доста
:oops: :oops: :oops: :oops:
s 1 luji4ka med 6te ima6 po- holqm i traen efekt.
colymoly
01-11-2009, 14:37
RaI4etO благодара ти много :)
Първо: Най-вероятно се бъзикаш... и ако все пак не е бъзик
Второ: На организма ти му са необходими минимум 1400 калории дневно, за да можеш да бъдеш един здрав и пълноценен човек. Е кажи ми тогава през тоя един месец ти от къде ще си ги набавяш тези калории?!?От въздуха ли...Момиче, осъзнай се малко - няма да имаш сили дори да станеш от леглото още след първите някоко дена, ще започне дти си вие свят, да припадаш. Абе с две думи голяма веселба ще е :lol:
Трето: Дори и най-наивния човек не би си повярвал, че може да издържи на това меню цял месец (ако може изобщо да се нарече меню)
Четвърто: Искаш да ослабнеш?Добре, похвално!Не това е начина обаче. Не си съсипвай организма.Пътят към доброто тяло минава през качествената храна.ХРАНА!А не гладуване- има разлика.Наблегни на плодовете, зеленчуците, нетлъстите меса, млечните продукти. От тези неща няма как да напълнееш. Яж дори и сладко когато ти се поиска, но всичко в умерени количества.
Имаш глава на рамене - мисли с нея! Умната ;)
RaI4etO благодара ти много :) пак заповядай!НЯма проблеми,когато мога да помогна! :-)
Ou7taControL
01-11-2009, 19:22
1во- ще ти излязат стрии..
2ро- организма ти има нужда от много витамини и други хранителни неща, които в чая ги няма
3то- ще си съсипеш имунната система.. все пак става въпрос за цял меесец..
4то- без фитнеш ще станеш като парцал с извинение
5то- луда си, ако все пак си си решила .. ем успех, пиши след месец задължително 8-) пък може да те вкарат в рекордите на Гинес
pifiella
01-12-2009, 15:51
Дано след тези 30 дни между повръщанията да намериш време да ни пишеш...........как се развива диетата и дали случайно не си минала на фотосинтеза......!11111 :-x :-x :-x :-x :-x глупави момичета
нуждаеш се от основни хранителни вещества,които в чая ги няма..нуждаеш се означава,че се нуждаеш,за да живееш.
това е с цел да подобриш външния си вид нали?има много по-разумни и достатъчно строги диети като разделно хранене например,които ще ти помогнат и то много!от това,което ти описваш една приятелка припадна на втория ден пред хладилника ..
-стрии(незаличими белези от прекалено бързо отслабване или надебеляване);
-избледняване тена на лицето,губене на жизнеността
-опасност или от йо-йо ефект(ако все пак издържиш,на 31-я ден все пак ще хапнеш нали?смятай,че ти се е лепнало веднага..)или от това да привикнеш към този убийствен режим и да станеш анорексичка(мислиш си,че не си от онези момичета,които са толкова тъпи,че..да ама не,поста ти показва съвсем друго);
най-глупавото е,че накрая няма да си доволна разбираш ли?а ще си се жертвала толкова много.ще си погрозняла като мумия,а не с красиво и стегнато тяло,което със спорт и малко ограничения лесно можеш да постигнеш без да се хабиш :)
http://vbox7.com/play:74de94ec !!!!!!!!
боже, боже... диети колкото щеш. Но точно тази не ти я препоръчвам защото и за 20 дена можеш да свалиш над 5/10 килограма и то със здравословно хранене и много спорт. Ако искаш да ти кажа нещо повече за множеството други варианти, които имаш ми пиши ЛС и ще пусна още някой пост тук. Е това е от мен и гледай да се вразумиш. :)
kalpazanka
01-13-2009, 08:10
Като видя тема за диета, ми се изправя косата! Просто си знам какви откачени схеми на хранене си налагате! :shock: :shock: :shock: :shock: :shock:
И както винаги ще се намери някой да гракне да спреш газираното и тестените изделия, че и сладките /само за последното съм съгласна!/ Като си вземете Дерби например, колко от вас се сещат да погледнат етикета аджеба к'во пият?! /Отговорът ми е ясен./ Да сте забелязали, че все по-малко стават напитките със захар или глюкозо-фруктозен сироп? М? Всичките са наблъскани с аспартам, ацесулфам и какво ли още не, за да пише на калорийната стойност 0! Газираното не е препоръчително не заради килограмите, а заради съдържанието на въглена и фосфорна киселина /последната е в кока-колата/, увеличаващи многократно риска от възникване на кариес! А откъде накъде се спират тестените изделия, ако смея да попитам?! При диета трябват И въглехидрати, но не концентрирани /затова съм съгласна само и единствено със съвета да не се яде сладко- шоколади, вафли и т. н./
:razz: 1-vo nikoga nqma da izdarji6 30dni na tozi rejim i 2-ako vse pak izdarji6 povqrvay mi nqma da ni pi6e6.
:lol: :lol:
MalaBuzka
01-13-2009, 12:30
аз преди време бях отслабнала доста (доста доста за моите килограми... от 49-50 бях станала 44) и без да гладувам така като теб ... просто се хранех здравословно и спортувах по час- час и половина на ден... но моята най-добра приятелка реши да се подложи на твоя режим... почти седмица мина и припадна в автобуса... дойде линейка .... после лекарите казаха че е била на границата... по добре се вразуми за да не си навлечеш същите беди
mysterious93
01-13-2009, 15:39
ae tva ne mi se struva seriozno ...nz...kolko kuha leika trqbva da si za da napravi6 ne6to takova? :-o
Ch0c0la73
01-14-2009, 11:42
ANOREKSIQ!
ANEMIQ!
BULIMIQ!
QZVI(po kasno i povreme razviti)!
RAZSTROISTVO NA CELIQ METABOLIZAM,OTDELITELNA SISTEMA,STOMAH,4REVNITE PATISHTA I IZOBSHTO VSI4KO SVARZANO S HRANOSMILATELNATA SISTEMA!
EI TVA TE 4AKA!
I AZ SAM PREDPIEMALA DRASTI4NI MERKI NO ZNAM KAK DA GI PREDPIEMAM!NE PRIEMAM TAKIVA RISKOVE ZA ZDRAVETO SI! PROSTO OT FAKTA 4E AKO NA DEN PRIEMASH POD 1000 kkal 95% ima veroqtnost da lepnesh anoreksiq.. a anemiqta ti e v karpa varzana i bez tva sig...s teq tvoite na4inaniq.... kasmet ;) kasmet.....
UnaBletoLoVeU
01-14-2009, 17:34
:lol: Ех, че весело.
***
Не знаех, че има толкова тъпи хора :)
И толкова наивни.
И толкова необразовани.
И толкова неразсъдливи.
fre3styl3
01-14-2009, 18:06
Сладуранка, виж какво ти намерих (: Ако ти е скучничко да си пиеш само водичка го прочети, току виж ти дошъл акълец в главичката ;)
"И така... ти си мислиш, че галадуването е добър начин да отслабнеш, нали? А аз си мисля, че си чела твърде много приказки. Е, това не е една от тях. Нито пък хранителните разстройства са такива. Те са абсолютният ад. Но след като си решила да влезнеш в него, аз ще те подготвя. Ще ти кажа какво точно ще се случи с теб. Ако това не те накара да разбереш колко глупаво е да се втурнеш и да се опитваш да развиеш анорексия, то ти пожелавам успех в опиттие да се самоубиеш. Защото това е, което всъщност ще направиш.
Най-голямата ирония в цялото това упражнение по гладуване за отслабване е, че през половината от времето то не работи. Обзалагам се, че си мислиш, че в края на пътя ше си абсурдно слаба и прекрасна, нали? Грешка. Няма да бъдеш прекрасна и всъщност напълно възможно е да напълнееш. Но едно нещо е сигурно. Абсурдното е неотменна част от офертата. Защото твоят разум вече няма да е твой. Целуни го за сбогом, надявам се, че не си го харесвала.
Колкото по-малко ядеш, толкова повече метаболизмът ти отслабва. Можеш да гладуваш и гладуваш и гладуваш и всъщност да отслабваш съвсем малко... или ако си голяма късметлийка ... може да гладуваш и гладуваш и гладуваш и... да напълнееш.
Тялото ти може просто да откаже и теглото да не отива никъде и въпреки че не отслабваш, все пак ще си зависима. Няма да можеш да спреш. Когато тялото ти започне да не изпълнява функциите си заради недохранването, ще бъдеш твърде обсебена от болестта, за да можеш просто да си кажеш “О... това не работи... мисля, че ще започна отново да ям.” Не... ти ще бъдеш отчаяна и ще ядеш все по-малко и по-малко и ще правиш все повече и повече упражнения. Вероятно няма да си в състояние да правиш упражения. Вероятно мускулите ти ще откажат. Тогава ти ще се паникьосаш и ще се опиташ да ядеш все по-малко, за да компенсираш за това, че не можеш да спортуваш до припадък (това е просто метафора, тъй като, естествено, ти не отслабваш). По това време ти не може и да ядеш по-малко. Тъй като вече почти не ядеш, просто се поддържаш на ръба и не можеш да спреш. Това не дава резултати и ти все пак не можеш да спреш и, без значение дали дава или не резултат, ти няма да видиш истината. Всъщност никога няма да разбереш точно на какво приличаш. Не... без значение какво си мислиш, ти трябва да тежиш най-малко 200 килограма. Тежиш толкова, без значение дали тежиш 70 или 30 килограма. Ти си дебела. Абсурдно е правилната дума, нали? Наистина, може и да си от щастливките, някоя от онези, които не отслабват. Но не си мисли, че не си болна. Това не е истина... Кожата и косата ти са сухи, зъбите те болят, нямаш менструация, костите те болят, мускулите ти се схващат... е, няма нужда да продължавам. Ти все пак искаш това, разбира се. Все пак, ти няма да бъдеш така. Няма да се провалиш. Ще успееш, ще бъдеш слаба и перфектна. Красива.
Е, след като смяташ да спечелиш, защо пък да не ти кажа каква ще е наградата, хм?? Тя всъщност е доста добра. Ще бъдеш кльощава. Болезнено кльощава. Ребрата ти ще се броят и кокалите на ханша ти ще стърчат. Ти няма да виждаш това. Ще гледаш в огледалото и ще се виждаш дебела. Ще виждаш паласки. Ще виждаш момичета, които тежат 25 килограма повече от теб и ще се чудиш защо не можеш да бъдеш слаба като тях. Ще се гледаш всеки ден в огледалото и ще се кълнеш, че си качила поне 5 килограма. Другите ще виждат как се смаляваш, но ти няма да го виждаш. Никога няма да видиш истината. Другите обаче ще я виждат. Ще бъдеш болезнено кльощава... но няма да бъдеш красива и те ще го виждат. Ти обаче не... ти ще бъдеш прекалено заета да гладуваш и ще се чудиш кога си се превърнала в дебелата си леля. Няма да бъдеш привлекателна. Няма. Ще имаш големи тъмни кръгове под очите. Кожата ти ще бъде прозрачно бледа и ще има прекрасен сивкав оттенък. Гримът няма да ти помогне. Няма, не си въобразявай. Дори не се опитвай да пробваш. Губиш си времето, време, което обичайно използваш, за да гледаш храната в хладилника. Разбира се, хората може и да не забележат, че си сива. Те ще са твърде заети да гледат тъмните черни, сини и лилави петна, с които си покрита. Всичко, което правиш, ще завършва със синина. Всичко.
Имаш красива коса? Вече няма да имаш. Ще бъде суха като слама и слаба. Без блясък. Мислиш, че балсамът ще ти помогне. Няма. Няма, така че няма смисъл да опитваш. Може да омекоти косата ти за малко (след като използваш половината шише, разбира се ), но няма да я накара да изглежда по-добре. Но ластик за коса? Виж, от това ще се нуждаеш. Най-вероятно ще го носиш през цялото време. Ще имаш нужда и от боя за коса. Искрено се надявам косата ти да няма хубав цвят... защото скоро няма да го има. Да, цветът на косата ти ще се промени. Може да почне и да посивява. Но сивото е хубав цвят, нали? Аз го харесвам. Мисля си, че сивкавият кафяв цвят на мястото на естествения червен и рус ми придава ... как да го кажа... достойнство. Като стана дума за коса, харесваш ли лицево окосмяване? Надявам се, че да. Защото ще го имаш. Аз имам прекрасни бакенбарди. Много са хубави. Всъщност, секси окосмяването е навсякъде по тялото ми. Мъх, мъх, мъх. Супер е. Всички момчета го харесват и всички момичета искат да имат. Ревнуват, нали знаеш? Казвам им как съм го получила... гладувайки... Те никога не са пробвали... И знам защо. Не е, защото са умни и здрави... не, не. Защото са слаби. Не са силни като мен. Разбира се, моите мускули се разпадат, като става дума за това, и аз не мога вече да вдигам дори 20-килограмовите си гирички, но все още съм силна, нали? Да,... защото не ям и това е истинската сила, нали? Като отричаш основното нещо, от което се нуждаеш, за да живееш. Да... силна и умна.
Обзалагам се, че си едно от тези момичета с прекрасни естествени нокти. Онези бляскави нокти, които са толкова дълги, че хората понякога си мислят, че са изкуствени? Изрежи ги. Хайде, изрежи ги сега. Те и без това ще се счупят скоро. Целуни за сбогом и новата си сива коса. Скоро ще започне да капе. Ще трябва д чистиш канала по около 6 пъти, докато взимаш душ, за да може водата да се оттече. Ще трябва да намериш и начин да изхвърляш тампоните си така, че да изглежда, че си ги ползвала. Запомни да казваш на майка си да ти купува тампони веднъж месечно. Не можеш да й позволиш да разбере, че нямаш мензис и няма да имаш. Надявам се, че не правиш секс, защото няма да разбереш дали си бременна или не. Предполагам, че можеш просто да си взимаш тест на всеки няколко седмици и да... все пак можеш да забременееш. Надявам се да няма да обичаш бебето, тъй като има голяма вероятност да го загубиш. И най-вероятно това ще е най-доброто, което може да се случи, тъй като анорексията може да предизвика прекрасни увреждания. Така че ще ти се наложи да живееш със знанието, че детето ти е умряло или трябва да живее с ужасно увреждане заради теб.... но слабостта си заслужава. Малка цена се плаща за перфектността, въпреки че не си ти тази, която ще плащаш. Кой се нуждае от пълните си умствени възможности? Надявам се, твоето дете - не. Но това може въобще да не е проблем. Може никога да нямаш деца. Може да останеш стерилна. Е, да... от бременността и без това се надебелява.
Не обичам да спортувам. А обичах. Но вече не... и ти скоро няма да обичаш. Бейзбол? Не. Няма да можеш да удряш, нито да хващаш. Кажи сбогом на рефлексите и добрата координация. Няма да си в състояние да тичаш, за да играеш баскетбол, а ако играеш футбол, ще си счупиш таза. Никога не си се и нуждаела от него, нали? Новата протеза ще ти свърши работа. И без това тазът ти нямаше да остане непокътнат дълго, не и при това намаляване на костната плътност. Но прегърбената стойка е добра. Надявам се да мислиш така, тъй като вероятно ще я придобиеш на около 30.
Тъй като си една от онези специалните, анорексичните, надявам се, че обичаш леденостудена вода. Излей я. Пий нормална вода, топла диетична кола. Твърде боли да пиеш студено. Понятието чувствителни зъби тук значи друго. Забрави онези специални пасти за зъби. Те няма да действат, когато зъбите ти малко по малко умират в резултат на липсата на витамини. Вероятно никога не си харесвала зъбите си. Протезите, виж, са хубави. Харесва ли ти да седиш? Е, лошо. Не можеш вече да го правиш. Краката ти ще изтръпват целите до горе. Болезнено ще изтръпват. Това не е онова, което познаваш, онези тръпчици. Това боли. Един съвет. Когато ги отпуснеш, след като си ги кръстосала, просто седи. Не се опитвай да ги движиш или да ги удряш, за да ги събудиш. Лоша идея... много е болезнено. Недей да ставаш, освен ако не ти харесва да припадаш.
Което би било добре, тъй като и това ще ти се случва. Ново хоби, падане. Краката ти вече няма да те държат. Да се подгъват ще е новата им любима задача. Харесва им да падат. Ще прекарваш доста време на земята. Припадъците също ще са чести и не си мисли, че това можеш да скриеш. Когато и да се строполиш на пода на хола пред майка ти или брат ти, те ще се чудят защо... и освен ако не са пълни идиоти, те вероятно ще знаят защо... особено ако си 30 килограма поднормено тегло. Свикни с натякванията. Яж това, яж онова, защо си причиняваш това? Винаги можеш да избягаш в стаята си. Там можеш да си лежиш на леглото и да си хапеш устните, докато не прокървят... питаш се защо ще правиш това? Заради спазмите в краката, разбира се... о! Забравила съм да го спомена! Ооо... спазмите са чудесни. Мускулите ти са се свили в мъчителни възли. Ще се свиеш, за да масажираш възлите и... какво? Там няма възли, няма да можеш да разтриеш възлите, защото няма възли. Просто така го чувстваш. И нищо не можеш да направиш. Просто трябва да си лежиш и да се опитваш да не крещиш, а повярвай ми... ще искаш. Разбира се, винаги можеш да си разтриеш краката... можеш да направиш нещо, за да си представиш, че се чувстваш по-добре. Но може би не трябва да мислиш за краката си... ще бъдеш отвлечена от главоболията си. Вземи аспирин... ооо... или по-добре недей. Стомахът ти е празен, аспиринът просто ще те накара да си изповръщаш червата.
Разбира се, винаги можеш да се спасиш от спазмите и главоболията, като отидеш до тоалетната. Това е всъщност развлечение, защото вече не го правиш често. Ходенето по голяма нужда е станало изключително явление в живота ти. Болезнено, но все пак изключително. Понякога ще се превиваш в болки и не трябва да бъдеш на тоалетната, за да ти се случва. Не. Може да ти се случи в клас, в леглото, пред компютъра. Ще се превиваш от нещо много болезнено в стомаха ти. Какво е тов? Лайно, ето какво, стържещо като пясъчен камък червата ти, докато се придвижва бавно. Това ще ти се случва отново и отново. Най-накрая ще успее да се спусне надолу, така че ще можеш да отидеш до тоалетната. И след това на тоалетната хартия ще видиш кръв. Но няма да кажеш. Не, защото споделянето е забранено, моленето за помощ е забранено. Измий тоалетната и се преструвай, че не си изплашена. Но не се притеснявай твърде много, това няма да продължи вечно. Да, ще си отиде... но само защото вече изобщо няма да са случва. Вече няма да го правиш. Не. Но, чакай... тогава какво ще правиш? Е, ще пишкаш, но не както се свикнала. Сега ще е по два начина. Старият начин и новият начин. Спомняш ли си откъде ходиш по голяма нужда? Е, сега оттам излиза вода. Точно така, вода. Не ти говоря за разстройство. Говоря ти за чиста вода, точно както, когато пишкаш, но сега от друго място. Това ще те изплаши. Но ти няма да кажеш. Понякога някакви твърди неща ще излизат също. Гадно, нали? Е... заслужава си. Всичко си заслужава, дори косата ти, ноктите ти, костите ти, мсукулите, възможните деца, семейството ти, всичко. Жертвай всичко, изхвърли го. Сега си слаба, а това е, което има значение, въпреки че не го знаеш.
Вероятно ще се появят болки в гърдите. Може би сърцето ти ще прескача. И това е страшно, защото никога не си искала да умреш, просто искаше да бъдеш слаба. Но помни, не можеш да кажеш. Казването е забранено и да молиш за помощ е слабост.
Имала ли си проблеми с депресия? Сега вече имаш. Колкото по-малко ядеш, толкова си по-депресирана. Отчасти заради липсата на витамини, отчасти заради прекрасното хранително разстройство. Имала ли се проблеми с безсънието? Точно така, сега го имаш. Изтощена си ужасно много, но не можеш да заспиш.... и когато заспиш, то не спиш. А и кой се нуждае от спане? Не и ти. Будуването и без това изгаря повече калории. Имаш хубави оценки в училище? Вече нямаш. Не можеш да се концентрираш. Умът ти не работи и единственото нещо, за което мислиш, е храната. Оценките ти се влошават. Искаш да оздравееш? Вероятно ще трябва да напуснеш училище. Как ти звучи да повтаряш? Обичаш да излизаш с приятели? Скоро няма да искаш. Ще се страхуваш, че някой ще забележи колко си дебела. Вече няма да излизаш от къщи без да се скриеш под кушища дрехи... ужасена си, че някой може да забележи отблъскващото ти тяло. Станала си и по-нервна. Паникьосана. Затрудняваш се и да говориш. О,... никога не си заеквала? Е, сега ще ти се случва. Ще забравяш и какво си искала да кажеш. Кажи сбогом на паметта си. И вече не можеш да излизаш с приятели, така че вероятно е добре, че не искаш. Ако излезеш, те може и да искат да ядат! Може би ще искат да отидете на ресторант или на кино. Как ще обясниш, че не ядеш пуканки? Какво оправдание ще измислиш за това, че седиш на масата, отпивайки диетична кола или хрупайки салата, докато всички останали ядат чийзбургер? Ти не можеш, а те може да те накарат да ядеш. А ти не можеш да правиш това... не. Но защо ще те карат да ядеш? Дали, защото ги е грижа? Не. Просто, защото искат да си дебела!!! Как смеят? Завиждат... точно така, завиждат. Скоро ще разбереш нещо. Всички искат да си дебела. Родителите ти, братята и сестрите ти, учителите ти, приятелите ти. Целият свят е срещу теб и те всички искат да попаднеш във водовъртежа на смъртоносното затлъстяване. Махни се от тях. От всички тях. Те не разбират и само те теглят надолу. Не можеш да си го позволиш, не можеш да загубиш всичко. Всеки път, когато някой те насърчава да ядеш или да се лекуваш “заради здравето ти”, ти ще знаеш иситната. Те те мразят и искат да си дебела. Разкарай ги. Разкарай всички хора, които те обичат. Това е единственият начин да бъдеш слаба.
И един ден всичко това ще свърши. Един ден ти или ще умреш, или ще оздравееш. Смъртта е по-лесното. Първо, трябва да признаеш, че имаш нужда от помощ (това е в случай, че не си била принудена да се лекуваш – лечение, което няма да проработи, докато не си съгласна да се включиш и ти). Това е едно от най-трудните неща, които някога си правила. Може би ще кажеш на майка си. Тя може да ти помогне много, може би вече знае. А може и да не мисли, че имаш истински проблем. Тогава ще се оправиш сама. Може да кажеш на личния си лекар или ако кажеш на майка си, тя може да те заведе при личния лекар. Така е по-добре. Сега си спасена, те ще ти помогнат. Ще разберат. Грешиш. Образованието не е застраховка срещу невежеството, а като говорим за осигуровки, те плащат много само за психични проблеми. А лечението на хранителни разстройства е много скъпо. Така че, дори и да намериш много квалифициран лекар, може и да не можеш да получиш помощ. Може и да не можеш да си я позволиш. Докато се лекуваш, всички в училище ще знаят. Учителите ти няма да те разберат. Съучениците ти може и да са разбрали. Но и те няма да те разберат. Коментарите им ще те нараняват, ще искаш да крещиш, когато те питат защо просто не ядеш. Може да те наричат дебела просто, за да се посмеят. Някои ще започнат да ти се възхищават и ще се опитат да станат анорексички... но ти си била там. Едно време и ти искаше да бъдеш анорексичка и така и не разбра колко си глупава. Вече го знаеш, но е късно. Късно е, няма връщане назад, или трябва да го победиш, или ще умреш. И борбата с него е най-трудното нещо, което си правила. Ще слагаш храна в устата си, тази отвратителна, ужасна храна, изпадаш в паника и искаш да плачеш. Може би ще плачеш. Може би ще се уплашиш и ще я изплюеш. Може би ще откажеш да се храниш и ще се сдобиеш с прекрасни системи за хранене. Съблазните са навсякъде и ще искаш да се убиеш с всяка хапка, която поглъщаш. Може би ще се самоубиеш. Може би ще се бориш и бориш и ще влезеш в клиника, само за да умреш, докато си там или дори след това от усложненията, предизвикани от годините на хранително разстройство. След като си се борила дълго, може би ще излезеш от клиниката. Може би след неколкократни връщания и дни, в които ти е толкова трудно, че искаш да умреш, най-накрая ще оздравееш. Отнема време. Дори и след като си се хранила нормално с месеци и години, тялото ти все още няма да е същото. Започваш да се чудиш дали някога изобщо ще е същото. То може и да е, но ти не. Не. Това винаги ще е част от теб, никога няма да си тръгне. Години по-късно то още ще е с теб, все още ще имаш онези моменти. Понякога ще минаваш пред огледало и изведнъж ще се виждаш със 100 кила повече. Изпадаш в паника и разтърсваш глава, за да прогониш образа. Нещо ще ти се случи, може би ще останеш без работа. Ще се случи нещо, което ще те извади извън контрол и ти ще се опиташ да си го върнеш чрез гладуване. Ти никога няма да бъдеш същата. Ще видиш статия за някого с хранително разстройство и ще започваш да плачеш, спомняйки си ужасната болка. Не говоря за физическата болка. Това е единствената болка, която описах, защото тя е онази част, което е описуема. Няма думи за душевните страдания. Те не могат да бъдат описани. Не са въобразими. Няма да почувстваш болка като тази, друга болка, която е пълна с толкова много самоомраза, уязвимост, ужас, ярост, самота...
Защо искаш това?? Защо?? Знам, че дори и след като прочетеш това, все още ще седиш някъде там, искайки това. Защо? Какво точно искаш? Красота? Наистина ли си мислиш, че няма да изглеждаш така? Наистина ли мислиш, че недохранването няма да те опустоши външно? Или блясък? Прочети това. Покажи ми къде виждаш блясъка. Контрол? Нека ти кажа, никога няма да бъдеш повече извън контрол, от периода, в който имаш хранително разстройство. Ти не контролираш това, което слагаш в устата си. По дяволите, ти даже не контролираш мислите си. Ти нямаш контрол. Не. Наистина ли си мислиш, че ще можеш да правиш това и няма да свършиш така? Мислиш си, че си единственият човек на света, който може да контролира това, който може просто да спре? Грешиш! Тези неща не стават така. Искаш ли да умреш? Искаш да бъдеш мъченик или нещо подобно? Мислиш ли, че това е красиво? Обзалагам се, че си представяш някаква трагична красота. Не е това. Тук няма нищо красиво. Търсиш внимание? Купи си нова очна линия, танцувай гола по улиците. Нуждата от внимание е нормално нещо, но има страшно много по-хубави начини да я задоволиш. Искаш ли да гледаш в лицата на хората, които обичаш и които те обичат и да знаеш, че убиваш и тях? Представи си да гледаш детето си да се самоубива, представи си безпомощността, представи си да знаеш, че те умират и че не можеш да направиш нищо, за да им помогнеш. Представи си какво е да се страхуваш, че някой ден ще се върнеш и те ще бъдат мъртви заради това. Просто седни и се опитай да си го представиш. Естествено, докато гладуваш, няма да виждаш тези страдания. Няма да можеш. Няма да виждаш нищо, защото ще бъдеш твърде вглъбена в себе си. Ще си твърде заета да мислиш за теглото си, за храна. Ще го видиш, когато оздравееш и ще се намразиш за това, което причиняваш на хората, които те обичат. Ще искаш да можеш да направиш нещо, за да изтриеш тези спомени, но не можеш. Просто ще трябва да живееш с това, а това е трудно. Особено, когато си спомниш колко пъти яростта ти се е изливала върху тях, колко пъти си се държала отвратително, докато те просто са се опитвали да ти спасят живота.
Ако направиш това, един ден ще се събудиш. Ще се събудиш и ще разбереш колко много си пропиляла. Вероятно ще разбереш, че си загубила тийнейджърските си години. Че си пропиляла шанса си за нормално образование, вероятно дори и за университет. Пропуснала си бала си, емоциите при завръщането в къщи, купоните и приятелите. Тези времена са минали и никога няма да си ги върнеш. Може би си по-възрастна, може би си захвърлила и кариерата си. Вероятно си провалила CV-то си и не можеш да го поправиш. Ще съжаляваш за това повече от всичко и нищо не можеш да направиш... не можеш да направиш нищо, за да си върнеш изгубените години и знаеш ли какво? Верояно няма да си спомняш повечето от онова, което се е случило през тези години. Няма.
Вероятно искаш това заради красотата и слабостта. Вероятно се мразиш и си мислиш, че това е начинът да оправиш нещата. Не е. Искаш ли да знаеш повече за самоомразата? Искаш ли?? Тогава моля... започвай да гладуваш, защото ти обещавам, че колкото и да се мразиш сега, това е нищо. Нищо, в сравнение с онова, което ще чувстваш, когато попаднеш в лапите на анорексията. Ще се презираш, ще се мразиш повече от всичко. Ще се мразиш все повече и повече с всеки изминал ден. Ти си най-долният боклук на света. Заслужаваш да умреш, но смърттта е твърде добра за теб. Ти си по-лоша от убийците и изнасилвачите. Педофилите са по-добри от теб и без значение какво мъчение ще си измислиш, ти ще си представяш, че заслужаваш нещо още по-лошо.
Но знаеш ли какво? Самоомразата е най-малкият ти проблем. Защото е напълно възможно да си си подписала смъртната присъда... и най-вероятно това не те притеснява... все още. Но ще започне да те притеснява и ще плачеш, ще изпадаш в ярост, ще се кълнеш, че би дала всичко, за да се върнеш. Но е твърде късно, защото когато вече започваш да се притесняваш, ще си на път към смъртта. Твърде късно е да се откопчиш, без значение колко го искаш.
Това е анорексията, това е реалността на всяка анорексия. Няма нищо общо с фенси-статийките, които четеш за това как сме я преодолели така и така. Няма нищо общо с красотата, която виждаш, когато гледаш онази слаба манекенка. Няма нищо общо с онова красиво момиче, предизвикващо възхита, което си тежи по природа 40 килограма. Няма нищо общо с нищо от досега преживяното от теб и ти никога няма да бъдеш същата."
Една приятелка беше карал 30 дни само на течности и бая отслабна.Ама тя си е и йога де....Иначе да гладуваш ама най-мн седмица,иначe,ако не си йога и не си свикнала не е особенно полезно толко време да гладуваш.Може язвата да те пипне.
slan4ice666
01-14-2009, 19:02
Съгласна съм с всичко написано до тук и мога да ти кажа че това е глупаво начинание.Аз не съм се оплаквала от теглото си, но майка ми беше на страшна диета при която ядеш изключително много и въпреки всичко отслабваш наистина.Знам, че звучи нереално и повечето ще кажат че не говоря сериозно, но резултата сyм го видяла и ако се откажеш от тази лудост с удоволствие ще ти кажа повече за тази диета за да живееш нормално и организма ти да остане здрав без да си връщаш килограмите.Само упоритост ще ти трябва и търпение, но ти каза че си упорита.Помисли си.
Bachokiro
01-14-2009, 19:13
Нямаш шанс да караш 30 дена на чай ,това е нездравословна диета ,дори да издържиш толкова дълго след това ще качиш ужасно бързо.Няма нужда от такива крайности ,НАЙ - МАЛКО добави плод към диетата си ,бяло месо ( рибно , пилшеко ... ) няма начин да ти се отразат зле.Да си на диета не означава да гладуваш.
Една приятелка беше карал 30 дни само на течности и бая отслабна.Ама тя си е и йога де....Иначе да гладуваш ама най-мн седмица,иначe,ако не си йога и не си свикнала не е особенно полезно толко време да гладуваш.Може язвата да те пипне.
Аз също сам от йогите,скъпа
:D А тя като цефра колко е отслабнала ?
Сладуранка, виж какво ти намерих (: Ако ти е скучничко да си пиеш само водичка го прочети, току виж ти дошъл акълец в главичката ;)
"И така... ти си мислиш, че галадуването е добър начин да отслабнеш, нали? А аз си мисля, че си чела твърде много приказки. Е, това не е една от тях. Нито пък хранителните разстройства са такива. Те са абсолютният ад. Но след като си решила да влезнеш в него, аз ще те подготвя. Ще ти кажа какво точно ще се случи с теб. Ако това не те накара да разбереш колко глупаво е да се втурнеш и да се опитваш да развиеш анорексия, то ти пожелавам успех в опиттие да се самоубиеш. Защото това е, което всъщност ще направиш.
Най-голямата ирония в цялото това упражнение по гладуване за отслабване е, че през половината от времето то не работи. Обзалагам се, че си мислиш, че в края на пътя ше си абсурдно слаба и прекрасна, нали? Грешка. Няма да бъдеш прекрасна и всъщност напълно възможно е да напълнееш. Но едно нещо е сигурно. Абсурдното е неотменна част от офертата. Защото твоят разум вече няма да е твой. Целуни го за сбогом, надявам се, че не си го харесвала.
Колкото по-малко ядеш, толкова повече метаболизмът ти отслабва. Можеш да гладуваш и гладуваш и гладуваш и всъщност да отслабваш съвсем малко... или ако си голяма късметлийка ... може да гладуваш и гладуваш и гладуваш и... да напълнееш.
Тялото ти може просто да откаже и теглото да не отива никъде и въпреки че не отслабваш, все пак ще си зависима. Няма да можеш да спреш. Когато тялото ти започне да не изпълнява функциите си заради недохранването, ще бъдеш твърде обсебена от болестта, за да можеш просто да си кажеш “О... това не работи... мисля, че ще започна отново да ям.” Не... ти ще бъдеш отчаяна и ще ядеш все по-малко и по-малко и ще правиш все повече и повече упражнения. Вероятно няма да си в състояние да правиш упражения. Вероятно мускулите ти ще откажат. Тогава ти ще се паникьосаш и ще се опиташ да ядеш все по-малко, за да компенсираш за това, че не можеш да спортуваш до припадък (това е просто метафора, тъй като, естествено, ти не отслабваш). По това време ти не може и да ядеш по-малко. Тъй като вече почти не ядеш, просто се поддържаш на ръба и не можеш да спреш. Това не дава резултати и ти все пак не можеш да спреш и, без значение дали дава или не резултат, ти няма да видиш истината. Всъщност никога няма да разбереш точно на какво приличаш. Не... без значение какво си мислиш, ти трябва да тежиш най-малко 200 килограма. Тежиш толкова, без значение дали тежиш 70 или 30 килограма. Ти си дебела. Абсурдно е правилната дума, нали? Наистина, може и да си от щастливките, някоя от онези, които не отслабват. Но не си мисли, че не си болна. Това не е истина... Кожата и косата ти са сухи, зъбите те болят, нямаш менструация, костите те болят, мускулите ти се схващат... е, няма нужда да продължавам. Ти все пак искаш това, разбира се. Все пак, ти няма да бъдеш така. Няма да се провалиш. Ще успееш, ще бъдеш слаба и перфектна. Красива.
Е, след като смяташ да спечелиш, защо пък да не ти кажа каква ще е наградата, хм?? Тя всъщност е доста добра. Ще бъдеш кльощава. Болезнено кльощава. Ребрата ти ще се броят и кокалите на ханша ти ще стърчат. Ти няма да виждаш това. Ще гледаш в огледалото и ще се виждаш дебела. Ще виждаш паласки. Ще виждаш момичета, които тежат 25 килограма повече от теб и ще се чудиш защо не можеш да бъдеш слаба като тях. Ще се гледаш всеки ден в огледалото и ще се кълнеш, че си качила поне 5 килограма. Другите ще виждат как се смаляваш, но ти няма да го виждаш. Никога няма да видиш истината. Другите обаче ще я виждат. Ще бъдеш болезнено кльощава... но няма да бъдеш красива и те ще го виждат. Ти обаче не... ти ще бъдеш прекалено заета да гладуваш и ще се чудиш кога си се превърнала в дебелата си леля. Няма да бъдеш привлекателна. Няма. Ще имаш големи тъмни кръгове под очите. Кожата ти ще бъде прозрачно бледа и ще има прекрасен сивкав оттенък. Гримът няма да ти помогне. Няма, не си въобразявай. Дори не се опитвай да пробваш. Губиш си времето, време, което обичайно използваш, за да гледаш храната в хладилника. Разбира се, хората може и да не забележат, че си сива. Те ще са твърде заети да гледат тъмните черни, сини и лилави петна, с които си покрита. Всичко, което правиш, ще завършва със синина. Всичко.
Имаш красива коса? Вече няма да имаш. Ще бъде суха като слама и слаба. Без блясък. Мислиш, че балсамът ще ти помогне. Няма. Няма, така че няма смисъл да опитваш. Може да омекоти косата ти за малко (след като използваш половината шише, разбира се ), но няма да я накара да изглежда по-добре. Но ластик за коса? Виж, от това ще се нуждаеш. Най-вероятно ще го носиш през цялото време. Ще имаш нужда и от боя за коса. Искрено се надявам косата ти да няма хубав цвят... защото скоро няма да го има. Да, цветът на косата ти ще се промени. Може да почне и да посивява. Но сивото е хубав цвят, нали? Аз го харесвам. Мисля си, че сивкавият кафяв цвят на мястото на естествения червен и рус ми придава ... как да го кажа... достойнство. Като стана дума за коса, харесваш ли лицево окосмяване? Надявам се, че да. Защото ще го имаш. Аз имам прекрасни бакенбарди. Много са хубави. Всъщност, секси окосмяването е навсякъде по тялото ми. Мъх, мъх, мъх. Супер е. Всички момчета го харесват и всички момичета искат да имат. Ревнуват, нали знаеш? Казвам им как съм го получила... гладувайки... Те никога не са пробвали... И знам защо. Не е, защото са умни и здрави... не, не. Защото са слаби. Не са силни като мен. Разбира се, моите мускули се разпадат, като става дума за това, и аз не мога вече да вдигам дори 20-килограмовите си гирички, но все още съм силна, нали? Да,... защото не ям и това е истинската сила, нали? Като отричаш основното нещо, от което се нуждаеш, за да живееш. Да... силна и умна.
Обзалагам се, че си едно от тези момичета с прекрасни естествени нокти. Онези бляскави нокти, които са толкова дълги, че хората понякога си мислят, че са изкуствени? Изрежи ги. Хайде, изрежи ги сега. Те и без това ще се счупят скоро. Целуни за сбогом и новата си сива коса. Скоро ще започне да капе. Ще трябва д чистиш канала по около 6 пъти, докато взимаш душ, за да може водата да се оттече. Ще трябва да намериш и начин да изхвърляш тампоните си така, че да изглежда, че си ги ползвала. Запомни да казваш на майка си да ти купува тампони веднъж месечно. Не можеш да й позволиш да разбере, че нямаш мензис и няма да имаш. Надявам се, че не правиш секс, защото няма да разбереш дали си бременна или не. Предполагам, че можеш просто да си взимаш тест на всеки няколко седмици и да... все пак можеш да забременееш. Надявам се да няма да обичаш бебето, тъй като има голяма вероятност да го загубиш. И най-вероятно това ще е най-доброто, което може да се случи, тъй като анорексията може да предизвика прекрасни увреждания. Така че ще ти се наложи да живееш със знанието, че детето ти е умряло или трябва да живее с ужасно увреждане заради теб.... но слабостта си заслужава. Малка цена се плаща за перфектността, въпреки че не си ти тази, която ще плащаш. Кой се нуждае от пълните си умствени възможности? Надявам се, твоето дете - не. Но това може въобще да не е проблем. Може никога да нямаш деца. Може да останеш стерилна. Е, да... от бременността и без това се надебелява.
Не обичам да спортувам. А обичах. Но вече не... и ти скоро няма да обичаш. Бейзбол? Не. Няма да можеш да удряш, нито да хващаш. Кажи сбогом на рефлексите и добрата координация. Няма да си в състояние да тичаш, за да играеш баскетбол, а ако играеш футбол, ще си счупиш таза. Никога не си се и нуждаела от него, нали? Новата протеза ще ти свърши работа. И без това тазът ти нямаше да остане непокътнат дълго, не и при това намаляване на костната плътност. Но прегърбената стойка е добра. Надявам се да мислиш така, тъй като вероятно ще я придобиеш на около 30.
Тъй като си една от онези специалните, анорексичните, надявам се, че обичаш леденостудена вода. Излей я. Пий нормална вода, топла диетична кола. Твърде боли да пиеш студено. Понятието чувствителни зъби тук значи друго. Забрави онези специални пасти за зъби. Те няма да действат, когато зъбите ти малко по малко умират в резултат на липсата на витамини. Вероятно никога не си харесвала зъбите си. Протезите, виж, са хубави. Харесва ли ти да седиш? Е, лошо. Не можеш вече да го правиш. Краката ти ще изтръпват целите до горе. Болезнено ще изтръпват. Това не е онова, което познаваш, онези тръпчици. Това боли. Един съвет. Когато ги отпуснеш, след като си ги кръстосала, просто седи. Не се опитвай да ги движиш или да ги удряш, за да ги събудиш. Лоша идея... много е болезнено. Недей да ставаш, освен ако не ти харесва да припадаш.
Което би било добре, тъй като и това ще ти се случва. Ново хоби, падане. Краката ти вече няма да те държат. Да се подгъват ще е новата им любима задача. Харесва им да падат. Ще прекарваш доста време на земята. Припадъците също ще са чести и не си мисли, че това можеш да скриеш. Когато и да се строполиш на пода на хола пред майка ти или брат ти, те ще се чудят защо... и освен ако не са пълни идиоти, те вероятно ще знаят защо... особено ако си 30 килограма поднормено тегло. Свикни с натякванията. Яж това, яж онова, защо си причиняваш това? Винаги можеш да избягаш в стаята си. Там можеш да си лежиш на леглото и да си хапеш устните, докато не прокървят... питаш се защо ще правиш това? Заради спазмите в краката, разбира се... о! Забравила съм да го спомена! Ооо... спазмите са чудесни. Мускулите ти са се свили в мъчителни възли. Ще се свиеш, за да масажираш възлите и... какво? Там няма възли, няма да можеш да разтриеш възлите, защото няма възли. Просто така го чувстваш. И нищо не можеш да направиш. Просто трябва да си лежиш и да се опитваш да не крещиш, а повярвай ми... ще искаш. Разбира се, винаги можеш да си разтриеш краката... можеш да направиш нещо, за да си представиш, че се чувстваш по-добре. Но може би не трябва да мислиш за краката си... ще бъдеш отвлечена от главоболията си. Вземи аспирин... ооо... или по-добре недей. Стомахът ти е празен, аспиринът просто ще те накара да си изповръщаш червата.
Разбира се, винаги можеш да се спасиш от спазмите и главоболията, като отидеш до тоалетната. Това е всъщност развлечение, защото вече не го правиш често. Ходенето по голяма нужда е станало изключително явление в живота ти. Болезнено, но все пак изключително. Понякога ще се превиваш в болки и не трябва да бъдеш на тоалетната, за да ти се случва. Не. Може да ти се случи в клас, в леглото, пред компютъра. Ще се превиваш от нещо много болезнено в стомаха ти. Какво е тов? Лайно, ето какво, стържещо като пясъчен камък червата ти, докато се придвижва бавно. Това ще ти се случва отново и отново. Най-накрая ще успее да се спусне надолу, така че ще можеш да отидеш до тоалетната. И след това на тоалетната хартия ще видиш кръв. Но няма да кажеш. Не, защото споделянето е забранено, моленето за помощ е забранено. Измий тоалетната и се преструвай, че не си изплашена. Но не се притеснявай твърде много, това няма да продължи вечно. Да, ще си отиде... но само защото вече изобщо няма да са случва. Вече няма да го правиш. Не. Но, чакай... тогава какво ще правиш? Е, ще пишкаш, но не както се свикнала. Сега ще е по два начина. Старият начин и новият начин. Спомняш ли си откъде ходиш по голяма нужда? Е, сега оттам излиза вода. Точно така, вода. Не ти говоря за разстройство. Говоря ти за чиста вода, точно както, когато пишкаш, но сега от друго място. Това ще те изплаши. Но ти няма да кажеш. Понякога някакви твърди неща ще излизат също. Гадно, нали? Е... заслужава си. Всичко си заслужава, дори косата ти, ноктите ти, костите ти, мсукулите, възможните деца, семейството ти, всичко. Жертвай всичко, изхвърли го. Сега си слаба, а това е, което има значение, въпреки че не го знаеш.
Вероятно ще се появят болки в гърдите. Може би сърцето ти ще прескача. И това е страшно, защото никога не си искала да умреш, просто искаше да бъдеш слаба. Но помни, не можеш да кажеш. Казването е забранено и да молиш за помощ е слабост.
Имала ли си проблеми с депресия? Сега вече имаш. Колкото по-малко ядеш, толкова си по-депресирана. Отчасти заради липсата на витамини, отчасти заради прекрасното хранително разстройство. Имала ли се проблеми с безсънието? Точно така, сега го имаш. Изтощена си ужасно много, но не можеш да заспиш.... и когато заспиш, то не спиш. А и кой се нуждае от спане? Не и ти. Будуването и без това изгаря повече калории. Имаш хубави оценки в училище? Вече нямаш. Не можеш да се концентрираш. Умът ти не работи и единственото нещо, за което мислиш, е храната. Оценките ти се влошават. Искаш да оздравееш? Вероятно ще трябва да напуснеш училище. Как ти звучи да повтаряш? Обичаш да излизаш с приятели? Скоро няма да искаш. Ще се страхуваш, че някой ще забележи колко си дебела. Вече няма да излизаш от къщи без да се скриеш под кушища дрехи... ужасена си, че някой може да забележи отблъскващото ти тяло. Станала си и по-нервна. Паникьосана. Затрудняваш се и да говориш. О,... никога не си заеквала? Е, сега ще ти се случва. Ще забравяш и какво си искала да кажеш. Кажи сбогом на паметта си. И вече не можеш да излизаш с приятели, така че вероятно е добре, че не искаш. Ако излезеш, те може и да искат да ядат! Може би ще искат да отидете на ресторант или на кино. Как ще обясниш, че не ядеш пуканки? Какво оправдание ще измислиш за това, че седиш на масата, отпивайки диетична кола или хрупайки салата, докато всички останали ядат чийзбургер? Ти не можеш, а те може да те накарат да ядеш. А ти не можеш да правиш това... не. Но защо ще те карат да ядеш? Дали, защото ги е грижа? Не. Просто, защото искат да си дебела!!! Как смеят? Завиждат... точно така, завиждат. Скоро ще разбереш нещо. Всички искат да си дебела. Родителите ти, братята и сестрите ти, учителите ти, приятелите ти. Целият свят е срещу теб и те всички искат да попаднеш във водовъртежа на смъртоносното затлъстяване. Махни се от тях. От всички тях. Те не разбират и само те теглят надолу. Не можеш да си го позволиш, не можеш да загубиш всичко. Всеки път, когато някой те насърчава да ядеш или да се лекуваш “заради здравето ти”, ти ще знаеш иситната. Те те мразят и искат да си дебела. Разкарай ги. Разкарай всички хора, които те обичат. Това е единственият начин да бъдеш слаба.
И един ден всичко това ще свърши. Един ден ти или ще умреш, или ще оздравееш. Смъртта е по-лесното. Първо, трябва да признаеш, че имаш нужда от помощ (това е в случай, че не си била принудена да се лекуваш – лечение, което няма да проработи, докато не си съгласна да се включиш и ти). Това е едно от най-трудните неща, които някога си правила. Може би ще кажеш на майка си. Тя може да ти помогне много, може би вече знае. А може и да не мисли, че имаш истински проблем. Тогава ще се оправиш сама. Може да кажеш на личния си лекар или ако кажеш на майка си, тя може да те заведе при личния лекар. Така е по-добре. Сега си спасена, те ще ти помогнат. Ще разберат. Грешиш. Образованието не е застраховка срещу невежеството, а като говорим за осигуровки, те плащат много само за психични проблеми. А лечението на хранителни разстройства е много скъпо. Така че, дори и да намериш много квалифициран лекар, може и да не можеш да получиш помощ. Може и да не можеш да си я позволиш. Докато се лекуваш, всички в училище ще знаят. Учителите ти няма да те разберат. Съучениците ти може и да са разбрали. Но и те няма да те разберат. Коментарите им ще те нараняват, ще искаш да крещиш, когато те питат защо просто не ядеш. Може да те наричат дебела просто, за да се посмеят. Някои ще започнат да ти се възхищават и ще се опитат да станат анорексички... но ти си била там. Едно време и ти искаше да бъдеш анорексичка и така и не разбра колко си глупава. Вече го знаеш, но е късно. Късно е, няма връщане назад, или трябва да го победиш, или ще умреш. И борбата с него е най-трудното нещо, което си правила. Ще слагаш храна в устата си, тази отвратителна, ужасна храна, изпадаш в паника и искаш да плачеш. Може би ще плачеш. Може би ще се уплашиш и ще я изплюеш. Може би ще откажеш да се храниш и ще се сдобиеш с прекрасни системи за хранене. Съблазните са навсякъде и ще искаш да се убиеш с всяка хапка, която поглъщаш. Може би ще се самоубиеш. Може би ще се бориш и бориш и ще влезеш в клиника, само за да умреш, докато си там или дори след това от усложненията, предизвикани от годините на хранително разстройство. След като си се борила дълго, може би ще излезеш от клиниката. Може би след неколкократни връщания и дни, в които ти е толкова трудно, че искаш да умреш, най-накрая ще оздравееш. Отнема време. Дори и след като си се хранила нормално с месеци и години, тялото ти все още няма да е същото. Започваш да се чудиш дали някога изобщо ще е същото. То може и да е, но ти не. Не. Това винаги ще е част от теб, никога няма да си тръгне. Години по-късно то още ще е с теб, все още ще имаш онези моменти. Понякога ще минаваш пред огледало и изведнъж ще се виждаш със 100 кила повече. Изпадаш в паника и разтърсваш глава, за да прогониш образа. Нещо ще ти се случи, може би ще останеш без работа. Ще се случи нещо, което ще те извади извън контрол и ти ще се опиташ да си го върнеш чрез гладуване. Ти никога няма да бъдеш същата. Ще видиш статия за някого с хранително разстройство и ще започваш да плачеш, спомняйки си ужасната болка. Не говоря за физическата болка. Това е единствената болка, която описах, защото тя е онази част, което е описуема. Няма думи за душевните страдания. Те не могат да бъдат описани. Не са въобразими. Няма да почувстваш болка като тази, друга болка, която е пълна с толкова много самоомраза, уязвимост, ужас, ярост, самота...
Защо искаш това?? Защо?? Знам, че дори и след като прочетеш това, все още ще седиш някъде там, искайки това. Защо? Какво точно искаш? Красота? Наистина ли си мислиш, че няма да изглеждаш така? Наистина ли мислиш, че недохранването няма да те опустоши външно? Или блясък? Прочети това. Покажи ми къде виждаш блясъка. Контрол? Нека ти кажа, никога няма да бъдеш повече извън контрол, от периода, в който имаш хранително разстройство. Ти не контролираш това, което слагаш в устата си. По дяволите, ти даже не контролираш мислите си. Ти нямаш контрол. Не. Наистина ли си мислиш, че ще можеш да правиш това и няма да свършиш така? Мислиш си, че си единственият човек на света, който може да контролира това, който може просто да спре? Грешиш! Тези неща не стават така. Искаш ли да умреш? Искаш да бъдеш мъченик или нещо подобно? Мислиш ли, че това е красиво? Обзалагам се, че си представяш някаква трагична красота. Не е това. Тук няма нищо красиво. Търсиш внимание? Купи си нова очна линия, танцувай гола по улиците. Нуждата от внимание е нормално нещо, но има страшно много по-хубави начини да я задоволиш. Искаш ли да гледаш в лицата на хората, които обичаш и които те обичат и да знаеш, че убиваш и тях? Представи си да гледаш детето си да се самоубива, представи си безпомощността, представи си да знаеш, че те умират и че не можеш да направиш нищо, за да им помогнеш. Представи си какво е да се страхуваш, че някой ден ще се върнеш и те ще бъдат мъртви заради това. Просто седни и се опитай да си го представиш. Естествено, докато гладуваш, няма да виждаш тези страдания. Няма да можеш. Няма да виждаш нищо, защото ще бъдеш твърде вглъбена в себе си. Ще си твърде заета да мислиш за теглото си, за храна. Ще го видиш, когато оздравееш и ще се намразиш за това, което причиняваш на хората, които те обичат. Ще искаш да можеш да направиш нещо, за да изтриеш тези спомени, но не можеш. Просто ще трябва да живееш с това, а това е трудно. Особено, когато си спомниш колко пъти яростта ти се е изливала върху тях, колко пъти си се държала отвратително, докато те просто са се опитвали да ти спасят живота.
Ако направиш това, един ден ще се събудиш. Ще се събудиш и ще разбереш колко много си пропиляла. Вероятно ще разбереш, че си загубила тийнейджърските си години. Че си пропиляла шанса си за нормално образование, вероятно дори и за университет. Пропуснала си бала си, емоциите при завръщането в къщи, купоните и приятелите. Тези времена са минали и никога няма да си ги върнеш. Може би си по-възрастна, може би си захвърлила и кариерата си. Вероятно си провалила CV-то си и не можеш да го поправиш. Ще съжаляваш за това повече от всичко и нищо не можеш да направиш... не можеш да направиш нищо, за да си върнеш изгубените години и знаеш ли какво? Верояно няма да си спомняш повечето от онова, което се е случило през тези години. Няма.
Вероятно искаш това заради красотата и слабостта. Вероятно се мразиш и си мислиш, че това е начинът да оправиш нещата. Не е. Искаш ли да знаеш повече за самоомразата? Искаш ли?? Тогава моля... започвай да гладуваш, защото ти обещавам, че колкото и да се мразиш сега, това е нищо. Нищо, в сравнение с онова, което ще чувстваш, когато попаднеш в лапите на анорексията. Ще се презираш, ще се мразиш повече от всичко. Ще се мразиш все повече и повече с всеки изминал ден. Ти си най-долният боклук на света. Заслужаваш да умреш, но смърттта е твърде добра за теб. Ти си по-лоша от убийците и изнасилвачите. Педофилите са по-добри от теб и без значение какво мъчение ще си измислиш, ти ще си представяш, че заслужаваш нещо още по-лошо.
Но знаеш ли какво? Самоомразата е най-малкият ти проблем. Защото е напълно възможно да си си подписала смъртната присъда... и най-вероятно това не те притеснява... все още. Но ще започне да те притеснява и ще плачеш, ще изпадаш в ярост, ще се кълнеш, че би дала всичко, за да се върнеш. Но е твърде късно, защото когато вече започваш да се притесняваш, ще си на път към смъртта. Твърде късно е да се откопчиш, без значение колко го искаш.
Това е анорексията, това е реалността на всяка анорексия. Няма нищо общо с фенси-статийките, които четеш за това как сме я преодолели така и така. Няма нищо общо с красотата, която виждаш, когато гледаш онази слаба манекенка. Няма нищо общо с онова красиво момиче, предизвикващо възхита, което си тежи по природа 40 килограма. Няма нищо общо с нищо от досега преживяното от теб и ти никога няма да бъдеш същата."
Оффф, спести си проповедите ти, моля те 8)
Първо, аз съм висока 175, бях 47.Влязох в болница, поради странични проблеми и станах ...
МНОГО СЪМ СУЕТНА, МНОГО !
Готова съм на всичко да си върна фигурата, скъпа ... Тея моабети на някоя, която никога не е била слаба, не на момиче, което е напълняло ...
Второ, анорексия е, ако стана 44, при моята височина ... А, аз желая 50-52, слаба, но не, грозно слаба !
glupacheE
01-15-2009, 11:29
sexbomb живееш в заблуда...
Оффф, спести си проповедите ти, моля те
Първо, аз съм висока 175, бях 47.Влязох в болница, поради странични проблеми и станах ...
МНОГО СЪМ СУЕТНА, МНОГО !
Готова съм на всичко да си върна фигурата, скъпа ... Тея моабети на някоя, която никога не е била слаба, не на момиче, което е напълняло ...
п.п. била съм слаба и fre3styl3 ти е помогнала много но не го разбираш
acdcfenka
01-15-2009, 14:07
Ще си докараш анемия, а това не е шега работа. Една позната от диети и глупости, сега е в болница с ТЕЖКА анемия. Така, че си помислете много добре.
UnaBletoLoVeU
01-15-2009, 16:32
Не виждате ли колко е проста? Какво се занимавате. Като иска да си трови живота, защото "била йога". Сигурно не знае даже какво означава, ама ааайде щом йогите издържат толкова, значи и тя може. Йога, миличка, не е човек със силна воля и празна главица, като твоята.
Пък и за твоята височина 44 кг също не е акорексия. Обаче натам отива.
Аман от тъпи СУЕТНИ ..ох, не знам просто каква дума да използвам-някаква тоооолкова обидна.
Умирай ако щеш. Не ме интересува. Няк'ва пикла с претенции за нещо, ама си нищо щом мислиш така, защото не теглото те прави някой, а разумът. А ти си никой. Суетна била... :lol: червеите в гроба не подбират хубави-грозни..само гледат дали има ядене.
Айде майната ти, пикла лигава.
Не виждате ли колко е проста? Какво се занимавате. Като иска да си трови живота, защото "била йога". Сигурно не знае даже какво означава, ама ааайде щом йогите издържат толкова, значи и тя може. Йога, миличка, не е човек със силна воля и празна главица, като твоята.
Пък и за твоята височина 44 кг също не е акорексия. Обаче натам отива.
Аман от тъпи СУЕТНИ ..ох, не знам просто каква дума да използвам-някаква тоооолкова обидна.
Умирай ако щеш. Не ме интересува. Няк'ва пикла с претенции за нещо, ама си нищо щом мислиш така, защото не теглото те прави някой, а разумът. А ти си никой. Суетна била... :lol: червеите в гроба не подбират хубави-грозни..само гледат дали има ядене.
Айде майната ти, пикла лигава.
:D :D :D
Ахахах, да, а ти сигурно си някакъв гнусен/а и откачен/а сайт маниак, който не е поглеждам от хората и само седи и яде пред pc :D :D :D
с майката и баща ти сподели ли :lol:
После ще си анорексичка....Ще искаш да ядеш ама няма да можеш...
Да-да ... Вкарвате ме във филми ... Просто ще издържа :grin: Тук таме по някоя бонбонка и продължавам ... Ще видите :-P
ти не си нормално - няма никога да издържиш толкова не се залъгвай - организма след 24 часа глад започва да се самоизяжда - болки в стомаха свиване некомфорт - поздравления поредната луда анорексичка :smt064 :smt067 :smt075 :smt075 :smt075 :smt075 :smt075
гледай я и тая тъпа коза .. А И ОЩЕ НЕЩО КАКВО ТРЯБВА ДА МЕ ИНТЕРЕСУВА ;)
fre3styl3
01-15-2009, 20:08
Сладуранка, виж какво ти намерих (: Ако ти е скучничко да си пиеш само водичка го прочети, току виж ти дошъл акълец в главичката ;)
"И така... ти си мислиш, че галадуването е добър начин да отслабнеш, нали? А аз си мисля, че си чела твърде много приказки. Е, това не е една от тях. Нито пък хранителните разстройства са такива. Те са абсолютният ад. Но след като си решила да влезнеш в него, аз ще те подготвя. Ще ти кажа какво точно ще се случи с теб. Ако това не те накара да разбереш колко глупаво е да се втурнеш и да се опитваш да развиеш анорексия, то ти пожелавам успех в опиттие да се самоубиеш. Защото това е, което всъщност ще направиш.
Най-голямата ирония в цялото това упражнение по гладуване за отслабване е, че през половината от времето то не работи. Обзалагам се, че си мислиш, че в края на пътя ше си абсурдно слаба и прекрасна, нали? Грешка. Няма да бъдеш прекрасна и всъщност напълно възможно е да напълнееш. Но едно нещо е сигурно. Абсурдното е неотменна част от офертата. Защото твоят разум вече няма да е твой. Целуни го за сбогом, надявам се, че не си го харесвала.
Колкото по-малко ядеш, толкова повече метаболизмът ти отслабва. Можеш да гладуваш и гладуваш и гладуваш и всъщност да отслабваш съвсем малко... или ако си голяма късметлийка ... може да гладуваш и гладуваш и гладуваш и... да напълнееш.
Тялото ти може просто да откаже и теглото да не отива никъде и въпреки че не отслабваш, все пак ще си зависима. Няма да можеш да спреш. Когато тялото ти започне да не изпълнява функциите си заради недохранването, ще бъдеш твърде обсебена от болестта, за да можеш просто да си кажеш “О... това не работи... мисля, че ще започна отново да ям.” Не... ти ще бъдеш отчаяна и ще ядеш все по-малко и по-малко и ще правиш все повече и повече упражнения. Вероятно няма да си в състояние да правиш упражения. Вероятно мускулите ти ще откажат. Тогава ти ще се паникьосаш и ще се опиташ да ядеш все по-малко, за да компенсираш за това, че не можеш да спортуваш до припадък (това е просто метафора, тъй като, естествено, ти не отслабваш). По това време ти не може и да ядеш по-малко. Тъй като вече почти не ядеш, просто се поддържаш на ръба и не можеш да спреш. Това не дава резултати и ти все пак не можеш да спреш и, без значение дали дава или не резултат, ти няма да видиш истината. Всъщност никога няма да разбереш точно на какво приличаш. Не... без значение какво си мислиш, ти трябва да тежиш най-малко 200 килограма. Тежиш толкова, без значение дали тежиш 70 или 30 килограма. Ти си дебела. Абсурдно е правилната дума, нали? Наистина, може и да си от щастливките, някоя от онези, които не отслабват. Но не си мисли, че не си болна. Това не е истина... Кожата и косата ти са сухи, зъбите те болят, нямаш менструация, костите те болят, мускулите ти се схващат... е, няма нужда да продължавам. Ти все пак искаш това, разбира се. Все пак, ти няма да бъдеш така. Няма да се провалиш. Ще успееш, ще бъдеш слаба и перфектна. Красива.
Е, след като смяташ да спечелиш, защо пък да не ти кажа каква ще е наградата, хм?? Тя всъщност е доста добра. Ще бъдеш кльощава. Болезнено кльощава. Ребрата ти ще се броят и кокалите на ханша ти ще стърчат. Ти няма да виждаш това. Ще гледаш в огледалото и ще се виждаш дебела. Ще виждаш паласки. Ще виждаш момичета, които тежат 25 килограма повече от теб и ще се чудиш защо не можеш да бъдеш слаба като тях. Ще се гледаш всеки ден в огледалото и ще се кълнеш, че си качила поне 5 килограма. Другите ще виждат как се смаляваш, но ти няма да го виждаш. Никога няма да видиш истината. Другите обаче ще я виждат. Ще бъдеш болезнено кльощава... но няма да бъдеш красива и те ще го виждат. Ти обаче не... ти ще бъдеш прекалено заета да гладуваш и ще се чудиш кога си се превърнала в дебелата си леля. Няма да бъдеш привлекателна. Няма. Ще имаш големи тъмни кръгове под очите. Кожата ти ще бъде прозрачно бледа и ще има прекрасен сивкав оттенък. Гримът няма да ти помогне. Няма, не си въобразявай. Дори не се опитвай да пробваш. Губиш си времето, време, което обичайно използваш, за да гледаш храната в хладилника. Разбира се, хората може и да не забележат, че си сива. Те ще са твърде заети да гледат тъмните черни, сини и лилави петна, с които си покрита. Всичко, което правиш, ще завършва със синина. Всичко.
Имаш красива коса? Вече няма да имаш. Ще бъде суха като слама и слаба. Без блясък. Мислиш, че балсамът ще ти помогне. Няма. Няма, така че няма смисъл да опитваш. Може да омекоти косата ти за малко (след като използваш половината шише, разбира се ), но няма да я накара да изглежда по-добре. Но ластик за коса? Виж, от това ще се нуждаеш. Най-вероятно ще го носиш през цялото време. Ще имаш нужда и от боя за коса. Искрено се надявам косата ти да няма хубав цвят... защото скоро няма да го има. Да, цветът на косата ти ще се промени. Може да почне и да посивява. Но сивото е хубав цвят, нали? Аз го харесвам. Мисля си, че сивкавият кафяв цвят на мястото на естествения червен и рус ми придава ... как да го кажа... достойнство. Като стана дума за коса, харесваш ли лицево окосмяване? Надявам се, че да. Защото ще го имаш. Аз имам прекрасни бакенбарди. Много са хубави. Всъщност, секси окосмяването е навсякъде по тялото ми. Мъх, мъх, мъх. Супер е. Всички момчета го харесват и всички момичета искат да имат. Ревнуват, нали знаеш? Казвам им как съм го получила... гладувайки... Те никога не са пробвали... И знам защо. Не е, защото са умни и здрави... не, не. Защото са слаби. Не са силни като мен. Разбира се, моите мускули се разпадат, като става дума за това, и аз не мога вече да вдигам дори 20-килограмовите си гирички, но все още съм силна, нали? Да,... защото не ям и това е истинската сила, нали? Като отричаш основното нещо, от което се нуждаеш, за да живееш. Да... силна и умна.
Обзалагам се, че си едно от тези момичета с прекрасни естествени нокти. Онези бляскави нокти, които са толкова дълги, че хората понякога си мислят, че са изкуствени? Изрежи ги. Хайде, изрежи ги сега. Те и без това ще се счупят скоро. Целуни за сбогом и новата си сива коса. Скоро ще започне да капе. Ще трябва д чистиш канала по около 6 пъти, докато взимаш душ, за да може водата да се оттече. Ще трябва да намериш и начин да изхвърляш тампоните си така, че да изглежда, че си ги ползвала. Запомни да казваш на майка си да ти купува тампони веднъж месечно. Не можеш да й позволиш да разбере, че нямаш мензис и няма да имаш. Надявам се, че не правиш секс, защото няма да разбереш дали си бременна или не. Предполагам, че можеш просто да си взимаш тест на всеки няколко седмици и да... все пак можеш да забременееш. Надявам се да няма да обичаш бебето, тъй като има голяма вероятност да го загубиш. И най-вероятно това ще е най-доброто, което може да се случи, тъй като анорексията може да предизвика прекрасни увреждания. Така че ще ти се наложи да живееш със знанието, че детето ти е умряло или трябва да живее с ужасно увреждане заради теб.... но слабостта си заслужава. Малка цена се плаща за перфектността, въпреки че не си ти тази, която ще плащаш. Кой се нуждае от пълните си умствени възможности? Надявам се, твоето дете - не. Но това може въобще да не е проблем. Може никога да нямаш деца. Може да останеш стерилна. Е, да... от бременността и без това се надебелява.
Не обичам да спортувам. А обичах. Но вече не... и ти скоро няма да обичаш. Бейзбол? Не. Няма да можеш да удряш, нито да хващаш. Кажи сбогом на рефлексите и добрата координация. Няма да си в състояние да тичаш, за да играеш баскетбол, а ако играеш футбол, ще си счупиш таза. Никога не си се и нуждаела от него, нали? Новата протеза ще ти свърши работа. И без това тазът ти нямаше да остане непокътнат дълго, не и при това намаляване на костната плътност. Но прегърбената стойка е добра. Надявам се да мислиш така, тъй като вероятно ще я придобиеш на около 30.
Тъй като си една от онези специалните, анорексичните, надявам се, че обичаш леденостудена вода. Излей я. Пий нормална вода, топла диетична кола. Твърде боли да пиеш студено. Понятието чувствителни зъби тук значи друго. Забрави онези специални пасти за зъби. Те няма да действат, когато зъбите ти малко по малко умират в резултат на липсата на витамини. Вероятно никога не си харесвала зъбите си. Протезите, виж, са хубави. Харесва ли ти да седиш? Е, лошо. Не можеш вече да го правиш. Краката ти ще изтръпват целите до горе. Болезнено ще изтръпват. Това не е онова, което познаваш, онези тръпчици. Това боли. Един съвет. Когато ги отпуснеш, след като си ги кръстосала, просто седи. Не се опитвай да ги движиш или да ги удряш, за да ги събудиш. Лоша идея... много е болезнено. Недей да ставаш, освен ако не ти харесва да припадаш.
Което би било добре, тъй като и това ще ти се случва. Ново хоби, падане. Краката ти вече няма да те държат. Да се подгъват ще е новата им любима задача. Харесва им да падат. Ще прекарваш доста време на земята. Припадъците също ще са чести и не си мисли, че това можеш да скриеш. Когато и да се строполиш на пода на хола пред майка ти или брат ти, те ще се чудят защо... и освен ако не са пълни идиоти, те вероятно ще знаят защо... особено ако си 30 килограма поднормено тегло. Свикни с натякванията. Яж това, яж онова, защо си причиняваш това? Винаги можеш да избягаш в стаята си. Там можеш да си лежиш на леглото и да си хапеш устните, докато не прокървят... питаш се защо ще правиш това? Заради спазмите в краката, разбира се... о! Забравила съм да го спомена! Ооо... спазмите са чудесни. Мускулите ти са се свили в мъчителни възли. Ще се свиеш, за да масажираш възлите и... какво? Там няма възли, няма да можеш да разтриеш възлите, защото няма възли. Просто така го чувстваш. И нищо не можеш да направиш. Просто трябва да си лежиш и да се опитваш да не крещиш, а повярвай ми... ще искаш. Разбира се, винаги можеш да си разтриеш краката... можеш да направиш нещо, за да си представиш, че се чувстваш по-добре. Но може би не трябва да мислиш за краката си... ще бъдеш отвлечена от главоболията си. Вземи аспирин... ооо... или по-добре недей. Стомахът ти е празен, аспиринът просто ще те накара да си изповръщаш червата.
Разбира се, винаги можеш да се спасиш от спазмите и главоболията, като отидеш до тоалетната. Това е всъщност развлечение, защото вече не го правиш често. Ходенето по голяма нужда е станало изключително явление в живота ти. Болезнено, но все пак изключително. Понякога ще се превиваш в болки и не трябва да бъдеш на тоалетната, за да ти се случва. Не. Може да ти се случи в клас, в леглото, пред компютъра. Ще се превиваш от нещо много болезнено в стомаха ти. Какво е тов? Лайно, ето какво, стържещо като пясъчен камък червата ти, докато се придвижва бавно. Това ще ти се случва отново и отново. Най-накрая ще успее да се спусне надолу, така че ще можеш да отидеш до тоалетната. И след това на тоалетната хартия ще видиш кръв. Но няма да кажеш. Не, защото споделянето е забранено, моленето за помощ е забранено. Измий тоалетната и се преструвай, че не си изплашена. Но не се притеснявай твърде много, това няма да продължи вечно. Да, ще си отиде... но само защото вече изобщо няма да са случва. Вече няма да го правиш. Не. Но, чакай... тогава какво ще правиш? Е, ще пишкаш, но не както се свикнала. Сега ще е по два начина. Старият начин и новият начин. Спомняш ли си откъде ходиш по голяма нужда? Е, сега оттам излиза вода. Точно така, вода. Не ти говоря за разстройство. Говоря ти за чиста вода, точно както, когато пишкаш, но сега от друго място. Това ще те изплаши. Но ти няма да кажеш. Понякога някакви твърди неща ще излизат също. Гадно, нали? Е... заслужава си. Всичко си заслужава, дори косата ти, ноктите ти, костите ти, мсукулите, възможните деца, семейството ти, всичко. Жертвай всичко, изхвърли го. Сега си слаба, а това е, което има значение, въпреки че не го знаеш.
Вероятно ще се появят болки в гърдите. Може би сърцето ти ще прескача. И това е страшно, защото никога не си искала да умреш, просто искаше да бъдеш слаба. Но помни, не можеш да кажеш. Казването е забранено и да молиш за помощ е слабост.
Имала ли си проблеми с депресия? Сега вече имаш. Колкото по-малко ядеш, толкова си по-депресирана. Отчасти заради липсата на витамини, отчасти заради прекрасното хранително разстройство. Имала ли се проблеми с безсънието? Точно така, сега го имаш. Изтощена си ужасно много, но не можеш да заспиш.... и когато заспиш, то не спиш. А и кой се нуждае от спане? Не и ти. Будуването и без това изгаря повече калории. Имаш хубави оценки в училище? Вече нямаш. Не можеш да се концентрираш. Умът ти не работи и единственото нещо, за което мислиш, е храната. Оценките ти се влошават. Искаш да оздравееш? Вероятно ще трябва да напуснеш училище. Как ти звучи да повтаряш? Обичаш да излизаш с приятели? Скоро няма да искаш. Ще се страхуваш, че някой ще забележи колко си дебела. Вече няма да излизаш от къщи без да се скриеш под кушища дрехи... ужасена си, че някой може да забележи отблъскващото ти тяло. Станала си и по-нервна. Паникьосана. Затрудняваш се и да говориш. О,... никога не си заеквала? Е, сега ще ти се случва. Ще забравяш и какво си искала да кажеш. Кажи сбогом на паметта си. И вече не можеш да излизаш с приятели, така че вероятно е добре, че не искаш. Ако излезеш, те може и да искат да ядат! Може би ще искат да отидете на ресторант или на кино. Как ще обясниш, че не ядеш пуканки? Какво оправдание ще измислиш за това, че седиш на масата, отпивайки диетична кола или хрупайки салата, докато всички останали ядат чийзбургер? Ти не можеш, а те може да те накарат да ядеш. А ти не можеш да правиш това... не. Но защо ще те карат да ядеш? Дали, защото ги е грижа? Не. Просто, защото искат да си дебела!!! Как смеят? Завиждат... точно така, завиждат. Скоро ще разбереш нещо. Всички искат да си дебела. Родителите ти, братята и сестрите ти, учителите ти, приятелите ти. Целият свят е срещу теб и те всички искат да попаднеш във водовъртежа на смъртоносното затлъстяване. Махни се от тях. От всички тях. Те не разбират и само те теглят надолу. Не можеш да си го позволиш, не можеш да загубиш всичко. Всеки път, когато някой те насърчава да ядеш или да се лекуваш “заради здравето ти”, ти ще знаеш иситната. Те те мразят и искат да си дебела. Разкарай ги. Разкарай всички хора, които те обичат. Това е единственият начин да бъдеш слаба.
И един ден всичко това ще свърши. Един ден ти или ще умреш, или ще оздравееш. Смъртта е по-лесното. Първо, трябва да признаеш, че имаш нужда от помощ (това е в случай, че не си била принудена да се лекуваш – лечение, което няма да проработи, докато не си съгласна да се включиш и ти). Това е едно от най-трудните неща, които някога си правила. Може би ще кажеш на майка си. Тя може да ти помогне много, може би вече знае. А може и да не мисли, че имаш истински проблем. Тогава ще се оправиш сама. Може да кажеш на личния си лекар или ако кажеш на майка си, тя може да те заведе при личния лекар. Така е по-добре. Сега си спасена, те ще ти помогнат. Ще разберат. Грешиш. Образованието не е застраховка срещу невежеството, а като говорим за осигуровки, те плащат много само за психични проблеми. А лечението на хранителни разстройства е много скъпо. Така че, дори и да намериш много квалифициран лекар, може и да не можеш да получиш помощ. Може и да не можеш да си я позволиш. Докато се лекуваш, всички в училище ще знаят. Учителите ти няма да те разберат. Съучениците ти може и да са разбрали. Но и те няма да те разберат. Коментарите им ще те нараняват, ще искаш да крещиш, когато те питат защо просто не ядеш. Може да те наричат дебела просто, за да се посмеят. Някои ще започнат да ти се възхищават и ще се опитат да станат анорексички... но ти си била там. Едно време и ти искаше да бъдеш анорексичка и така и не разбра колко си глупава. Вече го знаеш, но е късно. Късно е, няма връщане назад, или трябва да го победиш, или ще умреш. И борбата с него е най-трудното нещо, което си правила. Ще слагаш храна в устата си, тази отвратителна, ужасна храна, изпадаш в паника и искаш да плачеш. Може би ще плачеш. Може би ще се уплашиш и ще я изплюеш. Може би ще откажеш да се храниш и ще се сдобиеш с прекрасни системи за хранене. Съблазните са навсякъде и ще искаш да се убиеш с всяка хапка, която поглъщаш. Може би ще се самоубиеш. Може би ще се бориш и бориш и ще влезеш в клиника, само за да умреш, докато си там или дори след това от усложненията, предизвикани от годините на хранително разстройство. След като си се борила дълго, може би ще излезеш от клиниката. Може би след неколкократни връщания и дни, в които ти е толкова трудно, че искаш да умреш, най-накрая ще оздравееш. Отнема време. Дори и след като си се хранила нормално с месеци и години, тялото ти все още няма да е същото. Започваш да се чудиш дали някога изобщо ще е същото. То може и да е, но ти не. Не. Това винаги ще е част от теб, никога няма да си тръгне. Години по-късно то още ще е с теб, все още ще имаш онези моменти. Понякога ще минаваш пред огледало и изведнъж ще се виждаш със 100 кила повече. Изпадаш в паника и разтърсваш глава, за да прогониш образа. Нещо ще ти се случи, може би ще останеш без работа. Ще се случи нещо, което ще те извади извън контрол и ти ще се опиташ да си го върнеш чрез гладуване. Ти никога няма да бъдеш същата. Ще видиш статия за някого с хранително разстройство и ще започваш да плачеш, спомняйки си ужасната болка. Не говоря за физическата болка. Това е единствената болка, която описах, защото тя е онази част, което е описуема. Няма думи за душевните страдания. Те не могат да бъдат описани. Не са въобразими. Няма да почувстваш болка като тази, друга болка, която е пълна с толкова много самоомраза, уязвимост, ужас, ярост, самота...
Защо искаш това?? Защо?? Знам, че дори и след като прочетеш това, все още ще седиш някъде там, искайки това. Защо? Какво точно искаш? Красота? Наистина ли си мислиш, че няма да изглеждаш така? Наистина ли мислиш, че недохранването няма да те опустоши външно? Или блясък? Прочети това. Покажи ми къде виждаш блясъка. Контрол? Нека ти кажа, никога няма да бъдеш повече извън контрол, от периода, в който имаш хранително разстройство. Ти не контролираш това, което слагаш в устата си. По дяволите, ти даже не контролираш мислите си. Ти нямаш контрол. Не. Наистина ли си мислиш, че ще можеш да правиш това и няма да свършиш така? Мислиш си, че си единственият човек на света, който може да контролира това, който може просто да спре? Грешиш! Тези неща не стават така. Искаш ли да умреш? Искаш да бъдеш мъченик или нещо подобно? Мислиш ли, че това е красиво? Обзалагам се, че си представяш някаква трагична красота. Не е това. Тук няма нищо красиво. Търсиш внимание? Купи си нова очна линия, танцувай гола по улиците. Нуждата от внимание е нормално нещо, но има страшно много по-хубави начини да я задоволиш. Искаш ли да гледаш в лицата на хората, които обичаш и които те обичат и да знаеш, че убиваш и тях? Представи си да гледаш детето си да се самоубива, представи си безпомощността, представи си да знаеш, че те умират и че не можеш да направиш нищо, за да им помогнеш. Представи си какво е да се страхуваш, че някой ден ще се върнеш и те ще бъдат мъртви заради това. Просто седни и се опитай да си го представиш. Естествено, докато гладуваш, няма да виждаш тези страдания. Няма да можеш. Няма да виждаш нищо, защото ще бъдеш твърде вглъбена в себе си. Ще си твърде заета да мислиш за теглото си, за храна. Ще го видиш, когато оздравееш и ще се намразиш за това, което причиняваш на хората, които те обичат. Ще искаш да можеш да направиш нещо, за да изтриеш тези спомени, но не можеш. Просто ще трябва да живееш с това, а това е трудно. Особено, когато си спомниш колко пъти яростта ти се е изливала върху тях, колко пъти си се държала отвратително, докато те просто са се опитвали да ти спасят живота.
Ако направиш това, един ден ще се събудиш. Ще се събудиш и ще разбереш колко много си пропиляла. Вероятно ще разбереш, че си загубила тийнейджърските си години. Че си пропиляла шанса си за нормално образование, вероятно дори и за университет. Пропуснала си бала си, емоциите при завръщането в къщи, купоните и приятелите. Тези времена са минали и никога няма да си ги върнеш. Може би си по-възрастна, може би си захвърлила и кариерата си. Вероятно си провалила CV-то си и не можеш да го поправиш. Ще съжаляваш за това повече от всичко и нищо не можеш да направиш... не можеш да направиш нищо, за да си върнеш изгубените години и знаеш ли какво? Верояно няма да си спомняш повечето от онова, което се е случило през тези години. Няма.
Вероятно искаш това заради красотата и слабостта. Вероятно се мразиш и си мислиш, че това е начинът да оправиш нещата. Не е. Искаш ли да знаеш повече за самоомразата? Искаш ли?? Тогава моля... започвай да гладуваш, защото ти обещавам, че колкото и да се мразиш сега, това е нищо. Нищо, в сравнение с онова, което ще чувстваш, когато попаднеш в лапите на анорексията. Ще се презираш, ще се мразиш повече от всичко. Ще се мразиш все повече и повече с всеки изминал ден. Ти си най-долният боклук на света. Заслужаваш да умреш, но смърттта е твърде добра за теб. Ти си по-лоша от убийците и изнасилвачите. Педофилите са по-добри от теб и без значение какво мъчение ще си измислиш, ти ще си представяш, че заслужаваш нещо още по-лошо.
Но знаеш ли какво? Самоомразата е най-малкият ти проблем. Защото е напълно възможно да си си подписала смъртната присъда... и най-вероятно това не те притеснява... все още. Но ще започне да те притеснява и ще плачеш, ще изпадаш в ярост, ще се кълнеш, че би дала всичко, за да се върнеш. Но е твърде късно, защото когато вече започваш да се притесняваш, ще си на път към смъртта. Твърде късно е да се откопчиш, без значение колко го искаш.
Това е анорексията, това е реалността на всяка анорексия. Няма нищо общо с фенси-статийките, които четеш за това как сме я преодолели така и така. Няма нищо общо с красотата, която виждаш, когато гледаш онази слаба манекенка. Няма нищо общо с онова красиво момиче, предизвикващо възхита, което си тежи по природа 40 килограма. Няма нищо общо с нищо от досега преживяното от теб и ти никога няма да бъдеш същата."
Оффф, спести си проповедите ти, моля те 8)
Първо, аз съм висока 175, бях 47.Влязох в болница, поради странични проблеми и станах ...
МНОГО СЪМ СУЕТНА, МНОГО !
Готова съм на всичко да си върна фигурата, скъпа ... Тея моабети на някоя, която никога не е била слаба, не на момиче, което е напълняло ...
Второ, анорексия е, ако стана 44, при моята височина ... А, аз желая 50-52, слаба, но не, грозно слаба !
Моабети викаш, аа? :lol:
Добре, ще те видим след 30 дни..то тук във виртуалното пространство всеки може да си говори каквото си поиска. И аз мога да кажа, че една година съм била на по едно лимонче на ден и тежа 23кг, ама кой ще ми повярва? Глупаците. Правилно ;)
Написала темата, за да се похвалиш, от силната си воля, която очевидно само ти се иска да имаш, щом пишеш по форумите и парадираш с нея. Миличка, глупаво е.
Избивай си комплексите някъде другаде. Хората не ги интересува, че поредната лигла решила да се хвали.
Нито си интересна, нито оригинална..
Какво ще правиш със себе си си е твой проблем, на никой не му пука :)
Сладуранка, виж какво ти намерих (: Ако ти е скучничко да си пиеш само водичка го прочети, току виж ти дошъл акълец в главичката ;)
"И така... ти си мислиш, че галадуването е добър начин да отслабнеш, нали? А аз си мисля, че си чела твърде много приказки. Е, това не е една от тях. Нито пък хранителните разстройства са такива. Те са абсолютният ад. Но след като си решила да влезнеш в него, аз ще те подготвя. Ще ти кажа какво точно ще се случи с теб. Ако това не те накара да разбереш колко глупаво е да се втурнеш и да се опитваш да развиеш анорексия, то ти пожелавам успех в опиттие да се самоубиеш. Защото това е, което всъщност ще направиш.
Най-голямата ирония в цялото това упражнение по гладуване за отслабване е, че през половината от времето то не работи. Обзалагам се, че си мислиш, че в края на пътя ше си абсурдно слаба и прекрасна, нали? Грешка. Няма да бъдеш прекрасна и всъщност напълно възможно е да напълнееш. Но едно нещо е сигурно. Абсурдното е неотменна част от офертата. Защото твоят разум вече няма да е твой. Целуни го за сбогом, надявам се, че не си го харесвала.
Колкото по-малко ядеш, толкова повече метаболизмът ти отслабва. Можеш да гладуваш и гладуваш и гладуваш и всъщност да отслабваш съвсем малко... или ако си голяма късметлийка ... може да гладуваш и гладуваш и гладуваш и... да напълнееш.
Тялото ти може просто да откаже и теглото да не отива никъде и въпреки че не отслабваш, все пак ще си зависима. Няма да можеш да спреш. Когато тялото ти започне да не изпълнява функциите си заради недохранването, ще бъдеш твърде обсебена от болестта, за да можеш просто да си кажеш “О... това не работи... мисля, че ще започна отново да ям.” Не... ти ще бъдеш отчаяна и ще ядеш все по-малко и по-малко и ще правиш все повече и повече упражнения. Вероятно няма да си в състояние да правиш упражения. Вероятно мускулите ти ще откажат. Тогава ти ще се паникьосаш и ще се опиташ да ядеш все по-малко, за да компенсираш за това, че не можеш да спортуваш до припадък (това е просто метафора, тъй като, естествено, ти не отслабваш). По това време ти не може и да ядеш по-малко. Тъй като вече почти не ядеш, просто се поддържаш на ръба и не можеш да спреш. Това не дава резултати и ти все пак не можеш да спреш и, без значение дали дава или не резултат, ти няма да видиш истината. Всъщност никога няма да разбереш точно на какво приличаш. Не... без значение какво си мислиш, ти трябва да тежиш най-малко 200 килограма. Тежиш толкова, без значение дали тежиш 70 или 30 килограма. Ти си дебела. Абсурдно е правилната дума, нали? Наистина, може и да си от щастливките, някоя от онези, които не отслабват. Но не си мисли, че не си болна. Това не е истина... Кожата и косата ти са сухи, зъбите те болят, нямаш менструация, костите те болят, мускулите ти се схващат... е, няма нужда да продължавам. Ти все пак искаш това, разбира се. Все пак, ти няма да бъдеш така. Няма да се провалиш. Ще успееш, ще бъдеш слаба и перфектна. Красива.
Е, след като смяташ да спечелиш, защо пък да не ти кажа каква ще е наградата, хм?? Тя всъщност е доста добра. Ще бъдеш кльощава. Болезнено кльощава. Ребрата ти ще се броят и кокалите на ханша ти ще стърчат. Ти няма да виждаш това. Ще гледаш в огледалото и ще се виждаш дебела. Ще виждаш паласки. Ще виждаш момичета, които тежат 25 килограма повече от теб и ще се чудиш защо не можеш да бъдеш слаба като тях. Ще се гледаш всеки ден в огледалото и ще се кълнеш, че си качила поне 5 килограма. Другите ще виждат как се смаляваш, но ти няма да го виждаш. Никога няма да видиш истината. Другите обаче ще я виждат. Ще бъдеш болезнено кльощава... но няма да бъдеш красива и те ще го виждат. Ти обаче не... ти ще бъдеш прекалено заета да гладуваш и ще се чудиш кога си се превърнала в дебелата си леля. Няма да бъдеш привлекателна. Няма. Ще имаш големи тъмни кръгове под очите. Кожата ти ще бъде прозрачно бледа и ще има прекрасен сивкав оттенък. Гримът няма да ти помогне. Няма, не си въобразявай. Дори не се опитвай да пробваш. Губиш си времето, време, което обичайно използваш, за да гледаш храната в хладилника. Разбира се, хората може и да не забележат, че си сива. Те ще са твърде заети да гледат тъмните черни, сини и лилави петна, с които си покрита. Всичко, което правиш, ще завършва със синина. Всичко.
Имаш красива коса? Вече няма да имаш. Ще бъде суха като слама и слаба. Без блясък. Мислиш, че балсамът ще ти помогне. Няма. Няма, така че няма смисъл да опитваш. Може да омекоти косата ти за малко (след като използваш половината шише, разбира се ), но няма да я накара да изглежда по-добре. Но ластик за коса? Виж, от това ще се нуждаеш. Най-вероятно ще го носиш през цялото време. Ще имаш нужда и от боя за коса. Искрено се надявам косата ти да няма хубав цвят... защото скоро няма да го има. Да, цветът на косата ти ще се промени. Може да почне и да посивява. Но сивото е хубав цвят, нали? Аз го харесвам. Мисля си, че сивкавият кафяв цвят на мястото на естествения червен и рус ми придава ... как да го кажа... достойнство. Като стана дума за коса, харесваш ли лицево окосмяване? Надявам се, че да. Защото ще го имаш. Аз имам прекрасни бакенбарди. Много са хубави. Всъщност, секси окосмяването е навсякъде по тялото ми. Мъх, мъх, мъх. Супер е. Всички момчета го харесват и всички момичета искат да имат. Ревнуват, нали знаеш? Казвам им как съм го получила... гладувайки... Те никога не са пробвали... И знам защо. Не е, защото са умни и здрави... не, не. Защото са слаби. Не са силни като мен. Разбира се, моите мускули се разпадат, като става дума за това, и аз не мога вече да вдигам дори 20-килограмовите си гирички, но все още съм силна, нали? Да,... защото не ям и това е истинската сила, нали? Като отричаш основното нещо, от което се нуждаеш, за да живееш. Да... силна и умна.
Обзалагам се, че си едно от тези момичета с прекрасни естествени нокти. Онези бляскави нокти, които са толкова дълги, че хората понякога си мислят, че са изкуствени? Изрежи ги. Хайде, изрежи ги сега. Те и без това ще се счупят скоро. Целуни за сбогом и новата си сива коса. Скоро ще започне да капе. Ще трябва д чистиш канала по около 6 пъти, докато взимаш душ, за да може водата да се оттече. Ще трябва да намериш и начин да изхвърляш тампоните си така, че да изглежда, че си ги ползвала. Запомни да казваш на майка си да ти купува тампони веднъж месечно. Не можеш да й позволиш да разбере, че нямаш мензис и няма да имаш. Надявам се, че не правиш секс, защото няма да разбереш дали си бременна или не. Предполагам, че можеш просто да си взимаш тест на всеки няколко седмици и да... все пак можеш да забременееш. Надявам се да няма да обичаш бебето, тъй като има голяма вероятност да го загубиш. И най-вероятно това ще е най-доброто, което може да се случи, тъй като анорексията може да предизвика прекрасни увреждания. Така че ще ти се наложи да живееш със знанието, че детето ти е умряло или трябва да живее с ужасно увреждане заради теб.... но слабостта си заслужава. Малка цена се плаща за перфектността, въпреки че не си ти тази, която ще плащаш. Кой се нуждае от пълните си умствени възможности? Надявам се, твоето дете - не. Но това може въобще да не е проблем. Може никога да нямаш деца. Може да останеш стерилна. Е, да... от бременността и без това се надебелява.
Не обичам да спортувам. А обичах. Но вече не... и ти скоро няма да обичаш. Бейзбол? Не. Няма да можеш да удряш, нито да хващаш. Кажи сбогом на рефлексите и добрата координация. Няма да си в състояние да тичаш, за да играеш баскетбол, а ако играеш футбол, ще си счупиш таза. Никога не си се и нуждаела от него, нали? Новата протеза ще ти свърши работа. И без това тазът ти нямаше да остане непокътнат дълго, не и при това намаляване на костната плътност. Но прегърбената стойка е добра. Надявам се да мислиш така, тъй като вероятно ще я придобиеш на около 30.
Тъй като си една от онези специалните, анорексичните, надявам се, че обичаш леденостудена вода. Излей я. Пий нормална вода, топла диетична кола. Твърде боли да пиеш студено. Понятието чувствителни зъби тук значи друго. Забрави онези специални пасти за зъби. Те няма да действат, когато зъбите ти малко по малко умират в резултат на липсата на витамини. Вероятно никога не си харесвала зъбите си. Протезите, виж, са хубави. Харесва ли ти да седиш? Е, лошо. Не можеш вече да го правиш. Краката ти ще изтръпват целите до горе. Болезнено ще изтръпват. Това не е онова, което познаваш, онези тръпчици. Това боли. Един съвет. Когато ги отпуснеш, след като си ги кръстосала, просто седи. Не се опитвай да ги движиш или да ги удряш, за да ги събудиш. Лоша идея... много е болезнено. Недей да ставаш, освен ако не ти харесва да припадаш.
Което би било добре, тъй като и това ще ти се случва. Ново хоби, падане. Краката ти вече няма да те държат. Да се подгъват ще е новата им любима задача. Харесва им да падат. Ще прекарваш доста време на земята. Припадъците също ще са чести и не си мисли, че това можеш да скриеш. Когато и да се строполиш на пода на хола пред майка ти или брат ти, те ще се чудят защо... и освен ако не са пълни идиоти, те вероятно ще знаят защо... особено ако си 30 килограма поднормено тегло. Свикни с натякванията. Яж това, яж онова, защо си причиняваш това? Винаги можеш да избягаш в стаята си. Там можеш да си лежиш на леглото и да си хапеш устните, докато не прокървят... питаш се защо ще правиш това? Заради спазмите в краката, разбира се... о! Забравила съм да го спомена! Ооо... спазмите са чудесни. Мускулите ти са се свили в мъчителни възли. Ще се свиеш, за да масажираш възлите и... какво? Там няма възли, няма да можеш да разтриеш възлите, защото няма възли. Просто така го чувстваш. И нищо не можеш да направиш. Просто трябва да си лежиш и да се опитваш да не крещиш, а повярвай ми... ще искаш. Разбира се, винаги можеш да си разтриеш краката... можеш да направиш нещо, за да си представиш, че се чувстваш по-добре. Но може би не трябва да мислиш за краката си... ще бъдеш отвлечена от главоболията си. Вземи аспирин... ооо... или по-добре недей. Стомахът ти е празен, аспиринът просто ще те накара да си изповръщаш червата.
Разбира се, винаги можеш да се спасиш от спазмите и главоболията, като отидеш до тоалетната. Това е всъщност развлечение, защото вече не го правиш често. Ходенето по голяма нужда е станало изключително явление в живота ти. Болезнено, но все пак изключително. Понякога ще се превиваш в болки и не трябва да бъдеш на тоалетната, за да ти се случва. Не. Може да ти се случи в клас, в леглото, пред компютъра. Ще се превиваш от нещо много болезнено в стомаха ти. Какво е тов? Лайно, ето какво, стържещо като пясъчен камък червата ти, докато се придвижва бавно. Това ще ти се случва отново и отново. Най-накрая ще успее да се спусне надолу, така че ще можеш да отидеш до тоалетната. И след това на тоалетната хартия ще видиш кръв. Но няма да кажеш. Не, защото споделянето е забранено, моленето за помощ е забранено. Измий тоалетната и се преструвай, че не си изплашена. Но не се притеснявай твърде много, това няма да продължи вечно. Да, ще си отиде... но само защото вече изобщо няма да са случва. Вече няма да го правиш. Не. Но, чакай... тогава какво ще правиш? Е, ще пишкаш, но не както се свикнала. Сега ще е по два начина. Старият начин и новият начин. Спомняш ли си откъде ходиш по голяма нужда? Е, сега оттам излиза вода. Точно така, вода. Не ти говоря за разстройство. Говоря ти за чиста вода, точно както, когато пишкаш, но сега от друго място. Това ще те изплаши. Но ти няма да кажеш. Понякога някакви твърди неща ще излизат също. Гадно, нали? Е... заслужава си. Всичко си заслужава, дори косата ти, ноктите ти, костите ти, мсукулите, възможните деца, семейството ти, всичко. Жертвай всичко, изхвърли го. Сега си слаба, а това е, което има значение, въпреки че не го знаеш.
Вероятно ще се появят болки в гърдите. Може би сърцето ти ще прескача. И това е страшно, защото никога не си искала да умреш, просто искаше да бъдеш слаба. Но помни, не можеш да кажеш. Казването е забранено и да молиш за помощ е слабост.
Имала ли си проблеми с депресия? Сега вече имаш. Колкото по-малко ядеш, толкова си по-депресирана. Отчасти заради липсата на витамини, отчасти заради прекрасното хранително разстройство. Имала ли се проблеми с безсънието? Точно така, сега го имаш. Изтощена си ужасно много, но не можеш да заспиш.... и когато заспиш, то не спиш. А и кой се нуждае от спане? Не и ти. Будуването и без това изгаря повече калории. Имаш хубави оценки в училище? Вече нямаш. Не можеш да се концентрираш. Умът ти не работи и единственото нещо, за което мислиш, е храната. Оценките ти се влошават. Искаш да оздравееш? Вероятно ще трябва да напуснеш училище. Как ти звучи да повтаряш? Обичаш да излизаш с приятели? Скоро няма да искаш. Ще се страхуваш, че някой ще забележи колко си дебела. Вече няма да излизаш от къщи без да се скриеш под кушища дрехи... ужасена си, че някой може да забележи отблъскващото ти тяло. Станала си и по-нервна. Паникьосана. Затрудняваш се и да говориш. О,... никога не си заеквала? Е, сега ще ти се случва. Ще забравяш и какво си искала да кажеш. Кажи сбогом на паметта си. И вече не можеш да излизаш с приятели, така че вероятно е добре, че не искаш. Ако излезеш, те може и да искат да ядат! Може би ще искат да отидете на ресторант или на кино. Как ще обясниш, че не ядеш пуканки? Какво оправдание ще измислиш за това, че седиш на масата, отпивайки диетична кола или хрупайки салата, докато всички останали ядат чийзбургер? Ти не можеш, а те може да те накарат да ядеш. А ти не можеш да правиш това... не. Но защо ще те карат да ядеш? Дали, защото ги е грижа? Не. Просто, защото искат да си дебела!!! Как смеят? Завиждат... точно така, завиждат. Скоро ще разбереш нещо. Всички искат да си дебела. Родителите ти, братята и сестрите ти, учителите ти, приятелите ти. Целият свят е срещу теб и те всички искат да попаднеш във водовъртежа на смъртоносното затлъстяване. Махни се от тях. От всички тях. Те не разбират и само те теглят надолу. Не можеш да си го позволиш, не можеш да загубиш всичко. Всеки път, когато някой те насърчава да ядеш или да се лекуваш “заради здравето ти”, ти ще знаеш иситната. Те те мразят и искат да си дебела. Разкарай ги. Разкарай всички хора, които те обичат. Това е единственият начин да бъдеш слаба.
И един ден всичко това ще свърши. Един ден ти или ще умреш, или ще оздравееш. Смъртта е по-лесното. Първо, трябва да признаеш, че имаш нужда от помощ (това е в случай, че не си била принудена да се лекуваш – лечение, което няма да проработи, докато не си съгласна да се включиш и ти). Това е едно от най-трудните неща, които някога си правила. Може би ще кажеш на майка си. Тя може да ти помогне много, може би вече знае. А може и да не мисли, че имаш истински проблем. Тогава ще се оправиш сама. Може да кажеш на личния си лекар или ако кажеш на майка си, тя може да те заведе при личния лекар. Така е по-добре. Сега си спасена, те ще ти помогнат. Ще разберат. Грешиш. Образованието не е застраховка срещу невежеството, а като говорим за осигуровки, те плащат много само за психични проблеми. А лечението на хранителни разстройства е много скъпо. Така че, дори и да намериш много квалифициран лекар, може и да не можеш да получиш помощ. Може и да не можеш да си я позволиш. Докато се лекуваш, всички в училище ще знаят. Учителите ти няма да те разберат. Съучениците ти може и да са разбрали. Но и те няма да те разберат. Коментарите им ще те нараняват, ще искаш да крещиш, когато те питат защо просто не ядеш. Може да те наричат дебела просто, за да се посмеят. Някои ще започнат да ти се възхищават и ще се опитат да станат анорексички... но ти си била там. Едно време и ти искаше да бъдеш анорексичка и така и не разбра колко си глупава. Вече го знаеш, но е късно. Късно е, няма връщане назад, или трябва да го победиш, или ще умреш. И борбата с него е най-трудното нещо, което си правила. Ще слагаш храна в устата си, тази отвратителна, ужасна храна, изпадаш в паника и искаш да плачеш. Може би ще плачеш. Може би ще се уплашиш и ще я изплюеш. Може би ще откажеш да се храниш и ще се сдобиеш с прекрасни системи за хранене. Съблазните са навсякъде и ще искаш да се убиеш с всяка хапка, която поглъщаш. Може би ще се самоубиеш. Може би ще се бориш и бориш и ще влезеш в клиника, само за да умреш, докато си там или дори след това от усложненията, предизвикани от годините на хранително разстройство. След като си се борила дълго, може би ще излезеш от клиниката. Може би след неколкократни връщания и дни, в които ти е толкова трудно, че искаш да умреш, най-накрая ще оздравееш. Отнема време. Дори и след като си се хранила нормално с месеци и години, тялото ти все още няма да е същото. Започваш да се чудиш дали някога изобщо ще е същото. То може и да е, но ти не. Не. Това винаги ще е част от теб, никога няма да си тръгне. Години по-късно то още ще е с теб, все още ще имаш онези моменти. Понякога ще минаваш пред огледало и изведнъж ще се виждаш със 100 кила повече. Изпадаш в паника и разтърсваш глава, за да прогониш образа. Нещо ще ти се случи, може би ще останеш без работа. Ще се случи нещо, което ще те извади извън контрол и ти ще се опиташ да си го върнеш чрез гладуване. Ти никога няма да бъдеш същата. Ще видиш статия за някого с хранително разстройство и ще започваш да плачеш, спомняйки си ужасната болка. Не говоря за физическата болка. Това е единствената болка, която описах, защото тя е онази част, което е описуема. Няма думи за душевните страдания. Те не могат да бъдат описани. Не са въобразими. Няма да почувстваш болка като тази, друга болка, която е пълна с толкова много самоомраза, уязвимост, ужас, ярост, самота...
Защо искаш това?? Защо?? Знам, че дори и след като прочетеш това, все още ще седиш някъде там, искайки това. Защо? Какво точно искаш? Красота? Наистина ли си мислиш, че няма да изглеждаш така? Наистина ли мислиш, че недохранването няма да те опустоши външно? Или блясък? Прочети това. Покажи ми къде виждаш блясъка. Контрол? Нека ти кажа, никога няма да бъдеш повече извън контрол, от периода, в който имаш хранително разстройство. Ти не контролираш това, което слагаш в устата си. По дяволите, ти даже не контролираш мислите си. Ти нямаш контрол. Не. Наистина ли си мислиш, че ще можеш да правиш това и няма да свършиш така? Мислиш си, че си единственият човек на света, който може да контролира това, който може просто да спре? Грешиш! Тези неща не стават така. Искаш ли да умреш? Искаш да бъдеш мъченик или нещо подобно? Мислиш ли, че това е красиво? Обзалагам се, че си представяш някаква трагична красота. Не е това. Тук няма нищо красиво. Търсиш внимание? Купи си нова очна линия, танцувай гола по улиците. Нуждата от внимание е нормално нещо, но има страшно много по-хубави начини да я задоволиш. Искаш ли да гледаш в лицата на хората, които обичаш и които те обичат и да знаеш, че убиваш и тях? Представи си да гледаш детето си да се самоубива, представи си безпомощността, представи си да знаеш, че те умират и че не можеш да направиш нищо, за да им помогнеш. Представи си какво е да се страхуваш, че някой ден ще се върнеш и те ще бъдат мъртви заради това. Просто седни и се опитай да си го представиш. Естествено, докато гладуваш, няма да виждаш тези страдания. Няма да можеш. Няма да виждаш нищо, защото ще бъдеш твърде вглъбена в себе си. Ще си твърде заета да мислиш за теглото си, за храна. Ще го видиш, когато оздравееш и ще се намразиш за това, което причиняваш на хората, които те обичат. Ще искаш да можеш да направиш нещо, за да изтриеш тези спомени, но не можеш. Просто ще трябва да живееш с това, а това е трудно. Особено, когато си спомниш колко пъти яростта ти се е изливала върху тях, колко пъти си се държала отвратително, докато те просто са се опитвали да ти спасят живота.
Ако направиш това, един ден ще се събудиш. Ще се събудиш и ще разбереш колко много си пропиляла. Вероятно ще разбереш, че си загубила тийнейджърските си години. Че си пропиляла шанса си за нормално образование, вероятно дори и за университет. Пропуснала си бала си, емоциите при завръщането в къщи, купоните и приятелите. Тези времена са минали и никога няма да си ги върнеш. Може би си по-възрастна, може би си захвърлила и кариерата си. Вероятно си провалила CV-то си и не можеш да го поправиш. Ще съжаляваш за това повече от всичко и нищо не можеш да направиш... не можеш да направиш нищо, за да си върнеш изгубените години и знаеш ли какво? Верояно няма да си спомняш повечето от онова, което се е случило през тези години. Няма.
Вероятно искаш това заради красотата и слабостта. Вероятно се мразиш и си мислиш, че това е начинът да оправиш нещата. Не е. Искаш ли да знаеш повече за самоомразата? Искаш ли?? Тогава моля... започвай да гладуваш, защото ти обещавам, че колкото и да се мразиш сега, това е нищо. Нищо, в сравнение с онова, което ще чувстваш, когато попаднеш в лапите на анорексията. Ще се презираш, ще се мразиш повече от всичко. Ще се мразиш все повече и повече с всеки изминал ден. Ти си най-долният боклук на света. Заслужаваш да умреш, но смърттта е твърде добра за теб. Ти си по-лоша от убийците и изнасилвачите. Педофилите са по-добри от теб и без значение какво мъчение ще си измислиш, ти ще си представяш, че заслужаваш нещо още по-лошо.
Но знаеш ли какво? Самоомразата е най-малкият ти проблем. Защото е напълно възможно да си си подписала смъртната присъда... и най-вероятно това не те притеснява... все още. Но ще започне да те притеснява и ще плачеш, ще изпадаш в ярост, ще се кълнеш, че би дала всичко, за да се върнеш. Но е твърде късно, защото когато вече започваш да се притесняваш, ще си на път към смъртта. Твърде късно е да се откопчиш, без значение колко го искаш.
Това е анорексията, това е реалността на всяка анорексия. Няма нищо общо с фенси-статийките, които четеш за това как сме я преодолели така и така. Няма нищо общо с красотата, която виждаш, когато гледаш онази слаба манекенка. Няма нищо общо с онова красиво момиче, предизвикващо възхита, което си тежи по природа 40 килограма. Няма нищо общо с нищо от досега преживяното от теб и ти никога няма да бъдеш същата."
Оффф, спести си проповедите ти, моля те 8)
Първо, аз съм висока 175, бях 47.Влязох в болница, поради странични проблеми и станах ...
МНОГО СЪМ СУЕТНА, МНОГО !
Готова съм на всичко да си върна фигурата, скъпа ... Тея моабети на някоя, която никога не е била слаба, не на момиче, което е напълняло ...
Второ, анорексия е, ако стана 44, при моята височина ... А, аз желая 50-52, слаба, но не, грозно слаба !
Моабети викаш, аа? :lol:
Добре, ще те видим след 30 дни..то тук във виртуалното пространство всеки може да си говори каквото си поиска. И аз мога да кажа, че една година съм била на по едно лимонче на ден и тежа 23кг, ама кой ще ми повярва? Глупаците. Правилно ;)
Написала темата, за да се похвалиш, от силната си воля, която очевидно само ти се иска да имаш, щом пишеш по форумите и парадираш с нея. Миличка, глупаво е.
Избивай си комплексите някъде другаде. Хората не ги интересува, че поредната лигла решила да се хвали.
Нито си интересна, нито оригинална..
Какво ще правиш със себе си си е твой проблем, на никой не му пука :)
:shock: :lol: :D :D :D
казваш,че си готова да направиш всичко..а защо мислиш,че е толкова трудно да остлабнеш и че единствения начин е да гладуваш?!
това е най-елементарното и първосигнално нещо,което може да измисли човек,ако реши да остлабва.
накрая дори няма да си доволна.бледа и кльощава..поредната..
виждаш ли това момиче? http://i255.photobucket.com/albums/hh152/ali4ka_93/myboo.jpg
мога да ти кажа само,че е напълно реално и е от моето училище.яде и сладко и пие кола и какво ли не..просто ходи на фитнес всеки ден.както искаш го разбирай.знай само,че по твоят начин,няма да постигнеш това идеално тяло ;)
поне като ще се жертваш го направи така,че накрая да си е струвало.
http://i255.photobucket.com/albums/hh152/ali4ka_93/MonZ-10e80da61c.jpg ...
UnaBletoLoVeU
01-16-2009, 18:35
Не виждате ли колко е проста? Какво се занимавате. Като иска да си трови живота, защото "била йога". Сигурно не знае даже какво означава, ама ааайде щом йогите издържат толкова, значи и тя може. Йога, миличка, не е човек със силна воля и празна главица, като твоята.
Пък и за твоята височина 44 кг също не е акорексия. Обаче натам отива.
Аман от тъпи СУЕТНИ ..ох, не знам просто каква дума да използвам-някаква тоооолкова обидна.
Умирай ако щеш. Не ме интересува. Няк'ва пикла с претенции за нещо, ама си нищо щом мислиш така, защото не теглото те прави някой, а разумът. А ти си никой. Суетна била... :lol: червеите в гроба не подбират хубави-грозни..само гледат дали има ядене.
Айде майната ти, пикла лигава.
:D :D :D
Ахахах, да, а ти сигурно си някакъв гнусен/а и откачен/а сайт маниак, който не е поглеждам от хората и само седи и яде пред pc :D :D :D
Ми не, всъщност съм момиче. :) И съм 46 килограма, 165 :) И не, не стоя само пред компютъра и не ям постоянно. Имам хубаво тяло без да спазвам откачени диети, просто ген :D
Не виждате ли колко е проста? Какво се занимавате. Като иска да си трови живота, защото "била йога". Сигурно не знае даже какво означава, ама ааайде щом йогите издържат толкова, значи и тя може. Йога, миличка, не е човек със силна воля и празна главица, като твоята.
Пък и за твоята височина 44 кг също не е акорексия. Обаче натам отива.
Аман от тъпи СУЕТНИ ..ох, не знам просто каква дума да използвам-някаква тоооолкова обидна.
Умирай ако щеш. Не ме интересува. Няк'ва пикла с претенции за нещо, ама си нищо щом мислиш така, защото не теглото те прави някой, а разумът. А ти си никой. Суетна била... :lol: червеите в гроба не подбират хубави-грозни..само гледат дали има ядене.
Айде майната ти, пикла лигава.
:D :D :D
Ахахах, да, а ти сигурно си някакъв гнусен/а и откачен/а сайт маниак, който не е поглеждам от хората и само седи и яде пред pc :D :D :D
Ми не, всъщност съм момиче. :) И съм 46 килограма, 165 :) И не, не стоя само пред компютъра и не ям постоянно. Имам хубаво тяло без да спазвам откачени диети, просто ген :D
и аз така,но съм 160 и съм 45 кила гените на мама :D а освен това тялото си ми е стегнато,защото сутрин си правя упражнения за 15 мин всяка сутрин и честно казано ям си доста,но просто не ми се лепи нищо и не правя диети или да съм маниачка на тема тегло - кантара не ме интересува ,а авторката на темата казвам ти,ти си ненормална :lol: :lol: :lol:
ralito19
03-23-2009, 12:04
of i az iskam da otslabna sega sum 60kg 177 sum visoka na iskam da stana kum 50-52 :(
billytalent
03-23-2009, 12:05
Аз до събота трябва да сваля 4 кг. знам че е много вредно но просто нямам друг избор и нз какво да правя :lol:
1 човек може да издължи най-много 1 седмица без храна :)
и след тея 30 дни кво ше прайш? ае въобще,ако издържиш 100% ше станеш анорексичка. по-хубаво се запиши на някъв спорт и тва е...
Абе ти на 7 ли си, че мислиш, с извинение,... с гъза си? :x :x :x
XTREMEFREERIDE
03-24-2009, 13:34
Много ше ми е кеф да те видя накрая.
В най - добрия случай ще си кльощава, с отпусната кожа и напълно съсипана.
А в най - лошия, ще си върнеш килограмите за една седмица + още някое килце отгоре.
Иначе успех.
Arr0gAnT
03-25-2009, 09:00
отслабнах с над 5 кила и от 75С сега едвам запълвам 70В... не отслабвайте забогааа - спортувайте, но диети поне докато растем не тряя да пазим
Loshotia
03-25-2009, 09:26
3в1 в диета :shock:
Съвет към всички: отидете на диетолог. Ще ви направи режим, ще платите 40лв, но ще си запазите здравето.