GbSy
01-11-2009, 14:01
Ето нещо, което ми хрумна, докато мръзнех на спирката... не е добре, но идеята ми харесва. (:
-Ставай, Дая, ще закъснеем.-каза майката припряно.
-Спи ми се, мамо.-отвърна тъмнокосата детска главица от леглото.
-Хайде, че ще разпродадат балоните.
-Добре, но днес искам голям, защото имам голямо желание.
-Добре, но ако не побързаш, няма да останат.
След половин час майка и дъщеря доволни потеглиха от вкъщи. Утрото беше ясно, небето беше светлосиньо, росата по тревата отразяваше всичко като огледало. Стигнаха до малка, но оживена уличка, където продаваха най-различни детски играчки. Несъмнено продавачите печелеха много, избирайки възможно най-доброто място – това, до детската градина. Всеки ден оттам минаваха много деца и мрънкаха на родителите си за всякакви залъгалки – близалки, кукли, бонбони, колички и какви ли още не. В края на уличката, стоеше дребен човек, с количка пълна с балони. Големи, малки, сърцевидни, с личица на тях, разноцветни, едноцветни... Майката на Дая всеки ден й купуваше по един балон. Днес не беше изключение.
-Какъв искаш, Дая?Харесва ли ти онзи, жълтия? Виж, той е най-големия!-усмихнато рече майката.
-Добре, трябва ми голям балон.-отвърна весело детето.
Те взеха балона и майката на Дая я изпрати до вратата.
-Хайде, мило момиче, отивай, аз ще дойда да те взема следобед.
-Чао, мамо!
Даяна влезе в градината и се запъти към люлките, където всеки ден седяха с най-добрата й приятелка – Еми.
Еми, както обикновено, седеше и смучеше голяма близалка.
Децата се поздравиха и се заговориха. Не след дълго Еми попита:
-Защо винаги си с балон, Дая? Балоните са скучни. Пък и ти не ги пукаш. Винаги ги пускаш нагоре.
-Мама казва, че всеки балон носи едно твое желание. Аз всеки ден си пожелавам нещо и пускам балона. И той отнася желанието ми нагоре. Понякога искането ми е малко, друг път голямо. Понякога се сбъдва, понякога – не. Мама също каза, че на небето има много ангели и някои могат да сметнат желанията ми за незначителни, затова не ги изпълняват и те не се сбъдват. Но пък други ангели мислят обратното. И сбъдват мечтите ми.
-Татко казва, че всички тези неща са измислици, глупости. Според него никой татко не вярва в тези неща. Твоят вярва ли?
-Не знам. Моят татко не е тук. Той отиде горе, на небето. Там, където отиват желанията.-иска ми се всичките ми балони да отиват при него, защото той би изпълнил всичките ми желания.
-А какво ще си пожелаеш днес? Защо балона ти е толкова голям?
-Защото имам голямо желание.
-А ти помниш ли как изглежда твоят тати?
-Много малко.
-А той как отиде горе? Със самолет ли?
-Не знам. Не успях да видя. Една сутрин се събудих и мама каза, че той е заминал. За жалост не успях да му заръчам: „Чао, тате, бъди добър ангел!”. Сигурно нямаше да ми стигне времето... тогава поне да можех да му кажа: „Чао”...
И Дая пусна балончето нагоре.
-Ставай, Дая, ще закъснеем.-каза майката припряно.
-Спи ми се, мамо.-отвърна тъмнокосата детска главица от леглото.
-Хайде, че ще разпродадат балоните.
-Добре, но днес искам голям, защото имам голямо желание.
-Добре, но ако не побързаш, няма да останат.
След половин час майка и дъщеря доволни потеглиха от вкъщи. Утрото беше ясно, небето беше светлосиньо, росата по тревата отразяваше всичко като огледало. Стигнаха до малка, но оживена уличка, където продаваха най-различни детски играчки. Несъмнено продавачите печелеха много, избирайки възможно най-доброто място – това, до детската градина. Всеки ден оттам минаваха много деца и мрънкаха на родителите си за всякакви залъгалки – близалки, кукли, бонбони, колички и какви ли още не. В края на уличката, стоеше дребен човек, с количка пълна с балони. Големи, малки, сърцевидни, с личица на тях, разноцветни, едноцветни... Майката на Дая всеки ден й купуваше по един балон. Днес не беше изключение.
-Какъв искаш, Дая?Харесва ли ти онзи, жълтия? Виж, той е най-големия!-усмихнато рече майката.
-Добре, трябва ми голям балон.-отвърна весело детето.
Те взеха балона и майката на Дая я изпрати до вратата.
-Хайде, мило момиче, отивай, аз ще дойда да те взема следобед.
-Чао, мамо!
Даяна влезе в градината и се запъти към люлките, където всеки ден седяха с най-добрата й приятелка – Еми.
Еми, както обикновено, седеше и смучеше голяма близалка.
Децата се поздравиха и се заговориха. Не след дълго Еми попита:
-Защо винаги си с балон, Дая? Балоните са скучни. Пък и ти не ги пукаш. Винаги ги пускаш нагоре.
-Мама казва, че всеки балон носи едно твое желание. Аз всеки ден си пожелавам нещо и пускам балона. И той отнася желанието ми нагоре. Понякога искането ми е малко, друг път голямо. Понякога се сбъдва, понякога – не. Мама също каза, че на небето има много ангели и някои могат да сметнат желанията ми за незначителни, затова не ги изпълняват и те не се сбъдват. Но пък други ангели мислят обратното. И сбъдват мечтите ми.
-Татко казва, че всички тези неща са измислици, глупости. Според него никой татко не вярва в тези неща. Твоят вярва ли?
-Не знам. Моят татко не е тук. Той отиде горе, на небето. Там, където отиват желанията.-иска ми се всичките ми балони да отиват при него, защото той би изпълнил всичките ми желания.
-А какво ще си пожелаеш днес? Защо балона ти е толкова голям?
-Защото имам голямо желание.
-А ти помниш ли как изглежда твоят тати?
-Много малко.
-А той как отиде горе? Със самолет ли?
-Не знам. Не успях да видя. Една сутрин се събудих и мама каза, че той е заминал. За жалост не успях да му заръчам: „Чао, тате, бъди добър ангел!”. Сигурно нямаше да ми стигне времето... тогава поне да можех да му кажа: „Чао”...
И Дая пусна балончето нагоре.