kypo
01-11-2009, 14:26
има едно момиче в живота ми от около година, бих казал че е любовта на живота ми - ще разберете в долните редове защо е така
не знам как да започна и какво да кажа, понякога това момиче ме кара да летя в облаците, да съм най-щастливия човек на света. има и дни в които не мога да си намеря място от притеснения и се питам какви ли не въпроси. понякога ми звъни по 5 пъти на ден, пише ми страхотни смс-и за лека нощ и заспивам толкова щастлив, но има и дни в които като че ли изобщо не се сеща за мен. тогава направо се побърквам, толкова много нощи не съм спал от притеснения да не съм направил нещо погрешно... защото наистина държа много на нея. от една страна толкова се радвам че я срещнах, че е част от мен, защото откривам много неподозирани черти които съм притежавал, но никоя не е могла да ме накара да ги открия - добър съм, помагам на всеки който има нужда, романтичен съм, грижа ме е за хората които обичам. от друга страна много ми липсва предишната ми същност, незаинтересоваността към никого, безгрижния ми живот, съществуването ден за ден.
много често когато не се виждаме 2-3 дни имам едно много странно усещане, някакво чувство на притеснение, несигурност... не знам и аз как да го опиша. направо е отвратително, но го подтискам в себе си. например ако излиза на дискотека без мен през нощтта това чувство ме изяжда! едвам успявам да заспя, по няколко пъти ставам ако съм заспал за да погледна дали ми е писала някой смс... не е защото и нямам доверие, напротив имам и! доказвала ми е че мога да и вярвам, но това гадно чувство не мога да го премахна. просто не мога да си представя, ако случайно срещне някой друг какво ще правя, а не мога да и забраня да се вижда с който поиска. разчитам че ако направи някоя грешка ще е за нейна сметка и че ще съжалява самата тя повече, и така се утешавам дори и да знам че всъщност ще страдам адски много ако стане нещо подобно. и пак не мога да спя, пак се въртя нощем....
и това е въпроса на който не мога да намеря отговора - защо толкова много се притеснявам? защо се измъчвам, никога не съм се измъчвал така за момиче. защото я обичам ли, или защото не съм добре? това е някакво състояние 1-2 пъти в месеца (като цикъл хах) в което изпадам и мисля, мисля, мисля... примерно мисля така цяла нощ някакви невероятни глупости, измъчвам се, въртя се изпотен и не мога да спя, а на следващия ден я виждам и разбирам че съм пълен глупак за да мисля такива неща - виждам едно супер лъчезарно момиче лудо влюбено в мен, шепнещо ми мили думи в ухото и прегръщащо ме все едно не ме е виждала години, и така всичко се забравя, пак за 1-2 седмици съм безумно щастлив, весел, сияещ до следващия път в който попадам в някаква черна дупка на притеснение! това се повтаря и отново и отново вече почти година....
споделял съм го с най-добрия си приятел и той ми каза че съм силно раздвоен, защото не знам какво да правя! верно не съм имал толкова дълга връзка и не знам какво става в една връзка след 2-3 месеца. това ли е норммалния ход на нещата, или трябва всичко да е цветя и рози като по филмите?
мерси че ми отделихте известно време, ако някой има за казване нещо ще съм радостен да прочета
пп и двамата сме около 20 и половина години, ако има значение
не знам как да започна и какво да кажа, понякога това момиче ме кара да летя в облаците, да съм най-щастливия човек на света. има и дни в които не мога да си намеря място от притеснения и се питам какви ли не въпроси. понякога ми звъни по 5 пъти на ден, пише ми страхотни смс-и за лека нощ и заспивам толкова щастлив, но има и дни в които като че ли изобщо не се сеща за мен. тогава направо се побърквам, толкова много нощи не съм спал от притеснения да не съм направил нещо погрешно... защото наистина държа много на нея. от една страна толкова се радвам че я срещнах, че е част от мен, защото откривам много неподозирани черти които съм притежавал, но никоя не е могла да ме накара да ги открия - добър съм, помагам на всеки който има нужда, романтичен съм, грижа ме е за хората които обичам. от друга страна много ми липсва предишната ми същност, незаинтересоваността към никого, безгрижния ми живот, съществуването ден за ден.
много често когато не се виждаме 2-3 дни имам едно много странно усещане, някакво чувство на притеснение, несигурност... не знам и аз как да го опиша. направо е отвратително, но го подтискам в себе си. например ако излиза на дискотека без мен през нощтта това чувство ме изяжда! едвам успявам да заспя, по няколко пъти ставам ако съм заспал за да погледна дали ми е писала някой смс... не е защото и нямам доверие, напротив имам и! доказвала ми е че мога да и вярвам, но това гадно чувство не мога да го премахна. просто не мога да си представя, ако случайно срещне някой друг какво ще правя, а не мога да и забраня да се вижда с който поиска. разчитам че ако направи някоя грешка ще е за нейна сметка и че ще съжалява самата тя повече, и така се утешавам дори и да знам че всъщност ще страдам адски много ако стане нещо подобно. и пак не мога да спя, пак се въртя нощем....
и това е въпроса на който не мога да намеря отговора - защо толкова много се притеснявам? защо се измъчвам, никога не съм се измъчвал така за момиче. защото я обичам ли, или защото не съм добре? това е някакво състояние 1-2 пъти в месеца (като цикъл хах) в което изпадам и мисля, мисля, мисля... примерно мисля така цяла нощ някакви невероятни глупости, измъчвам се, въртя се изпотен и не мога да спя, а на следващия ден я виждам и разбирам че съм пълен глупак за да мисля такива неща - виждам едно супер лъчезарно момиче лудо влюбено в мен, шепнещо ми мили думи в ухото и прегръщащо ме все едно не ме е виждала години, и така всичко се забравя, пак за 1-2 седмици съм безумно щастлив, весел, сияещ до следващия път в който попадам в някаква черна дупка на притеснение! това се повтаря и отново и отново вече почти година....
споделял съм го с най-добрия си приятел и той ми каза че съм силно раздвоен, защото не знам какво да правя! верно не съм имал толкова дълга връзка и не знам какво става в една връзка след 2-3 месеца. това ли е норммалния ход на нещата, или трябва всичко да е цветя и рози като по филмите?
мерси че ми отделихте известно време, ако някой има за казване нещо ще съм радостен да прочета
пп и двамата сме около 20 и половина години, ако има значение