PDA

View Full Version : фил.есе



desikasabova
01-11-2009, 16:38
Дали някой може да помогне?Трябва ми философско есе на една от темите:

1."Онова,за което не можем да говорим,по-добре да мълчим"
2."Границите на моя език са граници на моя свят"

Благодаря!

pisetu
01-11-2009, 17:42
Границите на моя език са граници на моя свят


Посредством езика, хората могат да общуват по между си и да изразяват своите мисли, чувства и емоции. Колкото е по-богата общата култура на един човек, колкото повече духовни интереси има той, толкова е по-голям „запаса” от думи и изразни средства които той ползва. Хората с беден и ограничен речник, сами поставят границите на общуване с околните и в този смисъл, затварят границите на собствения си свят. Защото дори и най-вълнуващата информация, дори и най-силните емоции няма да са интересни за никого, ако не бъдат поднесени посредством богатството на изказа. За съжаление езика и изразните средства на съвременния човек сякаш стават все по-опростени и лаконични. Динамиката на времето в което живееме, ценностната ни система, новите технологии за комуникация - смс, чатове в интернет, видео телефони и други, оказват влияние върху начина ни на общуване. Те ни дават големи възможности, но сякаш и допринасят за „обедняването” на езика. В интернет повечето от хората общуват използвайки много и неправилни съкращения, лош език и беден речник. А точно там, човек трупа впечатленията си от възможностите и начина на общуване на хората от „другата” страна зад монитора.
И докато в миналото по-често по дрехите са посрещали, а по ума са изпращали, сега за съвременния човек, сякащ важи друга поговорка – „По начина на общуване посрещат, а по ума изпращат”. Когато трябва да се представиш като личност, без значение дали се запознаваш с нови хора, кандидатстваш в университет или се явяваш на интервю за работа, първото впечатление което създаваш е от начина на общуване. Дали ше прекараш мост или ше изкопаеш пропаст в общуването си с околните, изцяло зависи от умението да се изразяваш добре, да боравиш с повече думи и изразни средства. Богатството на изразяване разширява границите на обшуване и дава възможност на околните да придобият по-пълноценна представа за нас и нашия вътрешен свят.
Освен богатството на родния език, върху границите на общуване съществено влияние оказва и изучаването на чужди езици. Според мен колкото повече чужди езици изучава човек, толкова по-широки стават границите на познанието, културата и възможността да общува с хора от други страни.
Владеенето на чужди езици разширява границите на нашия кръгозор, дава ни въможност да се запознаем с историята, културата и бита на други страни. Да се докоснем до тяхното литературно богатство, да четеме книги и да гледаме филми на техния оригинален език, да слушаме песни и да вникнем в тяхното послание, да търсиме информация в интернет. Имаме възможност да общуваме с хора от различни държави, да научиме за техния начин на живот, за техните интереси и да им разкажем за себе си.
Владеенето на чужди езици ни дава по-големи възможности за професионална реализиция, особено в страните от Европейския съюз.
Мисля, че хората с добри комуникативни възможности и познания, както и владеенето на чужди езици са хора без граници, свободни и имащи възможност да живеят и да се развиват навсякъде по света. За тях езиковата бариера не съществува, не съществуват и границите ограничаващи тяхното общуване.
Един ден хората ще живеят и обшуват в свят без граници.

gabi_94
01-11-2009, 17:54
Границите на моят език са граници на моя свят

Представете си свят, в които думите ги няма. В който живеят само звуците на заобикалящата ни среда, но ние не можем да и отвърнем, а само да гледаме безучастно отстрани. Ето защо това, че можем да изразяваме чувствата си мислите си чрез думи ни прави наистина специални. Чрез езикът ние опознаваме човекът до нас- неговата обща култура, възпитание ценности и т.н Но ние виждаме и неговите граници, защото всеки човек е ограничен. Помните ли легендата за "Вавилон"? Хората решили да построят кула до небето и Бог ги наказъл като ги разделил чрез езика. Така той спрял размириците и поставил границите, границите, които са валидни и днес. Да, езикът е свобода, но и затвор. Ако знаеш само български да кажем ти си затворен в рамките на страната ни, защото тотално би се объркал ако си в чужда страна където и понятие си нямаш от техният език. Ето защо границите на моя език, са границите на моя свят. Аз стигам до там докъдето той ми позволи. Аз отивам там до където той ми даде. Ето защо е нужно да го развивам, да не позволявам да бъде замразен от времето, а да видя, да чуя и усетя непознатото, благодарение на него. Неслучайно ученето на различни езици все повече се стимулира в училищата, защото езикът дава бъдеще. Скоро едва ли ще има човек в България, който да не знае английски език. И не само изучават се: френски, руски, италиански, испански, арабски всички учат езици, защото това дава възможност да се докоснеш до първоизточника. С помощта на Интернет не е нужно да пътуваш до Италия за да разбереш "от нея за самата нея". Така неусетно ние разбиваме оковите, които ни придържат към мястото, където сме родени. И политаме в глобалният свят, за да научим, знаем и разберем, за да се променим и развиваме. Определено светът би било по- лесно място за живеене ако я нямаше езиковата граница и всички говорохме на един език, но тогава би било толкова безинтересно. Всяка страна би загубила чара си и специфичността...Не случайно държавите се гордеят със своята уникалност: България с красивата си народна песен, Франция с прочутите си вина, Италия със своите спагети...Въпросът е че ако бяхме еднакви тези различия нямаше да съществуват и тогава бихми били обречени на скука. Ето защо различията са важни, езикът и границите също. Те са предпоставка да полагаме усилия и да вървим напред. Така, че нека не спираме, защото тогава всичко би изглеждало безмислено.