Помагало ;) [Архив]

gabi_94

01-11-2009, 16:45

Кремовите (Liliaceae) са семейство растения от клас Едносемеделни. Наричани са още и Лилиецветни, Лилиеви или Лилейни. Те са около 3700 вида.Разпространени са из целия свят,предимно тревисти,макар че има и месести вечнозелени (Aloe) и дървесни вечнозелени (Lapogeria).Стъблата им са образувани от коренища.Листата им често са дълги и тънки,прости са и са разположени последователно или събрани в основата на стъблото. Цветовете са двуполови, правилни, единични или в съцветие. Околоцветника е прост образуван е от 6 околоцветни листчета, които са срастнали. Тичинките са 6 на брой разположени в дава кръга. Плодникът е един с тристранно близалце и горен яичник. Плодът е един, по принцип кутийка или ягода. Те са предимно декоративни,но включват и зеленчуци от семейство лукови(лук,чесън,праз) и аспержи,като някои видове се използват в медицината.
Момината сълза е многогодишно тревисто растение с тънко, закръглено, до почти триръбесто, безлистно цветоносно стъбло и пълзящо хоризонтално коренище. В основата на стъблото се развиват две, рядко 3 листа с ципесто влагалище, дълги до 20 cm. Те са целокрайни, продълговати, елиптични и заострени, с надлъжно жилкуване и дълги дръжки. На върха на стъблото в гроздовидни съцветия се намират цветовете, които са единични, рядко двойни. Разположени са в пазвите на малки белезникави, линейни и ланцетни прицветници, като съцветието е с до 20 цветчета. Цветовете са бели, звънчевидни, увиснали с къси дръжки, двуполови, с много приятна миризма, с шест срастнати венчени листчета и 6 тичинки. Плодът е кълбовидна, червена многосеменна ягода. Медоносно растение.
Разпространение
Расте в храсталаците и горите, главно в широколистните, в умерения пояс на Северното полукълбо.
Използуема част
Цветовете, листата и коренищата. Цветовете се берат през време на цъфтежа, май-юни. Сушат се на сянка или в сушилня до 40 градуса.
Кремовете (Lilium) са род растения в семейство Кремови (Liliaceae). Наричат се още и лилия или лилиум.
Произхождат от така наречения стар свят и много отдавна се култивират от хората. Създадени са множество културни сортове, които се отглеждат в паркове и градини.
Повечето от културните сортове се размножават с грудки.
У нас се срещат естествено четири вида: Албански крем (Lilium albanicum), Планински крем, наричан също самодивско лале (L. jankae), Петров кръст (L. martagon) и Родопски крем (L. rhodopeum).
Планинският крем (Lilium jankae) е тревисто растение.
Изправеното, високо до 1 м стъбло е облистено с многобройни последователни ланцетни листа, а на върха си носи по един, по-често 2—3 (дори до 5) златистожълти едри цветове. Околоцветните листчета силно са извити назад и отвътре са напръскани с кафяви петънца. Тежките керемиденочервени прашници са увиснали на дълги дръжки, а между тях се подава триделно оранжево близалце. Стъблото е много жилаво и при опит да се откъсне, то се изтръгва до самата луковица, така че тя е обречена на загиване.
Цъфти през юни — юли. Има силна и неприятна миризма, с която привлича опрашителите си.
Планинският крем е балкански субендемит — освен в Сърбия и България вирее и в Карпатите. На Витоша се среща под Резньовете.
Родопски крем (Lilium rhodopeum) е растение от семейство Кремови, което се среща само в планина Родопи.
Луковицата на растението е светложълта на цвят и дълга от 3,5 до 4,5см. Вирее само в Родопите на височина от 80 до 2100 метра. Цъфти през юни и юли, а дължината на наземната част е 80-120см. Родопският крем е определен от 1984 като рядко и защитено растение на територията на България

Българско наименование Гръцка ведрица
Латинско наименование Fritillaria graeca Boiss. & Sprun.
Природозащитен статут и заплахи Защитен вид, включен в Приложение № 3 на Закона за биологичното разнообразие. Основна опасност за съществуването на вида е унищожаването на местообитанията на вида и брането на растението от туристи.
Описание и разпознаване Цъфти април - май. Височина на надземната част е 20 - 30 см. Растение с луковица. От другите видове на рода се отличава по широкозвънчевидното венче, по последователните, в горната част, а не срещуположни листа и по цвета на венчето.
Разпространение Балкански ендемит. Среща се в България, Гърция и Албания. В България е установяван в Струмската долина, Рила, Средна гора, Западни Родопи и Тракийската низина.
Бележки Много красиво растение. Освен над Пещера, от където са снимките, съм го намирал и в близост до с. Дебращица, община Пазарджик.

Българско наименование Родопска мерендера
Латинско наименование Merendera rhodopaea Vel.
Природозащитен статут и заплахи Защитен вид, включен в Приложение № 3 на Закона за биологичното разнообразие. В находището при с. Исперихово е установено масово изпасване на цветовете, вероятно от диви зайци. На същото находище редовно се наблюдава опожаряване през пролетта на сухите треви, когато повечето растения са прецъфтели, но не е ясно какво е въздействието на опожаряването. Установено е изгаряне на връхната част на листата, при което се запазва основната им част.
Описание и разпознаване Цъфти през най-студените и сурови месеци на годината - декември - февруари, рядко до март. Луковично растение, надземната част е висока до 5 см.
Разпространение Български ендемит. Освен около с. Исперихово е намиран и над гр. Асеновград, от където и е описан като нов вид за науката.
Бележки Много красиво растение. Удивително е как цъфти при най-сурови условия. Според някои автори Родопската мерендера е синоним на Атинската мерендера (Merendera attica) (Spruner ex Tommasini) Boiss. & Spruner, разпространена в Гърция.

Българско наименование Вранско око
Латинско наименование Paris quadrifolia L. - чете се "парис куадрифолиа"
Природозащитен статут и заплахи Видът не е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
Описание и разпознаване Многогодишно тревисто растение с дълго пълзящо коренище. Стъблото е изправено, неразклонено, високо от 15 до 40 см. Листата са обикновено 4 на брой и са събрани в прешлен към върха на стъблото. Цветът е само един, разположен на дълга дръжка над листата. Околоцветникът се състои от 8 листчета, разположени в два кръга кръстообразно, външните 4 са широки, за разлика от вътрешните, които са тесни. Тичинките са 8, разположени в 2 кръга, с издължен над прашниците връх. Яйчникът е четиригнезден. Плодът е черна ягода, до 1 см в диаметър. Околоцветникът се запазва при плода, който с черния си цвят, контрастира върху жълтозелените листчета (изглежда като "вранско око") (Божилова и кол., 1997). Цъфти май - юли.
Местообитание В сенчести и влажни гори.
Разпространение в България Установен е в следните фитогеографски райони: Стара Планина, Витошки район, Знеполски район, Западни гранични планини, Беласица, Славянка, Рила, Пирин, Родопи и Средна гора.
Общо разпространение Европа и Азия.
Значение Лечебно и декоративно. Отровно !
Бележки -

това трябва да е
:)