Ресурсна обезпеченост на САЩ
След Втората световна война Американският пазарен модел се утвърждава като един от най-динамичните в света. Той носи белезите на високата конкурентност и икономическа ефективност. Американската икономика е ресурсно обезпечена, а националната производствена функция се характеризира с балансираност и динамичност. Тук са налице всички производствени ресурси, които съвременните технологии позволяват да бъдат обвързани в оптимални количествени пропорции. Непрекъснатата ориентация на икономиката към иновации и високотехнологично развитие осигурява на икономиката висока конкурентност. Балансираността и динамичността на производствената функция създават условия за формирането на съответна многоотраслова структура, вклю1ваща добре развити първичен и вторичен сектор, както и ефективно функциониращ третичен сектор с трите му основни сегмента – ниско, средно и високоспециализирани услуги. В отраслово отношение сектора на услугите при американската икономика заема най-голям дял от БВП. Ако след Втората световна война делът на американския износ е едва 5-6% от БВП на страната, в края на 90те год. този дял нараства на 18-20%, но значителната част от това увеличение е за сметка на вътрешнофирмената търговия на американските транснационални компании. Независимо от ниското равнище на „отвореност” на американската икономика делът и в световния износ и внос е значителен, като в стойностно отношение САЩ се нареждат на второ място след Германия по износ на продукция и на първо по стоност на вноса.
Ресурсна обезпеченост на Великобритания
За разлика от останалите европейски колониални държави, които се ориентират към потребителски колониализъм, Великобритания използва богатата ресурсна база на своите колонии за създаването на промишленост, основана на най-новите за времето си технологии и за няколко десетилетия успява да се превърне във „фабрика на света”. Инвестиционният характер на британския колониален модел показва високи конкурентни предимства и осигурява условия за висок икономически растеж и бърза индустриализация на британската икономика. Развитието на британската икономика през 20в. Се определя от два етапа: период на колониално развитие и етапът на следвоенното икономическо развитие. Британският пазарен модел може да се определи като синтез от англосаксонски и европейски характеристики. Следколониалният период на развитие е в голяма степен под влиянието на извършващите се процеси на икономическа интеграция. Непосредствено след Втората световна война британската икономика е изправена пред трудната дилема за възстановяването на щетите от войната и загубите на колонии и за търсеното на нов модел на икономическо развитие, поради окончателното разпадане на британската империя. Държавната намеса се оказва средносрочен инструмент за адаптиране и структурно приспособяване на страната към новите условия на следвоенното развитие. Индустрията, която е важна за британската икономика отстъпва място на третичния сектор, който дава 74% от БВП на страната. Деиндустриализацията се оказва естествен процес на структурно приспособяване, който при цялата му продължителност и висока икономическа цена успява да осигури на страната адекватни на новите икономически реалности резултати. Британската икономика се ориентира главно към средноспециализираните услуги – финансови, бизнес, консултантски и др. Пазарните регулатори на икономиката дават възможност за прилагането на различни алтернативи за решаването на проблема с небалансираността на производствената функция.
Ресурсна обезпеченост на Швеция
За разлика от страните от югозападна Европа, които се ориентират към колониалният модел на развитие, скандинавските държави и по-конкретно Швеция утвърждават т.нар. локомотивен тип пазарна икономика. Моделът е характерен за страните с голям относителен дял на вноса и износа в БВП, малък национален пазар и значителен производствен потенциал, основан на качествените човешки ресурси, научно-технологичното развитие и активната помощ на държавата в икономиката. Ако в началото на 20в. Шведската икономика получава силен тласък на икономическо развитие на основата на дърводобива, производството на хартия и корабостроенето, след Втората световна война „локомотивите” са тежкото машиностроене, автомобилостроенето, точното приборостроене и електрическата промишленост. Небалансираността на националната производствена функция на Швеция дава своето отражение върху отрасловата структура на икономиката и степента на нейната „отвореност”. Селското стопанство дава едва 2% от БВП на страната, промишлеността – 29%, а сферата на услугите – 69%. Вторичният сектор или промишлеността играе ръководна роля в икономиката, тъй като той работи главно за износ. Третичният сектор се развива на основата на увеличаващия се дял на високотехнологичните услуги и на сравнително широкото по обхват производство на услуги в държавния сектор. Финансовите услуги нямат голямо значение за икономиката. Степента на „отвореност” на шведската икономика е около 60% от БВП, като традиционно износът преобладава над вноса. Швеция търгува активно и с останалите скандинавски държави, които поемат около една пета от нейния експорт. През целия период на своето утвърждаване шведската икономика разчита главно на придобитите ресурси и по-конкретно – отлично изградена инфраструктура.
Ресурсна обезпеченост на Франция
Ключова характеристика на френската национална проиводствена функция е относителната балансираност, което е позволило на страната във времето да изгради една балансирана отраслова структура, разчитаща в еднаква степен на ефективното развитие на трите основни икономически сектора. Селското стопанство дава 4% от БВП на страната, но Франция заема трето място в света по обем на селскостопанска продукция. Развитието му е многоотраслово, като делът на растениевъдство и жовотновъдство е също балансиран. Страната заема първо мято в Западна Европа по производство на зърно, мляко, захарно цвекло, второ място по месо, картофи и грозде и е един от най-големите износители на селскостопански продукти. Промишлеността е водещ отрасъл на икономиката, която заема 26% от БВП на страната и над80% от стойността на износа. Франция има традиции в развитието както на леката, така и на тежката промишленост. Третичният сектор заема 70% от БВП. Еднакво добре са развити ниско специализираните услуги – търговия, транспорт и туризъм, като Франция заема трето място сред водещите държави по приходи от туризъм, средно специализираните – финансовите, банковите и общетвените услуги и високо специализираните – информационните и комуникационните услуги. Сполучливото съчетание на благоприятни природни даденоти – обработваема земя, природни суровини и значително количество човешки ресурси придобити фактори на развитие – значителен капиталов и финансов ресурс, енергийни източници, добре развита образователна система и активна държавна научно-техническа политика са обективната онова за стабилно национално развитие. Добрата ресурсна обезпеченост гарантира на френската икономика челни позиции в световното стопанство, поставяйки я ред първите пет най-развити страни.
Ресурсна обезпеченост на Германия
Развитието на германската икономика е подчинено на съществуващите природни дадености, съчетани със специфичните икономически характеристики на германските човешки ресурси. Германия е най-развитата в икономическо отношение страна в Европа, а по обем на БВП и промишлено производство е трета в света след САЩ и Япония. Селското стопанство заема едва 1% от БВП на страната. Германия не разполага с достатъчно обработваема земя, поради което основен подотрасъл е жовотновъдството, което произвежда 68% от селскостопанската продукция. Растениевъдството има подчинена роля и не задоволява потребностите на вътрешния пазар. Делът на промишлеността е 30,4% от БВП и тя определя до голяма степен облика на германската икономика в световен сравнителен план. Силно развити са както добивната, така и преработвателна промишленост. Изделията на промишлената продукция съставляват основната част от германския износ. Третичният сектор дава около 70% от БВП на страната и съгласно класификацията на организацията на 25те най-развити държави те се разделят на четири групи – дистрибуционни, предприемачески, лични и социални услуги. Стоковата структура на износа и вноса е допълваща – износът е оновно промишлена продукция. Германският внос и износ е насочен главно към страните от ЕС.
Ресурсна обезпеченост на азиатските държави – Япония
Липата на ресурсна обезпеченост и силно небалансираната производствена функция поставя региона в силна уязвомост от световните пазари както по линията на вноса на суровини и енергийни източници, така и по отношение на износа на готова продукция. Япония е страната, която развива най-съвременните и прогресивни отрасли, които се специализират главно за износ и които обезпечават валутните приходи за вноса и формират нейната национална конкурентноспособност. Всички държави в региона се развиват динамично и ефективно се включват в международното разделение на труда. Високият относителен дял на вноса и износа поставя търговската политика като основен елемент на икономическата политика на азиатските държави. Всички страни се ориентират към поддържането на търговски излишъци и това се счита за дълговременна черта на тяхната външнотърговска политика. Страните изнасят главно готова промишлена продукция и внасят суровини и енергойни източници. Най-големият търговски партньор на Япония е САЩ, на който принадлежи околко 30% от износа и 25% от вноса. Съкращаването на дела на първичния сектор е за сметка на нарастване ролята на промишлеността. Същото се отнася и за сектора на услугите, който за шест десетилетия удвоява своето значение за формирането на БВП и превръща японската икономика в характерната за съвременните държави икономика на услугите. Независимо от ресурсната необезпеченост азиатския регион се развива успешно чрез прилагането на динамична и еднакво изгодна за всички държави стратегия на последователното придобиване на предимсва, които осигуряват високи темпове на икономически растеж и ефективно интегриране в международното разделение и специализация на отрасловото развитие.
Ресурсна обезпеченост на България
Българската икономика е типичен пример за ресурсно небалансирана икономическа система, която винаги е била силно зависима от чуждите пазари, както по отношение на вноса на суровини, така и по линия на износа на произведената промишлена продукция. В износната листа преобладават селскостопанските произведения в натурална или преработена форма, които са и единствения източник на значими печалби в икономиката. Изкуствено създаденият в рамките на социалистическите държави икономически модел бързо изчерпва потенциала си, основан на нееквивалентните икономически отношения. В отраслово отношение най-значителна е промяната в посока на деиндустриализация на българската икономика чрез ликвидирането на редица държавни промишлени предприятия или чрез тяхното приватизиране и в последствие съкращаване. Най-динамични са измененията в сферата на услугите. Икономичеката политика на отделните правителства неколкократно поставя като приоритет развитието на туризма, но предвид еластичността на този отрасъл и сегмента на потребителско търене, който българския туристически пазар задоволява, не може да се счита, че развитието на този отрасъл има потенциала да бъде основен генератор на икономически растеж. Структурата на българския износ ясно показва, че конкурентността на България расте в сектори с ниска добавена стойност и висока степен на ръчен труд. Въпреки наличието на благоприятни тенденции процесът на преструктуриране и повишаване конкурентността на българския износ не е завършил. На първо място липсва национална политика за стимулиране на българския износ. На второ място липсва държавна политика за подпомагане на малките и средни частни фирми – износителки. На трето място съществуват все още потенциални възможности за разработването и разширяването на нови пазари. Подобни са проблемите и по отношение на вноса. Ако се обобщят протичащите процеси в отрасловото преструктуриране на икономиката и външнотърговските отношения, ще се установи като цяло, че те са протекли спонтанно и динамично, изпреварвайки процесите на приватизация и институциално строителство, което до голяма степен определя и ниската им ефективност, особено през първата половина на 90те год. Липсата на национална визия за производствения модел на развитие, който е безусловно свързан с външноикономическата политика, предвид равнището на „отвореност” на българската икономика, е основната причина, протичащите активни промени в преструктурирането и външнотърговските отношения да не намерят все още най-ефективните си форми и резултати.
Права на собственост – САЩ
Либералното пазарно развитие има за своя адекватна основа частната собственост във всичките и разновидности на фирмени структури – еднолични, колективни и корпоративни. В САЩ частната собственост е конституционно регламентирана и единствена основа за пазарното развитие в страната. В американската икономика функционират около 25 мил. частни фирми, като 17,5мил. са еднолични. Мащабността на дребния бизнес в страната се свързва с либералното икономическо законодателтво и функциите, които изпълняват малките фирми в американски условия. Те са основен източник на работни места в страната и осигуряват икономическия поминък на значителна част от населението. Същевременно условията на развитие на американските малки фирми са твърде различни и като цяло се определят от измененията в националната пазарна конюнктура. Най-голям е броят на семейните частни фирми, които задоволяват местните пазари и работят за персонафицирано пазарно търсене. Тяхната отраслова ориентация е преобладаващо в сферата на нискоспециализираните услуги и ръчно занаятчийско производство, а икономическите им резултати се движат около нормалната печалаба или краткорочните икономически загуби. Средната продължителност на жизнения цикъл на тези фирми е от три до пет год. Динамиката на дребния бизнес в САЩ се разглежда като оздравителен и стимулиращ фактор на икономическото развитие. Силната динамика в развитието на дребния бизнес в САЩ е резултат от ниските бариери за навлизане на пазара и от липсата на подкрепа от страна на държавата. Особена група в границите на еднолличните фирми са т.нар. „рискови” фирми, които са типичен американски феномен. Най-големи вложители на рискови инвестиции са пенсионните фондове, които осигуряват близо половината от общия капитал в новите технологии. Колективните и дружествените фирми показват твърде съобразни характеристики в структурата на частния бизнес в САЩ. Техният дял не е много голям – 5-7% от всички фирми. Отрасловата им ориентация е строго специализирана – финансови и счетоводни къщи, банки, адвокатски кантори и др.
Права на собственост - Великобритания
Основа за развитието на британската икономика е чстната собственост върхи средствата за производство с трите и основни фирмени структури – дребен, среден и корпоративен бизнес. Дребният бизнес във Великобритания е по-устойчив и консервативен от този в САЩ, като жизнения цикъл на отделните фирми често надхвърлятози на създателите му, предавайки се от поколение на поколение. Наред със семейните фирми съществуват и голям брой компании, развиващи се на основата на наемния труд. Отрасловата им характеристика не е специализирана и те преобладават както в селското стопанство, така и в леката, тежката промишленост и в сферата на услугите. След Втората световна война държавата провежда политика на подпомагане на дребния бизнес, използвайки основно косвените средства – информационни услуги, институционална защита на интересите на дребния бизнес, стимулиране на износа и др. Заедно със средните фирми дребният частен сектор сътавлява сърцевината на британската икономика. Средните фирми във Великобритания играят особено важна роля за националната икономика – поради особеностите на външноикономическото развитие на британските корпорации и предвид значението им за икономическата заетост, експорта и инвестициите в общото национално развитие. Британските корпорации транснационализират дейността си, използвайки нейните предимства още в периода на колониалнто развитие. Те стават основни икономически агенти, които осъществяват вноса и износа м/у метрополията и нейните колонии и чрез външноикономическата си дейност материализират изгодите от нееквивалентните икономически връзки. След разпадането на британската империя крупните британски компании съхраняват като цяло ресурсната база и пазарите си в страните – бивши колонии и се дистанцират от условията и целите на националното развитие. Така на фона на незадоволителното национално икономическо развитие на Великобритания през 60те и 70те год. крупните британски компании показват високи икономически резултати, идващи главно от външните, а не от местните пазари.
Права на собственост – Скандинавските държави – Швеция
Държавният сектор е особено развит в страните от Западна Европа, където процесът на одържавяване е доста неустойчив и се характеризира с определена цикличност и отраслова неравномерност. Частният сектор в Западна Европа се обособява на дребен, среден и крупен бизнес в зависимост от величината на определени икономически параметри. „Локомотивният” модел на развитие в скандинавските държави създава условия за известна специализация на функциите на частните фирми. Преобладаващата част са малки и средни предприятия, които работят за вътрешния пазар и от части за страните от Европейския съюз. Характерно за дейността им е добрата технологична въораженост, високото качество на продукцията и подчертаната склонност към иновации и продуктово развитие. Корпоративният сектор в Швеция е представен от няколко десетки компании, чиито производствени и пазарни позиции ги определят като световни лидери в съответната област. Силната зависимост на Шведските компании от износа предопределя и друга тяхна характеристика – високата степен на транснационализация. В отраслово отношение частните компании преобладават в промишлеността и селското стопанство и по-малко в услугите. Производството се развива на частна основа, докато общественото потребление разчита на държавно инансиране и производство.
Права на собственост – Франция
Най-балансирани са позициите на частния и държавен сектор във Франция, където държавното присъствие в икономиката има дълги исторически традиции. Френският вариант на одържавяване е свързан с държавната подкрепа на най-силните частни френски компании. Целта е чрез средствата на държавния бюджет и строгия държавен контрол при управлението тези компании да повишат конкурентноспособността си и успешно да се противопоставят на своите съперници на световните пазари. В структурата на частния сектор във Франция преобладават малките и средни предприятия. Дребният бизнес се отличава с дълъг жизнен цикъл поради подкрепата на държавата и провежданата от нея целенасочена политика. Обликът на френската икономика се определя от крупния частен бизнес, чието развитие до голяма степен също е подпомогнато от държавата. Интензивните връзки м/у представителите на държавната администрация и корпоративния частен бизнес на формална и неформална основа са една от най-важните характеристики на механизмите, регулиращи отношенията м/у частната и държавната собственост в страната. Делът на държавната собственост във френската икономика е далеч по-голям от останалите европейски държави, като спецификата е по отношение на нейната отраслова ориентация. От 1986г. държавата започва да приватизира държавните компании. В рамките само на три години са приватизирани значителна част от активите в банковото дело, застрахователния сектор, информацията и рекламата и промишлеността. Във френския пазарен модел държавната собственост играе особена роля за утвърждаване позициите на крупния частен капитал и за реализиране на целите за висока национална конкурентноспособност и икономическо влияние в световното стопанство и в частност в европейския регион.
Права на собственост – Германия
Исторически държавния сектор в Германия има дълги традиции като по време на двете световни войни цялата икономика е подчинена на държавата. След втората световна война, под влияние на американското присъствие и роля за следвоенното институциално развитие на страната, делът на държавния сектор е крайно ограничен. С приетата Конституция от 1949г. Германия легитимира частната собственост като единствена икономическа основа за пазарно развитие. С този акт се преустановява възможността за възраждането на силен държавен сектор в страната и се създават условия за пазарно развитие чрез конкуриращи се частни фирмени структури. Характерно за германския бизнес е големият брой малки и средни компании. Особено значим за националното развитие е средният бизнес. Той се определя като основа за германското икономическо „чудо”. За разлика от корпоративния бизнес средните компании се развиват в силно конкурентна среда, разчитат на добра технологична въораженост и гъвкавост, на ефективна иновационна и продуктова политика. Значителна част от продукцията им е предназначена за износ и те участват активно в експортаната промишлена политика на страната. От началото на 90те год. в Германия се стимулира и развитието на „рисковите” фирми. Използването на предимствата на „рисковото” инвестиране е израз на стремежа на държавата за разширяване възможностите за развитие. Ако малките и средни фирми в Германия се разглеждат като фундамент на националното пазарно развитие, то корпоративният частен бизнес може да се определи като сърцевина на производствения потенциал и неговото експортно лице. В страната се наблюдава голяма концентрация на капитали, производствени и технологични мощности, определящи промишления облик на германската икономика.
Права на собственост – Япония, Азиатските държави
В азиатските държави и в частност Япония крупните бизнесмени са номинирани от императора (държавата) и принадлежат към неговото най-близко обкръжение. Особеностите на формирането на частната собственост предопределят и друга важна характеристика – дуализма на азиатското стопанство. Той илюстрира наличието на съществени технологични и производствени различия м/у отделните сектори и отрасли. От една страна, в азиатските държави съществуват съвременни, високотехнологични и конкурентни отрасли, които са експортно ориентирани и които се развива чрез крупни частни компании, докато в същото време по-голямата част от икономиката е с ниско технологично въоражение, трудоемка и неконкурентна. Продукцията е ориентирана към местните пазари и тя се създава предимно от средни и дребни фирми. Частната собственост е единствената основа за азиатското пазарно развитие и независимо, че държавата има голямо влияние в икономиката, това влияние не се свързва с държавния сектор и държавната собственост. Най-съществена е ролята на крупния частен бизнес поради високото му технологично развитие, експортната ориентация и значението за отрасловата специализация на страната. Големите частни компании в Япония са създадени с активната помощ на държавата. Те функционират на холдингов принцип. Продукцията им е ориентирана главно към внос на суровини и енергийни източници и износ на готова продукция. Към крупния частен сектор се отнасят и т.нар. търговски компании от типа сого соша, които се считат за прототип на съвременните японски ТНК. Първоначално дейността им се ограничава в извършването на вносно-износни и валутни сделки, като в последствие започват изграждането на производствени филиали и създаването на дистрибуционни и научни технически бази. Дребният и среден сектор работи за местните пазари и като цяло е технически недостатъчно добре развит, слабо конкурентен и с голям относителен дял на работна ръка. Значението на дребния бизнес е важно и поради неговата гъвкавост и адаптивност към промените в икономическите условия. Една част от малките фирми работят пряко за крупните компании в ролята на техни доставчици. От средата на 80те год. в Япония се появяват и първите „рискови” фирми, които изиграват значителна роля за отрасловото преструктуриране на икономиката. Държавната собственост в Азиатските държави е слабо развита. Държавата инвестира предимно в социалната инфраструктура. Като цяло икономиката разчита на частния сектор за ефективното разпределение на ресурсите.
Права на собственост – България
Раздържавяването на българската икономика се оказа продължителен и незавършен все още процес. Силната политизация характеризира преди всичко приватизацията като основен метод на формиране на частния сектор в българските условия и в по-малка степен „инвестициите на зелено” или създаването на нови частни фирмени структури. Още с приемането на Конституцията от 1991г. частната собственост се лигитимира като една от възможните форми за развитието на пазарната икономика. Член 17 от Конституцията гласи, че „собствеността е частна и публична”, което на практика поставя двете форми в равнопоставени спрямо закона позиции. Възприемането на частната собственост като единствена основа на пазарното развитие и за разглеждането на държавния сектор като допълваща, но не и като равнопоставена икономическа основа за пазарно развитие. Ако се проследят формите и динамиката на приватизационната практика като основно средство за раздържавяване, ще се установи пряката връзка между политическата ситуация в страната и състоянието на приватизационния процес. Масовата приватизация протича в две последователни вълни и обхваща не повече от 15% от всички държавни активи. През първия етап се предлагат дялове на 1050 държавни фирми, които варират между 10% и 90%. Втората вълна е от началото на 1999г. и нейното провеждане се извършва при нова концепция поради смяната на политическото управление в страната. Ако първоначалната идея на социалистическата партия от средата на 90те год. е социалната приватизация, то при управлението на СДС акцентът пада върху скоростта на извършване на приватизационния процес. Предлагат се миморитарни дялове до 5% от държавните предприятия. Цените не са фиксирани, а се определят в зависимост от пазарния интерес, като се въвеждат и новите платежни средства – компенсаторните разписки. Още по-дискредитираща се оказва скритата приватизация на източване на държавни предприятия от частни фирми, близки до ръководствата. Специално внимание при оценката на приватизационния процес заслужават чуждестранните инвеститори и тяхното участие при формирането на частния сектор в българската икономика. В този смисъл привличането на чужди инвестиции означаваше за българската икономика не само допълнителен капиталов ресурс, но и преди всичко трансфер на нови технологии, управленческо ноу-хау, фирмена пазарна култура и поведение. При отрасловото разпределение най-значим е делът на промишлените инвестиции, следвани от финансите, търговията, строителството и туризма. Частният сектор е силно фрагментиран, преобладава едноличната форма на собственост и семейния бизнес. Отсъствието на корпоративни частни фирми, които са гръбнакът на всяка развита пазарна икономика и които формират облика на националния капитал, е най-голямото предизвикателство за функционирането на частния сектор в страната. От частните корпоративни структури най-добри са позициите на нефтени и фармацефтични компании, които притежават и солиден потенциал за международно развитие. Анализът на процеса на трансформация на държавната собственост и формирането на частен сектор в икономиката като една от най-важните цели на пазарния преход показва, че за разлика от останалите държави в преход у нас този процес не е приключил и това се отнася до най-големите и печаливши предприятия в страната. Политизирането на процеса на приватизация и липсата на достатъчен интерес от страна на чуждите стратегически партньори доведоха до създаването на слаб и недостатъчно конкурентен частен сектор, който на този етап решава по-скоро проблеми на заетостта и икономическото оцеляване.
Пазарно и непазарно регулиране – САЩ
Американските пазари се отличават с висока конкурентност, продуктово и пазарно разнообразие. Особено динамични са продуктовите пазари, които разчитат както на местното производство, така и на богатия асортимент на вноса на чуждите производители. Широката пазарна диференциация е също белег на американските продуктови пазари. Тя е обусловена от високото равнище на производителност и структурата на потребление на средностатистическия доход в страната. Факторните пазари се отличават с ограничена степен на държавно реулиране, което ги прави динамични, високо конкурентни и ефективни. С най-голямо значение е трудовия пазар, на който се формира около три четвърти от националния доход в страната. Държавата регулира единствено минималната цена на труда, прилагайки изключително либерално трудово законодателство. Финансовите пазари са добре развити, висококонкурентни и много динамични. Пазарът на земята не играе особена роля при регулирането на използването на поземления ресурс, тъй като по-голямата част от собствениците на земя сами я обработват. През последните години в страната се утвърждава нарастващото значение на информацоинния пазар като един от най-печалившите в света, което превръща във все по-голяма степен американската икономика в преобладаващо информационна. Ефективността и високата конкурентност на пазарните институции предопределят особеностите на регулирането на икономическите процеси на микроравнище. Фирмите в САЩ, както и в останалите държави от англосаксонския модел се отличават с децентрализирана управленска структура, която се различава съществено от тази в страните с координирана пазарна икономика. Американските фирми са силно чувствителни към пазарните сигнали поради силната зависимост от външното, публично финансиране. Фирмите акцентират върху краткосрочните пазарни резултати и по-трудно предприемат стъпки, свързани с дългосрочни инвестиционни проекти или стратегии. В областта на индустриалните отношения американските фирми разчитат на силно пазарния характер на взаимоотношенията м/у работодател и наемен работник. Либералното трудово законодателство и честата смяна на работното място, било поради динамично променящите се интереси на фирмата или на отделния индивид, предполага преобладаващо инвестиране в общи умения и знания, които правят трудовите ресурси мобилни и лесно трансферуеми от една фирма в друга. Акцентът върху пазарното регулиране осигурява на американската икономика динамична и висококонкурентна среда, която до голяма степен се поддържа и от ефективното съчетаване на пазарното с държавното или административното регулиране. Икономическото законодателство в САЩ е едно от най-развитите в света. Най-развита е антимонополистичната законодателна практика. Монетарната политика е дълговременен инструмент на държавното регулиране, свързан със създаването през 1913г. на централната резервна система в страната, играеща ролята на централна банка. Финансовото министерство я превръща в един от най-ефективните регулатори, осигуряващ ценова и финансова стабилност на страната. Като цяло либералните пазарни икономики са с безспорни предимства в световната данъчна конкуренция и поддържат относително по-ниски данъчни ставки.
Пазарно и непазарно регулиране – Великобритания
Британската икономика е подложена на динамични промени, произтичащи от смяната на икономическия модел на развитие. Пазарното информационно обезпечаване на британската икономика, което е преобладаващият координационен механизъм в рамките на колониалният период, е силно повлияно от нарастващата роля на държавното регулиране. В резултат на регулативната намеса конкурентноспособността на пазарните институции е по-ниска от тази на американските и държавата оказва по-строг регулативен контрол както на продуктовите, така и на факторните пазари. Колониалният модел формира развита пазарна култура у британските потребители и установява високи качествени стандарти. Продуктовите пазари разчитат както на националното, така и на вносното предлагане. Факторните пазари се отличават с висока степен на регулация. Силно е регулиран и пазарът на земята поради ограничеността на този ресурс в страната и интензивното му пазарно търсене. Като цяло административната държавна намеса изкривява ценовите сигнали и способства за утвърждаването на противоречиви ценови тенденции. Държавата разчита основно на фискалния и паричен инструментариум. Най-широко е изплзването на фискалния инструментариум – държавния бюджет и данъчната политика, които се оформят като основните лостове на държавата за манипулиране на съвкупното търсене. Бюджетната разходна плитика в периода между 50те и 70те год. разширява значително и дела на административните разходи във връзка с опитите на консервативната и в последствие на лейбъристката партия да съживят стагниращата британска икономика чрез активизиране на държавните институции и утвърждаването на практиката на планиране, прогнозиране и промишлена политика. Общата констатация за ефективността на държавното регулиране е, че опитът на Великобританиясе оказва неуспешен и практиката на икономическото планиране не постига желаните резултати. В съответствие с новата икономическа идеология фискалния инструментариум отстъпва водещата си роля на паричната политика, която става сърцевина на „татчеризма”. Контролът върху равнището на лихвените проценти се заменя с контрол върху паричната маса в обръщение. „Татчеризмът” предприема и редица мерки за стимулиране на националното предлагане и свободата на частната инициатива и предприемачеството. Най-значимата от тях е свързана с реформиране на данъчната система и нейният рестриктивен характер, касаещ особено прогресивно нарастващите маржинални данъчни ставки на подоходните данъци. Косвените данъци и в частност ДДС и данък в/у оборота запазват най-голям относителен дял в данъчната структура на Великобритания в сравнение с останалите англосаксонски държави. Британската данъчна система използва широко и останалите косвени данъци – мита, акцизи и такси. Практиката на взаимодействие м/у пазарното и държавното регулиране показва, че този критерий е един от системообразуващите пазарната икономика.
Пазарно и непазарно реулиране – Скандинавските държави, Швеция
В Скандинавските държави най-развит е фискалният инструментариум, който тук е пряко свързан с политиката на доходите и е финансовата основа за нейното приоритетно развитие. Делът на държавния бюджет като част от БВП показва тенденция за устойчиво нарастване, като през 90те год. в Швеция той достига 63.5% от БВП. Друга характеристика на държавния бюджет е неговия дефицитен характер. Скандинавските държави заемат челните места в класацията на страните за най-високи данъчни ставки и размер на данъчите постъпления. В данъчните приходи на Швеция преобладаваща е ролята на преките данъци и по-конкретно данъците в/у доходи от трудова заетост и социални осигуровки. От косвените данъци с най-голямо значение са ДДС, митата и акцизите. Швеция заедно с Дания имат най-високите данъчни ставки. Особено голяма е ролята на държавата при разпределението и преразпределението на обществения продукт. В това отношение Швеция е на първо място сред развитите пазарни икономики. Втората голяма група разходи е свързана със субсидиите на корпоративния сектор и държавните предприятия. За разлика от силното присъствие на фискалната политика, монетарната политика не е добре развита и нейната роля е незначителна при регулирането на икономическите процеси. През 70те год. в Швеция получава развитие и антицикличното регулиране. То се изразява в държавното регламентиране на централизирани амортизационни фондове, които следва да подпомогнат частните фирми в случай на кризи в отрасъла или при необходимост от развитието на нови отрасли и производства. Скандинавския модел разчита и на неформалните координационни механизми, които допълват сполучливо държавната намеса в случаите, когато тя липсва или е недостатъчно развита. С най-голямо значение за икономическото равитие е кооперативното движение. Целта тук е да се създадат благоприятни условия за функционирането на корпоративния частен капитал като генератор на икономически растеж и да е задоволят максимално ефективно основната част от обществените потребности в страната.
Пазарно и непазарно регулиране – Франция
Франция развива специфичен регулативен механизъм, който стана обект на основателен научен и практически интерес. Индикативното планиране, появило се след втората световна война, се считаше за прототип на социлистическото директивно планиране и за алтернатива на пазарното регулиране. Независимо, че плановата практика във Франция не е официално преустановена, индикативното планиране показва своите най-добри икономически резултати в средосрочна перспектива, когато за възстановяването на икономиката се мобилизират всички налични ресурси. Независимо от историческата си ограниченост индикативното планиране е своеобразен индикатор за съществуващите възможни варианти за съчетаване на пазарното с административното регулиране и за подчертаната специфика на държавна интервенция във френски условия.
Пазарно и непазарно регулиране – Германия
Подчертаната пазарна ориентация на Западна Германия предопределя и по-пасивните форми на държавно регулиране, които имат силен положителен ефект за конкурентно и ефективно развитие на германските пазари. С на-голямо значение за информационното осигуряване на икономическите субекти са икономическото и социално законодателство и паричната политика, която подобно на САЩ, се утвърждава като дълговременен регулатор на макроикономическите процеси. Ролята на паричната политика се свързва с особения статут на Централната Банка. Основна цел на паричната политика на Централната банка е поддържането на ценова стабилност, икономически приоритет. Специфична характеристика на банковата система на Германия е нейната универсалност. Към косвените регулатори се отнася и икономическото законодателство, което след втората световна война се развива под силното влияние на американската законодателна практика. Особено развитие получава антимонополното законодателство. От нетрадиционните регулатори особено значение има системата за социално партньорство, която се определя като ефективно средство и безспорно конкурентно предимство на страната в областта на регулиране и хармонизиране на противоречивите интереси между основните икономически субекти. Непазарните регулатори са насочени към създаването на подходяща благоприятна икономическа среда за ефективното функциониране на националния частен капитал и особено неговата корпоративна структура.
Пазарно и непазарно регулиране – Азиатски държави, Япония
В Азиатските държави държавното присъствие е по-значимо, като успоредно с формалните регулатори, азиатския модел развива и активни неформални механизми, които в редица случаи подменят функциите на легитимните и формират неясни и изкривени сигнали в икономиката. Азиатските пазари са силно регулирани от страна на държавата и вносът като цяло оказва по-слабо влияние върху потребителското търсене в сравнение с европейските. Цените на пазарите на основните стоки са относително високи. Факторните пазари са също обект на държавна регулация, като най-голямо значение за функционалното разпределение на обществения продукт имат пазарите на труда и на земята. Държавното регулиране разчита слабо на традиционните инструменти – фискална, монетарна или законодателна политика. Азиатският тип регулиране е преобладаващо институционализирано и ролята на отделните държавни институции е безспорна. Особено равитие получава индустриалната политика, която страната активно иползва в общата си стратегия за икономическо догонване. Стимулират се две групи отрасли – западащите и губещи производства и развитието на нови и прогресивни отрасли. Държавното регулиране се осъществява и пряко, чрез т.нар. „лична уния”. Тя илюстрира персонифицирането на държавната и крупната частна власт от едни и същи лица, представители на елита в страната. Моделът разчита и на неформалното регулиране, което приема формата на социална мрежа. Непазарните регулатори от формален или неформален тип имат основно значение за информационното обезпечаване на японската икономика и това се свързва главно с особените връзки на взаимна зависимост м/у държава и частен бизнес и с липсата на достатъчно развити граждански институции.
Пазарно и непазарно регулиране – България
Сърцевина на пазарните реформи в страните от Централна и Източна Европа е както смяната на собствеността, така и институциалното изграждане на пазарната система, т.е. формирането на пазарите и превръщането им в основни регулатори на икономическите процеси. Неформалното регулиране е играло начителна роля в исторически план при различните икономически системи. Продуктовите пазари разчитат както на местното, така и на вносното предлагане, като преобладава вносът на основните групи стоки – храни, облекло и стоки за бита. Развиват се главно пазарите, задоволяващи осн. потребности. Пазарите на луксозни стоки са неразвити, тъй като платежоспособното търсене за тях се ограничава в рамките на не повече от 3% до 5% от домакинствата. Поради икономическия спад на производството и намаляването на реалните доходи структурата на потребление в рамките на преходния период показва особено неблагоприятни тенденции. Ако продуктовите пазари функционират в ограничителна и относително регулируема среда, то ресурсните пазари остават неразвити структури през целия пероид на пазарен преход в страната. Най-голямо е значението на трудовия пазар, чиито осн. х-ки са двойното регулиране от страна на държавата и профсъюзите. Сериозно е изоставането в развитието на капиталовите пазари. Пред тях стоят два осн. проблема. Единият е свързан с обстоятелството, че акциите на много от приватизираните големи компании от чуждите инвеститори не се търгуват на бълг. фондова борса, което понижава средната ликвидност на търгуваните компании и ограничава пазарното разнообразие. Втория проблем се отнася до високия риск на акциите на бълг. компании. Още по-неразвита пазарна организация характеризира пазарът на земята. Бавният и противоречив процес на възстановяване правата на собственост върху земеделските земи и най-вече съществуващата все още забрана за продажба на земята на чужденци не позволиха на този пазар да получи развитие, което да даде възможност за по-ефективното използване на този ресурс и за определянето на неговата по-точна пазарна оценка. Пазарните регулатори не получават достатъчно развитие, като това в по-голяма сила е валлидно за факторните пазари и в по-малка за продуктовите пазари. Неразвитостта на пазарните институции е резултат не толкова на липса на законова база, колкото на нейното неефективно прилагане. Важна роля играе и държавата, чиято ограничителна регулативна рамка и активно присъствие в икономиката модифицира съществено пазарните процеси и действията на останалите пазарни агенти повече в посока на администриране, а не на конкурентно пазарно поведение. След политическите промени от Ноември 1989г. държавното управление показва неспособност да се ориентира в новата обстановка и да изгради икономическа стратегия за пазарно реформиране. След първоначалното отдръпване на държавата от икономиката чрез политиката на „бездействие” последваха редица мерки, които катализираха неблагоприятните икономически процеси, а не ги неутрализираха. Централната банка се използва за финансирането на бюджетен дефицит, чрез който се покриват текущите разходи на правителството, в това число трансферните плащания и субсидиите за губещите държавни предприятия. Държавата запазва ролята си на осн. участник на пазара, както от страната на търсенето, така и от страната на предлагането. Осъществява се и силен контрол върху външната търговия чрез митата, таксите и различните регистрационни и разрешителни режими. Друг неблагоприятен ефект на либералната фискална и парична политика е превръщането на ускорената инфлация от началото на либерализацията на цените в хиперинфлация на националното стопанство. Въвеждането на паричния съвет в страната се разглежда като начало на утвърждаването на консервативна философия в държавното управление, която има за цел да ускори, а в някои икономически сектори и да започне радикални пазарни реформи в посока на разширяване на частния сектор и утвърждаване приоритетното значение на пазарните институции. Стабилизирането на икономиката по пътя на паричната рестрикция намали държавната намеса чрез премахването на „инфлационния данък”. В рамките на няколко последователни години правителството премахва и ограниченията по международните плащания и валутния режим. Либерализацията на капиталовите потоци създава възможност за засилването на стоковата търговия както по отношение на износа, така и по отношение на вноса. Най-силно се оказва земеделското лоби, което не само запазва субсидиите в селското стопанство, но успява да увеличи техния размер. Най-бързо нарастват субсидиите в земеделието и тютюнопроизводството, което е пречка за пазарното развитие на тези сектори. Държавният капитализъм, който се утвърждава у нас след Освобождението, превръща държавната институция в осн. икономически субект, около който гравитира и се развива частния сектор. Запазването на националната философия за примат на държавата в отношенията си с частния сектор е на-сериозноте предизвикателство за пазарното развитие на страната в бъдеще и тя е разграничителната линия за диференцирането на чертите на пазарния модел в страната в сравнение с този на останалите държави в преход.
Разпределение на обществения продукт – САЩ
Разпределителните процеси в американската икономика се осъществяват главно на факторните пазари, като ролята на политиката на доходите има незначително влияние и на практика не създава условия за неутрализирането на естествените пазарни ефекти на пазарното доходно разпределение – неравномерност, диференциация и поляризация на доходите. С най-голямо значение за формиране на доходите в страната е трудовият пазар. Той се счита за един от най-ефективно функциониращите поради следните характеристики: на първо място, той е слабо регулиран от държавата, а трудовото законодателство в станата е едно от най-либералните в света; на второ място, американският трудов пазар е силно конкурентен и сегментиран. Фактори със силно влияние в/у ценовото равнище са образователния ценз, съотношението м/у търсене и предлагане на труд в съответната професия. Американската икономика поддържа едни от най-ниските нива на безработица, близки до естествената, което е резултат от високата конкурентност на трудовия пазар и поддържането пазарно равновесие. Други факторни пазари със значение за формирането на функционалните доходи в страната са капиталовият пазар, пазарът на предприемачество, информационния пазар. Преразпределителните процеси на обществения продукт от страна на държавата са слабо застъпени и политиката на доходите не отговаря на икономическите възможности на страната. Социалните помощи са преобладаващо във ваъчерна форма. Социалните услуги, финансирани от държавата са с ниско качество, лоша материална база и недостъпни или нежелани за значителна част от населението, особено средната класа. Частното финансиране осигурява високо качество и съвременна технолигична обезпеченост на предоставяните услуги, но равнищата на цените не са по възможностите дори и на домакинствата със средни доходи. Държавата от своя страна разглежда социалните си функции твърде ограничено, считайки, че единствено най-неплатежоспособните слоеве от населението би следвало да се възползват от държавно образование и здравеопазване.
Разпределение на обществения продукт – Великобритания
В условията на колониалния модел факторните пазари са единствния регулатор за разпределение на БВП и икономическото богатсво в страната и това намира израз в особено интензивно изразените процеси на диференциация, поляризация и неравномерност на доходите. След втората световна война политиката на доходите се утвърждава като един от активните елементи на държавно участие в преразпределителните процеси. Най-голямо значение за функционалното разпределение на доходите има трудовия пазар. Британският пазар на труда е двойно регулиран – по линията на трудовото законодателство и по отношение на ролята на профсъюзите. През последните 20год. на 20в. все повече нараства значението на финансовите пазари като източници на доход в страната. Дерегулирането на финансовата сфера и премахването на държавния контрол повиши рязко конкурентноспособността им и разнообрази предлагането на финансови услуги. Източник на значителна диференциация на доходите е пазарът на земята. Оскъдността на този ресурс е свързана със засилено вътрешно и международно търсене, високи и устойчиви ценови равнища и значителни доходи за собствениците на земя и недвижимо имущество. Преразпределителните процеси във Великобритания получават развитие едва след втората световна война. Великобритания успява да изгради една по-успешно функционираща мрежа от социални услуги. Тя обхваща предимно с-мата на трансферните плащания и социалната инфраструктура, но и в двете направления държавното финансиране се конкурира успешно с частното. Трансфеврните разходи съставляват близо една трета от общите държавни разходи. Социалните помощи са в парична форма, те покриват освен разходите за издръжка и средствата за подслон, продължителността им е по-голяма и в по-пряка зависимост от получаваните дотогава доходи. Акцент при финансирането на социалната инфраструктура има здравеопазването.
Разпределение на обществения продукт – Швеция
Двойствената регулация на трудовите отношения определя шведския трудов пазар като силно институционализиран, но твърде ефективен по отношение постигането на баланс м/у търсенето и предлагането на труд. Активните трудови програми са едно от сравнителните предимства на шведския модел и основно средство за осигуряване гъвкавостта и мобилността на трудовите ресурси и за преодоляване на безработицата в страната. В шведския си вариант политиката на доходите се основава на принципите на равенството и еднаквия достъп до обществените услуги, които се финансират от държавата и се осигуряват в централизиран порядък. Социалната политика се обезпечава със средствата на държавния бюджет. Обликът на политиката на доходите се определя от развитата социална инфраструктура на страната. Образованието е на второ място в социалните приоритети на скандинавските държави и в частност Швеция. За разлика от останалите страни тук на образованието се гледа като съпътстващ трудовата реализация процес, а не като предварително условие за включването в пазара на труда. Скандинавските страни са на първите места по равнище на грамотност.
Разпределение на обществения продукт – Германия
Социалните цели на Германия намират адекватно решение в децентрализирания механизъм за тяхното реализиране. В Германия се утвърждава децентрализираното социално развитие, което поставя държавата като законодател на социалната политика, а частните фирми като нейни основни субекти. Социалните дейности на фирмите са законодателно регламентирани и се намират в пряка зависимост от фирмените икономически резултати. Трудовият пазар в Германия има най-голямо значение за функционалното разпределение на доходите в страната. С по-малко значение за формирането на доходите в страната са пазарът на земята, капиталовият и паричният пазар. Социалните измерения на преразпределителните процеси в Германия акцентират не толкова върху финансирането и обезпечаването на населението с обществени блага, колкото до осигуряването на социална защита и подпомагане на населението с по-ниски доходи. Сърцевина на германската социална система е пенсионното осигуряване и обезщетенията срещу безработицата. Важен елемент от социалната система е и получаването на детски добавки, чийто размер е в зависимост от броя на децата в семейството и промените, настъпили в работната заплата. Образованието е безплатно, като частните училища са рядкост и не се ползват с популярността на частните образователни институции в англосаксонските държави.
Разпределение на обществения продукт – Франция
Определени социални нюанси на държавното участие в преразпределителните процеси се наблюдават във френския пазарен модел. Френската държава участва активно в преразпределението на брутния обществен продукт, а социалната и политика се отличава със силен акцент върху развитието на социалната защита и на френската култура и използването и като фактор за международно влияние. Пазарът на труда има основно значение за функционалното разпределение на БВП, като държавата и профсъюзите играят съществена роля. Френските профсъюзи са едни от най-влиятелните в света. Основният проблем на френския трудов пазар е високото равнище на безработицата. Държавата регулира равнището на минималната работна заплата, която при съществуващото голямо разнообразие на работната сила във Франция има ефекта да влияе върху структурата на търсене на работната сила, разпределението на доходите и върху заетостта като цяло. Френският трудов пазар е силно регулиран от правителството. Паричният пазар и този на земята са другите ресурсни със съществено значение за пазарното разпределение на обществения продукт. Макар и банково ориентиран, паричният пазар на франция е много добре развит. Особено атрактивен е и пазарът на земята, който развива активни рентни отношения. Налице е значително международно търсене, налагащо държавата да провежда рестриктивна политика чрез въвеждането на тежки и продължителни административни процедури. Френската икономика не е социално ориентирана, но с богатите си традиции в социалната сфера страната е показателен пример за държава, която се грижи за своите граждани.
Разпределение на обществения продукт – Япония
Трудовият пазар в Япония е характерен за около 70% от работната сила, докато останалите 30% не участват на пазара на труда, тъй като за тях важи с-мата на „доживотното наемане”. Системата обхваща най квалифицираната и образована част от човешките ресурси в страната и тя се счита за национално конкурентно предимство поради стимулите, които формира. Що се отнася до работната сила, наемана при пазарни условия, за нея важат краткосрочните трудови договори, честата смяна на работните места и динамиката в равнището на пазарната цена в зависимост от промените в макроконюнктурата. Тя е характерна за малките и средни предприятия, които не можат да предложат системата на доживотното наемане и страдат от липсата на качествени ресурси. Трудовият пазар, макар и осн. източник на доходи, в Япония формира по-малък дял от БВП в сравнение с останалите развити икономики. Особено място заема пазарът на земята, който функционира при високи ценови равнища, които носят стабилни доходи и са един от основните диференциращи доходни фактори. През последните години фондовите борси в региона са също източник на солидни доходи. Политиката на доходите в азиатския регион и в частност Япония не е особено развита, а социалните цели не са сред приоритетите на азиатския тип икономическа политика. Държавата се ангажира с финансирането на задължителните елементи – системата на трансферните плащания и социалната инфраструктура. На фирмено ниво се стимулират разл. соц. дейности – почивна и спортна база, курсове за преквалификация, соц. помощи, награди, които се разглеждат като неразривна част от фирмената политика за работа с човешките ресурси и азиатската фирмена етика.
Разпределение на обществения продукт – България
Пазарното разпределение на доходите в българската икономика може да бъде оценявано само по отношение на трудовия пазар и неговите х-ки. Факторните пазари в България не са развити, което означава, че в бълг. Икономика отсъстват задължителни по своя характер пазарни институции. Една от устойчивите тенденции в предлагането на пазара на труда в периода на пазарен преход у нас е непрекъснатото влошаване на количествените и качествени х-ки на работната сила. На първо място, през последните няколко десетилетия се наблюдава силен демографски срив, който намира израз в отрицателния естествен прираст на населението. Освен отрицателния прираст на населението причина за абсолютното намаляване на нацията е и големият брой трайно или временно емигрирали. Неблагоприятна е и възрастовата х-ка на населението. Делът на индивидите в трудоспособна възраст е 56.3%, а тези в надтрудоспособна – 28.5%, в подтрудоспособна – 15.2%. по-ниското равнище на заетост се дължи на високата безработица, която достига своя пик през 2000 и 2001г. – 17.9%, 2003г. – 18.3%. Ценообразуването на трудовия пазар е също съществен фактор за демотивиране на работната сила към осъвършенстване на качествените й х-ки. България заема последно място от източноевропейските държави по равнище на средната работна заплата в доларово изражение. Динамиката на цената на труда е неустойчива и слабо вързана с фактори, от които тя основно зависи. Налице е и друга нетипична за пазара на труда тенденция – равнището на заплатата в публичния сектор да бъде ориентир и да изпреварва това в частния сектор. Официалният трудов пазар се конкурира с функциониращия неформален или вторичен трудов пазар, чието значение в условията на преход нараства поради високото равнище на данъците и социалноосигурителните вноски. Ниските доходи и стратегията за оцеляване са също фактор, подпомогнал този процес. Не без значение е и обстоятелството, че в рамките на нерегулираната трудова заетост участват не само хора с ниски, а и със средни равнища на доходите. Изводът, който се налага от развитието на трудовия пазар у нас през последните години, е че той не само не създава достатъчно стимули за труд и усъвършенстване на работната сила, а дори напротив, демотивира, и то висококвалифицираната и образована работна ръка. На фона на слабото участие на пазарните механизми при разпределението на обществения продукт политиката на доходите съвместява две функции – разпределителна и преразпределителна. Първата е свързана с необходимостта да се гарантират доходи на една значителна част от населението в трудоспособна възраст и на тази част от активната работна сила, която принудително е извън пазара на труда – безработните, т.е. около половината от населението. Преразпределителната функция се отнася до финансирането на социалната инфраструктура и осигуряването на публични блага, пряко свързани с възпроизводството на населението – образование, здравеопазване и култура. Делът на средствата за образование, който като процент от бюджета на страната устойчиво е на равнище около 10%, е многократно по-малък не само в сравнение с останалите държави, но и по отношение процента на разходите за административно управление на страната. На практика политиката на доходите не оказва съществено влияние върху преразпределителните процеси у нас. Негативна е и тенденцията за намаляване относителния дял на групите с ниски доходи в общото разпределение на продукта. Трудовият пазар, макар и реално функциониращ е силно регулиран от активните мерки на политиката на доходите, провеждана от отделните правителства. Постепенното въвеждане на частно-държавните принципи на финансиране на образованието, здравеопазването и културата при ниското равнище на доходите за по-голямата част от населението в страната, включително и тази със средни дпходи, ще ограничава и в бъдеще достъпа до публичните услуги и ще задълбочава негативното си влияние върху количествените и качествени х-ки на човешкия ресурс в страната.
Динамика на икономиката – САЩ
Проявленията на специфичните х-ки на изследваните икономически критерии отразяват действието на благоприятни тенденции в развитието на американската икономика, които и осигуряват в дългосрочен план условия за устойчива динамика на икономическия растеж. Предимствата на американския модел се свързват с бързата и ефективната адаптация на частния бизнес към процесите на икономическа глобализация. Като цяло динамиката на американския модел има голям потенциал, който не среща реална конкуренция на останалите страни и региони.
Динамика на икономиката – Великобритания
Особеностите на икономическото развитие на Великобритания в рамките на двата обособени периода – колониален и следколониален, дават своето отражение както върху изменението на стойностите на основните макроикономически параметри, така и върху равнището на националната конкурентноспособност. Изоставането на Великобритания по темпове на икономически растеж спрямо САЩ е характерно за целия следвоенен период с изключение на 50те год. когато необходимостта от възстановяването на пострадалата от воната икономика осигури средногодишно нарастване на БВП. През последното десетилетие на 90те год. на 20в. икономическото развитие на страната е подчертано циклично. Безспорно постижение на Великобритания в следвоенния период е развитието на финансовите пазари и превръщането на страната в един от най-атрактивните световни финансови центрове. Великобритания регистрира едни от най-високите равнища на безработица сред развитите пазарни икономики.
Динамика на икономиката – България
Реалното реформиране се свързва с въвеждането на паричния борд в страната и с последвалите процеси на приватизация и пазарна институционализация. Оттук може да се диференцират два разл. по своите икономически резултати етапи, при които динамиката на макроикономическото развитие очертава равнопосочни тенденции, а ефектите от реформите са впечатляващо различни. Първият етап се отличава с политическа нестабилност и макроикономическа дестабилизация, резултат от имитацията на реформи в страната. Вторият съвпада с нормализацията на политическия живот и предприемането на радикални икономически мерки от страна на държавата, с които се създават условия за стабилизиране на икономиката, постигането на умерен икономически растеж и постепенно пазарно институционализиране на икономическата среда. Трансмисията на политически влияния в/у стопанското развитие е отличителната черта на бълг. Пазарен преход, която обуслови политизацията на икономическите реформи. Въвеждането на паричния съвет поставя началото на нов средносрочен тренд – устойчив и умерен икономически растеж, обусловен от увеличените инвестиции в частния сектор, нарастващия обем на износа и от части на индивидуалното потребление. Отрасловият разрез на растежа и приносът на отделните икономически сектори показва, че зад общата тенденция на положителен икономически растеж от последните години стои развитието на третичния сектор или услугите, които имат най-голям принос към нарастването на БВП. Другият осн. генератор на растежа е частният сектор, чието по-динамично развитие от това на публичния сектор формира и определя положителния тренд на растежа. Един от най-негативните ефекти на пазарното реформиране у нас е допускането на хиперинфлационни процеси, които не се наблюдават в останалите източноевропейски държави и не могат да се причислят към закономерностите на пазарния преход. Като резултат от финансовата стабилизация последва постепенно нормализиране на икономическата среда и нейното постепенно пазарно реформиране. Подобряването на стойностните х-ки на такива показатели като ръст на инвестициите, в това число и чуждестранните, бюджетния дефицит и държавния дълг като устойчива тенденция, поставя началото на нов етап от пазарните реформи. При оценката на макрорамката, определяща потенциала на икономическия растеж, най-значими са проблемите, свързани с организираната престъпност, клиентелизма, доверието в политиците, неправомерното използване на публичните средства и равнището на държавните субсидии. Добри са количествените показатели по отношение на ниския бюджетен дефицит, темпа на нарастване на БВП, кредитния рейтинг на страната, качеството на образованието по математика и естествени науки, наличието на инженери и научни работници. Отсъствието на достатъчен национален ресурс за успешното провеждане на реформите направи бълг. икономика зависима от външното финансиране и иницииране на отделни проекти.