Моите стихове

[Jumbie483]

Първо да предупредя, че тези стихове съм ги писала преди повече от година, но наскоро ги намерих в една тетрадка =]]

Какво става с мен ?
Вали...
Аз стоя и гледам към небето!
Какво става с мен?
Какво е това чувство ?
Болка ?
Не, никой нищо не ми е сторил за да изпитвам болка..
Любов?
Не, аз дори не го познавам, че да го обичам..
Какво тогава ?
Какво става с мен ?
Сама не се разбирам.
Кое ми е толкова познато,
когато погледна към небето ?
Разплакани очи ?
Моите очи ? Неговите очи ?
Какво става с мен ?
Започва да гърми....
Това ми напомня, на разбито сърце!
Чие е това сърце ?
Защо виждам себе си,
защо усещам всичко ?
Какво става с мен ?
Защо виждам себе си във всичко ?
Защо всичко това е там горе ?
Нима там са мечтите ?
Нима там е и истината ?
Защо въпросите ми са без отговори ?
Защо ?
Какво става с мен ?

Отново нощ.
Отново е сама.
Отново гледа звездите.
Отново чувства тази болка,която
кара сърцето и да стене..
Отново чува гласа му,
дълбоко в съзнанието си.
Отново има чувството, че е сама,
сама на този свят.
Очите и вече са зачервени.
Възглавницата - мокра.
Тялото трепери..
До кога ще продължава всичко това ?
Всяка нощт Луната гледа
това изстрадало лице,
залепено за прозореца.
Всяка нощт Луната гледа
към две очи пълни със сълзи и болка..
Всяка нощт Луната става свидетел,
как малко по малко
една душа умира..
Всяка нощт Луната става свидетел на силата на любовта..
Всяка нощт...отново и отново !!!

Сама изградих рая.
Сама полетях.
Сама там живях,
но всичко се промени.
Рая изгоря
Всичко това заради истина една
Думите спряха да се римуват,
ангелите плачат.
Разпокъсаните криле, не ме издържат.
Адът е затворен, рая гори.
Сърцето кърви, но не можеш да видиш кръвта му.
Нямам сили да се боря вече, пожарът нараства.
Започват да валят чувства,
аз се давя в пороя и крещя за помощ.
Побързай...ела..аз падам
Молих те, търсих те, чаках те..
теб те няма
Вече е късно, всичко изгоря.
Аз паднах безмилостно на земята...
Всичко изчезна...