rammstein123
01-13-2009, 09:40
Аз винаги съм помагала на всеки. Винаги съм разбирала всеки и не съм издавала тайните му. Но явно това важи само и единствено за мен. Никой, никой не ми отвръща със същото… Но и аз имам, или по-скоро имах чувства… Или по-скоро имах…
Ето я историята, цялата. В първи клас имах страшно добродушно другарче по чин. Винаги си помагахме, дори той ме харесваше, но аз не оценявах идеалното ни приятелство.В пети клас още бяхме приятели, и в ден днешен – също. Искам страшно много да благодаря на това момче – Тяната за прекрасното приятелство, с което ме дари. И на вас пожелавам такова.
В пети клас имах „приятел”, който само ме използваше и тук е мястото да благодаря на Мариан, който ми помогна да го разбера.
Миналата година в нашия клас се премести едно момиче – Пламена. В нея аз открих истинска приятелка, както и тя в мен. Дори бихме умрели една за друга. Но в началото на шести клас тя си намери нова най-добра приятелка и се отчуждихме. Един ден нашия клас имаше мач по хандбал срещу 6ти „а”. Там има две момичета, които постоянно дразнят Пламена, а дразнят ли нея-дразнят и мен. Имаше наш център. Едното момиче пазеше Пламена от нейната страна и естествено започна да я обижда. Аз и казах да престане, а тя ме напсува и удари Пламена в корема. Когато с върнах от училище разказах случилото се на мама. Тя ми каза да оставя Пламена да се разправя сама с кифлите, а аз не я послушах. По-късно имах и други споров с Елица и тя ме намрази(както и аз нея). Оттогава нататък вместо да ми е признателна, с Пламена още повече се отчуждихме. Никакво уважение към единствената, която я защити. Благодаря ти, Пламена!
Последната случка е от днес – пак цялата история. Веднъж през декември излязохме с две „приятелки” – Анастасия и Ирен, за да купуваме подарък на класната. Няколко дни след това излязохме само с Ирен, за да купим подарък на бившата класна. Когато вървяхме по Александровска(не, че има голямо значение, де), Ирен ме попита „Как ти е по-приятно да излизаш? С мен или с мен и Сисито?”. Аз и отговорих, че обичам да излизам само с един човек, така, че само с нея. Днес тя е изклюкарила това, само че „украсено” на Анастасия – че не искам да излизам с нея, защото не ми е приятна и, че не я харесвам като човек. Анастасия и е повярвала, защото е по-голяма приятелка на Ирен, отколкото на мен.
Е, в общи линии това е малка част от историята ми за приятелството.
Ако щете ме разбирайте, ама е много гадно!!!!! Не пожелавам на никой да изгуби ВСИЧКИТЕ си приятелки.
Ето я историята, цялата. В първи клас имах страшно добродушно другарче по чин. Винаги си помагахме, дори той ме харесваше, но аз не оценявах идеалното ни приятелство.В пети клас още бяхме приятели, и в ден днешен – също. Искам страшно много да благодаря на това момче – Тяната за прекрасното приятелство, с което ме дари. И на вас пожелавам такова.
В пети клас имах „приятел”, който само ме използваше и тук е мястото да благодаря на Мариан, който ми помогна да го разбера.
Миналата година в нашия клас се премести едно момиче – Пламена. В нея аз открих истинска приятелка, както и тя в мен. Дори бихме умрели една за друга. Но в началото на шести клас тя си намери нова най-добра приятелка и се отчуждихме. Един ден нашия клас имаше мач по хандбал срещу 6ти „а”. Там има две момичета, които постоянно дразнят Пламена, а дразнят ли нея-дразнят и мен. Имаше наш център. Едното момиче пазеше Пламена от нейната страна и естествено започна да я обижда. Аз и казах да престане, а тя ме напсува и удари Пламена в корема. Когато с върнах от училище разказах случилото се на мама. Тя ми каза да оставя Пламена да се разправя сама с кифлите, а аз не я послушах. По-късно имах и други споров с Елица и тя ме намрази(както и аз нея). Оттогава нататък вместо да ми е признателна, с Пламена още повече се отчуждихме. Никакво уважение към единствената, която я защити. Благодаря ти, Пламена!
Последната случка е от днес – пак цялата история. Веднъж през декември излязохме с две „приятелки” – Анастасия и Ирен, за да купуваме подарък на класната. Няколко дни след това излязохме само с Ирен, за да купим подарък на бившата класна. Когато вървяхме по Александровска(не, че има голямо значение, де), Ирен ме попита „Как ти е по-приятно да излизаш? С мен или с мен и Сисито?”. Аз и отговорих, че обичам да излизам само с един човек, така, че само с нея. Днес тя е изклюкарила това, само че „украсено” на Анастасия – че не искам да излизам с нея, защото не ми е приятна и, че не я харесвам като човек. Анастасия и е повярвала, защото е по-голяма приятелка на Ирен, отколкото на мен.
Е, в общи линии това е малка част от историята ми за приятелството.
Ако щете ме разбирайте, ама е много гадно!!!!! Не пожелавам на никой да изгуби ВСИЧКИТЕ си приятелки.