Родителите ми..

[5e5cuTy]

Когато бях малка, имаше период, в който родителите ми много се караха и от тогава ми е останало нещо като.. травма може би, но никога не съм говорила с някой за това. Е, сега съм по-голяма и много рядко се случва да се скарат за нещо, а и дори да стане е нещо дребно, което бързо отминава. Но снощи след като се прибрах видях майка ми много отчаяна, а баща ми спеше. Разбрах, че са се скарали, но този път сериозно и не си говорят, баща ми дори на мен не говори.. Сетих се отново за пътите, в които се е случвало, когато бях малка и ужасно се разтроих. Няколко часа плаках, а майка ми неуспешно се опитваше да ме утеши... Ето, че и днес съм така - отчаяна, отнесена... Докато бях на училище поне се разсейвах малко и не мислех за това, но сега като се прибрах отново ми е зле, не мога да спра да плача... Знам, че рано или късно ще се оправят нещата, или поне се надявам...
Както всеки друг си имам и други проблеми - училище, приятели... и всичко ме натоварва малко или много, но след снощи имам чувството, че не мога да издържа вече, прекалено много ми идва всичко, а не съм толкова силна.. Не искам да споделям с приятели, дори и на приятеля ми не исках да кажа, за да не го натоварвам излишно, но все пак го направих, защото той ми е най-близкия и ме подкрепя винаги.
Може на някой да му се стори нещо дребно, но аз го изживявам трудно..
Не искам някакво конкретно мнение. Написах темата, защото имах нужда да споделя.. Благодаря на тези, който са го прочели все пак... :cry:

[3motion]

Напълно те разбирам.Аз също съм имала такива периоди ;s не е хич хубаво,знам,но за всяко нещо си има решение ;]] Ти поне имаш приятел,на когото да споделиш.Стискам палци всичко да се оправи ;]]

[gabi_94]

eми и наще се карат мноого ама наистина много и то сериозно и на мен ми е гадно, плача си, но просто никога не показвам какво ми е пред другите. Винаги като трябва да изляза или да отида на училище, сякаш нищо не се е случило, просто се държа както обикновено, все пак съм свикнала на ужасните скандали и вече не се впечатлявам от нищо. Успокой се, не обръщай много голямо внимание на това и си живей своя живот. Каквото става вкъщи си остава там, поне при мен е така.

[HipHopBlond]

Наще пък почти всяка вечер са като котка и мишка и всеки път е особено сериозно :(, но трябва да си силна и да наблюдаваш ситуацията отстрани!!! По правописа ти разбирам, че не си никак малка, тъйче ти стискам палци \\//

[aBSoLuTt]

Приеми един съвет от мен...Когато родителите ти започнат да се карат бъди неутрална следи ситуацията след като утихнат малко нещата застани пред тях и им кажи че ти е писнало от скандали (не се страхувай да им го кажеш в очите) дори ако можеш се разплачи (пък и жените това го умеете до съвършенство) и ще видиш че следващият път преди да се скарат ще се позамислят...Пробвай нищо няма да изгубиш (от личен опит ти го казвам ) Успех! :)

[Giva]

И аз съм била така-отвратително е особено като знаеш че неможеш да направиш нищо.Нашите понякога се карат за такива глупости че чак да им се чудиш.Когато започнат да се карат и аз започвам да викам с тях че ми е писнало да се карат и накрая спират-поне това при мен действа.Дано да се оправят нещата.

[Jumbie483]

Оо мила разбирам те напълно. Преди известно време и аз бях пуснала подобна на твоята тема...
Повярвай ми всичко рано или късно ще се оправи.. Знам как се чувстваш и знам, че никак не е лесно просто да си затвориш очите.
Говори с тях, обсъждайте неща [каквито се сетиш]. Просто не им давай време за караници.. Това при мен помогна, стискам палци и на теб. :-)

[Belair]

Да,и аз преживях нещо подобно.И моите родители много се караха,докато един ден майка ми просто си събра багажа и изчезнанякъде и оттогава със сестр ми не сме чували нищо за нея.Но най-вероятно при те теб всичко щ се оправи от самосебе си