View Full Version : Какво да правя? :(
neverended
01-16-2009, 14:20
Здравейте,
незнам от каде да започна,значи с мойта приятелка сме заедно от 10 месеца.Всичко вървеше повече от добре до преди 3-4 дни.Тя по безброй начини ми показваше че ме обича,живеехме почти заедно,даже тя искаше да се изнесеме и да си заживееме сами и да си имаме бебенце :)и както казах преди 3-4 дни ми каза че не е сигурна дали иска да се виждаме и да сме заедно,искала няколко дни да си помисли и да реши.Причината била в мен че не съм и обръщал внимание и не съм и се обаждал достатъчно.Говорихме и тя беше мн разтроена,плачеше,вчера отново говорихме и тя каза че още не решила,ще замине за 2-3дни в провинцията и като се върне ще знае какво ще стане с нас...Какво да правя моля ви кажете!!!Да й се обаждам ли,да й дам време ли,да й пиша ли,да имам ли надежда?
П.С.
Обясних и че разбирам грешките си в отношението ми към нея :(
ми оставия да си почине няколко дена после и се обади поговорете кажи й ,че си осъзнал на време грешките се и ще се поправиш :)
angelcheeee_93
01-16-2009, 14:24
поправи грешките,които си направил.Потърси я и говорете! :)
Успех :)
myNameIsImmortal
01-16-2009, 14:25
Еми трябвало е по-отрано да се осъзнаеш.. Няма значение - станалото станало. Но сега за въпроса дали да и пишеш или обадиш става малко двусмислено подари 2 причини:
1во: Можеби иска да разбере дали се интересуваш все още от нея и ще и се обадиш, макар, че ти е казала, че иска да и дадеш време и т.н.
2ро: Може пък наистина да иска да няма контакт с теб определено време /в случая 2-3 дни както си споменал/ за да си разясни чувствата.
Това е, че е момиче, а почти никога не може да знаем със сигорност какво искат и мислят. :)
Успех и дано да продължите връзката си. А щом сте били 10 месеца можеби през това време като си спомни приятните моменти с теб, времето през което си бил човека заради който се събужда сутрин.. ще осъзнае колко те обича и ще направите 12 месеца и още много години :)
Успех :)
neverended
01-16-2009, 14:30
Незнам много ми е трудно и направо незнам,опитвам се да разбера как трябва да се държа за да си я върна...:( каза че ме обича но аз нямало да мога да се променя и щяла да страда след време....:(
myNameIsImmortal
01-16-2009, 14:34
Незнам много ми е трудно и направо незнам,опитвам се да разбера как трябва да се държа за да си я върна...:( каза че ме обича но аз нямало да мога да се променя и щяла да страда след време....:(
Ми кажи и че ще се промениш заради нея и наистина го направи..!
Btw знаеш ли къде е сега ?! Т.е. къде в провинцията е и можеш ли да отидеш до там?
neverended
01-16-2009, 14:39
Знам и мога но не мисля че това е правилно(нали иска време) тя знае че искам да се променя заради нея....:( незнам...
myNameIsImmortal
01-16-2009, 14:43
Знам и мога но не мисля че това е правилно(нали иска време) тя знае че искам да се променя заради нея....:( незнам...
еми можеш да отидеш до там вечерно време - т.е. да е по-тъмно и да и се обадиш да излезе или да звъннеш на звънеца, тя излиза, целуваш я нежно, казваш и че я обичаш и я оставяш след това. След това остава тя или да те потърси или да ти каже какво е решила, когато се върне :)
боже! това е точно като моят проблем в момента, само дето аз и обръщах повече внимание и може да съм я задушил с него, но ми каза абсолютно същото!!! :shock: и ние сме близао година заедно, всичко точно както си го описал....
на мен ми е страшно трудно вече пети ден, не и се обаждам и не я безпокоя за да може да помисли, да си спомни колко много сме преживяли... и ние имахме планове да бъдем заедно дълго време, да си имаме кученце, да живеем заедно и изведнъж стана точно така
аз все още тайно се надявам да мисли много, и да ми пише поне един смс до понеделник, иначе аз ще и се обадя за да поговорим, защото не мога повече така. съветвам те и ти да изчакаш, въпреки че знам колко пъти няма да спиш, няма да ядеш, и колко често ще си поглеждаш телефона дали ти е звъняла, знам и колко пъти ще набираш номера и и ще затваряш преди да си се свързал!
само не знам колко е нормалното време което трябва да изчакаме за да не се натрапваме, но и да не помисли че не се интересуваме повече... седмица нормално ли е? или трябва по-малко, или пък повече, момичета кажете
neverended
01-16-2009, 14:52
Приятелю почти не съм ял от както се случи това,всички тези неща си ги мисля и ги правя и аз.....просто незнам...:(
neverended
01-16-2009, 14:54
Знам и мога но не мисля че това е правилно(нали иска време) тя знае че искам да се променя заради нея....:( незнам...
еми можеш да отидеш до там вечерно време - т.е. да е по-тъмно и да и се обадиш да излезе или да звъннеш на звънеца, тя излиза, целуваш я нежно, казваш и че я обичаш и я оставяш след това. След това остава тя или да те потърси или да ти каже какво е решила, когато се върне :)
ами аз я изненадах преди да замине, пред тях (вчера)
Приятелю почти не съм ял от както се случи това,всички тези неща си ги мисля и ги правя и аз.....просто незнам...:(
много е трудно, всичко ти напомня за нея... на мен една плюшена играчка, възглавницата и, като искам да спя в най-добрия случай я сънувам, иначе изобщо не могад а мигна - виждам само нея. а най-лошото от всичко е че започваш да си въобразяваш неща, защо го е казала, как не те обича, как си има друг, как може да не ти пише, как може да е толкова безчувствена...
но мисля че и тя мисли, едва ли има човек който да не му стане тъжно ако сложи край на една дълга връзка изпълнена с приятни емоции, незабравими моменти, не може да забрави за 2 дни човека на когото всяка нощ е казвала че го обича повече от всичко! твърде силно вярвам че ти го е казала (както и на мен) без да осъзнава какво би изгубила, надявам се като те загуби дори и за 5-6 дена да осъзнае какво значиш за нея. сигурно няма да ти се обади първа, но и ти не бързай...
сигурен съм че си и прочел поне 5 пъти досега смс-ите които ти е пращала и ти е много тъжно, и аз така правя и не мога да разбера как изведнъж отношението и се промени - от "обичкам те много, искам да си до мен завинаги" до "вече не ме интересува дали ще се виждаме или не, не усещам същото"...
няма как да ти помогна, но има и други като теб ако това те успокоява!
neverended
01-16-2009, 15:14
Не само ги чета ами и ги преписах на лист СМС-те и й ги дадох като и казах че така по лесно се връщам назад в времето и осъзнавам по лесно грешките си като ги чета и като ги чете се надявам да си спомни хубавите моменти който сме имали заедно...
Случаят и нещатата които пишеш са абсолютно както при мен....:(
На колко години сте вие двамата,не че има мн голямо значение....
soul1199
01-16-2009, 15:17
dai i malko vreme,tq 6e re6i,kakvo 6e stava s vas :)
pussycat_dolls15
01-16-2009, 15:19
Еми трябвало е по-отрано да се осъзнаеш.. Няма значение - станалото станало. Но сега за въпроса дали да и пишеш или обадиш става малко двусмислено подари 2 причини:
1во: Можеби иска да разбере дали се интересуваш все още от нея и ще и се обадиш, макар, че ти е казала, че иска да и дадеш време и т.н.
2ро: Може пък наистина да иска да няма контакт с теб определено време /в случая 2-3 дни както си споменал/ за да си разясни чувствата.
Това е, че е момиче, а почти никога не може да знаем със сигорност какво искат и мислят. :)
Успех и дано да продължите връзката си. А щом сте били 10 месеца можеби през това време като си спомни приятните моменти с теб, времето през което си бил човека заради който се събужда сутрин.. ще осъзнае колко те обича и ще направите 12 месеца и още много години :)
Успех :) 8)
ми на 21 съм аз, тя на 20
това със смс-ите не мисля че едобра идея, напиши и стихотворение. аз бях написал едно преди време, наистина казах всичко което имах за казване... бях вложил много труд и мисля че се получи добре. каза ми че е най-милото и романтично нещо, което някой е правил за нея - тогава бях най-щастливия човек на света! просто толкова много я обичам, тя го знае много добре... затова и давам време да помисли, надявам се да вземе правилното решение защото ако зависи от мен бих бил неин за цял жияот! просто съм сигурен че тя е моето момиче-мечта...
но лично не съм и давал нищо когато се разделяхме, не искам да и натрапвам нещо за което да мисли, искам да си прецени, склонен съм да се пренебрегна и да я оставя и цял месец сама, въпрек иче вътрешно само аз ще знам какво ми е... защото я обичам, бих го направил ако ще и помогне :(
neverended
01-16-2009, 15:28
Възхищавам се силата и търпението,което имаш...кога ли е правилно да се обадиш,колко трябва да се изчака,въобще има ли нещо каквото да се направи....или всичко е в рацете на на момичето... :( има ли момент в който закъсняваш с обаждането...само един бог знае
според мен винаги има надежда! 10 месеца не са малко време за да не разбере че не си подхождате, едва ли ще те лъже 10 месеца и накрая ще те остави така! със сигурност те обича много, може би и се е насъбрало много напрежение (да няма някакви изпити или нещо? проблеми вкъщи, здравословни или такива). при моя случай силно вярвам че е така... както каза и при теб нещата са вървяли страхотно, при мен също вървяха смея да твърдя така - който ни познаваше винаги казваше че си подхождаме ужасно много, а и наистина беше така и се разбирахме чудесно!
аз ще чакам още малко... въпреки че искам да се обадя сега, само за да чуя че едобре, имам нужда да чуя гласа и :( без нея ми е странно, просто съм свикнал всеки един момент да мисля за нея - но не както сега да мисля пак всеки момент за нея като се притеснявам, а да мисля за хубави неща свързани с нас. така и заспивах всяка нощ - мислейки си за всичко между нас, и колко голям късметлия съм че имам такова момиче до себе си. ставах сутринта с мисълта как ще и се обадя и ще чуя сладкото и гласче, как ще се видим и ще я гушна... и сега това ми липсва, липсва ми много, защото тя е наистина част от мен! и не смятам да се предавам, както казах края на приказката ни не може да е такъв - краят трябва да е "и живяли дълго и щастливо" като в истинска приказка... ще чакам, ще чакам колкото трябва за да бъдем заедно, нищо друго няма да ме направи щастлив отново... а да я забравя е изключено, никога няма да забравя първото момиче което обичам истински, мога да усетя дали е ТЯ, все пак и преди съм излизал с момичета но тя е различна, усетих го веднага щом я видях... както и да е, малко се разпрострях с моите истории - главното е да не губиш вяра и да мислиш позитивно колкото и да е трудно! помисли ако преодолеете това малко препяятствие по пътя, колко здрава ще е връзката ви за напред. при мен също се надявам че ще е така - казвал съм и че трябва да преодоляваме трудностите заедно, не трябва да се отказваме още на първото или второто препятствие, а да се справяме с тях заедно - като отбор :)
Пожелавам ви успех и на двама ви.. дано да се оправят отношенията с половинките ви :)
neverended
01-16-2009, 22:17
Прав си за много неща и мислиме и преживяваме нещата по един и същи начин.Абсолютно същото съм чувал от приятели че сме един за друг.По принцип има си проблеми с тяхните,май ще се развеждат...:(
Нещата м/у нас вървяха повече от добре,тя искаше да живееме заедно и да си имаме дете до преди 3 седмици.
Аз не издържах и й звъннах днес към 20.00ч.,но не ми вдигна...:( така че при мен нещата май не са на добре,сега с сигурност знам че ще чакам тя да ме потърси,дано това позвъняване не е прецакало нещата(поне повече от това няма на каде).
Пожелавам ти успех на теб най искренно,а на мен ми остава само да чакам...и евентуално да свиквам с мисълта че я няма....
П.С.
надеждата почва да ме напуска...
не мога да повчрвам! и аз и се обадих към 21 часа, първо не ми вдигна (явно се колебаеше) и след 3-4 минути като затворих ми звънна... но нищо не се получи както бях мислил, на въпроса "мисли ли" тя каза "не исках да мисля"... даде ми да разбера че не съм и липсвал и каза че ще говорим в неделя на 4 очи за тези неща... въпреки че бях оптимист, гласа и казваше едно - свършено е :( :(
но аз няма да се предам, ще чакам ако трябва месеци за да осъзнае че съм момчето за нея, една раздяла никога не е край, винаги може да се съберем пак! силно се надявам
neverended
01-17-2009, 08:26
Явно случаите ни са напълно идентични...:(
Май сме в безизходица!
Оьь лошо... в тази ситуация незнаеш дали иска да се обадиш за да почувства вниманието ти което е липсвало... или точно обратното... тук сам трябва да прецени кое от двете иска тя!!!! :) Ама под обаждане не говоря за постоянно... не я притискай... макар че ме съмнява само това да е причината... :? Смисъл ако е била толкова щастлива с един два разговоря щяхте да се изясните просто да обръщаш малко повече внимание за нея.... но щом е заминала защото и трябва време... незнам... :( Опитай се да прецениш дали точно в този момент иска да се обадиш... или по добре да я оставиш за тези дни...?! :(
neverended
01-17-2009, 09:03
Ами предполагам че за момента не иска да ме чува след като не ми вдигна,казвала ми е че се разстройва като ме чува...и сега съм решил каквото и да става да не я безпокоя,ще оставя тя ако поиска да се обади.А иначе и на мен ми се струва че все едно има и още нещо за да поиска да се разделиме(според нея временно и не е решила),но просто си мисля че няма(наистина пристрастен съм)но ние почти не се разделяхме...
neverended
01-17-2009, 21:48
Ами незнам каквото стане,стане аз мисля че вече нищо не мога да направя освен да я остава за малко на спокойствие...:(
Мисля, че трябва да и дадеш известно време да преосмисли нещата... може да пробваш да и се обадиш веднъж и да я попиташ дали да продължаваш да го правиш или иска да е сама със себе си известно време, без ти да я безпокоиш.. Успех, дано всичко се оправи!
thelostone
01-17-2009, 22:13
Ако нещата са били толкова сериозни преди да се скарате, то може тя да се е уплашила, от сериозността на връзката ви и да не е сигурна дали наистина иска да осъществи мечтите ви.
Не се отчайвай.
neverended
01-18-2009, 08:17
По скоро аз май бях уплашения и не говорех много за деца и да живеем заедно....:( но бях дал ясно да се разбере че и аз го искам...
Kostadin_682
01-18-2009, 08:22
Здравейте,
незнам от каде да започна,значи с мойта приятелка сме заедно от 10 месеца.Всичко вървеше повече от добре до преди 3-4 дни.Тя по безброй начини ми показваше че ме обича,живеехме почти заедно,даже тя искаше да се изнесеме и да си заживееме сами и да си имаме бебенце :)и както казах преди 3-4 дни ми каза че не е сигурна дали иска да се виждаме и да сме заедно,искала няколко дни да си помисли и да реши.Причината била в мен че не съм и обръщал внимание и не съм и се обаждал достатъчно.Говорихме и тя беше мн разтроена,плачеше,вчера отново говорихме и тя каза че още не решила,ще замине за 2-3дни в провинцията и като се върне ще знае какво ще стане с нас...Какво да правя моля ви кажете!!!Да й се обаждам ли,да й дам време ли,да й пиша ли,да имам ли надежда?
П.С.
Обясних и че разбирам грешките си в отношението ми към нея :(
Отиваш вечерно време при нея, звъниш и ... показва се на вратата... падаш на колене даваш и букет с цветя, и каваш Обичам те!, като я гледаш в очите... и за напред, я търси по-често, обаждай и се, питай я как е, какво прави и т.н, но не и да прекаляваш (да не и се обаждаш през 5 мин) ... и и повтаряй колко много я обичаш...
neverended
01-18-2009, 09:14
Може да пробвам,но съм песимист...просто си мисля че човек ако обича някой не си дава временна почивка ако иска да бъде с него...вие как мислите има ли случаи след такава почивка нещата да се управят и хората да се саберат...?
Може да пробвам,но съм песимист...просто си мисля че човек ако обича някой не си дава временна почивка ако иска да бъде с него...вие как мислите има ли случаи след такава почивка нещата да се управят и хората да се саберат...?
и аз не спирам да си задавам този въпрос...
Може да пробвам,но съм песимист...просто си мисля че човек ако обича някой не си дава временна почивка ако иска да бъде с него...вие как мислите има ли случаи след такава почивка нещата да се управят и хората да се саберат...?
Историята познава много такива случаи, не се отчайвай, не Песимист, а Оптимист, щом я обичаш и си разбрал грешките си, просто направи така, че да го разбере!
neverended
01-18-2009, 13:44
Дадох й ясно да разбере че съм осъзнал грешките си и най много на света искам да оправя нещата и да се променя....:( тя ми отвърна че не вярва хората да могат да се променят...:(
Дадох й ясно да разбере че съм осъзнал грешките си и най много на света искам да оправя нещата и да се променя....:( тя ми отвърна че не вярва хората да могат да се променят...:(
Не се отказвай лесно от любовта си!