Историята на едно приятелство

[krisipetkova1]

Преди няколко години имах една приятелка, която много обичах и която ми беше толкова близка, че не можех да си представя живота без тя да е до мен. Всеки мои ден се въртеше около нея, исках непрекъснато да сме заедно , да си говорим , да се забавляваме. Но както става в живота пътищата ни се разделиха, нямаше как да се виждаме както преди и нещата се промениха, естествено чувствата ми към нея не бяха . Винаги когато минавах от някъде където можеше да я срещна , се оглеждах и не се надявах да я видя.
Един ден разбрах , че е починала. Изведнъж живота ми се срина. Осъзнах каква грешка съм направила като не и се обаждах и, че оставих приятелството ни да изчезне. Толкова много ми липсва и не минава ден без да си спомня за нея, без да се чувствам виновна , че не и казах толкова много неща и най- важното не и казах колко много я Обичах. Много ми липсва и не знам как да се справя с мъката си ...

[girl_in_black]

Съжалявам много за случилото се, разбирам , че ти е много трудно, но не трябва да се обвиняваш на нищо. Случва се редовно в живота хората да се разделят по различни обстоятелства и това не е кой знае какъв грях, че някой по различни причини не е потърсил другия.

[ThePowerOfLove]

Подкрепям горното мнение. Не трябва да се обвиняваш за нищо, просто така се е получило. Радвай се, че си имала истинска приятелка и не се самонаказвай :)