PDA

View Full Version : Есе по БЕЛ !



erektus
01-17-2009, 09:08
Здравейте на всички..Трябва ми спешно есе по литература на тема Любовтта в поезията на Елисавета Багряна? Благодаря предварително... :grin:

GrippingBosh
01-17-2009, 15:46
Намерих само това, не знам дали ще ти свърши работа .Дано да съм успяла да ти помогна :)

Най-хубавите й творби са пропити от един невинаги податлив на логически определения национален дух. В поезията на Багряна звучи векове потискания порив на жената към свободна изява, към широките простори на големия живот. Лиричната й героиня е волна и смела. Полетът й руши преградите на условностите и наслоенията на предразсъдъците, мами я към неизвестни брегове. Пътешествията, широкият свят с чудесата на непознати земи привличат като магнит жадните й очи. Пулсът й тупти с динамичния ритъм на съвременноста, тя познава опиянението от височината и скоростта, тръпките на опасността са й приятни ("Стихии", "Видение", "Зовът на морето", "Птицата с моторно сърце" и др.). Същевременно тя носи чертите на една подчертана женственост - в нея говори сърцето на "последната и първата жена", през него са пречупени всичките й пориви и жажди, цялата й жизнена философия. Оста, около която се върти нейният свят, е оста на женското сърце - своето осъществяване тя намира в любовта и чрез любовта. Чрез поезията на Багряна за пръв път в българската литература жената разкрива смело и откровено своята природа ("Потомка", "Interieur", "Пенелопа на XX век" и др.). Любовта се слива с копнежа по свободен и пълнокръвен живот, немислима е в тесните рамки на еснафския уют, свързана е неразривно с представата за разгръщане на човешката личност, за полет на мисълта и чувството ("Вик", "Ден първи", "Среща", "Requiem" и др.). Лириката на Елисавета Багряна се отличава с покоряваща интензивност на емоцията, с върховно психично напрежение, което издига интимните преживявания до върховете на голямото обобщение. В нея владее хармоничното чувство на единение с другите. Пред жизнерадостния устрем на поетесата постоянно никнат прегради - еснафските ограничения на обществото, жестоките случайности в живота, тежката атмосфера в навечерието и по време на II световна война. Тя минава през всичко това и излиза закалена от разочарованията и крушенията, умъдрена от събрания житейски опит. Идейно-творческият й развой познава и душевни кризи, които водят до разширяване на и задълбочаване на художествения поглед. Чрез страданието Багряна стига до драмата на своето време, в личната й болка зазвучава болката на съвременния човек, притиснат от огромната тежест на един свят на войни, катастрофи и глад ("Мъгла", "Сеизмограф на сърцето", "Херкулес на XX век", "Днес"). Стихийният бунт на младата и непокорна кръв все повече се превръща в осъзнат протест, добил явно антифашистки окраски в стихотворението "Клоунът говори".

xpucuto
01-17-2009, 16:09
Намерих това:
Аспектите на любовта – Елисавета Багряна


Около голямата тема за любовта гравитират посланията на повечето от поетическите текстове на Багряна. Обичта в тях е интерпретирана като същност и смисъл на живота. Тя е изначална и неотменна съдба на жената:

Не е моята страст негасима
и безмълвен е жадния зов –
че той няма ни образ, ни име:
аз обичам самата любов.
( “Април” )

Любовта на лирическата героиня на Багряна е стойност в самата себе си, автономен и самодостатъчен свят. Тази любов е видяна в цялата пъстра гама на своите превъплъщения – от копнежа до осъщественото щастие, от дръзкото предизвикателство до болката от ревността , от срещата до раздялата, от откриването на чудото на живота чрез обичта до помръкването и усещането за нежност след смъртта на любимия. Любовното чувство, както копнежът по волност и полет, изпълва целия духовен свят на жената в лириката на поетесата.
В “Среща” звучи радостта от откритието на любовта, удивлението от нейната необозримост. Любимият се превръща във великан, докосващ небето, разтворил ръце да прегърне цялата вселена:

Изпълваше целия хоризонт, тъй голям ми се стори,
стъпил на брега, а косите в облаците горе …

Тази хиперболизация насочва вниманието към необятната и вечната любов, даряваща сила и пълнота на тленния човек. Чрез съприкосновението си с нея той усеща пулса на живота и се докосва го Бога, до неговата “висша мисъл”.
Монологът на усещащата любовна жена се чува и в стихотворението “Съдба”. Това е усещане за трепетно очакване, усещане за поглед,ръце,нозе,очи,сърдеч ен порив. Разнообразните детайли на емоционалната гама на любовта са уловени в мига на тръпката , в мига на тяхното щастливо раждане. Вкусът на обичта е сетивно маркиран и откроен чрез жаждата на копнежа. Този копнеж преодолява разстоянията и чрез “незрими нишки” чертае една съдба:

И повече не мисля, и тръгвам, и не питам
в какъв дом ще осъмна , къде е той и чий.

Тук героинята на Багряна не вижда в дома свой затвор, а го избира като своя съдба в името на любовта. Това е непознатия дом на един властен порив, на един непреодолим копнеж, на една истинска обич.
Стихотворението “Любов” още чрез заглавието си насочва към голямата си тема. Любовта магия и любовта доверие е в основата на смисловите му нюанси. Началото на текста е опит за разгадаване на енигмата на това всеобщо чувство, опит за идентифициране същността на любимия. В съзнанието на лирическата героиня неговият образ се раздвоява между Мефистофел и Кръстител, между недоверието и вярата. Въпростите за магичната му власт търсят своите отговори, за да се отделят в светлината на едно радостно и свободно избирано себеотдаване. Жената изоставя въпросите, за да се довери на мъжа и да му се покори:

И покорна, шепна аз щастлива
както на Исуса – Магдалина:
- Ето моите ръце – води ме!

Облика на такава любов доверие гради и стихотворението “Унес”. Думите на мъжа потапят жената в унеса на мечтанието. Тя напразно се опитва да прозре контурите на общия им път през времето, да предусети посоката му, да узнае накъде извежда той. Неподвластна на знанието, тя се отдава на съзерцанието и интуицията и избира доверието:

- Ти не знаеш? Аз също не знам –
но води ме, води ме натам!

Когато обича, лирическата героиня на Багряна се потапя цялата в това изпълващо духовните й пространства чувство. А когато се разделя с любовта, сякаш губи целия свят и търси опора в спомена, опитвайки се да изпълни с него празнотата. Този спомен ще запечата в съзнанието й всички детайли на любовта и раздялата. Той ще осмисля съществуването й в дните на мълчаливо страдание ( “Ultimum vale” )
Драмата на страданието, трагичната раздяла с любовта чертае мрачните контури на триптиха “Requiem”. Това са едни от най-песимистичните стихове на поетесата. Смъртта на обичания мъж обезсмисля съществуването на жената, скъсва връзките й със света. “Орис черна” превръща пътя й в безпътища, елиминира за сетивата й вкуса на живота. Дори поезията не може да преодолее безизходицата и да отнеме от болката.
Във втората част страданието и покрусата отвеждат героинята към идеята за пожертване на самата любов в името на живота на обичания мъж. Волната и силна жена, онази, която жадува само да обича и за която любовта е равнозначна на съществуване, е готова да се откаже от нея:

да бяхме осъдени вечно отделно да бъдем,
да беше ме даже разлюбил, оставил, забравил …

Но само да знаех, че тук на земята ти още
живееш – и моите литнали мисли те стигат –
че дишаш и гледаш, и чуваш – и в късните нощи
прозорецът свети, и бдиш ти наведен над книгата.

Този отказ е значещ. Той е най-яркото превъплъщение на голямата, на истинската обич. Обич – себеотдаване. Обич – жертвеност. Обич – обричане на неживот в името на живота на любимия.
Изневярата също е част от сложния свят на любовта. Стихотворението “Interieur” я интерпретира като вариация на мотив дом – път. То е диалогично обърнато към мъжа , който е част от дома. Слял се с неговия интериор, той е влюбен и предан, но нелюбим. Любовта на лирическата героиня е другаде – извън дома. “Безнадеждно и смъртно увлечена”, тя я изживява като непреодолим копнеж, но и като драма. Извивките на съвестта насочва към напрегнато търсене на отговор за избора на жената. Нейното раздвоение между дома и пътя, между верността и изневярата, между брачния дълг и зова на сърцето отваря финала на стихотворението към търсенето на истината към любовта:

И отивам при него покорна,
сякаш в тъмна хипноза омаяна,
И се връщам разбита и морна,
унизена и горко разкаяна.

Така битието на жената е лириката на Багряна се осмисля чрез битието на обичта. Дори и копнежът по волност и полет, мечтата за покоряване на света се оказват подвластни на силата на любовта:

Ти искаше живота ти да бъде сън,
родина – целият разтворен свят,
а вложи всичко – свят, живот и сън –
в две топли устни, в две очи променлив цвят.
( “Ти искаше” )

erektus
01-18-2009, 05:17
Благодаря ви много!!! :grin: :grin: