Главоблъсканица/За хората с мнение/

[ImmortalForever]

Привет! :smt003

Че взаимоотношенията между мъжете и жените не са розови,ми стана ясно, малко след като проходих.От известно време насам обаче започвам да се питам, какво става с човек, когато тези, каквито и да било взаимоотношения, прекъснат, завинаги.


1.Замисляла съм се, че понякога толкова много се стремим да забравим някого,а именно в мислене , как да го забравим, го превръщаме в част от себе си.

Въпрос: Мислите ли така?Колко време най-много ви е отнемало да се отърсите от въпросния човек?

2.Понякога, след като известно време не се появява удобен заместител, ние хващаме за ръка първия срещнат, само за да запълним празнината, която е оставил предишния.


Въпрос: Случвало ли си е е да бъдете толкова отчаяни, че да бъдете с някой нов, но в мислите си да сте още със стари спомени?

Това ми дойде на ум, от няколко дена го разчовърквам в главата си.Пояснявайте отговорите си и да си стане една дискусийка.

:smt001

[Kostadin_682]

По първия въпрос, не съм се замислял, и не се е налагало да забравям никого

Не бих си хванал даден човек, давайки му напразни надежди само и само, за да мога да забравя предишната...

[tan0]

mdaaa mnogo chesto se zamislqm nad tezi vaprosti, ne nikoga ne sym bil s nqkogo za da zapulnq prazninata v sarceto si a kolkoto do tova da zabravq vaprosniqt chovek ne se poluchava zashtoto tykmo kogato sym q zabravil tq mi zvannka ili se vijdam ili mi pishe... i borbata v men zapochva ot nachalo...v tova polojenie sym ot 3 god nqkade i e mnogo gadno

[sku]

1.-Съгласна съм с теб-трудно е да забравиш някого,но само когато си имал силни чувства към него. И според мен,когато се опитваш да забравиш някого си припомняш нещата които ти напомнят за него и се стремиш да ги отбягваш,обаче когато съзнателно се стремиш да отбягваш нещо,значи то ти рави впечатление...нещо много тъпо го обясних.Например по радиото започва песен,която ми напомня на него и сменям честотат,но сами факт че отбягвам песента ми напомня за него...
Първият път,когато се влюбих си беше детска тинейджърска любов,но ми отне около 6-7(а може и повече) месеца за да го забравя. При мен стане ли сериозно...наистина е сериозно!


2.Не ми се е случвало да ползвам заместители. Флирт,забивка и т.н. за една вечер-да,но връзка в която да знам,че все още изпитвам чувтства към друг човек,но се мъча с този-не! Флирта е хубаво нещо,защото поне за малко те откъсва от самотата след една връзка и те кара да се чувстваш желан. А връзката със "заместител",никога в действителност няма да замести старата или поне не в началото(ест има случаи,в които заместителя се оказва дори по-добър),но трябва време,а докато се оттърсиш от старата връзка ще си недоволна от новата...аз така мисля

А ти замисляла ли си се,че това със заместителите си е порочен кръг.
Да кажем ,че се влюбиш Тошо и скъсате. За да го забравиш тръгваш с Гошо и след време се влюбваш в него,но и с него поради някаква причина се разделяте.За да забравиш Гошо си търсиш нов-срещаш Пешо и т.н.

[LiRRRa]

Ми при мен работата със забравянето НЕ става... Чувствата ми прекъсват и вече не са същите към дадения човек, но не мога да го забравя.Той е бил част от живота ми и не бих могла да забравя момчето.А отностно запълването на празнотата.... Не, не съм била с никого, ей така, само за да запълвам празнината и няма и да бъда.Това е ужасно използване... :?

[sexita]

Въпрос: Мислите ли така?Колко време най-много ви е отнемало да се отърсите от въпросния човек?

Обикновенно ги застъпвам. Трудно ми е...особено ако съм обичала..сякаш живота е свършил.
Последната ми обич се отби от мен юни месец,а още не можем да приключим и все се търсим и все си казваме колко се обичаме...но не се събираме.
Преди това съм обичала вероятно първата си любов. Отне ми... 3 години някъде,не го виждах,а той растеше заедно с мен и се променяше
Промени се до толкова,че да не изглежда както преди...беше различен и не ме привличаше...не тръпнех както преди.
Други не съм обичала,за това нямам мнение. След като забравя Иво,ще споделя колко време ми е отнело,но още не се е случило.Винаги е по-специален за мен...






Въпрос: Случвало ли си е е да бъдете толкова отчаяни, че да бъдете с някой нов, но в мислите си да сте още със стари спомени?

Да...никога не оставям сама,винаги си хващам някой за да ме "лекува" и "отвява"
Самотата за мене е страшно нещо.
Понякога си хващам някой и след няколко дена се чудя защо забога съм с него...
Но...скоро не ми се е случвало.
Последните ми попадения винаги са били точни.
С Анастасиос изкарах 4 месеца и продължавам...мисля за Иво,но не сме се виждали. Когато съм с Тасос не мисля за Иво...по-скоро,когато ми липсва.
Когато бях с Иво на края на връзката му изневерих...да...затварях си очите и си представях,че ме люби Ивайло... 8)

[sladkata_bebz]

Ми при мен работата със забравянето НЕ става... Чувствата ми прекъсват и вече не са същите към дадения човек, но не мога да го забравя.Той е бил част от живота ми и не бих могла да забравя момчето.А отностно запълването на празнотата.... Не, не съм била с никого, ей така, само за да запълвам празнината и няма и да бъда.Това е ужасно използване... :?
аз съм същата,според мен това не е начина да се отърся от даден човек....

[V1k1tYyY]

Въпрос: Мислите ли така?Колко време най-много ви е отнемало да се отърсите от въпросния човек?
В момента съм в период на заличаване.трае 5-6 месеца вече,и няма изглед да забравя скоро.



Въпрос: Случвало ли си е е да бъдете толкова отчаяни, че да бъдете с някой нов, но в мислите си да сте още със стари спомени?
случи се това лято.броени дни след като ТОЙ замина тръгнах с др момче ,с надеждата да забравя него.това момче ме обичаше много и от много време ,и не беше честно.не си постигнах целта и нараних друг, което фактически ме прави кучка ,но не съм.както пише във въпроса- много отчаяна бях.

[ImmortalForever]

Защото при мен е различно..Но това ме убива, хора..Със заместителя, работата си е нож с две остриета.Винаги ме е било страх да съм сама, а вече от 7 месеца съм така..Това е най-дългото време и то само защото НЕ МОГА ДА ГО ЗАБРАВЯЯ!!!! :-x :-x
КОгато бях влюбена за първи път да го неречем Тишо...след раздялата...4 месеца и веднага намерих нов спътник, но имаше тръпка с новия.. признавам..си..Обаче срщенах друг т.е. бившия..С него О, каква тръпка си беше... :shock: Той за мен все още е..Ако видите с какво ме е сменил....Не мога... :o Исках компетентни мнения и мисля че ги получавам.Благодаря
П.П.sku.. - точно за това говорих.
Полуачам снимки във фотото- ами веднага ми изниква момента, когато с него вадихме снимки от там..
Пускат ФСБ по БГ Радио-той ги обожаваше-сменям станцията.
Вече дори заобикалям фитнес клуба му (макар че зная, че не е в града), за да ида на училище, но факта че го правя- винаги е той в главата ми....!!!

[kobrichka]

Въпрос: Мислите ли така?Колко време най-много ви е отнемало да се отърсите от въпросния човек?

Въпрос: Случвало ли си е е да бъдете толкова отчаяни, че да бъдете с някой нов, но в мислите си да сте още със стари спомени?


По първият въпрос:
Ми колкото и да ме е боляло от раздялата с някого,винаги гледам от хубават страна на нещата.Аз съм човек които вярва,че чашата никога не е наполовина празна,а винаги наполовина пълна.Никога не забравям някого,просто с времето се притъпява болката и остават само хубавите мигове.Време...ми последният път ми беше нужно половин година,за да забравя болката и да си спомням прекрасните мигове с даденият човек.

Що се отнася до вторият въпрос не никога не ми се е случвало подобно нещо и не бих го направила.Смятам,че е подло да се дават напразни надежди само и само аз да забравя някого.Всеки човек заслужава любов.Никога не съм одобрявала използвачите,затова не бих го и направила.

[ImmortalForever]

kobrichka - подписът ти е точно по темата! ;)

[TooLittelTooLate]

Еми за първия въпрос...много трудно забравям човек, когото съм обичала или по-точно не го забравям. Ще кажа за последната си връзка, защото ми е най-прясна болката....Значи понеже страшно много го обичам, а явно и той мен и вече година сме на приливи и отливи. Винаги има нещо, някаква причина да не сме заедно, и честно казано от както се влюбих в него, се опитвам да го забравя, но уви не се получава. И както казаха по-горе, в старанието си да го забравя, мисля повече за него. Вчера напримен си имах страхотна вечер, докато не пуснаха една песен и веднага се сетих- той как я пееше, с какво изражение и си скапах цялата вечер. А на всичкото отгоре сме от едно даскало и за да не го засека по коридорите, постоянно мисля какъв час има и откъде да заобиколя....Аз да млъквам вече, че така мога и до утре да си говоря за него, а искам да го забравя...

А, по втория въпрос, предпочитам да съм сама, отколкото да лъжа някого. Освен това за да тръгна с някого, трябва да съм влюбена, да съм го опознала поне малко. А като опозная някой и като се привържа към него, няма да мога да го наряна. Винаги съм била против, да тръгваш с някой, ей така, за да забравиш друг или просто да не си сам. Всеки заслужава да е щастлив и да знае истината, да намери истинката любов и е тъпо да му проваляш шансовете, само на теб да ти е по-добре.

[ImmortalForever]

^ Абсолютно те разбирам....

[TooLittelTooLate]

Мерси наистина, хубаво е да има някой, който да те разбира. Защото за приятелите ми съм просто- наивна мазохистка. :)

[ImmortalForever]

И на мен така ми викат понякога.Те разказват за новите си връзки,аз давам примери за старата ми...Точно се бях закрепила..Така съвсем леко, бях върху тънък лед и АХА да се измъкна и пусната новата му приятелка по БТВ в някакво интервю..и айде пак отначало......Пак се бях закрепила..Той се върна от София, дойде в училище, точно в мойте часове...Айде пак от начало..Пак се оправих, той ме вика да се изясняваме след 6 месеца.... Оная си скъсва дебелия гъз от ревност...Аз пак на топа..И не мога вече 7 месеца не мога.....ХУбаво е да се събереме тука ей така хора, които наистина си знаят болките............ :(

[sku]

А повярвайте ми под-бре да го виждате по-често. В началото е мн гадно,но поне свикваш с идеята,че не сте заедно. Аз не го виждам месец примерно и изведнъж БАМ на улицата срещу мен и аз седя така :shock: шок и ужас...и както съм си въобразила-еее аз вече се съвземам,всичко ми се връща и почва да ме тормози въпроса-абе дали сега не отива на някоя среща,дали ме е подменил и така.

[HONDA]

1. Наистина е така. Когато си съсредоточен върху това да забравиш някого, в един момент прекалено много мислиш за него. По този начин се оказваш в една задънена улица и единствения вариянт е да се върнеш малко назад. Случвало ми се е, да. Наистина е много неприятно. 2 години не можех да се отърся от един човек. По едно време осъзнах, че в стремежа си да го забравя постоянно си напомням за него и сякаш нарочно си го набивам още повече в главата.
2. Да, била съм толкова отчаяна, че да се хвана с първия срещнат само и само да си избия някой друг от главата.

[TooLittelTooLate]

Е то това, че го виждам всеки ден на даскало, не значи, че като го виня някъде другаде и не съм така :shock: , но това е друга тема.

ImmortalForever- И при мен е така. Винаги, когато реше, че имам напредък, че започвам да го забравям и той се появява и всичко започва от начало. А последния път беше на връх нова година. Таман реших, че всичко си отива на мястото и ще започна новата година добре. И той 30 минути след полунощ, идва и ми казва, колко ме обича и т.н. и аз двойно по-щастлива. След два дни ми изтърсва най-тъпата причина на света. И отново от начало... миля си, че след всеки следващ път боли повече и се чудя защо го правя, като знам какво ще стане?! И все пак, знам, че пак бих го направила, пак бих се върнала...

[BqlaLiniq]

Привет! :smt003
1.Замисляла съм се, че понякога толкова много се стремим да забравим някого,а именно в мислене , как да го забравим, го превръщаме в част от себе си.
Въпрос: Мислите ли така?Колко време най-много ви е отнемало да се отърсите от въпросния човек?
-Не съм се замисляла до сега, но теоретично си права..Колко време ли..2-3 години и още не съм се отърсила ;)
2.Понякога, след като известно време не се появява удобен заместител, ние хващаме за ръка първия срещнат, само за да запълним празнината, която е оставил предишния.
Въпрос: Случвало ли си е е да бъдете толкова отчаяни, че да бъдете с някой нов, но в мислите си да сте още със стари спомени?

Това ми дойде на ум, от няколко дена го разчовърквам в главата си.Пояснявайте отговорите си и да си стане една дискусийка.

:smt001

[thelostone]

Не мисля, че е възможно да забравиш някой, който си обичал, но това не значи, че трябва да си сама, нито че трябва да се хвърлиш на първия срещнат. Времето не лекува, но притъпява болката. Всичко ще си дойде на мястото, след време...

[holyshade]

Мерси наистина, хубаво е да има някой, който да те разбира. Защото за приятелите ми съм просто- наивна мазохистка. :) еми значи не са ти толкова добри приятели..

[mmKamm]

1. в интерес на истината....тва е много вярно...аз още "забравям" един човек...няма да ви казвам колко време се опитвам да го направя и не се получава...

2. Случвало ми се е не веднъж...гадничко е..доста

[sexy_for_you]

Относто първия въпрос има едно момче,което харесах,така да се каже,преди 4 години.Имаше моменти,когато всячешки съм се опитвала да го забравя.И наистина,мисълта за забравянето се превърна във фикс-идея,свързано отново с него.В последствие,реших,че колкото и да ме наранява,той ми дава смисъл да живея,да се събуждам сутрин,и че ако обикна друг и той ме нарани,не бих го понесла.И така до днес.

По втория въпрос съм наскоро мислех да тръгна с един човек,който смятам,че е влюбен в мен(знам го и от негови приятели).Но се замислих,че не е правилно спрямо този човек,защото така ще го нараня още повече-да бъде с него,а да си мисля за другия.Празнотата няма да се запълни с нещо,което сърцето не желае.

[beachy_bunny]

1. Наистина е така. Когато си съсредоточен върху това да забравиш някого, в един момент прекалено много мислиш за него. По този начин се оказваш в една задънена улица и единствения вариянт е да се върнеш малко назад. Случвало ми се е, да. Наистина е много неприятно. 2 години не можех да се отърся от един човек. По едно време осъзнах, че в стремежа си да го забравя постоянно си напомням за него и сякаш нарочно си го набивам още повече в главата.

2 Никога не бих се хванала с някого само да забравя бившия ... не мога да си представям да целувам някой , а в същия момент да мисля как ме целуваше другия ... да седна на морския пясъка с новия и да се сещам как с бившия сме се разхождали за ръка ... Хващам се с нов чак след като съм сигурна , че имам само приятелски чувства към предишния .. и , че няма да ставнявам .. сегашния с бившия ...

[xXPoLiToOXx]

Трудно е да преодолееш раздяла с любимия,но не мисля,че връзка с нов човек,който не чувстваш достатъчно близо за по-интимни отношения, би помогнала.Рано или късно свикваш с мисълта,че бившия,в когото си била толкова влюбена,вече не е част от твоя живот.Поне така става при мен и е лично мое мнение :)

[ImmortalForever]

Е то това, че го виждам всеки ден на даскало, не значи, че като го виня някъде другаде и не съм така :shock: , но това е друга тема.

ImmortalForever- И при мен е така. Винаги, когато реше, че имам напредък, че започвам да го забравям и той се появява и всичко започва от начало. А последния път беше на връх нова година. Таман реших, че всичко си отива на мястото и ще започна новата година добре. И той 30 минути след полунощ, идва и ми казва, колко ме обича и т.н. и аз двойно по-щастлива. След два дни ми изтърсва най-тъпата причина на света. И отново от начало... миля си, че след всеки следващ път боли повече и се чудя защо го правя, като знам какво ще стане?! И все пак, знам, че пак бих го направила, пак бих се върнала...


А казват, че НИЕ не знаем какво искаме..... :?

[PeopleAlwaysLeave]

Ами да ти кажа честно много истина има в думите ти...
При мен се получи точно така със забравянето - в мисли как трябва да го забравя аз го превърнах в част от себе си... Все още не съм се отърсила от мисълта за него, а мина повече от година :) Не знам кога ще успея 0 може би когато намеря по-добър от него.

Колкото до вторият въпрос - факт е, че доста хора постъпват по този начин. Аз също го обмислях, но се отказах, защото не искам да наранявам невинни заради виновен...

[TooLittelTooLate]

Е то това, че го виждам всеки ден на даскало, не значи, че като го виня някъде другаде и не съм така :shock: , но това е друга тема.

ImmortalForever- И при мен е така. Винаги, когато реше, че имам напредък, че започвам да го забравям и той се появява и всичко започва от начало. А последния път беше на връх нова година. Таман реших, че всичко си отива на мястото и ще започна новата година добре. И той 30 минути след полунощ, идва и ми казва, колко ме обича и т.н. и аз двойно по-щастлива. След два дни ми изтърсва най-тъпата причина на света. И отново от начало... миля си, че след всеки следващ път боли повече и се чудя защо го правя, като знам какво ще стане?! И все пак, знам, че пак бих го направила, пак бих се върнала...

А казват, че НИЕ не знаем какво искаме..... :?

Е, много ясно. Винаги ние сме виновни за всичко...

[ImmortalForever]

Все още не съм се отърсила от мисълта за него, а мина повече от година

Ето от такива времеви пространства ме е страх... :-k