PDA

View Full Version : Спешно ми трябва едно съчинение



TaPuKaT
01-17-2009, 16:11
Спешно ми трябва съчинение на тема-"Трагическата вина на Едип".от произведението на Софокъл "Едип Цар".Мерси предварително.

xpucuto
01-17-2009, 16:18
Софокъл - „Едип Цар“
„Трагичното в образа на Едип“


Софокъл е един от най-великите драматурзи в античния свят. Той успява да превърне старогръцката трагедия в истинска драма – с мащабни конфликти, разгръщанена действиетои сложни образи. 24 пъти той печели първо място в драматическите състезания. Творбите му достигнали до нас доказват, че той е майстор на трагическите характери. Неговите герои се борят със съдбата си, дори когато тя е предопределена.
В трагедията „Едип Цар“ на Софокъл е описана една истинска човешка трагедия, в корените на която стои бог Аполон, който за да покаже недоволството си и за да наложи своята воля предизвиква епидемий и безплодие в град Тива.
Едип е изключителен герой, с когото се случват необиновенни неща. Неговия трагизъм се крие в незнанието му. Той не знае, че е извършил непростими дела – отце убийство и кръвесмешешение. Той влага всички сили, за да открие, кой е виновен за бедите сполетяли града му, без да знае, че това е самият той. Софокъл използва трагическата ирония – на зрителя е известан истината от самото начало, но героя остава сляп за нея.
Чрез трагическата ирония зрителя става активен участник в действието. Той постоянно бива въвличан в действието и съпреживява съдбата на героя. Във всеки миг чака развръзката, която той вече знае.
В началото Единп епредставен, като положителна личност – справедлив, с високо чувство за отговорност и добро сърце. Доказал с думи и с дела, че е мъдър и грижовен владетел. Благодарение на мъдростта си е спасил града от Сфинка, станал цар на Тива, има власт, богатство и семейно щастие. Между него и народа цари разбирателство. Проблемът, с който трябва да се справи, е морът сполетял града.
Едип се проявява, като добър управник, който е изпълнен със съчувствие и е готов с да направи всичко, за да помогне на гражданите. Загрижен за тях, царя вече е изпратил брата на жена си – Креон, да се допита црицата Пития в Делфи какво трябва да направят, за да се избавят от бедствието. С идването си Креон донася пророчеството на Пития, че земяра им е омърсена от пролятата кръв на предишния цар Лай. Едип се заклева, че ще разнищи престъплението, за да открие и накаже виновника. Още от тук се усеща трагизма. Трагическата ирония се крие в това, че Едип съвсем честно и искрено заявява готовността си да стори всичко по силите си за да бъде изкупена кръвта, която е пролята.
Основната обединяваща тема на трагедията е темата за трагическата вина на Едип, поставена още в пролога. Изпълнена с напрежение, с раширяващи се смислови внушения, които следват разкриването на характера на героя в диалозите му с жреца на Зевс и с Креон, което допълнително дава отражение върху знанието за неговите действия в миналото, които са причина за бедствието на Тива.
Страданието на Едип може да се изрази и чрез вина, която не е лично негова. Древните гърсюци вярват, че проклятието на рода е инструмент на съдбата, която наказва разбунтувалите се срещу предопределеното. В драмата, престъплението, кеото Едип е извършил на младини, не е споменато до момента, в който смътни догадки обвързват смъртта на цар Лай – предишния владетел на Тива, с Едип, който убива в състояние на емоционален афект. Реагира според отрицателното в характера си, оказало се трагично за героя. Неслучайно убийството е извършено на кръстопът. Самият едип застава на трагичния кръстопът на своя живот. Остава верен на природата си, но изменя съдбата си. Носи трагична вина, която не осъзнава и която е причинена от незнание. Това е предопределното наказание на съдбата, следствие от тецките престъпления, които е извършил. Трагичната вина и произтичащите от нея страдания на героя са художествена цел на драматрургичното действие. Разкрива се същността на трагичното: всичко, което се случва на Едип, е предсказано, предопределено. Човек неможе да избяга от съдбата си и няма нужда се съпротивлява – това е посланието на творбата.
Нарушената хармония трябва да бъде възстановена. Страданието, възмездието, покаянието са стремеж към равновесието и излизането от хаоса. Героят на Софокъл сам избира своя трагичен път, воден от желанието да бъде полезен на общността и да защити един морален принцип. В хода на действието се оказва, че той е воден от лични мотиви – да се утвърди като добър и справедлив цар.
Поемайки по пътя на разнищване на случая с убийството на Лай, Едип стига до първия си драматичен сблъсък в трагедията – с прорицателя Тирезий, който отказва да съдейства за разкриването на убиеца. Гневът на царя, загрижен за народа си, е справедлив – той укорява гадателя, че не питае любов към собствения си град. Но ситуацията в изпълнена с много трагизъм – неговите настоявания ще доведът до разкриване на истината,
Упорството на Тирезий предизвиква гнева на Едип, както и неговото арогантно и дръзко поведение. След твърдата и кратка реплика на Тирезий:
„Убиецът, когото търсиш днес, си – ти!“,
Едип се впуска да доказва превъзходството си над гадателя. Обзет от прекомерна дързост и гордост той не разбира, че греши. Истината, към която толкова много се стреми, е унищожителна за него. Тя е началото на страданията, които ще го научат, че май-големите истини се постигат с мъдрия поглед на духовното зрение, че по-страшна е бътрешната слепота.
Вторият драматичен сблъсък – с Креон, преповтаря този с Тирезий. Този сблъсък продължава и в диалога между Едип и Йокаста. Героите поддържат заблудата си в незнанието на истината, но драматизмът нараства, защото тълкуването на темата за предсказанията поддържа убедеността, че за човека е невъзможно да избегне фаталистичната предначертаност на съдбата си. Едип отново е сляп за истината. Той подозира по-скоро заговор срещу себе си и обвинява Креон.
Главния герой е неудържим в желанието си да накаже предполагаемия заговорник – Креон и това още повече увеличава гнева му.
Трагичната развръзка утвърждава идеята за непогрешимостта на съдбата и за това, че всяка вина, особенно когато се отнася за убийство на кръвен роднина, който е и цар, трябва да бъде изкупена. Защитавайки честта си, героят извършил отцеубийство, а след това се оженва за майка си. Неподозиращ това, но все пак, нарушил обществените норми, той е виновен.
Едип събира като мозайка късчетата истина, към която се стреми. Разбрал, че за него надежда няма, той се примирява със съдбата си, като се само наказва, а слепотата му помага да види злото в човешкия живот. Той се разкайва за делата си и се самоосъжда:
„Не трябва тез очи да виждат вече.../...по-скоро изгонете ме оттук,/убийте ме, хвърлете ме в морето,/та никой никога да не ме види!“
Образът на Едип има своето вътрешно развитие от положително към изява на отрицателно в характера. Той се превръща в страдащ, трагичен герой, който несъзнателно греши, нарушава етичните норми, воден от стремежа си към правда.
Трагедията завършва с песента на хора за изменчивостта на човешката съдба, непостояннството на щастието, несигурността на живота и страданията на хората.
„Едип цар“ е драматургичен шедьовър в творчеството на Софокъл, а Едип е един от най-забележителните герои на античната литература. Изпълненият му с обрати и трагизъм живот показва силата на човешкия дух, който е готов да се опълчи на съдбата и боговете. Чрез обтаза на героя, Софокъл изразява идеята, че човек има право на индивидуална воля, но само когато тя е съобразена с божествената предопределеност на съдбата. Той трябва да бъде благо разумен и смирен, защото, докато е жив, не знае какво ще му поднесе изменчивата съдба.