"Сама"

[the_mystery_life]

От скоро използам по-редовно регистрацията си в тиийпроблем.нет и следя доста от статиите и различни теми във форума и тъй като наскоро написах стихотворение,което обещах на приятелите си да публикувам някъде,реших да споделя с вас :) Дано ви хареса ;]

***Сама***

Безсмъртна една душа
скита отдавна сама
и търси смисъла своята
прокълната вовеки съдба...

Самотна и плачеща в нощта,
лута се из спомените тя,
брои усмивките, сълзите
и открива кътче топлота.

Слънчев лъч отдавна гонещ я.
Мелодия в тъмата се прокрадва.
Щастие неземно в миг облива я,
За миг щастлива,но вече няма го.

Тихо,тъмно,отново самотно.
Без усмивка и без спомен сега.
Изгуби ги отново безвъзвратно
и отново сама за вечността...


13.01.2009г.


P.S. Смятам критиката за градивна , така че , ако някой желае да сподели мнението си , много ще се радвам да го направи :) И последно , искам само да отбележа , че по принцип пиша есета и разкази , а това ми е първото , сполучливо надвам се , стихотворение :)

[Kostadin_682]

От скоро съм в тиийпроблем.нет и следя доста от статиите и различни теми във форума и тъй като наскоро написах стихотворение,което обещах на приятелите си да публикувам някъде,реших да споделя с вас :) Дано ви хареса ;]

***Сама***

Безсмъртна една душа
скита отдавна на сама
и търси смисъла на своята
прокълната вовеки съдба...

Самотна и плачеща в нощта,
лута се из спомените тя,
брои усмивките, сълзите
и открива кътче топлота.

Слънчев лъч отдавна гонещ я.
Мелодия в тъмата се прокрадва.
Щастие неземно в миг облива я,
За миг щастлива,но вече няма го.

Тихо,тъмно,отново самотно.
Без усмивка и без спомен сега.
Изгуби ги отново безвъзвратно
и отново сама за вечността...


13.01.2009г.


P.S. Смятам критиката за градивна , така че , ако някой желае да сподели мнението си , много ще се радвам да го направи :) И последно , искам само да отбележа , че по принцип пиша есета и разкази , а това ми е първото , сполучливо надвам се , стихотворение :)
хубаво е :)

[LizZz]

Безсмъртна една душа
скита отдавна на сама
и търси смисъла на своята
прокълната вовеки съдба...

Самотна и плачеща в нощта,
лута се из спомените тя,
брои усмивките, сълзите
и открива кътче топлота.

Слънчев лъч отдавна гонещ я.
Мелодия в тъмата се прокрадва.
Щастие неземно в миг облива я,
За миг щастлива,но вече няма го.

Тихо,тъмно,отново самотно.
Без усмивка и без спомен сега.
Изгуби ги отново безвъзвратно
и отново сама за вечността...


Това "на", предполагам е грешка. Че малко не му схващам смисъла да седи там..
Иначе е хубаво.. Припомних си един момент, в който бях в емоционална дупка и си припомнях такива топли моменти..:)
Като цяло ми харесва! Браво!
Лично не виждам нещо, което да не ми харесва.. Е литературните критици да те налазват.. 8-)

[zaraaa]

И на мен ми хареса стихотворението ти, има емоция и е силно :) Браво :)

[the_mystery_life]

zaraaa , Kostadin_682 , благодаря Ви много за мненията , радвам се , че ви е харесало :oops: . LizZz мерси за поправката , да грешка при набирането е :)

[jghgh]

Римите за нощта, еди-коя-си която е много самА, и не знам си каква самотА или топлоТА много ме дразнят.. елементарни са.
Но накрая стихотворението става по-готино.
Поработи над него.

[the_mystery_life]

jghgh не съм и се опитвала да спазвам рими,това ми е първото стихотворение,благодаря,см ятам наистина да помисля за усъвършенстване :)

[Nobody]

Допада ми и то доста. А и особено щом това е първото ти стихотворение. Помага като се вгледаш в детайлите и ги подобриш, но аз лично не го правя. Писането на стихове за мен е хоби и ги оставям такива каквито съм ги написал. После просто гледам нещата такива каквито съм ги почувствал с ясната им, понякога набиваща се, несъвършеност. Там им е красотата. :P Общо-взето каквото и да правиш, няма особено значение. Просто продължавай напред! Поздрави! :)