Просяк по "професия"

[izka]

Случвало ли ти се е
да срещнеш някой
толкова нуждаещ и безпомощен човек,
че да заплачеш дори?
Но преди да погледнеш лицето,
от насочената към теб походка
да усетиш страха във себе си?
Но от кого се страхуваш ти?
От някого изгубил всичко?
Забравен от света?
А дали изобщо би те наранил?
Дали би ти го причинил?
Той живеейки така
и теб да хвърли в пропастта,
за да разбереш как се живее на ръба?
Едва ли би постъпил така...
Аз разбрах това, само като видях очите на мъжа...
Макар и да беше сляп, виждаше се всичко през тях,
но само аз ли бях се опитала да вникна в тях..?
Страха ми бе изчезнал,
превърнал се в вина,
такава болка никога не бях виждала до сега,
толкова самотен, толкова отхвърлян,
толкова изоставян, но все пак и толкова силен човек...
Питах се как ли бе изпаднал така,
това ли бе неговата съдба?
Но явно той беше я приел така,
това разбрах от думите, които каза на раздяла.
Никога няма да забравя погледа и думите на този мъж,
на мъжа, роден, да бъде просяк по "професия"!