barbiegirlooo
01-17-2009, 20:58
Здравейте! Искам да ви споделя проблема ми, който всъщност започна още преди половин година. Аз съм момиче на 17, и бях една изключително лъчезарна и симпатична тийнейджърка, докато не се появиха проблемите. Никога не съм имала проблем с килограмите и винаги са ми казвали, че имам хубаво тяло, но се случи така, че много рязко отслабнах към края на пролетта. Майка ми реши да замине на работа на морето, а дотогава бяхме неразделни с нея и явно доста трудно понесох липсата й. Баща ми бе започнал да става все по-изнервен и ме караше да ям насила от неговите ястия, които изобщо не бяха вкусни, но за сметка на това в огромно количество...не исках да се караме като не ям вечерята му, но не исках и да напълнявам и затова намалих рязко храната на закуска и по обяд...така започна всичко. Започнах диетите, увеличих фитнеса и бягането, правех упражнения след всяко хранене и резълтатъ бе налице - отслабнах с повече от 6 кила за 1 месец. Когато майка ми се върна от морето, естествено се притесни за теглото ми и започна да ме проследява за храната. Но аз се възползвах от всеки удобен случай да не ям, да правя интензивни тренивровки и постепенно това се превърна в моята фикс идея.
Когато започна училището, нещата се влошиха още повече. Започнах да уча много и да се занимавам с извънкласни дейности, а това намали времето ми за спорт и така се обездвижих. Притеснявах се, че ще изгубя формата си и спрях да ям на училище, а когато се прибирах у дома бях гладна като вълк и налитах на много храна късно вечерта. Това, разбира се, предизвикваше подуването на корема ми и започнах по грешния път-по пътя на анорексията. Никога не съм предизвиквала повръщане, но започнах да пия специален чай за отлабване, който беше нещо като слабително и така отслабнах още повече. Всичко беше "ок", докато майка ми не намери остатъци от чайчето в кофата за боклук и след дискусия решиха да ме заведат на психиатър. Определиха ми диагнозата "анорексия", назначиха ми хапчета и се започна със строгия контрол върху личния ми живот. Осъзнах, че съм тръгнала по грешния път и пред себе си признах, че е грешка, затова реших да спра всяккави слабителни и да ям, но същевременно продължавам да спортувам. Настъпи период на огромна промяна, усещах как изведнъжставам по-силна, вече не ми пукаше толкова за храната и килограмите,...Ядох си от всичко, докато днеска не настъпи поредният огромен скандал. Вкъщи нямаше от любимия ми хляб и затова не си изядох филийката, а това предизвика яростта на майка ми и баща ми. Спряха ми фитнеса и всякакъв вид спорт, решиха да и увеличат двойно дозата хапчета, не ме пуснаха да отида на рождения ден на една моя приятелка, както и куп други предстоящи купони и излизания... Почувствах се в дупка. Разбирам ги, че се притесняват за мен, но ми стана гадно, че имат толкова голям контрол върху живота ми. Убедена съм, че ако ме оставят малко на кмира, щвсичко ще се нареди, защото аз вече не искам да съм толкова слаба и съм твърдо решена да се излекувам. Но докато те ме тъпчат с храни, които не винаги искам да ям и ме проследяват всеки път, когато отида до тоалетна, не мисля че ще се оправя. Кажете ми, как да възвърна отново довврието на родителитъе си и аз ли съм виновната или те?
Когато започна училището, нещата се влошиха още повече. Започнах да уча много и да се занимавам с извънкласни дейности, а това намали времето ми за спорт и така се обездвижих. Притеснявах се, че ще изгубя формата си и спрях да ям на училище, а когато се прибирах у дома бях гладна като вълк и налитах на много храна късно вечерта. Това, разбира се, предизвикваше подуването на корема ми и започнах по грешния път-по пътя на анорексията. Никога не съм предизвиквала повръщане, но започнах да пия специален чай за отлабване, който беше нещо като слабително и така отслабнах още повече. Всичко беше "ок", докато майка ми не намери остатъци от чайчето в кофата за боклук и след дискусия решиха да ме заведат на психиатър. Определиха ми диагнозата "анорексия", назначиха ми хапчета и се започна със строгия контрол върху личния ми живот. Осъзнах, че съм тръгнала по грешния път и пред себе си признах, че е грешка, затова реших да спра всяккави слабителни и да ям, но същевременно продължавам да спортувам. Настъпи период на огромна промяна, усещах как изведнъжставам по-силна, вече не ми пукаше толкова за храната и килограмите,...Ядох си от всичко, докато днеска не настъпи поредният огромен скандал. Вкъщи нямаше от любимия ми хляб и затова не си изядох филийката, а това предизвика яростта на майка ми и баща ми. Спряха ми фитнеса и всякакъв вид спорт, решиха да и увеличат двойно дозата хапчета, не ме пуснаха да отида на рождения ден на една моя приятелка, както и куп други предстоящи купони и излизания... Почувствах се в дупка. Разбирам ги, че се притесняват за мен, но ми стана гадно, че имат толкова голям контрол върху живота ми. Убедена съм, че ако ме оставят малко на кмира, щвсичко ще се нареди, защото аз вече не искам да съм толкова слаба и съм твърдо решена да се излекувам. Но докато те ме тъпчат с храни, които не винаги искам да ям и ме проследяват всеки път, когато отида до тоалетна, не мисля че ще се оправя. Кажете ми, как да възвърна отново довврието на родителитъе си и аз ли съм виновната или те?