Някой с регистрация в Помагалло [Архив]

nencuHka

01-18-2009, 09:59

Заповядай :)

Замърсяването на атмосферния дъздух е социално-икономически проблем, свързан с изменение на свойствата на въздушната среда в резултат преди всичко на антропогенни процеси. Присъствието във въздуха на вещества, които променят неговата нормална качествена характеристика, и които могат да се отразят наблагоприятно върху растенията, животните и човека.
Основните замърсители на атмосферния въздух са: естествени (природни) и изкуствени (антропогенни).
Естествените замърсители променят състава на въздуха, включвайки в него постоянно други вещества, отделяни от природни източници. Естествените източници на замърсяване на въздуха съпътстват човека от момента на неговото появяване. Това са прахта отделяна от ерозията на почвата, прах от растителен произход, вулканичен и космически произход, вулканични газове, дим и газове – отделяни при горски пожари и други.
Изкуствените замърсители са последствия от дейноста на човека. В основната си част те са свързани с енергетиката, металургията, химическата промишленост и транспорта. Антропогенната дейност замърсява атмосферата от дълбока древност. Тя води своето начало от момента, в който човек за първи път започва да използва в бита огъня. С промишлената революция в края на 19 век и началото на 20 век антропогенното замърсяване достига такива размери, които накараха човечеството да се замисли върху по-нататъшните последствия от своето поведение. Но въпреки осъзнатата опасност от нарастващото замърсяване на въздуха, броят на атмосферните замърсители непрекъснато нараства.
Основните замърсители на атмосферата са: въглеродният окис, серните окиси, азотните окиси, въглеводородите, оловните аерозоли, пепели, сажди, токсична и нетоксична прах, амоняк, смоли, хлорни и флорни съединения, радиоактивни вещества, газове и други. Присъствието във въздуха на различни газове и аерозоли от изброените по-горе които променят нормалната качествена характеристика на въздуха, се отразяват неблагоприятно и предизвикват поражения сред растенията, животните и човека – влошават жизнените условия и нанасят материални щети. Всяко отклонение, количествино или качествено, от нормалия състав на атмосферния въздух се определя като замърсяване.
Проблемът за състоянието и опазване на въздуха в екологичен аспект е свързан с проблема за здравето на съвременния човек, а в глабален мащаб – с въпроса за климата на Земята.
Атмосферните замърсители проникват в човешкия организъм преди всичко през дихателната система. Разбира се, замърсители могат да попаднат и чрез хранителния тракт, както и пряко да нанесат поражения на очите и кожата. В много случаи антропогенното замърсяване придозвиква алергични заболявания. Установено е обаче, че индивидуалните физиологични заболявания на човешкия организъм към атмосферните замърсители може да бъде различно.
Тук ще се спрем на един газ и един аерозол и влиянието им върху човешкия организъм.
Основен източник на емисии на серен двуокис са процесите, свързани с изгаряне на твърди и течни горива, съдържащи сяра. Замърсяването на въздуха със серен двуокис се дължи и на промишлени източници, но в по-малка степен. В нашата страна този проблем стои много остро поради факта, че основният дял при производството на топло- и електроенергия е за сметка на изгарянето на твърди и течни горива с високо съдържание на сяра. За твърдите горива то достига до 3,9%, а при течните се колебае от 0,2 до 3,5%. Поради малкия процент на централизирано топлоснабдяване (около 20%) съществен дял от замърсяването на въздуха се пада на твърди и течни горива в битовия сектор, което особено важи за малките населени места.
Количеството на емисиите от бита в големите промишлени центрове през зимата е около 10% от общото количество емитирани вещества, докато за малките населени места те нарастват до 50%.
В почти всички пунктове за контрол на въздуха в страната се контролира и съдържанието на серен двуокис. Високи концентрации през цялата година се регистрират в близост до големите ТЕЦ и промишлените центрове. През зимния период се измерват концентрации, превишаващи санитарната норма, макар и в по-малка степен, почти в цялата страна.
Серния диоксид е безцветен газ, получава се при горене на сяра, метални сулфиди или сероводород на въздуха или от киселина и сулфит или хидрогенсулфит. Силен редуктор, особено във воден разтвор. Разтваря се във вода и дава хидрат на газа, като разтворът се отнася като киселина /серниста киселина/. Използва се за производството на серентриоксид за получаване на сярна киселина. Серния диоксид предизвикващ лютене на очите и изгаря лигавицата на горните дихателни пътища. Той забавя дейността на ресническия епител, чиято функция е да почиства дихателните пътища и с това допринася за появата и развитието на хронични заболявания: бронхит и емфизем на белите дробове. Освен това серния диоксид в атмосферата реагира с кислорода и образува серен триоксид, който от своя страна се съединява с атмосферната влага и образува сярна киселина. Тя силно разяжда белодробните тъкани и нанася непоправими поражения на човешкия организъм.
Серният диоксид постъпва в организма чрез респираторната система. При високи концентрации абсорбцията му достига до 90% в горните дихателни пътища и по-малко в по-ниските отдели на дихателната система. При кратковременна експозиция на серен диоксид се засяга преди всичко дихателната система. Отбелязва се голямо разнообразие на индивидуална чувствителност на населението към серен диоксид, но особено чувствителни са лица болни от бронхиална астма. Действието на серния диоксид върху дихателната система като правило се съчетава с влиянието на праха. Чувствителни групи от населението към експозиция на серен диоксид са децата, възрастните, хората с астма, със сърдечно-съдови заболявания или хронични белодробни заболявания. Здравните ефекти на серния диоксид се проявяват с нарушение на дишането, белодробни заболявания, нарушение на имунната защита на белия дроб, агравация на съществуващи белодробни и сърдечносъдови заболявания. Трудно е да се отдели действието на серния диоксид от това на праха, с което се свързва също повишената честота на хоспитализации и смърт. Хора с астма са 10 пъти по-чувствителни към серния диоксид, отколкото здравите. Децата с астма са особено чувствителни, а експозицията на серен диоксид може да доведе до възпалителни белодробни заболявания.
Серният диоксид е разяждащ кисел газ, който при взаимодействие с водните пари в атмосферата води до получаване на киселинни дъждове. И двата варианта на газа – влажен и сух, имат принос за увреждането и разрушаването на растителността и разлагането на почвите, строителните материали и речните потоци.
Аерозолът е газообразна суспензия от микроскопични частици течност или твърдо вещество. Макар че името произлиза от „aero“ (въздух) и „solution“ (разтвор), аерозолът не представлява разтвор, а дисперсия, тъй като твърдите или течните частици (под формата на прах или мъгла) остават химически неразтворени във въздуха. Аерозолите са финно разпрашени вещества, които се образуват от саждите и пепелта, изхвърляни от комините на промишлените предприятия, ТЕЦ, автомобилите и други. Тези замърсители в атмосферата са твърди или течни вещества, чийто химически състав зависи от типа и производството на промишления източник. В тях се съдържат много вещества, като преобладават олово, желязо, магнезий, натрий, сулфати, нитрати, въглеводороди и други. Аерозолите в атмосферата са формата под която се разпространяват димните замърсители.
Най-разпространените аерозоли на тежки метали, замърсяващи атмосферният въздух са оловните. Оловото е сиво-бял, мек и пластичен метал със силен метален блясък. Разтваря се в киселини и се окислява при обикновена температура, но се пасивира - образува тънка оксидна кора, която го предпазва от по-нататъшно окисление. Съединенията му са отровни. Олово се добива главно от минералите галенит, церусит и англезит. Оловото е слабо активен метал. Образува няколко оксида. Оловен оксид представлява жълт прах, неразтворим във вода. Нарича се оловна глеч и се използва при гледжосване на керамични изделия. На този оксид отговаря и оловният дихидроксид, който е бяло неразтворимо във вода вещество с амфотерен характер. Оловен диоксид е тъмнокафяв прах. Използва се за електрод в акумулаторните батерии. Триоловен тетраоксид е твърдо, неразтворимо във вода вещество с оранжевочервен цвят. Използва се за приготвянето на червена боя, с която се боядисват железните повърхности, за да се предпази металът от ръждясване. Триоловният тетраоксид намира приложение и при производството на оловни стъкла, наречени още кристални стъкла. Те се използват не само за изработването на кристални изделия, но и като защитни стъкла срещу радиоактивните лъчи.
Концентрациите на оловните аерозоли в атмосферния въздух варират в зависимост от броя и мощността на източниците - металургичните заводи и количеството на моторните превозни средства и вида на изгаряните бензини. Главният източник на оловни аерозоли са преди всичко бензиновите двигатели с вътрешно горене. Дължат се на присъствието на съединението тетраетилолово в бензина, което се прибавя за подобряване работата на бензиновите двигатели. Затова оловните аерозоли са характерен замърсител за големите градове, където плътността на трафика е голяма. С течение на времето обаче и в стремежа на човечеството да опазват околната среда, атмосферния въздух и здравето на човека използването на олово в бензина е ограничено и така наречения оловен бинзин вече не се допуска в употреба. Масовата тенденция е използването на безоловен бензин.
Концентрацията на оловни аерозоли в атмосферния въздух през последните години намалява, от една страна, поради намаленото производство на олово и въведените очистващи съоръжения или технологични промени и от друга - поради използването на безоловен бензин и частична замяна на боите, съдържащи олово.
Оловните аерозоли се емитират при производство на олово, при вторичното му извличане от стари акумулатори и други отпадъци, при боядисване с бои, съдържащи олово и други. Значителни емисии на оловни аерозоли се наблюдават в индустриални центрове, в които са разположени заводите за получаване и преработка на цветни метали. В тези региони се забелязват значителни увреждания на здравето на хората, най- вече на децата.
Чрез вдишания замърсен въздух оловото навлиза в човешкия организъм. Може да постъпи също така и чрез храната или водата за пиене. Оловото оказва вредно влияние върху бъбреците, черния дроб и кръвта. При малки деца може да засегне мозъка и да предизвика смърт. Това е един от най-токсичните тежки метали. Оловните пари и оловните йони имат отровно действие. Те попадат в човешкия организъм чрез въздуха, водата и храната.
Оловото се натрупва в организма и когато достигне определено количество, предизвиква болестта сатурнизъм. Заболелият получава нервно разтройство и венците на зъбите му добиват сивкав цвят. При хроничните отравяния се поразяват кръвотворните органи, засягат се някой ензими, жлезите с вътрешна секреция и други. Дози от 0,2 – 0,3 mg/kg оловни съединения са достатъчни за появата на отровно действие. Опасност от отравяне има при боядисване с оловни бои, когато се пази храна в гледжосани съдове, отровна е газовата смес от ауспуха на колите и т.н. Също така оловото се натрупва и в костите на живите организми. Протича процесът заместване на калция с олово. Оловото предизвиква и психически разстройства и усложнения. Детоксикацията на човек отровен с олово е невъзможна. В Римската Империя, Царска Русия и в Западна Европа водопроводите, чиниите и приборите за хранене са били оловни, тъй като оловото е мек и леснообработваем метал. Това е довело до масови психически проблеми. Твърди се, че Иван Грозни, Калигула, Нерон както и редица английски крале са били с психически отклонения, поради отравянето им с олово. Оловото също предизвиква и хронични заболявания в потомството на отровените. Дори има теории, че Римската Империя е западнала, защото римляните са се превърнали в една невменяема нация с психически увреждания, податлива на разврат и с неуравновесен избухлив характер в следствие на генетично предаване на болести, предизвикани от отравяне с олово, тоест - децата вече са се раждали болни от различни заболявания. Натрупването на олово предизвиква необясними колебания в настроението и повишава кръвното налягане. А в по-големи дози води до безплодие преди всичко у мъжете.
Съществуват вече много експериментални и епидемиологични данни за вредното въздействие на атмосферните замърсители върху имунната система водещо до потискане или разстройване на нейните функции, с резултат – нарастване на инфекциозната заболяемост и степента на алергизация. Изложените данни показват, че замърсяването на околната среда оказва негативно влияние върху здравето на населението проявяващо се с увеличение на заболяемостта. Най-изразено е това влияние в екологично застрашените райони.
До каква степен в бъдеще ще бъдат следени тези и други замърсители, ще зависи както от това дали има нужда и къде да се следи даден замърсител, така и от подписването на нови международни спогодби.

xpucuto

01-18-2009, 20:21

ИЗМЕРВАНЕ ЗАМЪРСЯВАНЕТО НА ВЪЗДУХА И МЕТОДИ ЗА ПРЕЧИСТВАНЕ

1. ОПРЕДЕЛЕНИЕ- за замърсяване на атмосферния въздух се считат тези вещества, които прибавени в достатъчно количество в атмосферата предизвикват измерим ефект върху човека, животните и растителността.
2. ОСНОВНИ ЗАМЪРСИТЕЛИ НА ВЪЗДУХА: твърди суспензирани частици – финни и груби; серни съединения; органични съединения; азотни съединения; тежки метали; неорганични халогенни производни; фотохимичен смог. Основните източници на атмосферното замърсяване са: промишленоста, автотранспорта и локалното изгаряне на твърдо и течно гориво.Главен проблем за хората у нас са емисиите на серен двуокис и прах от различни горивни процеси.
3. МЕРОПРИЯТИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ ЧИСТОТАТА НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ:
• Разработване и внедряване на промишлени технологии недопускащи изхвърлянето на вредни вещества в природата;
• Изменение на топло-енергийния баланс на страната, подменяне на твърди с течни или газообразни горива;
• Използване на горива с по-ниско пепелно и сярно съдържание;
• Разсейване на вредните емисии чрез увеличаване височината на комините;
• Преминаванекъм използване на възстановими и нетрадиционни за страната ни ресурси за източници на енергия;
• Централно топлоснабдяване на жилищата, както и въвеждането на прахоулавящи и газоочистващи съоръжения на енергийни и промишлени източници на прах с висока активност;
• Разработване на градоустройствени мероприятия за намаляване замърсяването на въздуха: организиране на защитни зони,изграждане на залесителни пояси, правилна организация на пътните комуникации;
• Електрификация на градския транспорт, организиране измиването на уличните платна, правилно сметосъбиране и сметоизвозване;
• Мероприятия свързане с автотранспорта, насочени към самите източници на замърсяване – към автомобилния парк и рационално планиране на организацията на движението.
С посочените мероприятия е свързано постоянното наблюдение и контрол за атмосферното замърсяване на емисионните източници.
4. НОРМАТИВНИ ИЗИСКВАНИЯ:
България участва в международното сътрудничество и програми за защита на въздуха.Подписана и ратифицирана е Конвенцията за транс граничното замърсяване на въздуха на големи разстояния /Женева,1997г./; Протокол за финансиране на съвместна програма за наблюдение и оценка на разпространяване на замърсители на въздуха на далечни разстояния в Европа – 1984 г.,както и съпътстващите ги протоколи за 30%-но намаляване на емисите от летливи органични съединения/Женева, 1991г./; Протокол за намаляване на емисиите от серни окиси /Осло,1994 г./; Виенската конвенция и Монреалския протокол за защита на озоновия слой /1998г./; Рамковата конвеция за изменение на климата /1992 г./.
Закон за опазване на околната среда (обн. ДВ, бр.91/25.09.2002 г., последно изменение ДВ бр. 77 от 27.09.2005 г.)
Закон за чистотата на атмосферния въздух (обн. ДВ, бр.45/28.05.1996г.)

Национална стратегия за околна среда и Национален план за действие 2005 - 2014 г.
Стратегията е разработена за периода 2005-2014 г., с План за действие 2005-2009 г. Тя е продължение на Националната стратегия по околна среда 2000-2006 г. и в този аспект основната дългосрочна цел на политиката в областта на околната среда се запазва. Новата Националната стратегия по околна среда е съобразена с принципите на предотвратяване и намаляване на риска за човешкото здраве, интегриране на политиката по опазване на околната среда в секторните политики за развитие на икономиката и информираност на гражданите за състоянието на околната среда.
Министерството на околната среда и водите участва в преговори по разработване на следните протоколи към конвенцииите по: Протокол за намаляване на замърсяването на тежки метали – живак,кадмий, олово; Протокол за намаляване замърсяването на устойчиви органични замърсители; Протокол за по-нататъшно намаляване на замърсяванията от азотни окиси.

НАРЕДБА № 6 ОТ 26 МАРТ 1999 Г. ЗА РЕДА И НАЧИНА ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ЕМИСИИТЕ НА ВРЕДНИ ВЕЩЕСТВА, ИЗПУСКАНИ В АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ ОТ ОБЕКТИ С НЕПОДВИЖНИ ИЗТОЧНИЦИ
Регламентирани методи за измерване на емисии са установените със стандартизационни документи или, при липса на такива, с методики, утвърдени от министъра на околната среда и водите.
За извършване на собствени непрекъснати измервания се използват средства за измерване с удостоверение за одобрен тип, издадено от Националния център по метрология (НЦМ) към Комитета по стандартизация и метрология (КСМ).
За контрола на качеството на течните горива Държавната агенция за метрология и технически надзор (ДАМТН) чрез Главна дирекция "Контрол на качеството на течните горива"