sweet_desire_f
01-18-2009, 09:12
Може ли някой да ми помогне с интерпретацията върху стихотворението на Багряна "Кукувица",без заглавие на темата е.Мерси предварително.
Може ли някой да ми помогне с интерпретацията върху стихотворението на Багряна "Кукувица",без заглавие на темата е.Мерси предварително.
Елосавета Багряна
„ Кукувица”
Виталното самоусещане е изразено чрез поетически препращания към културни фигури въплатили вековни народни представи.За Елисавета Багряна те са средство да се изкаже сложността на заетата позиция и на самите психологически състояния.Важно сред тези фигури заема ведата:
„Мен ме е родиола сякаш веда
И ме е прокобила несрета”
Ведата е свързана с волността на скитничеството ,тя израз на ненаситеността от живота ,на броденето във всички страни на емоционалното:
„Дайте ми мене по света да скитам,
Дай ми сборове,хора,задевки-
Другте да слушам без насита
И сама да пея на припевки”
От другата страна ведата-бродница е персонаж,който извежда в страни от коловози на живота,разбиран като традиция,спокойствие ,установен ред,послушание.Ведата е винаги другата,различната и поради това е самотната,кукувицата.
Багряна успяла да изрази онези чувства на порив ,на което слабо се обръща внимание-заложената самота,присъщата отчужденост от близостта на всички останали.В стихотворението са сучетани черти на народния светоглед и бит с модерни психологически проекции.Жената тук най-често е визирана,като фигура встъпила в гранично тревожна ситуация на любовта-изпитание.
Моминският свят е по принцип свят на надеждите и очакванията,той е само центриран обект върху любовта.
Лирическият Аз „младата девойка” предпочита да е свободна,волна и да живее по-различно,да скита из света,а не да е като всички останали,които според нея имат еднакъв и скучен живот.Може би това е грешка ,но това е изборът направен направен от лирическия герой.
И в греха си ,а може би тъкмо заради него,човекът има щанса да бъде вечен и свят.
Във финала на „Кукувица”,митологемата за граничните средства поради нови асоцияции,свързани с идеята за граничност на момента,за драматично-трагичничните прозрения на самата лирическа героиня.Смисловите внушения между двата образа очертават проблема за осъзнатите граници на човешкия живот,впримчен в драмата на избора между бит и битие.