http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=214195&start=150
Ахил и Хектор, двамата най-прочути герои в "Илиада", са носители на всички качества, които печелят всеобщото
признание и уважение на околните.Наред с храбростта, издръжливостта и дори жестокостта на войните, те носят в
себе си и най-нормалните човешки черти.
Aхил е син на цар Пилей и богиня Тетида. Като типичен епичен герой той също живее според ценностната си система
на своето време. Овладял го съвършенство изкуството да воюва, с уменията си да тича най-бързо, да хвърля копие
най-точно и винаги да бъде пръв в боя, Ахил всъщност доказва богоравноста на човешката прираода, макар че той
самият е полубог.
Пленителният, жертвоготовният герой на троянците Хектор е първороден син на царя на града
Приам и Хакуба.Той е най-храбрият
воин в боевете, но същевременно и много човечен по душа.
Хектор живее и воюва със съзнанието, че брани родината си. Води го чувството му
за дълг към общността на троянците. За него
е най-важно да се сръжава за родината и за народа си. За него е нетърпим срам да избяга далеч от битката като страхливец.
Той иска да бъде винаги доблестен, да влиза пръв в боя и да печели слава.
Славата е добродетел, който определя живота му на воин, и е неразривно свързана с поддържането на боен дух и всички войни
от племето. Хектор дава личен пример на своя народ, като влиза безстрашно в поредния двубой и с неудържимия си устрем вдъхно
вява останалите троянски герои.
В сравнение с Хектор, Ахил е обременен от друг вид чувство - честолюбието. Ахил се чувства наскърбен само поради
това, че Аге
мемнон му отнема неговия действителен дял от плячката. Гневен, но едновременно с това и с чувство за чест, той се
изправя срещу своя вожд. Не се съобразява с племенната йеархия и дори успява да разклати преклонението към Агемемнон.
Същевременно подчертава собственото си самочувствие на непобедим воин, като дори смята, че ахейците ще жалят за него,
след като напусне бойното поле. И наистина става така. Като че ли воинската мощ и заразяващия ентусиазъм на храбрия Ахил,
липсват на ахейците и те губят битка след битка.
Докато Ахил предизвиква страхопочитание със своята извънмерна сила, Хектор излъчва симпатия. Той е любив и справедлив
троянски вожд, чиито взаимоотношения с хората от близкия му роднински кръг са трогателни. Отнася се с разбиране и търпимост
към преките виновници за троянската война - красивата Елена и брат му Парис. Непримерим е към безгрижието, изнежеността
и ленноста на знатните троянски младежи, за които отбраната на града е повече развлечение, отколкото патриотичен дълг.
Човечност и вродена доброта бликват в сцената при раздялата на Хектор с обичаната Андромаха. Със съзнанието, че отива
на сигурна гибел, този любящ съпруг и баща намира сили да утеши своята любима.
Съпружеската и бащинската обич на Хектор, са сеизмерими с изключителна привързаност на Ахил към приятеля му Патрокъл.
За дълбочината на приятелското чувство у и иначе коравосърдечния Ахил съдим от покъртителната сцена, в която е
описана покрусата му от смъртта на предания Патрокъл.
И тук мовем да съпоставим благоста и мекотата в поведението на Хектор при раздялата със сина и съпругата, стихийноста
и избухливостта на Ахил при вестта за убийството на приятеля му.
В двубоя с Хектор, Ахил се води от личния си дълг към убития приятел Патрокъл, докато троянецът тази битка е битка на
честта му като вожд на троянците, макар съдбата на Троя да е вече решена от боговете.
В прочутия двубой Омир описва двамата изключително храбри мъже. И тук той отдава своето възхищение на Ахил и своята
симпатия на Хектор. Същевременно с това показва и цивилизованност а и душевното благородство на троянския герой и
варварската непримиримост на ахееца. Единият достойно посреща смъртта, а другият се поддава на омразата и
ожесточението, превръща се в свиреп звяр. Богоподобният Ахил е носител на доброто и злото, красивото и
грозното, благородството и жестокостта. Наред с низостта у него има и частица възвишеност, проличаваща
си при трогателната спогодба между ахейският герой и мъдрият цар Приам.
Ахил и Хектор носят белега на своята трагичност. Ахил може да избира между дълголетието и славата. Избира краткото,
но славно съществуване. Хектор е безпощаден срещу съдбата и волята на боговете. Той остава сам, изоставен от всички.
Ахил губи само собствения си живот, Хектор губи всичко - живот, семеиство, близки и роднини.
Ами ето де