PDA

View Full Version : Трябват ми теми по литература за 11 клас спешно



cecko_boy
01-18-2009, 12:03
Значи от тиа 5 теми дето са ми дали трябва да напиша две , ако някой може да ми даде 2 от тия 5 ще сам му много благодарен трябват ми за утре темите са.

1. Левски - "икона" на освободителната борба ( интерпретациа по одата "левски" )

2. Величието на националния дух във Вазовата ода "кочо"

3. Честта и достойнството на един народ според Вазовата ода " опълченците на шипка "

4. Паисий на границата между два свята ( интерпретация по одата "Паисий"

5. Езикът - стълб на националната идентичност (интерпретация по бълг. ез. )

xpucuto
01-18-2009, 12:10
Българските опълченци- защитници на свободата,национално достойнство и чест
(съчинение-разсъодение)
В одата “Опълченците на Шипка” Вазов прославя подвига на храбрите защитници на легендарния връх. Проследявайки драматичния ход на сраженията, поетът доказва, че българският народ е дал много жертви, за да извоюва независимостта си.
В тази творба Иван Вазов представя саможертвата на опълченците на Шипка, безпримерния им героизъм, чрез който защитават свободата, националното достойнство и чест, чрез който доказват смелостта и волята на българите, тяхната решителност и готовност да извоюват свободата си. Делото на тези герои отрича всички нападки на хулителите към историята ни, възвеличава българския дух и внушава на всички, че трябва да се гордеят с това, че са българи, да се чувстват достойни, че не са един обикновен народ, живеещ в робство и примирение, а са народ, готов да се бори за свободата си. Защитниците на българската чест се бият в битката, окрилени от своя светъл идеал-свободата на родината, от безпределната си любов към нея.
Одата “Опълченците на Шипка” се състои от три части- лирическо встъпление, епическа част и епилог.
Първата смислова цялост на творбата- лирическият увод, е полемика с хулителите на българщината. В него лирическият говорител, който изцяло съвпада с Вазов, представя тезата на хулителите и антитезата- на защитниците на нашето национално достойнство. В увода творецът сякаш се съгласява с тезата на клеветниците:
Нека носим йоще срама на челото,
синила от бича, следи от теглото...
Поетът внушава, че покорството, примирението и столетното понасяне на оковите са нанесли непоправими беди на българския народ. Но зад това привидно съгласие на лирическия говорител прозира болката му от наранената българска чест. Седемкратната анафора “нека” носи горчивата ирония на автора и болката и срама, които изпитва от националното унижение. А последното “Нека” носи гнева и възмущението на Вазов към хулителите и родотстъпниците, към онези, които принизяват българския дух, които насаждат неверие в душите на младото поколение, които с лека ръка отхвърлят достойнството на цял един народ.
За да отрече безчестните нападки на хулителите в антитезата, поетът с цялата си патриотична жар доказва, че българският народ е дал доказателства за безпримерен героизъм, отстояване на национална кауза и служене на висшия идеал – свободата. Лирическият говорител представя подвига на опълченците и го издига до национални висоти, като сравнява българския връх с Термопилите- проход в древна Елада, превърнал се в символ на патриотизъм и жертвоготовност:
...едно име ново,голямо,антично
като Термопили славно,безгранично...
В края на лирическото встъпление поетът извежда най-силния аргумент срещу позора: подвигът на връх Шипка е истинският отговор, който “смива срамът,/ и на клеветата строшава зъбът”. Тази метафора внушава мощта и величието на делото на опълченците, изпълнено със слава и героизъм,дело,което повдига националното самочувствие, отрича нападкита на хулителите и защитава българското достойнство и чест.
В епическата част на одата “Опълченците на Шипка” лирическият говорител представя битката на опълченците с турците, подвига на тези герои, които се борят за свободата си. В епически разгърната картина на битката Вазов представя двете противоположни сили- българите и поробителите, чрез контраст. Изразите, с които си служи поетът, съдържат нравствената значимост на техните цели: свободолюбието срещу тиранията (младите опълченци са наречени “дружини”, а настъпващите турци са оприличени на “гъсти орди”). Българите тръгват по пътя на борбата, мотивирани от любовта си към България, от омразата срещу тиранията, от дълга си пред родината. Мотивите на друговерците да се борят в битката- жестокостта, омразата, фанатичната ярост, отмъстителността и презрението им към “раите”, напълно контрастират на тези на опълченците. Поробителят не притежава духовна сила и устойчивост, нравствената мотивация на българските герои, той не загива като достоен воин. Смъртта му е представена реалистично : “насипи налитат и падат, и мрът…”. Българите, водени от свободолюбивия си и непреклонен дух, са готови да дадат живота си в името на родината и нейната свобода, готови са на всичко, за да защитят националното достойнство и чест:
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи
и един враг повеч мъртъв да положи.
Опълченците знаят, че жертвата им ще бъде свята, защото ще е дар пред олтара на българската свобода. В битката турците са представени чрез разгърнатото сравнение: “идат като тигри, бягат като овци / и пак се завръщат”. Чрез този художествен похват е внушено малодушието и страха им от довчерашните роби. Иван Вазов сравнява защитниците на Шипка с лъвове, за да внуши тяхната сила и смелост. Идеалът на опълченците-свободата на България, ги окриля за берзпримерен героизъм, защото те не бранят просто “прохода, войната”, а бранят и своята свобода, защото защитават българската чест. Точно заради това не се предават и не сещат “ни жега, ни жажда, ни труд”, когато “Щурмът е отчаян, а отпорът е лют”. Чрез градацията на съществителни "жега”, “жажда”, “труд”се подчертава издръжливостта, волята и решителността на патриотите.За българите смъртта е станала другар в боя и те не се страхуват от нея, дори когато страшната заплаха, че битката може да бъде загубена, тегне над тях:
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
отникъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх-
Кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Героите осъзнават, че може да загубят борбата, но честта и достойнството вливат свежи сили в българските дружини и ги карат да се бият още по-смело. Вазов сравнява опълченците със славнита спартански войни не само заради огромната прилика в числеността и на двете армии или заради мястото на сражението- проход, а заради героичния подвиг, който и спартанците, и българите са извършили. Важността на историческата мисия на опълченците, важността на техния подвиг, е подсилена от думите на генерал Столетов:
“Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
На вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!”
В този тежък момент думите на военоначалника окуражават българите, въодушевяват ги и ги карат да се бият още по- смело. Патетичните слова на генерал Столетов разкриват национално-историческия смисъл и значение на сражението. Не само защото е решаващо за изхода на войната, а защото е признание за мисията на опълченците. Съдбата на България, нейната чест, славата на българското име е в техни ръце. Защитниците на Шипка знаят това и са готови да дадат живота си в битката. Чрез художествения похват оксиморон “и сладката радост до крак да измрът” Иван Вазов внушава, че патриотите предпочитат смъртта, но не и да се предадат, предпочитат да дадат живота си, но да защитят националното достойнство. За тях саможертвата пред лицето на народа е най-великата жертва в служба на отечеството. Само по този начин е възможно да бъде изкупена свободата и бъдещето на родината, за да се опази честта им на борци:
“България цяла сега наци гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!”
Този вътрешен монолог е следствие от думите на генерал Столетов. Героите знаят, че предателството и бягството са невъзможни, недопустими, и те приемат смъртта пред позора на отстъплението. Защитниците на Шипка знаят също, че там горе, на Балкана, пред България и пред “цяла вселена” дори да загубят битката и живота си ще са защитили националното достойнство и чест. Безицходица заплашва опълченците на Шипка. Когато всички средства на съпротивата са изчерпани, идва изключителното по сила на въздействие решение:
“Грабвайте телата”- някой се изкряска
и труповете мъртви фръкнаха завчаска,
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак.
Израз на безпримерна героична съпротива е решението на опълченцитеда се бият с труповете на убитите си другари срещу врага, защото са решени да победят, да извоюват свободата на България, да отхвърлят всички клевети срещу историята ни и така да защитят националното достойнство и чест. Именно в този кулминационен момент поетът изразява своята идея, че на легендарния връх смърт няма- тя е началото на ново духовно битие, наречено безсмъртие. Опълченците знаят, че смъртта в името на отечеството означава вечна слава и незабрава. Затова българите за пореден път доказват, че не се страхуват от нея:
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч…
В тези стихове Вазов отново изтъква силата, високия дух и жертвоготовността на защитниците в името на родината, нейната свобода и чест. Опълченците са готови да се бият до последно, дори когато виждат, че загиват, защото чрез героизма си ще извоюват победата- свободата на България. Епитетът, характеризиращ хълма- “заветният” , привнася възхваляващи значения на българския подвиг. Независимо от изхода на сражението, героите няма да се чувстват победени, защото свободата вече им принадлежи- тя вече е в душите и сърцата им, защото те защитават българското достойнство и чест и чрез подвига си доказват, че отечеството ни има светла страница в руско-турската освободителна война. В този момент пристига Радецки : “Изведнъж Радецки пристигна със гръм”, и ходът на битката и на историята се преобръща.
Бранителите на Шипка, които със саможертвата си възвисяват българското достойнство и гордост от заслужената свобода, извоювана със смъртта на храбрите български синове, са възкресени за вечен живот и слава, защото подвигът им заслужава да остане в паметта на народа и да защитава честта на България, като опровергава хулите на клеветниците, че свободата на родината ни й е дадена даром.

cecko_boy
01-18-2009, 12:28
Мерси много за първата тема ще черпа :Д

mla4i
01-12-2011, 09:28
трябва ми тема за одата на Васил Левски интерпретация
плс някой да ми помогне

SmilezZz
01-12-2011, 10:10
http://www.myschoolbel.info/Temi11.html

Потърси в този сайт..Има доста полезни неща..