Любовта оправдава ли бягството от дома?-есе

[kurvi4ka_13]

Съжалявам ама се оказа, че ми трябва още едно есе на тема Любовта оправдава ли бягството от дома? Моля някои ако е писал или има такова есе да ми го напише по доло не бързам трябва ми за сряда ;) Предварително Благодаря :)

[kurvi4ka_13]

Айде хора моля ви споешно е от това зависи дали ще завърша с 3 за срока ;( :Д

[girl_in_black]

Айде хора моля ви споешно е от това зависи дали ще завърша с 3 за срока ;( :Д
В 8 клас да се бориш за 3 по литература????Неее, няма да ти напиша есе.Пък и страшен ник имаш. :D

[danger2442]

пробвай се сама аз ги пиша за 6 а на теб ти трябва 3. 8)

[Seducti0n]

:) Девойко, какъв е този ник...
Не отиват на добре нещата...
Хъх, иначе темата за есето не е никак сложна, нито е нещо философско, изискващо кой знае какви усилия...
Напротив супер лесно е, точно за твоята възраст е...
Направи нещо сама, размърдай го малко тоя мозък...

[Biskfitka]

:)

Направи нещо сама, размърдай го малко тоя мозък...То на момичето ако съдим по ника му акъла му е на съвсем друго място... :shock: :?
И да,тва е една от най-лесните теми...просто те мързи да седнеш и да помислиш

[sladkata_lusi]

В световната литература една от най - употребяваните теми е тази за любовта. В
много случаи тя е искрата, която запалва огъня на живота, в други е причина на
смьрт. Любовта вдъхновява открития или пък избухването на войни. В българската
литература Елисавета Багряна е една от поетесите с извисена чувствителност и
темата за любовта присъства осезателно в нейното творчество. Любовта оправдава
ли бягството от дома? В стихотворението „Потомка” Елисавета Багряна по
своеобразен начин разкрива, че еднозначен отговор на този въпрос няма. В него се
преплитат различни философски категории - морал, грях, свобода, родова памет.
Дали любовта опрадава бягството от дома? Ако разглеждаме дома като символ на
родовата памет, на собствената ни идентификация, ние може би не бихме могли да
избягаме. Защото, според Багряна, тази памет се наследява с кръвта на човека. Но
с тази памет се наследява и непокорството, бунта. Тъмнооката прабаба е избягала,
следвайки своята забранена любов. Точно това е може би причината, която би
предизвикала едно бягство. От една страна – любов, силни чувства, изгарящи
страсти и от друга страна - ограничения, традиции, семейни закони. Дали човек ще
послуша разума си и ще се подчини на общоприетите принципи и морални закони или
ще последва поривите на сърцето си, зависи от душевността, чувствителността,
емоциалността на личността. Защото бягството от дома започва с едно непокорство,
един младежки бунт, но продължава с многобройни битки, които всеки сам трябва да
прецени дали иска да води. Любовта би оправдала бягството от дома, ако чрез него
човек търси начин да бъде верен на себе си, да следва собствения си емоционален
свят, да има свободата да избира. Понякога обаче бягството от оковите на дома,
води до оковите на любовта.


това върши ли ти работа ?

[sladkata_lusi]

ето друго0о0о0о0


Любовта оправдава ли бягството от дома?
/ Есе /

Сигурно е, че откакто съществува, човекът винаги е заставал пред тази загадка на Битието – Любовта. И докато ни има на този свят – все ще се изправяме изумени и стъписани пред нея. Защото тя е началото на най-великите трагедии.
Знаем, че сме родени от любов и създадени за любов. И нашите родители така са родени, и техните родители.... И тъй - чак до началото на всички времена. И до техния край. Ако някога се случи този край... Но нали затова любовта е по-силна от смъртта, защото непрестанно ражда живот. Тя е творец на живия свят. Ала това не е ли Бог? Бог е любов...
Любовта не оправдава бягството от дома. Това не е толкова основателна причина да напуснеш своя дом и своите родители. Ако този човек, когото обичаш, те обича истинскир той ще направи всичко за теб, но не и да избягаш от своето семейство. Любовта е чувство, което се изпитва от всеки човек, но не всяка любов е вечна.
Може би е вярно, че нашата човешка любов е искрица от извечната любов към Бога. И у всеки от нас живее един Вечен жених, който търси Вечната невеста. Или една Вечна невеста, която търси своя Вечен жених. Тогава трябва да приемем, че любовта е сливане на небесното и земното, за да се роди животът и да продължи божественото начало. Затова ли толкова често сравняваме това чувство с пролетта и с полета на птиците? Лети като птица душата на влюбения и излъчва неземната си светлина. Сякаш по земята не стъпва. Странно, необикновено, изумително е това усещане, че си едновременно и телесен, и въздушен, че си някъде между небето и земята.
Безкраен път е любовта. Път през живота и път през смъртта. Път към себе си и път към душевното богатство на любимия или любимата... А в края на пътя е домът, където всички ние – странници и самотници в безкрая на времената – намираме покой и светлина.

[sladkata_lusi]

ето ти още едно есе



Любовта оправдава ли бягството от дома

Любовта е най-силното и възвишено чувство в живота, онази обвита в загадъчност емоция, която е основата на нашето ежедневие и в същото време може да сътвори чудеса. Най-силните изживявания у всеки човек - били те мигове на неописуемо щастие или пронизваща болка, са предизвикани от любов, затова не-случайно се казва, че тя, любовта, е солта на живота. Любовното изживяване може би ни носи повече отрицателни, отколкото положителни емоции, но без него животът ни би бил безсмислен. Ето защо аз смятам, че любовта оправдава всичко: дори и бягството от дома. Любовта трябва да се изживее и понякога е нужно за миг да избягаш от реалността.
Любовта е онази невидима сила, която движи света. Историята ни дава примери как любовта е причина за не една война, в която се решават съдбите на цели народи, всеки от нас се е вълнувал, четейки и препрочитайки историите за богинята Атина, хубавата Елена, Ромео и Жулиета. Така е от древни времена и до днес. Много от нашите любовни изживявания напомнят тези на легендарните герои в съвременен вариант.
Любовта е навсякъде около нас: любов към приятелите, семейството, домашните любимци, към родното място и страната. Обикновено любовта към любимите и близките ни същества е неосъзната и ние разбираме, че тя съществува тогава, когато сме далеч от дома, когато ни е трудно или когато сме сами. Тя е различна от другата любов, която ни връхлита изведнъж и ни отнася в един различен и красив свят и ни кара да забравим всичко около себе си. Това е най-вълшебното изживяване, което никога не се забравя, то ни кара да мечтаем, да вярваме, да преодоляваем с лекота трудностите. Това е състояние на върховна емоция, често каращо ни да вършим щури неща, да скрием нещо от родителите си, да излъжем, да избягаме от къщи, да се скрием от света. За да можем да изживеем своите си моменти на щастие. Едва по-късно осъзнаваме какво сме причинили на най-близките си хора, които също обичаме не по-малко. Завръщането в реалността много често е болезнена, защото любовната еуфория е краткотрайна и ние идваме обратно в къщи тъжни, търсещи помощ и подкрепа. Тогава точно разбираме колко много обичаме близките си, това е другата, неразривната и неосъзната любов. И те ни прощават и ни приемат в прегръдките си, сега се вслушваме в думите, които преди това не сме искали и да чуем. Отново сме вкъщи, малко тъжни, малко помъдрели и отново обичани. Бягството ни е едно ново завръщане и мечта, че отново ще ни докосне магията на любовта.
Любовта е най-великото човешко изживяване, най-голямата награда в живота.
Да избягаш от къщи заради любов и да се завърнеш, за да откриеш другата, различната, но не по-малко истинската, това е любовта: чудото на човешкия живот!

[kurvi4ka_13]

Blagodarq na horata koito se otzovaha ;) pisaha mi 4 za sroka a ne 3 :P :D