balu4ka
01-20-2009, 14:26
Ето всичко на кратко..
Какво ли не направих,но все аз съм глупачката с разбитото сърце.Преодолях толкова много неща.Загубата на най-близките ми хора,загубата на някой от хората на който най-много държа.И от всичко това и несподелената любов...Питам се само аз ли на тоя свят се чувствам толкова сама.Преодолях всичко зза една година,бях лудо влюбена,но по най глупавия начин.Бях влюбена в най-добрия си приятел. :? Всичко отмина с времето,чувствата (онези чувства)изстинаха.Не му бях казала...и не съжалявам.Твърде държа на него за да го загубя.Та така това лято се запознах с едно момче.В един сайт за запознанства с времето разбрах,че е много близко до дома.Той ми поиска скайп писахме си ...доста дълго време.Излязохме 2-пъти,той искаше естесвено.Покани ме на концерта му(рапар е ) :? Не съм си мислила,че не е от момчетата за което всяко момиче иска.Зарибявахмее се .. :oops: и всичко...беше хубаво.Докато не почна да ми говори за секс с всеки чат ставаше все по сериозен :? толкова много ли го искаше...еее аз не бях готова,за такава огромна крачка.И то след втората среща. :shock: Отказах му .той почна да се държи по различно,странно.Не съм толкова глупава за да разбера,че всичко ставаше заради отказа ми.Ако толкова много ме харесваше колкото казваш щеше да ме изчака нали ?!След време сама разбрах,че е тръгнал с някаква.Бях наранена ...осъзнавах,че бях бясна,но май всичко ставаше май само за това,че се бях влюбила.Всичкото това вреем...тази цяла година на надежди всичко ми се стовари като "гръм от ясно небе".След 2-рата седмица скъсаха.И той не е чакал много,ами отишъл и почнал да сваля някаква в кафето,но то къде да знае,че и аз я познавам. :shock: И си мисли,че няма да разбера.Толкова много лъжи ми е говорил до сега,че незнам.За който наскоро разбрах...Тази и тя не си поплю ами сега и най-добрата ми приятелка опитваше да ми вземе,защото приятелката ми е страшно внушаем човек.Понеже са за първа година в един клас и нещо взеха да се водят двете.Тя я развали....Приятелката ми знаеше за момчето.Един ден ги бях и запознала.Тя знаеше за всичко какво става между тях и ми казваш някой неща.Онзи ден ми каза "Те май ще тръгват" и аз "Ама аз няма да позволя точно тая фръцла да го вземе...точно не и тая"..толкова я бях намразила...толкова не съм ненавиждала човек.и приятелката ми сопна по телефона "И защо какво и има ...ако не е тя ще е някоя друга,откажи се голяма си егоистка."...Това приятелка ли е след като знаеше колко много ме боли ?!След всичко което направих за нея...
Добре де питам се найстина ли е така ...егоистка ли съм?!
ПС:съжелявам ако има правописни или граматически грешки,но найстина не ми е до това във момента ... :-k :-k :-k :cry: :cry:
Какво ли не направих,но все аз съм глупачката с разбитото сърце.Преодолях толкова много неща.Загубата на най-близките ми хора,загубата на някой от хората на който най-много държа.И от всичко това и несподелената любов...Питам се само аз ли на тоя свят се чувствам толкова сама.Преодолях всичко зза една година,бях лудо влюбена,но по най глупавия начин.Бях влюбена в най-добрия си приятел. :? Всичко отмина с времето,чувствата (онези чувства)изстинаха.Не му бях казала...и не съжалявам.Твърде държа на него за да го загубя.Та така това лято се запознах с едно момче.В един сайт за запознанства с времето разбрах,че е много близко до дома.Той ми поиска скайп писахме си ...доста дълго време.Излязохме 2-пъти,той искаше естесвено.Покани ме на концерта му(рапар е ) :? Не съм си мислила,че не е от момчетата за което всяко момиче иска.Зарибявахмее се .. :oops: и всичко...беше хубаво.Докато не почна да ми говори за секс с всеки чат ставаше все по сериозен :? толкова много ли го искаше...еее аз не бях готова,за такава огромна крачка.И то след втората среща. :shock: Отказах му .той почна да се държи по различно,странно.Не съм толкова глупава за да разбера,че всичко ставаше заради отказа ми.Ако толкова много ме харесваше колкото казваш щеше да ме изчака нали ?!След време сама разбрах,че е тръгнал с някаква.Бях наранена ...осъзнавах,че бях бясна,но май всичко ставаше май само за това,че се бях влюбила.Всичкото това вреем...тази цяла година на надежди всичко ми се стовари като "гръм от ясно небе".След 2-рата седмица скъсаха.И той не е чакал много,ами отишъл и почнал да сваля някаква в кафето,но то къде да знае,че и аз я познавам. :shock: И си мисли,че няма да разбера.Толкова много лъжи ми е говорил до сега,че незнам.За който наскоро разбрах...Тази и тя не си поплю ами сега и най-добрата ми приятелка опитваше да ми вземе,защото приятелката ми е страшно внушаем човек.Понеже са за първа година в един клас и нещо взеха да се водят двете.Тя я развали....Приятелката ми знаеше за момчето.Един ден ги бях и запознала.Тя знаеше за всичко какво става между тях и ми казваш някой неща.Онзи ден ми каза "Те май ще тръгват" и аз "Ама аз няма да позволя точно тая фръцла да го вземе...точно не и тая"..толкова я бях намразила...толкова не съм ненавиждала човек.и приятелката ми сопна по телефона "И защо какво и има ...ако не е тя ще е някоя друга,откажи се голяма си егоистка."...Това приятелка ли е след като знаеше колко много ме боли ?!След всичко което направих за нея...
Добре де питам се найстина ли е така ...егоистка ли съм?!
ПС:съжелявам ако има правописни или граматически грешки,но найстина не ми е до това във момента ... :-k :-k :-k :cry: :cry: