LikeAStone
01-20-2009, 16:39
Здравейте!
Случи ми се най-прекрасното нещо на света... И то инцидентно... Сърцето ми се пукна от щастие два пъти днес, просто преля всичко в него и душата ми щеше да отлети...
Всичко започна в петък. Имах обяд. Случайно намерих една книга. Оказа се дневник ( за записване на домашни де). Отворих го, но не на правилната страница, за да видя името. Видях името на една от любимите си групи (а тях никой не ги харесва)като драсканица на страницата и някак си от този момент тази вещ придоби дълбока емоционална стойност. Просто се превърна в предмет, напоен с душа.
Както и да е, чаках го след часовете - не дойде. Дадох дневника на едно момиче от неговия клас, с което щеше да се вижда на някакъв купон (реших, че ще му е полезен събота и неделя).
Но го срещнах на изхода, когато тръгвах от училище. Изтичах и му разказах всичко, а той... ме прегърна. Определено от благодарност, но аз толкова се трогвам, защото обожавам прегръдки, просто усетих, че той изпита това, което и аз. Отричах, че съм влюбена в него, но просто всеки път като го видя или се сетя за него усещането е неописуемо. Кара ме да се чувстам все едно няма невъзможни неща, никога никое човешко същество не ме е вдъхновявало така. Изпълва ме с умиление като го видя, зашото просто усетих душата му... Казвайте ми, че съм луда, но сега всеки път като ми се усмихне се чувствам вълшебно... Нас ни свързва любов към една и съща поезия.
Мислите ли, че имам шанс с него... Не знам и как да постъпя...Май не го описах много добре, но просто не мога... Задавайте въпроси, за да го преопиша като хората...
Случи ми се най-прекрасното нещо на света... И то инцидентно... Сърцето ми се пукна от щастие два пъти днес, просто преля всичко в него и душата ми щеше да отлети...
Всичко започна в петък. Имах обяд. Случайно намерих една книга. Оказа се дневник ( за записване на домашни де). Отворих го, но не на правилната страница, за да видя името. Видях името на една от любимите си групи (а тях никой не ги харесва)като драсканица на страницата и някак си от този момент тази вещ придоби дълбока емоционална стойност. Просто се превърна в предмет, напоен с душа.
Както и да е, чаках го след часовете - не дойде. Дадох дневника на едно момиче от неговия клас, с което щеше да се вижда на някакъв купон (реших, че ще му е полезен събота и неделя).
Но го срещнах на изхода, когато тръгвах от училище. Изтичах и му разказах всичко, а той... ме прегърна. Определено от благодарност, но аз толкова се трогвам, защото обожавам прегръдки, просто усетих, че той изпита това, което и аз. Отричах, че съм влюбена в него, но просто всеки път като го видя или се сетя за него усещането е неописуемо. Кара ме да се чувстам все едно няма невъзможни неща, никога никое човешко същество не ме е вдъхновявало така. Изпълва ме с умиление като го видя, зашото просто усетих душата му... Казвайте ми, че съм луда, но сега всеки път като ми се усмихне се чувствам вълшебно... Нас ни свързва любов към една и съща поезия.
Мислите ли, че имам шанс с него... Не знам и как да постъпя...Май не го описах много добре, но просто не мога... Задавайте въпроси, за да го преопиша като хората...