PDA

View Full Version : Немога да намеря сносна тема за конституциите на България



damngirl2
01-22-2009, 17:16
Разбира се, търсих много в google, но темите или са за самите закони или има много малко информация...трябва ми тема, която да има по малко за Търновската, Димитровската, Живковата и конституцията от 1991 г., но същевременно да не съдържа два реда...някой?...нещо?...pls help :neutral: 8-[

Tedi4ka
01-22-2009, 20:57
През изминалите 120 години след Освобождението си България има 4 конституции. Първите три са предмет на конституционната история. Приетата от Учредителното събрание през 1879 г. Търновска конституция е един от най-напредничавите актове от второто конституционно поколение.
Тя успешно изпълнява всички основни функции на конституциите.Философията и е пронизана от духа на най-добрите либерални образци и отразяжа основните демократични и хуманистични ценности на XIX в.
Търговската конституция провежда прогресивните принципи на разделението на властите, законността, юридическото равенство на гражданите и т.н.
Пълният каталог на основите лични, политически права, както и гаранциите, предвидени за частната собственост, са неоспоримо достойнство на Търновската конституция.Тя отрича робството и благородническите привилегии.
Търновската конституция е типична твърда конституция. Изменението и е поверено на учредителната власт в лицето на Великото наподно събрание.Усложненият характер на процедурата за изменение на конституцията изразява господстващото за второто конституционно поколение убеждение на цъздателите,че по този начин се гарантират стабилността и продължителното действие на основните закони. От всички конституции на България Търновската конституция има най-дълъг живот, тъй като действа в продължение на седем десетилетия. Но стабилността и не следва да се обяснява с усложнения ред за осъществяване на учредителната власт, предотвратяваща едностранни, произволни и автократични изменения, а по-скоро произтича от конституционните разпоредби,които са се приспособили към настъпващите социално-политически промени и по този начин са осигурявали фактическото развитие на конституцията.
Конституцията провежда принципа на разделение на властите, като създава приоритет на монархическата и респективно изпълнителната власт над останалите институции.
Широките правомощия извисяват монарха като господстващо начало в сферата на изпълнителната власт по подобие на дуалистичните монархии. Седем от общо 22-те глави на конституцията уреждат статуса на държавния глава и са изнесени в началото на текста на основния закон. Князът , а след 1908 г. царят е върховен представител и глава на държавата. Той притежава изпълнителната власт и всички органи, чрез които тя се осъществява, действат от негово име и под негов върховен надзор. Законодателната власт е поделена между двама титуляри. Дуализъм на законодателната власт, поверена на царя и на народното представителство, осигурява значително по-широки възможности за ролята на българския монарх, отколкото формулата за „краля в парламента”, която слад „Славната революция” от 1688 – 1689 г. е основание за еволюционното ограничение на кралските прерогативи за сметка на кабинета и парламента във Великобритания.
Съдилищата осъществяват съдебната власт от името на монарха.
Държавната измяна, нарушението на конституцията, предателството или причиняването на вреда на държавата за лична полза са основания за съдебна отговорност на министрите според чл.155 и се доближават со формулировките, предвидени в редица основни закони при процедурата на импийчмънта. Наред с това Търговската конституция предвижда, че Министерският съвет упражнява правото на законодателната инициатива по княжеска заповед.Принципът на монархическата неотговорност е закрепен в чл.8 и чл.18. Чрез контрасигнатурата на актовете на царя са гарантирани неприкосновеността и свщеният характер на неговата особа. При

-2-

подписването на актовете от министрите или министър-прецедателя е предвидено конституционно ограничено управление при неотговорност на монарха. За действията и актовете на царя отговорни пред парламента са министрите.
Изборът на еднокамарна структура на парламента разделя политиците в Учредителното събрание, катализира процеса на формиране на политическите партии в България и е повод за дискусия на българските конституционалисти и конституционни историци относно предимствата и недостатъците на основния закон. Отхварлянето на Сената и на Държавния съвет трайно установява традицията на еднокамерните представители събрания в България, на която теоретиците придават смисъла на сигурна гаранция на народния суверенитет. В анализа на Търновската конституция подобен извод има своите основания в демократичния начин на формиране нa перламента.
Провъзгласяването на всеобщността в изборите води до формиране на широк избирателен корпус, в който се включват всички пълнолетни мъже, навършили 21-годишна възраст. Нещо повече, Търновската конституция, а впоследствие и избирателните закони не доускат въвеждането на използваните в редица демократични страни корективи на народния суверенитет и представителното управление, като множестения вот, високите норми на представителство, непреки избри, явното гласуване и т.н. Въпреки демократичния начин на формиране и интерпретацията на еднокамерните събрания в духа на радикалнодемократичната традиция Народното събрание не е замислено като съсредоточие на народния суверенитет, тъй като създателите на основния закон предвиждат относително пазвити прерогативи на монарх и изпълнителната власт.
Широките прерогативи на монарха, противоречията в уредбата, които се съдържат в текста на конституцията, отсъствието на демократична традиция на конституционно ограничено управление, подчинено на правото, както и неукрепналистта на политическите партии способстват з установяване на личен режим във фактическата конституция на България. Силно изразените авторитарни тенденции в младата конституционна деикрация, които се проявяват в назначаването на кабинети и министри от монарха, получават завършен вид в установяването на режими на извънредни пълномощия и преврати, чрез които вместо избраните по законен път правителства се установяват нелегитимни режими през 1923 и 1934 г.
В периода от 1879 до 1946 г. формата на управление е конституционно-парламентерна монархия. След 1944 г. в България е установена „народната демокрация” като разновидност на съветската система на управление. Без формалното суспендиране на Търновската конституция от 1879 г. страната е обявена за република с референдума от 1946 г.
Тоталитарната система е установена с конституциите от 1947 и 1971 г., които нерядко се определят като фиктивни, но в действителност съдържат редица разпоредби, които са присъщи на реалните конституции.
Конституцията на Народна република България от 1947 г. е приета от Великото народно събрание на 4 декември и е типичен представител на основните закони на „народните демокрации”, които с различни модификации възпроизвеждат модела на управление, установен в конституцията на СССР от 1936 г.
Формата на управление е дефинирана в чл.1 като народна република с представително управление, докато същността на държавата се определя в теорията като държава на диктатурата на пролетариата.


-3-
В глава II – „Обществено-стопанско устройство”, конституцията от 1947 г. урежда основите на плановата икономика на държавния социализъм. Държавната собственост, или общонародният имот върху средствата за производство, е обявена за главна опора в развитието на народното стопанство, ползва се с особена закрила и има приоритет над останалите форми на собственост.
Въведен е кръг от обекти на изключителна държавна собственоес, а външната и вътрешната търговия са поставени под държавен контрол. Въпреки че конституцията прокламира и защитава частната собственост и нейното населедяване, когато е придобита чрез труд и спестовност, в основния закон са установени редица ограничения. Заедно с твърде общата повеля, че никой не може да упражнява правото на собственост във вреда на обществения интерес, конституцията легитимира национализацията на предприятия в сферата на промишлеността, размяната, транспорта и кредита, като обезщетението се определя със закона за национализирането. Засилените регулативни функции на държавата, ограничаването на стопанската инициатива и прякото администриране на икономиката впоследствие, което влиза в разрез с основни икономически закономерности на цивилизационния процес, довеждат до поглащане на гражданското общество от държавата. Заедно с това конституцията провъзгласява труда като основен обществено-стопански фактор и обявява принципа на подпомагане на трудещите се – работници, замеделци, занаятчии и хора на умствения труд – чрез социалната си политика, евтин кредит, данъчна с-ма и коопераивно сдружение.
В сферата на политическите институции конституцията обосновява четири вида държавни органи – върховни органи на държавната власт, органи на държавното управление, местни органи на държаната власт и народни съдилища и прокуратура.
Конституцията провъзгласява пълновластието на Народното събрание, квалифицирано като носител на цялата власт, с изключение на отделни ф-ции, които влизат в компетентността на други, подчинени органи на държавната власт и държавното управление.
Конституцията предвижда, че народното събрание осъществява контрол над правителството чрез питанията и изпитванията на сепутатите, а също така чрез постоянните и анкетните комисии, но тези възможности се използват като изключение. Формално правителството е длъжно да се отчита пред парамента, а когато той не заседава – пред Президиума. На практика във фактическата конституция Народното събрание, формирано чрез несъстезателни избори, придобили ролята на плебисцит и пропаганден инструмент в ръцете на управляващата партия, се утвърждава като номинална власт поради двете кратки, неколкодневни сесии, когато депутатите почти винаги единодушно гласуват правителствените законопроекти. Конституцията провъзгласява принципа на инперативния мандат, като въвежда отговорността на представителите на народа пред избирателите и възможността за предсрочно прекратяване на четиригодишния редовен мандат, но тази конституционна разпоредба не намира практическо приложение.
Значително по-широки са функциите на Президиума на Народното събрание, който изпълнява ролята на колективен държавен глава и същевременно встъпва в голяма част от правомощията на парламента. Реалният център на властта във фактическата конституция, макар и юридически непровъзгласен, остава в БКП, по-спеиално в едноличния ръководител на партията, въпреки че според устава върховен орган е конгресът. Сливането на организацията на БКП с държавните структури се осъществява преди всичко в органите на държавното управление, които поради

-4-
широката нормотворческа компетентност на практика съединяват изпълнителната с реалната законодателна власт. Така на практика органите на държавното управление се утвърждават като изпълнително-разпоредителни органи с правомощия, които надхвърлят сферата на админитрацията. Конституцията урежда твърде абстрактно правомощията на Министерския съвет, което му позволява да концентрира огромна власт, съсредоточена преди всичко в ръцете на министър-прецедателя.
Територията на страната се дели на общини и околии, а местните органи на държавната власт са общинските и околийските народни съвети, избирани пряко от населението в срок от 3 години. Централистичното начало господства, тъй като местните органи приемат решения и издават разпореждания в рамките на своята компетентност съобразно със законите и общите нареждания на по-висшите органи на държавната власт. Местното управление се осъществява от общински и околийски управи. Въведен е принципът на двойното подчинение, според който общинските и околийските управи са подчинени на съответствия народен съвет и на горестоящите органи на управление.
Конституцията на НРБ от 1947 г. съдържа разгърнат каталог от основни права и задължения на гражданите. Социално-икономическите права ( право на труд, право на почивка, право на пенсия, помощи и обещетения в случай на болест, злополука, инвалидност, безработица и старост ) се уреждат за първи път в основния закон на нашата страна и получават приоритет пред останалите права и свободи. Специални разпоредби провъзгласяват равенството на българските граждани пред закона и равноправието на мъжа и жената, както и специалната закрила на майките. Конституцията провъзгласява основните лични и политически права. Тя отразява разбирането за силната държава, която предоставя права на гражданите си и полага грижи за тях. Същевременно конституционната уредба съдържа абстрактни ограничения на някои оснони политически права, по-специално на свободата на сдружаване, която не може да се упражнява за накърняване на правата, установени с новата власт, застрашаването н националната независимост и националния сувервнитет, улесняване на империалистическа адресия или проповядване на антидемократична или фашистка идеология.
Въпреки облекчения режим за изменение на конституцията, който се различава от законодателния процес единствено с изискването квалифицирано мнозинство (повече от две трети от народните представители), Народното събрание не променя конституцията от 1947 г. нито веднъж.
Конституцията от 1971 г. отразява обеждението, че страната навлиза в нов етап на развитие, означен от идеологията като изграждане и преход към развито социалистическо общество. Новият основен закон на НРБ, приет чрез всенародно обсъждане, придава завършен вид на системата за упраление, установена след 1947 г.
Структурата на конституцията съдържа прембюл и десет глави.
Еднопартийният режим, при който БКП се провъзгласява за ръководна сила наобществото и като се слива с държавата, се поставя над нея, представлява основна характеристика на системата на управлението. Заедно с това съдържанието на конституцията от 1971 г. е значително по-идеологизирано от предишните основни закони за България.
Конституцията провъзгласява НРБ за социалистическа държава на трудещи се от града и селото начело с работническата класа, а БКП е обявена за ръководна сила в обществото и държавата. Изрично формулираните принципи и политическата система включват народния суверенитет, единствено на властта (ч/з този принцип се отхвърля

-5-
разделинието на властите), демократичния централизъм като антипод на полурализмз, социалистическия демократизъм, законността и социалистическия интернационализъм.
Идеологизацията на конституционния текст намира израз в изискванията социалистическата държава да съдейства за прерастването на социалистическото общество в комунистическо, да развива и да укрепва дружбата, сътрудничеството и взаимопомощта със СССР и другите сициалистически страни и принадлейността на НРБ към социалистическата общност като главно условие за нейната независимост и всестранно развитие.
В разпоредбите, посветени на обществено-икономическото устройство, е прокламиран социалистическият характер на икономическата система, основата върху обществената собственост върху средствата за производство като предпоставка за изключване на експлоатацията и планомерно развитие към комунистическата система. Наред с провъзгласената държавна и кооперативна собственост и собствеността на обществените организации конституцията урежда личната собственост като специфична форма на частната собстженост, чуйто обект е ограничен. Типичен пример за програмния характер на конституцията е формулировката за постепенното сближаване и пререстване на всички форми на собственост в единна общонарпдна собственост. Етатизацията на икономиката намира израз в широкия кръг обекти на държавна собственост, стесняването на кръга на обектите на лична собственост и плановото развитие на икономиката, което обвързва държавния бюджет с единния план за обществено-икономическо развитие. Идеята за социалното равенство е намерила израз в провъзгласяването на принципа „от всекиго според способностите, всекиму според труда”, а също така в пожеланието държавата да осигури равенството, като създава условия и възможности за упражняване на основните права на гражданите и изпълнение на техните задължения. В каталога на основните права конституцията отрежда приоритетно положение на социално-икономическите права и разширява техния кръг, като добавя правото на безплатно образование и медицинско обслужване.
Народното събрание е обявено за върховен орган на държавната власт, който изразява народния суверинитет и съединява законодателната и изпълнителната сейност на държавата и осъществява върховен контрол. Въпреки широкия кръг правомощия на парламента върховенството на Народното събрание, предвидено в конституцията, не може да се реализира на практика поради сливането между държавата и апарата на БКП, кратките парламентарни сесии, начина на формиране на самия парламент и т.н. При това представителното управление в лицето на парламента и органите за местно самоуправление се формира чрез несъстезателни избори с един кандидат.
Нов момент в конституционната система след 1971 г. е създаването на Държавния съвет като висш постояннодействащ държавен орган, който съединява вземането на решения с тяхното изпълнение. Наред с това с широките си правомощия Държавния съвет, определян от конституцията като висш постояннодеийстващ орган на Народното събрание, практически измества парламента от върховното положение, което му отрежда основният закон. Разбира се, за това способства и персоналното съединение на партийните върхове с постове в Държавния и Министерския съвет. През целия период от създаването на конституцията до ноември 1989 г. генералният секретар на БКП е председател на Държавния съвет и главно поради позицията му в партията притежава по-голяма власт във фактическата конституция на България в сравнение с държавния глава в класическите президентски републики.
Министерския съвет е висш изпълнителен орган на държавната власт, който осъществява дейността си под ръповодството и контрола на Народното събрание, а когато то не е в сесия – под ръководството и контрола на Държавния съвет. На пръв
-6-
поглед поради неколкодневните парламентарни сесии през годината Министерският съвет би следвало да се контролира от Държавния съвет. Но поради ръководната роля на БКП и съединяването на партийната и държавната власт Министерският съвет следва практически да претворява в държавна партийна политика.
Съдебната дейност се осъществява от Върховен съд, окръжни и районни и военни съдилища. Конституцията предвижда, че за определени видове дела могат да се създават със закон и други правораздавателни органи. Прокуратурата е изградена като централизирана система, независима от съдилищата и ръководена от главен прокурор, избран от Народното събрание за пет години, подотчетен и отговорен пред парламента, който може предсрочно да го отзове.Конституцията установява демократичните принципи за законоустановеност на престъпленията и наказанията, както и забрана на обратното действие на законите при повошаване на наказателната отговорност.
Въпреки многократните реорганизации и опити за реформи на системата за управление, формулирана като държава на диктатурата на пролетариата, социалистическа общонародна държава, държава на развито социалистическо общество социалистическо самоуправление, държавата и партийната власт се концентрират в ръцете на едноличния ръководител на комунистическата партия, който заема и висшия държавен пост – председател на Държавния съвет или министър-прецедател.
Прекомерната етатизация не позволява съществуването и функционирането на ражданско общество, а държавната собственост ограничава индивидуалната инициатива.
Опитите за трансформиране на системата по време на перестройката на Михаил Горбачов не дават резултат. Смяната на Тодор Живков на 10.XI.1989 г., която съвпада с падането на Берлинската стена и започналия верижен процес на разпадане на „реалния социализъм” в страните сателити на СССР в Централна и източна Европа, дава старт на процеса на преход от тоталитарна към демократична система на управление. Реформирането на заварената система след 10.XI1989 г. е резултат от предприетите от БКП промени под натиска на опозиционните партии и движения. Националната кпъгла маса поставя начало на трансформацията на политическата система, което намира израз в две последователни ревизии на конституцията от 1971 г. извършени през 1990 г. С тях се отменя чл.1 за ръководната рола на БКП, въвеждат се принципите за разделение на властите, политическият плурализъм, върховенството на правото и свободата на частната собственост като икономическа основа на гражданското общество и се прокламират осмовните политически права, чието осъществяване е гаранция за свободата на публичната сфера. С измененията на конституцията от 1990 г. се премахва Държавният съвет и се създава за първи път в бълканската конституционна история президентската институция, като държавният глава се избира чрез косвени избори от Народното събрание.
През 1990 г. се провеждат първите свободни, демократични и състезателни избори на Великото народно събрание, което съчета финкциите на парламент – носител на законодателна власт, и на учредителен орган, натоварен да създаде новата демократична конституция на България.
Политическата философия на конституцията от 1991 г. се основава на ценностите на либералния и новия конституционализъм.
Конституията на републитата от 12.VII.1991 г. провъзгласява парламентарната форма на управление, унитарното устройство на страната и основните принципи на демократичната държавност. Правовата държава и нейният фундамент – върховенството на конституцията, народният суверинитет, юридическото равенство на гражданите,и отговорността на държавата за вреди, причинени на правните субекти,
-7-
разделението на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна, политическият плурализъм, изразен в множествеността, равнопоставеността и свободата на субектите на политическия процес, неприкосвеността на частната собственост и защитата на свободната стопанска инициатива са основните начала, които изграждат скелета на конституционното управление в България след 1991 г. Основният закон провъзгласява принципите на прякото действие на конституцията и примата на международното право, според който всички международни договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила, са част от вътрешното право на страната и имат предимство над нормите от вътрешното законодателство, които им противоречат.
Конституционната рамка осигурява баланса между властите при осъществяването на държавните функции ч/з самостоятелнист, независимост и сътрудничество, а също така ч/з противопоставяне и взаимодействие.
Уреждането на основните права и задължения на гражданите в глава II на конституцията демонстрира значението, което учредителната власт отрежда на гражданската свобода.
Конституционната уредба на основните права и задължения на гражданите привежда свободата на българските граждани в съответствие с международните и европейските стандарти, установени във Всеобща харта за правата на човека на ООН и Европейската конституция за правата на човека и основните свободи.
Първото поколение, или личните и политическите права и свободи, обхваща забраната на мъченията, насилствената асимилация и медицински и научни опити, личната свобода, неприкосновеността на личността, дома и кореспонденцията, habeas corpus, правото на защита, privacy rights (защитата на интимната сфера), свободния избор на местожителство, свободата на съвестта, мисълта, вероизповеданието или атеизма, забраната за преследване или ограничаване в правата поради убеждения.Основните политически права включват правото на мнение независимо дали се изразява ч/з слово, ч/з звук, изображение или по друг начин, и забраната на цензурата, конституционно защитената възможност на всеки да търси, да получава и да разпространява информация, активното и пасивното избирателно право, свободата на митингите, събранията и политическото сдружаване, както и правото на гражданите на петиции и жалби до държавните органи.
Основните права от второто поколение, или социално-икономическите права, са представени ч/з правото на частна собственост и нейното наследяване, правото на труд и забраната на принудителния труд, правото на синдикално обединяване и правото на предприемачите да се сдружават, правото на стачка, правото на обществено осигуряване, социално подпомагане, здравно осигуряване и безплатно ползване на медицинско обслужване, правото на образувание, което в установените от закона случаи е безплатно, автономия на университета и възможността за създаване на частни училища и висши учебни заведения.
Третото поколение права на човека е представено с правото на всеки да се ползва от националните и общочовешките ценности и да развива културата са в съответствие в етническата си принадлежност, свободата на художественото, научното и техническото творчество, а също така и с правото на здравословна и благоприятна и околна среда в съответствие с установените стандарти.
Основните права, които съставят фундамента на гражданската свобода, се основават на принципите на всеобщността, равенство, неотменимостта и неделегируемостта на резервиран от конституцията кръг от свободи, които не подлежът на суспендиране дори в условията на извънредното положение. Юридическата защитност на правата се осъществява ч/з общите функционални граници – в лицето на демократичните
-8-
принципи на политическия режим и ч/з специално предвидените институционни гаранции за различни видове съдебна защите срещу държавата.
Конституцията провежда принципа за разделение на властите в уредбара на статуса и функционирането на политическите институции на републиката ( парламент, президент, Министерси съвет, съдебна власт и Конституционен съд), които изпълнява функциите на учредени власти и ч/з взаимно сътрудничеаство или противопоставяне трябва да осигуряват демократично конституционно ограничено управление, основано на правото и отразяващо съгласието на управляваните.
Народното събрание е носител на законодателната власт и осъществява парламентарен контрол над инпълнителната власт. Спазвайки историческата традиция, която води началото си от Търновската конституция, българския парламент е еднокамерен. Народното събрание се състои от 240 депутати и се избира ч/з общо, равно и пряко избирателно право при тайногласуване. От създаването на конституцията XXXVII и XXXVIII ОНС се формират въз основа на многомандатни инбиратели пайони по пропорционалната с-ма, като депутатските мандати се разпределят по методика на D`Ongt въпреки критиките към нея, свързани с приоритета на партийните листи като решаваща мотив за формиране на вота на избирателите.
Броят на парламентарно релевантните партии се ограничава ч/з 4% изборна бариера, като гласовете, подадени за малките партии, имат мажоритарен ефект, тъй като не се отличават и по този начин увеличават представителството на големите партии и коалиции.
Народното събрание се ръководи отедноличен председател, подпомагат от заместник-прецедатели, и избира комисии като вътрешни органи с постоянна спеиализация. Законите се приемат на две четения, като първо на законодателна инициатива имат депутатите и Министерски съвет, който в досегашната практика е бил вносител на законопроекти в повече от 90 на сто от случаите.
Изпълнителната власт се осъществява от правителството. Съобразено с парламентарната форма на управление. Министерския съвет се избира от народното събрание и е представител на пертията или коалицията, спечелила мнозинството от депотатските места парламентарните избори. Правителството осъществява мандата си, докато разполага с доверието на парламента. То е политически солодарно отговорно пред Народното събрание, което мойе да гласува не доверие на Министерски съвет по отделен въпрос на неговата дейност или за цялостната му политика, като резолюция за порицание се приема с абсолютно мнозинство на депутатите в парламента.
Процедурата за формиране на правителството е предназначена да осигури стабилитета на изпълнителната власт при запазване на праламентарния контрол в/у нейната дейност и да предотврати прерастването на правителствените кризи в парламентарни.
Според конститузията президентът възлага проучвателен мандат на лидера на най-голямата партия или коалиция. В случай на успешно приключване на образуването на правителството той издава указ, с който премиерът представя състава на правителството за получаване на доверие от парламента. В случай че най-големата парламентарна група нв успее да състави правителство, президентът възлага на втората по численост да състави павителство, а при евентуален не успех от нейна срана – на друга парламентарна партия или коалиция при спазване на същата процедура. Президентът разпуска парламента, назначава слуебно правителство и определя датата за произвеждане на общи парламентарни избори, когато и трите опита за образуване на правителство от Народното събрание са приключили без резултат.


-9-
Министерски съвет се ръководи от министър-прецедател, койо по правило е лидер на партията или на коалицията, спечелила парламентарните избори. В състава на правителството влизат заместник министър-прецедатели и министри. Броят на министерствата не е определен в конституцията за разлика от Търновската конституция и от Конституцията на НРБ от 1947 г. и варира в зависимост от волята на Народното събрание.
Правителството ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с конституцията и законите, осигурява обществния ред и национална сугурност, осъществява общо ръководство на държавната администрация и на въоръжените сили, ръководи изпълнението на държавния бюджет, организира стопанисване на държавното имущество, сключва, утвърждава и денонсира международни договори. Въз основа и в изпълнение на закона правителството приема постановления, разпореждания и решения, които подлежат на съдебен контрол пред Върховния сдминистративен съд.
С сконституцията от 1991 г. президентската институция се утвърждава в българския конституционализъм. Президентът е държавн глава на страната. Ой се избира пряко от народа ч/з мажуритарна с-ма в два тура за срок от 5 години и изпълнява функции, присъщи на парламнтарния президент.
Независимо от парламентарната форма на управление в конституционната с-ма на републиката съществува фигурата на вицепрезидента, който се избира ч/з единна бюлетина заедно с президента. Вице президентът подпомага президента в неговата дейност, но най-важното му предназначение е да замести държавния глава в случай на предсрочно овакантяване на президентската длъжност да изтичане на пълния мандат.
Президентът е върховен главнокомандващ на въоражените сили, назначава и освобождава висшия главнокомандващ състав и удостоверява с висши военни звания по предложение на правителството. Той ръководи консултативния съвет за национална сигурнаст и обявява война или извънредно положение, когато парламента не заседава. Президентът няма право на законодателна инициятива,но притежава отлагателно вето, което парламентът може да преодолее с абсолютно мнозинство. ( Не по късно от 15дни след приемане на закона президентът може мотивирано да го върне в народното събрание за ново обсъждане, което не може да ми бъде отказано. Народноо събрание приема отново закона с мнозинство повече от половината от всички народни представители.) В случай че парламента не мойе да се формира правителството, президентът следва да го разпусне, да назначи слижебно правителство и да насочи общи парламентари избори.
Президентът упражнява редица представителни функции, а също така осъществява арбитраж с политически средства в сличай на конфликти и колизии м/у властите. Държавния глава не носи политическа отговорност при изпълнение на длъжността си освен за държавна измяна и нарушение на конституцията, за които може да се повдигне обвинение от народното събрание с мнозинство повече от две трети от депутатите. Голяма част от указите на президента подлежът на приподписване от министър-прецедателя или съответните министри, които поемат политическа отговорност за тях и особождават държавния глава от отговорност пред парламента. Президентът е отговорен единствено за държавна измяна и нарушение на конституцията. Процедурата предвижда повдигане на обвинение по педложение най-малко на една четвърт от народните представители и се поддържа от Народното събрание, ако повече от 2/3 са гласували „за”. Конституционния съд разглежда обвинението в присъствието на не по-малко от 3 , 4 от съдиите и прекратява пълномощията на президента, в случай че установи извършване на държавна измяна или нарушение на конституцията.
-10-
Конституцията полага основите на независимата съдебна власт, като в духа на континенталната традиция съдебните органи са подчинени единствено на закона. Съдебната власт има самостоятелен бюджет. Народното събрание и органите на съдебната власт избират по единайсет членове на Висшия съдебен съвет с петгодишен мандат, а председателите на върховните съдилища и главния прокурор са негови членове по право. Заседанията на Висшия съдебен съвет се председателстват от министъра на правосъдието, който не участва в гласуването. Дейността на Висшия съдебен съвет с регулира със закон.
Адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се организация.
За първи път в българската конституционна традиция основният закон от 1991 г. създава извънпарламентарна институция, която осъществява контрол за конституционност.
Конституцията урежда типичния европейски модел на конституционно правосъдие, което осъщесвява последващ, концентриран и абстрактен конституционен контрол в/у парламентарните закони и актове на президента.

w0lf
03-13-2009, 18:05
Теди, обичам те :grin: :-D :-D

Tedi4ka
03-13-2009, 20:16
Теди, обичам те :grin: :-D :-D

xaxaxa :D :-D