есе по история ...СПЕШНО [Архив]

LadyInBlack

01-22-2009, 18:43

Виж това :arrow:
Българският Бисмарк

"Стамболов, ефенди, боклат* мъж"
Алеко Константинов

Стефан Стамболов е емблематична фигура сред строителите на съвременна България. Той е единственият български държавник, за когото двама чужденци пишат биографии. Той е сред българските държавни мъже, които успяват трайно да привлекат вниманието на европейските дипломати, политици и журналисти. Той е сред малкото българи, които намират място в световните енциклопедии. За него са написани хиляди емоционални страници за революционера, рушветчията, книжовника, политика, държавника.

Стефан Николов Стамболов е роден на 31 януари 1854 г. в Търново, в многолюдното семейство на Евгения и Никола Стаматови. Отначало учи в родния си град, а през 1870 г. заминава за Русия, където постъпва в Одеската духовна семинария. Тук, вместо да изучава църковните науки, Стамболов се сближава с руските революционери http://www.teenproblem.net/forum народници и за тази дейност е изключен от Семинарията и изгонен от Русия. Заминава за Румъния, където се свързва с ръководителите на българската революционна емиграция. Оттук нататък дейността на Стефан Стамболов е подчинена само на една цел http://www.teenproblem.net/forum освобождението на България.

Едва 20-годишен е определен за заместник на Левски. Като апостол в българските земи месеци наред обикаля градове и села и полага усилия за възстановяване на революционните комитети. Стефан Стамболов е един от организаторите и ръководители на Старозагорското (1875 г.) и Априлското (1876 г.) въстание. След техния разгром се включва в Българското централно благотворително общество http://www.teenproblem.net/forum политическа организация на българската емиграция и е един от редакторите на вестник "Нова България". През Освободителната война (1877-1878 г.) Стамболов е кореспондент на руски вестници, помощник на пратеника на Славянския комитет, помага на Българското опълчение.

През 1875 г. в Букурещ двамата приятели и съратници Христо Ботев и Стефан Стамболов издават стихосбирката "Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова". Макар че стиховете на Стамболов не притежават художествените достойнства на Ботевата поезия, те са много популярни и стават бойни маршове по време на Априлското въстание.

След Освобождението с огромна енергия Стефан Стамболов се включва в политическия живот на младата българска държава. Той е един от инициаторите на избухналото през 1878 г. Кресненско-Разложко въстание http://www.teenproblem.net/forum въоръженият протест на българите срещу Берлинския диктат, разпокъсал Сан-Стефанска България.

През 1880 г. като активен член на либералната партия той е избран във II Обикновено народно събрание, въпреки че не е навършил необходимата възраст. Открито се обявява против държавния преврат от април 1881 г. и режима на пълномощията (1881 http://www.teenproblem.net/forum 1883 г.), въведен от княз Александър Батенберг.

През 1884 г. Стамболов е избран за председател на IV ОНС (1884 http://www.teenproblem.net/forum 1886 г.). През същата година става редовен член на Българското книжовно дружество (днес БАН). Започва най-отговорното време в живота му. Десет години той е неоспорим държавен лидер и е на върха на своята политическа мощ. Когато княз Батенберг се колебае дали да приеме Съединението от 1885 г., председателят на Народното събрание Стефан Стамболов недвусмислено му показва, че пред княза има два пътя http://www.teenproblem.net/forum или приемане на Съединението, или абдикация. Като доброволец, шефът на Парламента взема участие в Сръбско-българската война http://www.teenproblem.net/forum въоръжената защита на Съединението.

На 9 август 1886 г. чрез държавен преврат, извършен от офицерите русофили, е детрониран княз Батенберг. Стефан Стамболов се обявява против и оглавява контрапреварата. След окончателната абдикация на княза, Стамболов е назначен за регент заедно с Петко Каравелов и Сава Муткуров. България изпада в остра политическа криза.

Освободителката Русия, която през 1885 г. се е обявила против българското Съединение, сега открито чрез своя пратеник генерал Каулбарс се намесва във вътрешните работи на България. Обществото ни е разделено между русофили и русофоби, които яростно се противопоставят, като се стига дори до кървави инциденти. Страстите се нажежават до краен предел особено след акостирането на два руски бойни кораба във Варненското пристанище. Стига се до скъсване на дипломатическите отношения между България и Русия.

В тези трудни дни огромна е отговорността на регента Стамболов. Той успява да защити по достоен начин българския национален суверенитет. С желязна ръка смазва военните бунтове на офицерите русофили в Русе и Силистра. Отговорът на Русия е саботиране избирането на нов български княз, а когато принц Фердинанд Сакс-Кобург-Готски е избран за княз на България, Русия отказва да го признае. Другите велики сили също не са казали своята последна дума.

На 20 август 1887 г. новият княз назначава Стефан Стамболов за министър-председател и министър на вътрешните работи. В различни периоди той ръководи и други министерства. Това е кабинет на Народнолибералната партия, създадена през 1886 г. от Стамболов след разрива с либералите на Каравелов.

Управлението на премиера Стамболов продължава 7 г. и се характеризира с остра политическа конфронтация. Опозицията фактически е поставена извън закона. Тя започва организирането на заговори и въоръжени чети, а властите, начело със Стамболов, отговарят с извънредни закони, ограничаване свободата на печата и засилване на полицейските мерки. Започват скалъпени съдебни процеси, атентати и политически убийства. Страната е изправена пред гражданска война. Князът царува, но не управлява. Основната фигура във властта е премиерът Стамболов.

За пръв път след Освобождението, Стамболов осъществява единна държавна стратегия на стопанско развитие. По предложение на министър-председателя, НС приема редица закони, защитаващи българските стопански интереси. Правителството провежда политика на протекционизъм, привличане на чужди капитали и отпускане на безлихвени заеми за българските индустриалци. Особено впечатляващи са успехите в транспортното и гражданското строителство, банковото, акционерното и застрахователното дело. Така се укрепва и развива единния национален пазар и се създава инфраструктурата на модерна капиталистическа икономика. Като израз на стопанския напредък на България е организираното през 1892 г. в Пловдив изложение. Сериозен пробив в ограничителните клаузи на Берлинския договор са сключените търговски спогодби с редица западни държави. В годините на Стамболовото управление България прави крачка по пътя на модернизацията по образеца на развитите страни.

Успех отбелязва и просветното дело. През 1888 г. е открито Софийското висше училище (бъдещия университет), а за десетина години числеността на българската интелигенция почти се удвоява. През 1891 г. е приет и първият цялостен закон за народното образование и така то се изгражда като единна система.

Във външните отношения Стамобловият кабинет провежда действена политика с цел подобряване положението на българите под османска власт. Основните усилия са насочени към запазване на българския национален дух, към създаване на нормални условия за развитие на църковното и просветно дело на поробените българи. Истински триумф на тази политика е срещата на българския премиер със султан Абдул Хамид II. Стамболов не само получава исканите назначения на български владици в Македония, но е и посрещнат с топовни салюти и парадни церемонии, отдавани единствено на големите държавници. Другият основен въпрос във външната политика на България по времето на управлението на Стамболов е международното признаване на новия български княз. Премиерът търси подкрепа във Виена и Лондон и до голяма степен я получава. Но от Петербург категорично отказват признаването на княз Фердинанд.

След 1892 г. политическите реалности както в страната, така и на международната сцена се променят. Княз Фердинанд иска вече не само да царува, но и да управлява. Натискът на опозицията се засилва, а Стамболов все повече се чувства сам. От Русия идват сигнали, че е възможно признаване на княз Фердинанд, но без Стамболов. Така се стига до предизвиканата оставка на всесилния премиер. Датата е 19 май 1894 г.

След тази дата Стамболов и ръководената от него партия изпадат в трудно положение. Отказано му е лечение в чужбина и фактически е поставен в условията на домашен арест. В началото на юли 1895 г. в центъра на столицата той е нападнат от наемни убийци и зверски съсечен. Няколко дни по-късно Стамболов умира от тежките си рани. Това е краят на "българския Бисмарк", на най-значимия български държавник в годините след Освобождението.

За да преценим цялостно личността и делото на Стамболов трябва да имаме предвид конкретната историческа обстановка. Защото той е рожба на своето време. Време на бурни политически страсти, на големи успехи и противоречиви оценки. Време, през което демократична Европа следи с изненада българските достижения, а българският въпрос е един от централните на европейската политическа сцена в продължение на близо десетилетие.

Стамболов няма образование от престижни университети за бъдещи държавници, но той е роден политик. Притежава безспорна политическа дарба и тънка държавническа интуиция, които пресметливо използва за лична облага, под прикритие за вярна служба на България.