Олимпиадата е утре

[pifiella]

Здравейте!Утре съм на олимпиада по Литература и се чудех дали можете да ми кажете,това интерпретативно съчинение ли е?
Защото доколкото разбрах утре интерпретативно съчинение ще има ,а до сега не съм писала!
http://www.slovo.bg/old/litforum/220/rnankova.htm
:) (Според мен това е анализ на ''Скрити волпи'')

[FlashMX]

Как така не си правила интерпретативно съчинение а ще ми се явяваш на олимпиада по литература... То не може да се научи за една нощ... Кой клас си?

[girl_in_black]

Как така не си правила интерпретативно съчинение а ще ми се явяваш на олимпиада по литература... То не може да се научи за една нощ... Кой клас си?
И аз това се чудя

[pifiella]

8 клас съм. Учила съм го,но не съм писала.Госпожата по БЕЛ ми каза,че няма значение,че не сме писали досега.А е важно да съм там и да се опитам......Материала сме го взели,ама нямаше време кога да пишем и опимпиадата е с 2 седмици по рано от предвиденото.Вчера ми каза,че е изместена с 2 седмици......Незнам как ще се справя,но все пак нищо няма да ми стане,ако се пробвам,нали? :)

[girl_in_black]

8 клас съм. Учила съм го,но не съм писала.Госпожата по БЕЛ ми каза,че няма значение,че не сме писали досега.А е важно да съм там и да се опитам......Материала сме го взели,ама нямаше време кога да пишем и опимпиадата е с 2 седмици по рано от предвиденото.Вчера ми каза,че е изместена с 2 седмици......Незнам как ще се справя,но все пак нищо няма да ми стане,ако се пробвам,нали? :)
Ами ако имаш представа от анализите на произведенията, просто трябва да си спокойна и да внимаваш да не пишеш глупости в стремежа си да звучи по-литературно.Мисли разумно и не използвай думи,за които не си сигурна в значението им.Успех.

[pifiella]

Вми кфо бее... може даскалката да им е казала че ако идат на олим ше им пипе 6ци :D и за тфа да е отишла!!! kfo kat ne e prwila ? мн ажно.. ако ше им пишат 6ци да отива :-D
Да тази прословута 6 за участие в олимпиада!!! :D Много е тъпо така..Няма да ми пише 6,вчера ме оформи с 6 за срока и просто искам да отида и да се пробвам...колкото повече опити,толкова повече знания.......

[FlashMX]

Вми кфо бее... може даскалката да им е казала че ако идат на олим ше им пипе 6ци :D и за тфа да е отишла!!! kfo kat ne e prwila ? мн ажно.. ако ше им пишат 6ци да отива :-D
Да тази прословута 6 за участие в олимпиада!!! :D Много е тъпо така..Няма да ми пише 6,вчера ме оформи с 6 за срока и просто искам да отида и да се пробвам...колкото повече опити,толкова повече знания.......

http://www.helena-world.com/blog/wp-content/20080112_good-luck.jpg

[gorska]

Абе тва си е съчинение-разсъждение, мой, (не знам дали имаше тиренце, в 7ми клас знаех :Д) просто му измислят ново име да звучи по-тежкарско, чаткаш ли? :P

[pifiella]

На олимпиадата беше есе на "Дервишово семе"и мисле,че се справих горе-долу добре.Също така имаше и ЛИС на "Потомка"....ама аз си избрах по-лесното!

[Mite94613]

олеее трябваше и аз да съм там.... :(
писах го тва есе преди 2 седмици и още го пазя и го помня почти на изуст....

РАЗДВОЕНИЯТ СВЯТ В „ДЕРВИШОВО СЕМЕ” ОТ НИКОЛАЙ ХАЙТОВ
Съчинение

Николай Хайтов е един от най-известните съвременни български писатели. Неговите произведения са познати по целия свят.Особено място в творчеството му заема книгата “Диви разкази”. В нея важен разказ е “Дервишово семе”.Писателят описва раздвоения свят на героя Рамадан.
Родовите ценности са общоприети и трябва да се следват от младите. Но човекът започва да се отделя от рода, да има собствени мисли, цели и стремежи. Конфликтът между повелите на рода и мислите на човека довежда до раздвоение на света на Рамадан – той трябва да избира дали да следва повелите на рода, или да живее един щастлив живот със своята любима.
Още в началото на разказа се разкрива една родова ценност – нуждата от продължаване на рода. Това е най-важната повеля на рода. Съдбата на Рамадан е да остане без родители и той се явява единствен продължител на рода. Затова героят е толкова важен и дядото решава да го ожени, като подтик дава една външна причина –“на баба дясната й ръка се вдърви, та нямаше кой къщната работа да върши и дядо впря очите си в мене да ме жени”. Но момчето е едва четиринайсетгодишно и все още не разбира нуждата от продължаване на рода. Но то няма избор. Заслепен от желанието си да остави наследник, дядото не се интересува от това, че може да провали живота на своя внук. Единственият въпрос, който му задава, е за цвета на потурити му :”Вапцани ли искаш или сури?” Той го задължава да изпълни дълга си: ”Ще правиш, ще струваш, кръв да има утре сабахлем!” Дядото не разбира, че внукът му не може да прозре повелите на рода, защото още е малък. С решението за ранната женитба на Рамадан старецът се опитва да изпълни своя дълг.
Когато открадват снаха му, изплашен Рамадан да не се нарани, той заповядва на съпругата си: ”Давай въже!” Дядото не се притеснява толкова за внука си, колкото за продължаването на рода. Тази ценност е най-важна за него. Той я поставя дори пред отмъщението за кражбата на момичето: ”Да изчукам Руфатовите като въшки с чифтето.И ще го направя.Ала не сега. Ще оженя Рамадана, ще почакам внук да дойде и тогава ще разплача майчицата на Руфата!”
Воден отново от желанието Рамадан да има дете, той казва: ”Хайде да те женим.” Повторната женитба има за цел да остави наследник на Дервишовия род, въпреки че Рамадан не може да се влюби отново и няма да е щастлив с новата си жена.
Рамадан си има собствено мнение за продължението на рода. Но няма право на избор, задължен е да следва родовите повели и да се подчинява на законите, въпреки че така няма да може да изживее един пълноценен живот. В сватбената нощ героят се заиграва с първата си жена: ”...хвана ме за пояса и взе да ме тегли, да ме развива и повива като пумпал.” Но невинната детска игра прераства в истински чувства, в любов, която остава за цял живот: ”то, сърцето, се навивало, навивало и когато изведнъж го дръпнаха да се развие, отскубнаха ми го заедно с корена.” Героят е наранен, отнето му е най-скъпото, най-ценното в живота – първата любов. Отсега нататък той трябва да се бори със самия себе си, за да реши дали да последва родовите повели, или да избере живота-мъчение. Той не може да преодолее загубата, търси начин да види своята любима и го намира: ”...стъмнеше ли се – качвах се на покрива на нашата къща и като се тулех зад комина, гледах в пенджерчето на Руфатови.”
Отнемането на най-ценното в живота му поражда у Рамадан едно ново чувство – омразата: ” И денем, и нощем аз си мислех как с брадва ще го насека или с нож ще го наръгам в корема, за да не умре веднага, да се мъчи. Как червата му ще влача по земята, ще ги тъпча с краката и с нокти ще ги късам... Триста пъти съм го трепал и съживявал.” Той толкова много обича Силвина, че е готов за нея дори да убива. Дори когато се жени повторно, не я забравя, а продължава да мисли само за нея:” Дупка си пробих в плевнята и започнах да я гледам.”Любовта му е толкова силна, че не умира дори след почти четиридесет години и Рамадан запазва своето най-ценно и го съхранява, въпреки че не може да изпълни най-голямото си желание – да бъде със Силвина, своята първа любов.
Стремежът на дядото към изпълнение на родовите повели и желанието на Рамадан за щастлив живот довеждат до сблъсък между рода и човека.Това пък води до раздвояване на света на героя – той едновременно се старае да изпълни родовите повели, но иска да бъде със своята любов Силвина. Рамадан не може да отстрани Руфат, защото “в затвора няма дупчица” към Силвина. Воден от желанието да помага на своята любима, той слугува на врага си:”...бода си очите,трепя си ръцете да сеча, а сетне, като заспят горските, влача ги през дерето у дома и снагата си троша за тоя, дето ми е горил душицата! Грея и топля тоя, дето четиресет години ме е държал ту в огън, ту в лед!” Неговата любов е толкова голяма, че е готов да пренебрегне омразата.И конфликтът идва точно от това. Героят не може да живее щастливо, а същевременно толкова много го иска. Първоначалната грешка на Асан Дервиш – да наложи на внука си родовите повели – довежда до превръщане на живота на Рамадан в същински ад.
Родът повелява младото поколение да остави наследник.Човекът желае един щастлив и пълноценен живот. Животът на героя Рамадан в разказа “Дервишово семе” е раздвоен – малкото момче не разбира нуждата от продължаване на рода като висша ценност на рода, а когато вече го проумява, е твърде късно – животът му се е превърнал в ад. Той живее със своята нова жена, но продължава да мисли за Силвина, единственият човек , когото обича.

[girl_in_black]

олеее трябваше и аз да съм там.... :(
писах го тва есе преди 2 седмици и още го пазя и го помня почти на изуст....

РАЗДВОЕНИЯТ СВЯТ В „ДЕРВИШОВО СЕМЕ” ОТ НИКОЛАЙ ХАЙТОВ
Съчинение

Николай Хайтов е един от най-известните съвременни български писатели. Неговите произведения са познати по целия свят.Особено място в творчеството му заема книгата “Диви разкази”. В нея важен разказ е “Дервишово семе”.Писателят описва раздвоения свят на героя Рамадан.
Родовите ценности са общоприети и трябва да се следват от младите. Но човекът започва да се отделя от рода, да има собствени мисли, цели и стремежи. Конфликтът между повелите на рода и мислите на човека довежда до раздвоение на света на Рамадан – той трябва да избира дали да следва повелите на рода, или да живее един щастлив живот със своята любима.
Още в началото на разказа се разкрива една родова ценност – нуждата от продължаване на рода. Това е най-важната повеля на рода. Съдбата на Рамадан е да остане без родители и той се явява единствен продължител на рода. Затова героят е толкова важен и дядото решава да го ожени, като подтик дава една външна причина –“на баба дясната й ръка се вдърви, та нямаше кой къщната работа да върши и дядо впря очите си в мене да ме жени”. Но момчето е едва четиринайсетгодишно и все още не разбира нуждата от продължаване на рода. Но то няма избор. Заслепен от желанието си да остави наследник, дядото не се интересува от това, че може да провали живота на своя внук. Единственият въпрос, който му задава, е за цвета на потурити му :”Вапцани ли искаш или сури?” Той го задължава да изпълни дълга си: ”Ще правиш, ще струваш, кръв да има утре сабахлем!” Дядото не разбира, че внукът му не може да прозре повелите на рода, защото още е малък. С решението за ранната женитба на Рамадан старецът се опитва да изпълни своя дълг.
Когато открадват снаха му, изплашен Рамадан да не се нарани, той заповядва на съпругата си: ”Давай въже!” Дядото не се притеснява толкова за внука си, колкото за продължаването на рода. Тази ценност е най-важна за него. Той я поставя дори пред отмъщението за кражбата на момичето: ”Да изчукам Руфатовите като въшки с чифтето.И ще го направя.Ала не сега. Ще оженя Рамадана, ще почакам внук да дойде и тогава ще разплача майчицата на Руфата!”
Воден отново от желанието Рамадан да има дете, той казва: ”Хайде да те женим.” Повторната женитба има за цел да остави наследник на Дервишовия род, въпреки че Рамадан не може да се влюби отново и няма да е щастлив с новата си жена.
Рамадан си има собствено мнение за продължението на рода. Но няма право на избор, задължен е да следва родовите повели и да се подчинява на законите, въпреки че така няма да може да изживее един пълноценен живот. В сватбената нощ героят се заиграва с първата си жена: ”...хвана ме за пояса и взе да ме тегли, да ме развива и повива като пумпал.” Но невинната детска игра прераства в истински чувства, в любов, която остава за цял живот: ”то, сърцето, се навивало, навивало и когато изведнъж го дръпнаха да се развие, отскубнаха ми го заедно с корена.” Героят е наранен, отнето му е най-скъпото, най-ценното в живота – първата любов. Отсега нататък той трябва да се бори със самия себе си, за да реши дали да последва родовите повели, или да избере живота-мъчение. Той не може да преодолее загубата, търси начин да види своята любима и го намира: ”...стъмнеше ли се – качвах се на покрива на нашата къща и като се тулех зад комина, гледах в пенджерчето на Руфатови.”
Отнемането на най-ценното в живота му поражда у Рамадан едно ново чувство – омразата: ” И денем, и нощем аз си мислех как с брадва ще го насека или с нож ще го наръгам в корема, за да не умре веднага, да се мъчи. Как червата му ще влача по земята, ще ги тъпча с краката и с нокти ще ги късам... Триста пъти съм го трепал и съживявал.” Той толкова много обича Силвина, че е готов за нея дори да убива. Дори когато се жени повторно, не я забравя, а продължава да мисли само за нея:” Дупка си пробих в плевнята и започнах да я гледам.”Любовта му е толкова силна, че не умира дори след почти четиридесет години и Рамадан запазва своето най-ценно и го съхранява, въпреки че не може да изпълни най-голямото си желание – да бъде със Силвина, своята първа любов.
Стремежът на дядото към изпълнение на родовите повели и желанието на Рамадан за щастлив живот довеждат до сблъсък между рода и човека.Това пък води до раздвояване на света на героя – той едновременно се старае да изпълни родовите повели, но иска да бъде със своята любов Силвина. Рамадан не може да отстрани Руфат, защото “в затвора няма дупчица” към Силвина. Воден от желанието да помага на своята любима, той слугува на врага си:”...бода си очите,трепя си ръцете да сеча, а сетне, като заспят горските, влача ги през дерето у дома и снагата си троша за тоя, дето ми е горил душицата! Грея и топля тоя, дето четиресет години ме е държал ту в огън, ту в лед!” Неговата любов е толкова голяма, че е готов да пренебрегне омразата.И конфликтът идва точно от това. Героят не може да живее щастливо, а същевременно толкова много го иска. Първоначалната грешка на Асан Дервиш – да наложи на внука си родовите повели – довежда до превръщане на живота на Рамадан в същински ад.
Родът повелява младото поколение да остави наследник.Човекът желае един щастлив и пълноценен живот. Животът на героя Рамадан в разказа “Дервишово семе” е раздвоен – малкото момче не разбира нуждата от продължаване на рода като висша ценност на рода, а когато вече го проумява, е твърде късно – животът му се е превърнал в ад. Той живее със своята нова жена, но продължава да мисли за Силвина, единственият човек , когото обича.

Това НЕ е есе!

[ludotokrise]

pifiella ще ми кажеш ли какви точно са били темите и върху какво, защото и аз сигурно ще ходя на олимпияда, за да се подготвя с каквото мога.

[pifiella]

pifiella ще ми кажеш ли какви точно са били темите и върху какво, защото и аз сигурно ще ходя на олимпияда, за да се подготвя с каквото мога.
Е как ще ходиш на олимпиАдата като тя мина??????беше в събота....... :o

[BeboP]

^ Всяко училище определя кога ще се проведе първият кръг на Олимпиадата. ;)

[cherrypezz]

Ще ходя на олимпияда по математика,но не знам това таблицата за умножение ли е?Можете ли да ми кажете? :booooomb:

[pifiella]

Едната беше за Дервишово семе-есе за "Запазването на семейния морал"
Другото беше ЛИС на "Потомка" темата май беше за родовите корени,ама не съм сигурно за втората........

[plmn]

Литературно интерпретативно съчинение разсъждение, съчинение разсъждение, коментар на фрагмент, анализи, резюмета.Всичко ми е толкова еднакво, може би само есето е по-добре - там поне имаш некфа свобода. 8-)

[BeboP]

^ Да.
Затова мама едно време е писала тема...

[ludotokrise]

Олипиадата ми е утре и направо....какви ли глупости ще пиша, може ли някой да ми каже, който е ходил да ми каже горе долу какви са темите

[brokeninside13]

edna priqtelka shte xodi :) uspex wi pojelawam na sichki