CocainCocktail
01-23-2009, 22:06
Немога да се разбера! :-D
Имам приятел от 5 месеца. Учи другаде,рядко се виждаме (сега започна по-често да си идва). Още в началото на връзката ни всичко приличаше а и не само ,то направо си беше телефонна любов. 2 месеца почти не си беше идвал-Работа,лекции можеби знете как е. Още от деня в който се запознахме си личеше,че е луднал по мен.Приятелите ми го казваха,даже една гледачка при която отидохме съвсем на базик и даже без да седнем близо един до друг каза,че е много луднал по мен но моите чувства не са ясни. И до сега той пак си е все така привързан,а аз нищо не изпитвам.С него съм защото за мен така е по-добре.
И наскоро се появи някаква негова приятелка. Пита ме даже дали може да излезе с нея,дали иска да дойда ,но аз отказах. И последно най-накрая реши ,че иска да излезем тримата да се опознаем. Така се получи,че бях ядосана исках да говоря с него и изведнъж тя ми е пред очите. Побеснях още повече.Вдигнах му скандал на улицата,крещях му ,че е боклук и се е помъкнал с някаква повлекана курветина. Просто незнам защо!? Не го обичам,не би трябвало да го ревнувам,пък и няма от какво. Посто това момиче до такава степен ме издразни,че избухнах и не мислих какво говоря. После вкъщи пка размислих и не стигнах до логично обяснение. Не го обичам ,даже от една страна бих казала ,че не ми пука. Защо ли направих това? Дали от ревност и принципа моето си е мое каквото и да е то,или лично предубеждение към нея.
Все още и още изпотвам гняв.Макар,че нахраних момичето което даже мило се опитваше да говори с мен,и накарах приятеля ми пак да се влачи едва ли не по корем след мен,каза ми ,че заради мен няма да я вижда и т.н. Сама незнам какво искам.
Не бих казала,че ърся съвет ева ли някой може да даде. Търся просто мнение.
Имам приятел от 5 месеца. Учи другаде,рядко се виждаме (сега започна по-често да си идва). Още в началото на връзката ни всичко приличаше а и не само ,то направо си беше телефонна любов. 2 месеца почти не си беше идвал-Работа,лекции можеби знете как е. Още от деня в който се запознахме си личеше,че е луднал по мен.Приятелите ми го казваха,даже една гледачка при която отидохме съвсем на базик и даже без да седнем близо един до друг каза,че е много луднал по мен но моите чувства не са ясни. И до сега той пак си е все така привързан,а аз нищо не изпитвам.С него съм защото за мен така е по-добре.
И наскоро се появи някаква негова приятелка. Пита ме даже дали може да излезе с нея,дали иска да дойда ,но аз отказах. И последно най-накрая реши ,че иска да излезем тримата да се опознаем. Така се получи,че бях ядосана исках да говоря с него и изведнъж тя ми е пред очите. Побеснях още повече.Вдигнах му скандал на улицата,крещях му ,че е боклук и се е помъкнал с някаква повлекана курветина. Просто незнам защо!? Не го обичам,не би трябвало да го ревнувам,пък и няма от какво. Посто това момиче до такава степен ме издразни,че избухнах и не мислих какво говоря. После вкъщи пка размислих и не стигнах до логично обяснение. Не го обичам ,даже от една страна бих казала ,че не ми пука. Защо ли направих това? Дали от ревност и принципа моето си е мое каквото и да е то,или лично предубеждение към нея.
Все още и още изпотвам гняв.Макар,че нахраних момичето което даже мило се опитваше да говори с мен,и накарах приятеля ми пак да се влачи едва ли не по корем след мен,каза ми ,че заради мен няма да я вижда и т.н. Сама незнам какво искам.
Не бих казала,че ърся съвет ева ли някой може да даде. Търся просто мнение.