BlackaTBW
01-24-2009, 15:03
Преди около седмица просто ми дойде от вътре да напиша нещо безцелно и без видим замисъл. Не съм го редактирала, за това сигурно тук-таме има грешки, но все пак. Приятно четене :)
"Беше нежен пролетен ден. Хората се разхождаха все така панически и безцелно по улицата като всеки един зимен, летен или есенен ден. Разликата беше, че сега е пролет, но на никого не му правеше впечатление.
Единствения човек, който не тичаше като сянка по улицата беше едно момче. Седеше на пейката в парка и впиваше очи във всеки минувач. Водеше си бележки на ум за всеки, но когато преминаваше на следващия, старите бележки изчезваха от съзнанието му.
През това време една малка сива мишка се беше спряла до обувките му. Това беше напълно нормално, защото той от часове не помръдваше и изглеждаше на обикновен предмет, безцелно поставен на тази зелена пейка.
Изведнъж момчето съзря мишката.
-О, някой ме е видял! – зарадва се той като малко дете. Мишката погледна нагоре но не помръдна. Остана на мястото си вперила малките си черни очички в надвисналият над нея безцелен предмет, поставен на пейката.
-Не е ли красив деня? – започна да говори момчето на мишката. Тя помръдна мустачки и продължи да гризе нещото, което ядеше. – О, толкова е красив! Всичко е толкова живо! Защо никой не го вижда?
Мишката отново го погледна. Слънцето блестеше в кестенявите му разрошени коси, а погледа му беше тъжен.
-Винаги съм искал да направя нещо значимо. Нещо, което ще значи за някого нещо. Но никога не съм знаел какво може да е това. И за кой?
Мишката погледна небето. Малки бели облачета се носеха по него.
-А, сетих се! Ще направя нещо за теб! Ти затова си тук, нали? Навярно за другите не мога. Какво да направя за теб?
Мишката търсеше още нещо за хапване около обувките му. Жалко, нямаше нищичко.
-Зная, зная какво мога да направя! – след което бръкна в джоба си и от там извади някво парченце хляб, с което преди доста време беше решил да нахрани гълъбите в парка, но с разочарование разбра, че в парка нямаше гълъби.
Взе парченцето и почна да къса от него още по-малки парченца и да ги оставя на земята. Гладното мишле не отказа да ги вземе. Когато се нахрани то продължи пътя си.
-Ех, направих нещо значимо за някого. А сега? Трябва ми нова мечта. – въздъхна той и си тръгна от парка.
“Този предмет, който седеше безцелно на зелената пейка беше така нещастен” – мислеше си мишката, докато си търсеше другаде прехраната."
"Беше нежен пролетен ден. Хората се разхождаха все така панически и безцелно по улицата като всеки един зимен, летен или есенен ден. Разликата беше, че сега е пролет, но на никого не му правеше впечатление.
Единствения човек, който не тичаше като сянка по улицата беше едно момче. Седеше на пейката в парка и впиваше очи във всеки минувач. Водеше си бележки на ум за всеки, но когато преминаваше на следващия, старите бележки изчезваха от съзнанието му.
През това време една малка сива мишка се беше спряла до обувките му. Това беше напълно нормално, защото той от часове не помръдваше и изглеждаше на обикновен предмет, безцелно поставен на тази зелена пейка.
Изведнъж момчето съзря мишката.
-О, някой ме е видял! – зарадва се той като малко дете. Мишката погледна нагоре но не помръдна. Остана на мястото си вперила малките си черни очички в надвисналият над нея безцелен предмет, поставен на пейката.
-Не е ли красив деня? – започна да говори момчето на мишката. Тя помръдна мустачки и продължи да гризе нещото, което ядеше. – О, толкова е красив! Всичко е толкова живо! Защо никой не го вижда?
Мишката отново го погледна. Слънцето блестеше в кестенявите му разрошени коси, а погледа му беше тъжен.
-Винаги съм искал да направя нещо значимо. Нещо, което ще значи за някого нещо. Но никога не съм знаел какво може да е това. И за кой?
Мишката погледна небето. Малки бели облачета се носеха по него.
-А, сетих се! Ще направя нещо за теб! Ти затова си тук, нали? Навярно за другите не мога. Какво да направя за теб?
Мишката търсеше още нещо за хапване около обувките му. Жалко, нямаше нищичко.
-Зная, зная какво мога да направя! – след което бръкна в джоба си и от там извади някво парченце хляб, с което преди доста време беше решил да нахрани гълъбите в парка, но с разочарование разбра, че в парка нямаше гълъби.
Взе парченцето и почна да къса от него още по-малки парченца и да ги оставя на земята. Гладното мишле не отказа да ги вземе. Когато се нахрани то продължи пътя си.
-Ех, направих нещо значимо за някого. А сега? Трябва ми нова мечта. – въздъхна той и си тръгна от парка.
“Този предмет, който седеше безцелно на зелената пейка беше така нещастен” – мислеше си мишката, докато си търсеше другаде прехраната."