CuZIfeelU
01-26-2009, 11:00
здравейте :cry:
Аз съм едно отчаяно 17-годишно момиче :cry:
преди време се влюбих лудо и нео4аквано (не съм много влюб4ива) и до днес все още не мога да забравяединствената си любов :cry:
Всичко се случи преди година и 9 месеца :cry: Срщнахме се на рождения ден на братовчед ми. Оказа се, че са в един клас. Още тогава ми направи впечатление, 4е е мил и възпитан. изглеждаше свестен. На следващата седмица братов4ед ми ми каза, че едно момче от неговия клас иска skype ми. Горещо се надявах да е той, защото мислех постоянно за него след онази ве4ер :grin: Бях на седмото небе, когато въпросното момче обясни кой е.
В продължение на една седмица си пишехме нон - стоп 24/7, а аз започнах да се влюбвам, усещах, че и той не е безразличен.
Скоро ми звънна(братов4ед ми му е дал номера ми0 и поиска да излезем. първоначално бях малко притиснена, но щом видях Слави, веднага се успокоих и си прекарахме страхотно в кафето. изпрати ме до вкъщи и ми каза: "искам да знаеш, че не съм по сериозните връзки, но съм готов да се жертвам ..." и се усмихна едно такова загадъчно и сладко :smt055
Аз бях шокирана и гледах :shock: Той се приближи, гушна ме и ме целуна толкова сладко, че не знаех къде съм :oops: Аз се обърнах смутено и изтичах към нас. на вратата се обърнах, а той ме гледаше втренчено. Щом с еприбрах веднага му писах в скайп, че много го харесвам. И така тръгна всичко :smt055
след няколко месеца го запознах с наште, имахме много щастливи моменти. постоянно бяхме заедно, разменяхме си подаръци, дори миналия Св. валентин ми написа стихотворение. това е любимата ми част:
...Ела в моя ден, бъди звезда единствено за мен.
В теб познах и Рай, и Ад. В теб познах блаженството!!!
За теб пиша тези редове,
дарявайки ти, макар и на хартия, любящото сърце!!!
Случи се така, че той трябваше да замине, защото баба му беше болна. покрай липсата му осъзнах колко ми липсва и непрестанно му звънях. от напрежение той не издържа и ми се развика по телефона :cry: бях много съкрушена - това беше първата ни караница. приятеката ми ме убеди, че трябва да изляза малко и отидохме на дискотека.
там видях бившия си. дали от алкохола или от отчаяние започнахме да се целуваме..... Съжалих за всичко, беше ми тежко. Чудих се дали да му призная. изведнъж осъзнах, че нямам правото да мамя първата си голяма и незабравима любов. бях готова да му кажа всичко, но един човек ме изпревари. оказа се, че най - добрия му приятел е бил в дискотеката и е видял всичко, а после му се е обадил и разказал. на другия ден той ми се обади и спокойно ме разпитва как съм, какво правя, без да ми казва, че знае. когато се върна поисках да се срещнем, за да му кажа. когато се видяхме, той изглеждаше унил и разочарован, и ми каза, че знае всичко. опитах се да му обясня, че осъзнавам грешката си, адски много съжалявам и че това ме е накрало да видя истинската същност на нещата. Той отново ми повтори, че не е по сериозните връзки, но когато реши да има такава ( както в случая) влага всички усилия и че е прекалено горделив, за да ми прости. Знаех, че това е края... :cry: защото го познавах добре. От тогава минаха 3 месеца, но аз все още виждам всичко сякаш бе вчера.. Виждам го всеки ден, когато се прибирам и това бавно ме убива. Не знам дали и той все още помни всичко между нас, но няма приятелка. Опитвах да се съберем, обаждах му се, виждахме се, но прекалено късно разбрах как една грешка успя да разруши една връзка от ч година и 9 месеца.
Може би ви се струва странно, че за една ве4ер съсипах всичко и че той ме заряза завинаги. Може да си мислите, че не ме обича, може и да сте прави. Но у мен все още има надежда, че ще се съберем. 9 не съм наивна)
ПС: не съм 13-14 годишна, която не знае какво иска и какво е любоя. Мисля, че съм разбрала. Но за съжаление разбрах какво е и нещастна любов :cry: ...
Просто исках да споделя и се надявам да ме посъветват. искам да си върна доверието му и отново да сме заедно :cry: :cry: :cry:
(Ако е от значение той е на 18) :cry: :cry: :cry: :cry:
Аз съм едно отчаяно 17-годишно момиче :cry:
преди време се влюбих лудо и нео4аквано (не съм много влюб4ива) и до днес все още не мога да забравяединствената си любов :cry:
Всичко се случи преди година и 9 месеца :cry: Срщнахме се на рождения ден на братовчед ми. Оказа се, че са в един клас. Още тогава ми направи впечатление, 4е е мил и възпитан. изглеждаше свестен. На следващата седмица братов4ед ми ми каза, че едно момче от неговия клас иска skype ми. Горещо се надявах да е той, защото мислех постоянно за него след онази ве4ер :grin: Бях на седмото небе, когато въпросното момче обясни кой е.
В продължение на една седмица си пишехме нон - стоп 24/7, а аз започнах да се влюбвам, усещах, че и той не е безразличен.
Скоро ми звънна(братов4ед ми му е дал номера ми0 и поиска да излезем. първоначално бях малко притиснена, но щом видях Слави, веднага се успокоих и си прекарахме страхотно в кафето. изпрати ме до вкъщи и ми каза: "искам да знаеш, че не съм по сериозните връзки, но съм готов да се жертвам ..." и се усмихна едно такова загадъчно и сладко :smt055
Аз бях шокирана и гледах :shock: Той се приближи, гушна ме и ме целуна толкова сладко, че не знаех къде съм :oops: Аз се обърнах смутено и изтичах към нас. на вратата се обърнах, а той ме гледаше втренчено. Щом с еприбрах веднага му писах в скайп, че много го харесвам. И така тръгна всичко :smt055
след няколко месеца го запознах с наште, имахме много щастливи моменти. постоянно бяхме заедно, разменяхме си подаръци, дори миналия Св. валентин ми написа стихотворение. това е любимата ми част:
...Ела в моя ден, бъди звезда единствено за мен.
В теб познах и Рай, и Ад. В теб познах блаженството!!!
За теб пиша тези редове,
дарявайки ти, макар и на хартия, любящото сърце!!!
Случи се така, че той трябваше да замине, защото баба му беше болна. покрай липсата му осъзнах колко ми липсва и непрестанно му звънях. от напрежение той не издържа и ми се развика по телефона :cry: бях много съкрушена - това беше първата ни караница. приятеката ми ме убеди, че трябва да изляза малко и отидохме на дискотека.
там видях бившия си. дали от алкохола или от отчаяние започнахме да се целуваме..... Съжалих за всичко, беше ми тежко. Чудих се дали да му призная. изведнъж осъзнах, че нямам правото да мамя първата си голяма и незабравима любов. бях готова да му кажа всичко, но един човек ме изпревари. оказа се, че най - добрия му приятел е бил в дискотеката и е видял всичко, а после му се е обадил и разказал. на другия ден той ми се обади и спокойно ме разпитва как съм, какво правя, без да ми казва, че знае. когато се върна поисках да се срещнем, за да му кажа. когато се видяхме, той изглеждаше унил и разочарован, и ми каза, че знае всичко. опитах се да му обясня, че осъзнавам грешката си, адски много съжалявам и че това ме е накрало да видя истинската същност на нещата. Той отново ми повтори, че не е по сериозните връзки, но когато реши да има такава ( както в случая) влага всички усилия и че е прекалено горделив, за да ми прости. Знаех, че това е края... :cry: защото го познавах добре. От тогава минаха 3 месеца, но аз все още виждам всичко сякаш бе вчера.. Виждам го всеки ден, когато се прибирам и това бавно ме убива. Не знам дали и той все още помни всичко между нас, но няма приятелка. Опитвах да се съберем, обаждах му се, виждахме се, но прекалено късно разбрах как една грешка успя да разруши една връзка от ч година и 9 месеца.
Може би ви се струва странно, че за една ве4ер съсипах всичко и че той ме заряза завинаги. Може да си мислите, че не ме обича, може и да сте прави. Но у мен все още има надежда, че ще се съберем. 9 не съм наивна)
ПС: не съм 13-14 годишна, която не знае какво иска и какво е любоя. Мисля, че съм разбрала. Но за съжаление разбрах какво е и нещастна любов :cry: ...
Просто исках да споделя и се надявам да ме посъветват. искам да си върна доверието му и отново да сме заедно :cry: :cry: :cry:
(Ако е от значение той е на 18) :cry: :cry: :cry: :cry: