PDA

View Full Version : Всичко за помагало.ком + download на теми



freak.doll
01-26-2009, 15:58
Виждам, че има такава тема, но един човек не е способен да дава толкова много есета.Надявам се, тедичка да няма нищо против и аз да тегля, защото и аз имам акаунт.
Давайте линковете и до края на дена ще ви ги сваля. Можете да питате тук, ако нещо не ви е ясно в сайта, ще помогна.
Сега ще ви покажа, как да качите материал в помагалото, за да ви дадат 30 дни безплатен абонамент. Това са просто доброжелателни съвети :) !

Как да качвам в помагалото, за да съм сигурен/а, че ще ми го одобрят?

1. Качвайте свои материали, не копирани от интернет, защото в сайта вече ги има.
2. Слагайте пунктоационни знаци, защото хем те удължават символите, хем е по добре естетически написано.
3. Биографий не приемат.
4. Снимките са интересни, но не удължават символите и не допринасят за сигурното качване на вашето произведение.
5. Когато пишете се уточнявайте, а ако правите план на дадено произведение пишете внимателно точките, така, че да става ясно за кое произведение става въпрос и какво се разказва в него.
6. Ако превеждате, използвайте онлайн / речник, за по сигурен превод на дадените думи.
7. При правенето на тест, трябва да сте сигурен, че отговорът на даден въпрос е 100% вярен.
8. И една хитринка. Когато пишете материала си, можете да уголемите шрифта си с един сайз, не повече. Така е по естетически красиво, пък и леко увеличава символите.

sm_95
02-14-2009, 14:17
ако ми свалиш това за инадийския океан ще съм ти много благодарна

http://zamunda.pomagalo.com/download/573/#materialzaglavie

Sintya
02-14-2009, 14:50
Виж това дали ще ти е от полза

Площа на Индийския океан с моретата е 76,17 млн.км2, средната дълбочина е 3711 м., а максималната дълбочина достига до 7729 м при Зондски ров. Обема на водата е около 282,7 млн. км3. Океана е с дължина 10 300 км. и максимална широчина 9520 км. Бреговата линия е изрязана слабо, с изключение на северната и североизточната част, където са Червено море, Арабско море, Андаманско море, Тиморско море, Арафурско море, Аденски залив, Омански залив, Персийски залив, Бенгалски залив и др. Индийският океан има разседен, делтов, ватен, коралов, мангров, естуарен, далматински, лагунен, лиманен и риасов тип бряг. Континенталните острови са сравнително малко - Мадагаскар, Цейлон, Сокотра, Бахрейнски острови и др. Характерен е с множеството си острови с вулканичен произход - Маскаренски остров, Коморски, Андамански и кораловите острови - Малдивски, Лакадивски, Чагос, Кокосови и др. Дъното на Индийския океан е пресечено меридионално от Източноиндийския хребет с дължина около 5000км, съединяващ се на юг с широкия Западноавстралийски хребет. Средноокеанският хребет се състои от 3 части, отделящи се от центъра: на север е Арабско-индийският, на югозапад - Западноиндийският, на югоизток - Югоизточноиндийският хребет. Морските утайки в близост до континентите са главно теригенни, до 4000 м - карбонатни фораминиферови и коколитови тини, а на по-големи дълбочини - кремъчни тини или червени дълбоководни глини. Водите в западната част на Индийския океан са с около 3,5°С по-топли от водите в източната му част. Температура на водата в екваториалния пояс е около 28°С, на юг от 60°ю.ш. - около 0°С. Солеността на водите е между 32-36,5 ‰, най-голяма е в Персийския залив - 37-39 ‰ и Червено море-41 ‰. Най-голяма е плътността на водата (1,027 кг/м3) край Антарктида. В тропичните ширини през лятото и есента често възникват урагани. Вълните достигат височина 10-12м. Приливи от 0,5м (в открития океан) до 11,9м (Камбейски залив, Индия). Най-много айсберги има между 40° и 80° и.д. Почти цялата акватория на Индийския океан е в тропичния и умерения климатичен пояс.

Tedi4ka
02-15-2009, 01:19
emi ne che neshto ama zashto trqbva da ima 2 ednakvi takiva temi :? :? :? :? az napravih tazi tema za da davat sichi tam a ti ako iskash i ti da teglish prosto vlizai i proverqvai vuv moita tema i otgovarqi tam i pomagai na horata......... :? :? :? :? :?

Koteto0o0o0
02-15-2009, 11:44
http://zamunda.pomagalo.com/download/18230/ Моля те спешно е :grin: :grin: :grin:

Tedi4ka
02-15-2009, 21:10
http://zamunda.http://www.teenproblem.net/school/download/18230/ Моля те спешно е :grin: :grin: :grin:

ЕСХИЛ - „ПРИКОВАНИЯТ ПРОМЕТЕЙ”
ПРОМЕТЕЙ - СИМВОЛ НА ЧОВЕШКИЯ ПРОГРЕС
Прометеевият образ е първият приhttp://www.teenproblem.net/forumмер за герой-хуманист в световната литература. Създаденият от Есхил обhttp://www.teenproblem.net/forumраз на драматургичен герой се основава на ранния Хезиодов мит, но носи беhttp://www.teenproblem.net/forumлезите на едно по-късно мислене на древния елин. Пречупен през погледа на Есхил, образът на Прометей се превръhttp://www.teenproblem.net/forumща в герой, който остава в световната литература като вечен символ на човешкия прогрес.
Прометей е вълнуващ пример за това, как една отделна личност, надарена с безгранично човеколюбие и воля да отстоява принципите и идеите си, дава своя принос за развитието на човечесhttp://www.teenproblem.net/forumтвото, макар да знае колко много трябhttp://www.teenproblem.net/forumва да пожертва в името на този идеал.
Есхиловият герой е носител на ново мислене. Саможертвата в името на простосмъртните е непонятна за олимпийските богове Океан, Хермес, Власт, Сила и самодържеца Зевс. Нито един от тях не може да вникне в същhttp://www.teenproblem.net/forumността на великото му дело, нито да оцени себеотрицанието и саможертвеността на титана. Те дори считат жертвоготовността му за проява на неблагоразумие и слабост. Именно в противопоставянето на начина на мисhttp://www.teenproblem.net/forumлене на Прометей и останалите божества е заложен контрастът между стаhttp://www.teenproblem.net/forumро и ново, прогресивно. Думите на Зевсовия слуга Власт към Хефест: „Мрази го! Бог е, но на боговете пръв враг - той даде твоя дар на смъртните!”
са доказателство за страхопочитаниhttp://www.teenproblem.net/forumето към владетеля на Олимп и сляпата вяра на повечето богове в него. Те му се подчиняват безусловно, без да смеhttp://www.teenproblem.net/forumят да се опълчат срещу силата и гнева му. Прометей не само има смелостта да се противопостави на мълниеносеца, но го прави открито и с пълна увереhttp://www.teenproblem.net/forumност в правотата си. Дори и да знае (благодарение на пророческите си споhttp://www.teenproblem.net/forumсобности) колко много болка и страдаhttp://www.teenproblem.net/forumние го чакат заради любовта му към хората, титанът нито за миг не се разколебава и твърдо отстоява взетото решение. Нещо повече, съзнанието за извършената добрина го изпълва с гордост, както откритието радва учеhttp://www.teenproblem.net/forumния, и му дава морални сили да търпи насмешливото мнение на Океан, Хермес, Власт и Сила:
Та ето всичко, с кратка реч изказано:
от Прометей са всичките умения!
Дори и да е прикован и лишен от своhttp://www.teenproblem.net/forumбода. Прометей побеждава в словесниhttp://www.teenproblem.net/forumте двубои със слепите изпълнители на Зевсовата воля. В диалога между титаhttp://www.teenproblem.net/forumна и Океан проличава твърдостта, коhttp://www.teenproblem.net/forumято Прометей проявява, докато остаhttp://www.teenproblem.net/forumналите богове, предпочитайки да останат на страната на Зевс, са изменили на предишните си позиции: „Завиждам ти, че си между невинните, след като с мен сподели всички дързости...”
Прометей не пропуска да иронизира низостта на Океан. Титанът воюва за морално превъзходство над Зевс. В траhttp://www.teenproblem.net/forumгедията на Есхил най-силният между олимпийските богове е представен косhttp://www.teenproblem.net/forumвено чрез своите слуги и поддръжници и победата на Прометей над някои от тях в словесен двубой представлява всъщност своеобразна победа над Зевс. Дори и окован, благодетелят на хораhttp://www.teenproblem.net/forumта нито за миг не се поддава на предложението да бъде освободен, ако предскаже бъдещето на мълниеносеца. Той е носител на огромна морална сила и високи идеали, от които не би се отказал. Пренебрегвайки себе си в името на просhttp://www.teenproblem.net/forumтосмъртните и опълчвайки се гордо срещу Зевс, Прометей отстоява новоhttp://www.teenproblem.net/forumто и възвишеното в себе си, което така ярко го отличава от останалите. Негоhttp://www.teenproblem.net/forumвото дело допринася за развитието на човешката цивилизация. Но има нещо още по-силно - Прометей е първият, осhttp://www.teenproblem.net/forumмелил се да не зачете Зевсовата воля и да защити правото на по-слабия. Такова дръзко поведение не е имал нито един от боговете на Олимп, въпреки че във вижданията на древните гърци те са носители на идеала им за съвършенhttp://www.teenproblem.net/forumство. Прометей нарушава установениhttp://www.teenproblem.net/forumте представи за хармония, но в по-къhttp://www.teenproblem.net/forumсен стадий от развитието на човешкото мислене, поведението му печели симпатии и уважение.
В Омировата „Илиада” епическият геhttp://www.teenproblem.net/forumрой Ахил се счита за най-съвършен сред останалите воини и дори ,,конеукротителят” Хектор не може да бъде смятан за по-могъщ от него. Причина за това е неговият начин на мислене, проявен при раздялата с Андромаха и в двубоя с Ахил. Хектор не иска да загине, но не заhttp://www.teenproblem.net/forumщото е страхливец. Изпитва чисто човешки чувства - любов и жажда за жиhttp://www.teenproblem.net/forumвот. Това е възприемано от древните гърци като проява на слабост. Погледhttp://www.teenproblem.net/forumнато от съвременна гледна точка обаhttp://www.teenproblem.net/forumче, тази негова проява е напълно норhttp://www.teenproblem.net/forumмална и е признак на по-различно мисhttp://www.teenproblem.net/forumлене от това на обикновения епически герой, готов на всичко, воден от своя гняв. И в „Илиада” съществува протиhttp://www.teenproblem.net/forumвопоставянето на утвърдената стара представа за образа на героя и новото, което чака да бъде осмислено и оценено.
Именно това ново и различно мислеhttp://www.teenproblem.net/forumне може да развенчава утвърдените догми и да проправя пътя на прогреса в развитието на човешката цивилизация. Поведението на Прометей може да се оцени и като ненужно дръзко, както мислят Зевсовите слуги. Заслужава ли си да се извърши такава саможертва в името на простосмъртните и какво ноhttp://www.teenproblem.net/forumси тя, освен страдания? Наистина даhttp://www.teenproblem.net/forumровете на Прометей към човешкия род са плод единствено на неговото желаhttp://www.teenproblem.net/forumние да улесни и да внесе светлина в жиhttp://www.teenproblem.net/forumвота им и не биха могли да му донесат нищо друго освен удовлетворение. Заhttp://www.teenproblem.net/forumтова и носителите на робско мислене. Каквито са Сила, Власт и Хермес, не разhttp://www.teenproblem.net/forumбират постъпката му. За тях е безсмисhttp://www.teenproblem.net/forumлено да се прави нещо за другите, осоhttp://www.teenproblem.net/forumбено ако си заплашван от гнева на Зевс. Хермес пита:
И какво не погазва, че той е без ум?
Обузда ли беса си, макар и за миг?
Заплашва Прометей със страшни мъки:
ако не ме послушаш, помисли каква
ужасна буря и море от бедствия
ще те слети...
Като слуга на Зевс, самият той изhttp://www.teenproblem.net/forumпитва страх от него и оценява Прометеевата смелост като безумие. Съзнаhttp://www.teenproblem.net/forumнието му е също толкова робско, колкото и това на Сила и Власт.
Прометей намира съчувствие от Океанидите, Хефест и Йо, но никой от тях всъщност не може да го разбере напълhttp://www.teenproblem.net/forumно. Единствен той се е осмелил да се изправи срещу Зевс и да понася вековни мъчения. Въпреки че му съчувстват, те не биха могли да бъдат като Прометей. Затова той е сам. Дали винаги тези, коhttp://www.teenproblem.net/forumито се жертват в името на човечестhttp://www.teenproblem.net/forumвото, са съвсем сами в делото си? Едно обаче може да се каже и да е валидно за всички тях: щом с цената на своите усиhttp://www.teenproblem.net/forumлия са допринесли за развитието и усъвършенстването на човечеството, те са символ на прогреса и ще имат досhttp://www.teenproblem.net/forumтойно място в историята на нашата цивилизация.
С образа на Прометей Есхил изгражда превъзходен пример за хуманен герой. В историята има още много такива блаhttp://www.teenproblem.net/forumгодетели на човешкия род, но Прометей е първообразът и затова името и миhttp://www.teenproblem.net/forumтът за него са символ на нов тип мислене, саможертва и прогрес за цяhttp://www.teenproblem.net/forumлото човечество.
Олимпиада по БЕЛ, 2003 г.

djidji_to
02-16-2009, 14:09
http://download.pomagalo.com/178625/formuli+po+fizika+za+8+klas/?search=9358539&po=1

:-)

Tedi4ka
02-16-2009, 15:18
Формулите по физика (8 клас)

Тук са всички формули по физика за 8 клас:
1. Равноускорително движение:
- V=V0+a.t
- a=(V-V0)/t
- S=V0.t + (a.t2)/2
- S=(V2-V02)/2a
2. Равнозакъснително движение:
- V=V0-a.t
- tсп=V0/a
- S=V0.t - (a.t2)/2
- Sсп=V02/2a
3. Равноускорително движение без начална скорост:
- V=a.t
- S=(a.t2)/2
- S=V2/2a
4. Свободно падане:
- V=g.t
- S=h+(g.t2)/2
- V=V0-g.t
- S=V0.t – (g.T2)/2
- tизд=V0/g
- hmax=V02/2g
5. Сили и принципи на механиката:
- F=m.a
- a=F/m
- F1,2=-F2,1
6. Механична работа и енергия:
- A=F.S
- P=A/t
- A’=p.V
- A=-p.V
- A’=-A
(само равномерно праволинейно движение): P=F.V
- G=m.g
- Ek=(m.V2)/2
- En=m.g.H
- Em=Ek+En
- Em=A външни сили
- Ем1=Ем2=(m.V12)/2 + (m.g.h1) = (m.V22) + (m.g.h2)
7. Топлинни тела:
- Q=I2.R.t
- Q=c.m.(tкрайна-tначална)
- T=t+273,15
- Q=m.q (q-СТ на горене)
- Q=m.r (r-СТ на парообразуване)
- Q=m.λ (λ-СТ на топене)
- U=Ek+En (на градивните частици)
- U=A+Q
КПД: η=A’/Q1=1-(Q2/Q1)
Еф. на хладилник: ξ=Q2/A

8. Процеси:
- t=const ; p.V=const (Бойл-Мариот)
- V=const ; p/t=const (Шарл)
- p=consthttp://www.teenproblem.net/forum; V/t=const (Гей Люсак)
9. От Атома до Космоса:
- A=Z+N

The END!

Формулите по физика (8 клас)

Тук са всички формули по физика за 8 клас:
1. Равноускорително движение:
- V=V0+a.t
- a=(V-V0)/t
- S=V0.t + (a.t2)/2
- S=(V2-V02)/2a
2. Равнозакъснително движение:
- V=V0-a.t
- tсп=V0/a
- S=V0.t - (a.t2)/2
- Sсп=V02/2a
3. Равноускорително движение без начална скорост:
- V=a.t
- S=(a.t2)/2
- S=V2/2a
4. Свободно падане:
- V=g.t
- S=h+(g.t2)/2
- V=V0-g.t
- S=V0.t – (g.T2)/2
- tизд=V0/g
- hmax=V02/2g
5. Сили и принципи на механиката:
- F=m.a
- a=F/m
- F1,2=-F2,1
6. Механична работа и енергия:
- A=F.S
- P=A/t
- A’=p.V
- A=-p.V
- A’=-A
(само равномерно праволинейно движение): P=F.V
- G=m.g
- Ek=(m.V2)/2
- En=m.g.H
- Em=Ek+En
- Em=A външни сили
- Ем1=Ем2=(m.V12)/2 + (m.g.h1) = (m.V22) + (m.g.h2)
7. Топлинни тела:
- Q=I2.R.t
- Q=c.m.(tкрайна-tначална)
- T=t+273,15
- Q=m.q (q-СТ на горене)
- Q=m.r (r-СТ на парообразуване)
- Q=m.λ (λ-СТ на топене)
- U=Ek+En (на градивните частици)
- U=A+Q
КПД: η=A’/Q1=1-(Q2/Q1)
Еф. на хладилник: ξ=Q2/A

8. Процеси:
- t=const ; p.V=const (Бойл-Мариот)
- V=const ; p/t=const (Шарл)
- p=consthttp://www.teenproblem.net/forum; V/t=const (Гей Люсак)
9. От Атома до Космоса:
- A=Z+N

The END!

djidji_to
02-17-2009, 18:13
http://download.pomagalo.com/75265/lyubovta+opravdava+li+byagstvoto+ot+doma+potomka/

Tedi4ka
02-18-2009, 14:20
Любовта оправдава ли бягството от дома?
(Есе)

Любовта - едно прекрасно чувство, една неописуема емоция, която всеки от нас рано или късно изпитва в живота си. Тя те окрилява, кара те да видиш света с нови очи, дава смисъл на твоето съществуване. Любовта е навсякъде и във всичко, любовта движи света. Но дали тя оправдава бягството от дома?
Любовта понякога те кара да вършиш странни неща. Заради нея хората са готови да се променят, да напуснат работа, да изоставят приятелите си и дори да убият. Заради любовта си готов и да избягаш от вкъщи. Затова смятам, че ако е истинска и силна, ако си струва, любовта оправдава бягството от дома.
В стихотворението "Потомка" е поставена темата за родът и родовата памет от една страна и за светът на любовта, волността и щастието от друга. Героинята се отрича от предметните връзки с рода, за нея най-истинската връзка с предците са кръвта и родината. Според Елисавета Багряна любовта оправдава бягството от дома. Тъмнооката прабаба е избягала, следвайки своята забранена любов. Тя не се е подчинила на родовите норми, противопоставила се е на моралните закони.
Дали човек ще послуша разума или сърцето си, дали ще избяга или ще се подчини на общоприетите принципи - зависи от самия човек. Всеки е различен и всеки би избрал различен път, но аз лично смятам, че любовта оправдава бягството от дома, стига да е силна и истинска, стига да си струва, стига да не съжалиш след време, че си постъпил по този начин.

exclusive__16
02-18-2009, 14:34
http://download.pomagalo.com/241003/prichini+i+rezultati+ot+30+godishnata+voiina/
ako moje nqkoi da mi go swali :S

darksidelover
02-18-2009, 14:59
а някой може ли да изтегли нещо от помагало.ком http://download.pomagalo.com/126381/poluprovodnikovi+pribori++diodi+tranzistori+integr alni+shemi+optoelektronika+prehodi+i+tiristori/
спе6но е за утре правя проект по физика... :(

vikito1994
02-18-2009, 18:36
http://download.pomagalo.com/8360/homeostazata/?po=61

TEARS
02-18-2009, 21:17
Д О К Л А Д

На тема: Причини и резултати на Трийсетгодишната война
(1618-1648г.)






















ВЕЛИКО ТЪРНОВО
2008г.

Много от международните конфликти през втората оловина на XVIв. са мотивирани в голяма степен от принадлежността към определена църква (Испания и Нидерландия, Испания и хугенотът Анри IV Навара, Испания и Англия). Но макар религиозните мотиви да придават определена окраска в системата на международните отношения, зад тях прозира ожесточена борба за господство на континента и в колониалната област. Испанската амбиция за хегемония в Европа заставя Франция да преодолее религиозните борби и да се обърне срещу испанската опасност, защото на карта е заложена не църквата, а държавата. Хидерландци и англичани, разбрали икономическите възможности на колониите, са мотивирани в борбата срещу Испания, не само от религиозни основания, а защото са готови да оспорят испанската колониална мощ и да се впуснат в завоевания на Изток или в Новия свят. Казано по друг начин, религиозните борби, макар и определящи в голяма степен отношенията в Западна и Централна Европа през XVI и началото на XVIIв., постепенно започват да отстъпват на заден план и борбата за господство на континента да се освобождава от религиозните си насочености.
Трийсетгодишната война през първата половина на XVIIв. представлява последната голяма религиозна битка и едновременно с това първата европейска война за господство на континента, в която геополитическите цели доминират над религиозните мотиви.
Започналото от реформацията разделение в Европа на протестантски Север и католически Юг в началото на XVIIв. е оформено окончателно. Извоюваната от протестантска Нидерландия фактическа независимост, утвърждаването на протестантството в германските земи, Англия, Шотландия, Дания, Швеция и др.страни ликвидират позициите на католицизма в Централна и Северна Европа. Нантският едикт от 1598г. прекратява религиозните борби и във Франция. Претенциите на Испания за хегемония в Западна Европа завършват с неуспех. На мястото на западащите испански Хабсбурги в началото на века водеща сила става австрийският клон на династията. Тук, в земите на Свещената римска империя, се премества и центърът на Контрарефорнацията. В германските земи борбата на католицизма срещу протестантството съвпада с нарасналите амбиции на австрийските Хабсбурги за господство в Европа.
Трийсетгодишата война се води предимно на територията на Свещената римска империя. Въпреки Аугсбургския религиозен мир от 1555г. противоречията между протестанти и католици в германските земи се задълбочават. В началото на XVIIв. протестантите започват да се готвят за отпор. През 1608г. се образува Протестантската уния начело с Пфалц Фридрих V. унията се ползва с подкрепата на Нидерландия, Англия и Франция. През следващата година с испанска помощ се оформя Католическа лига, ръководена от баварския херцог Максимилиан I Вителсбах, който провежда успешно Контрареформацията в Бавария.
Повод за конфликта дават религиозните конфликти в Бохемия. През 1608г. император Рудолф II (1576-1612г.) признава лутеранството в Бохимия, а по-късно и употребата на чешки език в проповедите, учебните заведения и съда. Избраният през 1612г. от католическите съсловия в Австрия, Унгария и Словения нов император Матиас (1612-1619г.) започва ограничаване на правата на лутераните. Борбите се изострят силно и през 1618г. в Бохемия избухва въстание. Група протестантски аристократи нахлуват в Парижкия замък и изхвърлят трима високопоставени австрийски чиновници орез прозорците (т.нар. Парижка дефенестрация). Парижкият архиепископ е принуден да се спасява с бягство. От страната са прогонени и йезуитите. През 1619г. Бохемия не признава новия император Фердинанд II (1619-1637г.) и избира за свой крал ръководителя на Протестантската уния Фридрих V Пфалцки. Това са конкретните поводи за избухването на Трийсетгодишната война.
Вестфалските мирни договори от 1648г. ( често се говори за един договор, тъй като споразуменията от Мюнстер и Оснабрюк са подписани едновременно на 24 октомври ) регулират както структурите на Свещената римска империя, така и отношенията в Европа.
Мирните договори потвърждават решенията на Аугсбъргския религиозен мир от 1555г. за религиозните свободи на Германия като протестантите калвинисти получават равни права с лутераните и католиците. Изключение правят само австрийските наследствени владения и Пфалц, където официална религия остава католицизмът. Пълномощията на императора са силно ограничени – неговите решения подлежат на одобрение от Райхстага, в който са представени всички германски владетели. Отделните държави получават пълен суверенитет във вътрешните си работи, както и правото да сключват договори с чужди държави, освен ако не са насочени срещу императора и империята. Бавария, Бранденбург и Саксония увеличават териториите си. Нидерландия и Швейцария получават независимост и излизат от империята. Въпреки че формално Свещената римска империя запазва съществуването си, разделението в германските земи се засилва.
По мирните договори Швеция получава почти цялото германско крайбрежие на Балтийско море и става най-силната държава в Северна Европа. Големи придобивки получава Франция – френската граница е изнесена на Рейн и започва нейния голям възход като хегемон в Европа през втората половина на XVIIв.
Трийсетгодишната война слага край на амбициите на Хабсбургите за господство в Европа. На тяхно място се издигат нови сили – Франция, Англия, Нидерландия, Швеция.
Германските земи през втората половина на XVIIв. се развиват под знака на разорението на войната. Продължителните военни действия, съпровождани с грабежи жестокости, водят до огромни чвешки жертви – 13 млн., което редставлява около 70% от населението на германските земи. Разрушени са 1629 града и 18 310 села, опожарени са 1976 манастира. Разорени са почти всички останали градове и с това преобладаващата част от промишлеността. Селското стопанство, особено в най-силно засегнатите области, е напълно западнало. В продължение на дълги години – до средата на XIXв. – Германия като имперска общност престава да играе сериозна роля в европейската политика.
Една от главните причини за това е организацията на Свещената римска империя след Трийсетгодишната война. Тя се състои от повече от 200 отделни почти суверенни държави. Органи на империята са Придворната канцелария, намираща се във Виена, Имперската канцелария ( в Майнц ), Имперският придворен съвет ( във Виена ), Имперският съд ( във Вецлар ). От 1663г. в Регенсбърг е седалището на постоянния Райхстаг на империята. В него заседават представители на всички германски държави. Те са разделени в три главни камари – на владетелите с право на избор на император, принцовете и имперските градове. Към това разделение трябва да се добави и разграничението по конфесеионален признак – католици и протестанти ( лутерани и калвинисти ). При тази структура на властта в империята на практика не може да се провежда единно управление и всяка държава е свободна да провежда своя собствена политика.
В резултат на установилата се политическа разпокъсаност дълги години германският народ няма възможност да създаде единна национална държава. В рамките на империята започват да се издигат отделни държавни обединения – Австрия, Прусия и др. Главна роля в този процес играят амбициите на някои водещи династии – Хабсбургите, Хоенцолерните и др.
През втората половина на XVIIв. австрийските Хабсбурги са заплашени както от нарастващата амбиция на Луи XIV да наложи френската хегемония в Европа, така и от последния голям натиск на Османската империя. Принудени след Трийсетгодишната война да се откажат от стремежите си за надмощие в Западна Европа, австрийските Хабсбурги се обръщат на Изток.

TEARS
02-18-2009, 21:18
а някой може ли да изтегли нещо от помагало.ком http://download.http://www.teenproblem.net/school/126381/poluprovodnikovi+pribori++diodi+tranzistori+integr alni+shemi+optoelektronika+prehodi+i+tiristori/
спе6но е за утре правя проект по физика... :(



Полупроводникови прибори – диоди, транзистори, интегрални схеми, оптоелектроника, преходи и тиристори







Функциите и свойствата на електронните схеми се определят главно от полупроводниковите прибори.
Прогресът на полупроводниковата електроника е свързан преди всичко с използването на контакта между два примесни полупроводника с различен тип проводимост. Този контакт се нарича p – n-преход. През последните 50 години са разработени редица технологии за получаване на качествени p – n – преходи. Основната идея е следната: взема се полупроводников кристал от n или p тип и на определена дълбочина в него се вкарват примеси, които създават проводимост с противоположния тип. Например, ако изходният кристал е от n – тип, внасят се акцептори, а в кристалите от p – тип-донори. Там, където са попаднали допълнителните примесни атоми, типът проводимост се изменя. На границата между областта с променен тип проводимост и останалата част от кристала възниква p – n - преход. P – n – преходите намират приложение в полупроводниковите прибори като диодите и транзисторите.
Полупроводниковите диоди имат свойството да провеждат ток само в една посока. Ето защо те се използват в усилвателите като изправители на променлив ток или като прагови (ограничителни) елементи, които например позволяват протичането на ток през веригата, в която са включени, когато напрежението върху тях надвиши определена стойност.
Диодите имат два извода - анод и катод, като катодът се означава обикновено на корпуса с чертичка или точка. Ток протича през диода (винаги от анода към катода) само тогава, когато напрежението на анода е по-голямо от напрежението на катода с определена стойност, наричана напрежение на отпушване. Това напрежение зависи от вида на полупроводника, от който е изработен диодът. За изправяне се произвеждат различни диоди. За токове до 1А се използват диоди със средна мощност, чиито размери са сравними с главичка на кибритена клечка. В изправителните схеми за токове от порядъка на 100 А работят мощни диоди с размерите на кибритена кутийка.
Съществуват и т.нар. ценерови диоди (стабилитрони). Те работят в областта на пробива, следователно провеждат ток в посока, обратна на посоката на провеждане при обикновените диоди (в нормалната посока на провеждане двата вида диоди имат подобни свойства).
Напрежението върху ценеровите диоди е равно на пробивното им напрежение независимо от посоката на протичащия през тях ток. Това явление се използва в електронните схеми за стабилизиране на захранващото напрежение. Основен параметър на стабилитроните е пробивното им напрежение, наричано напрежение на стабилизация. Номиналните стойности на това напрежение са същите, както за съпротивлението на резисторите, и се дават в означението на диода във вид на число, в което запетаята е заменена с буквата V.
Други полупроводникови прибори, които изпълняват ролята на електрически вентили (както диодите), са тиристорите и триаците (симетричните тиристори). Те обаче, за разлика от диодите, са управляеми вентили - моментът на включването им зависи не само от разликата между напреженията на анода и катода, а главно от стойността на напрежението, подавано на третия, управляващия електрод.
Благодарение на това си свойство тиристорите и триаците могат да се използват за включване на захранването във вериги както за постоянен, така и за променлив ток. Тиристорите провеждат ток (след включване чрез управля ващия електрод) само в едната посока, а триаците - и в двете.
Основните параметри на тиристорите и триаците са допустимият провеждан ток и максималното обратно напрежение.
Транзисторите могат да усилват сигналите и да изпълняват ролята на електронни превключватели. Те имат три електрода: управляващ – база (В) и два, включени във веригата на управлявания ток - емитер (Е) и колектор (С).
В зависимост от посоката на тока в управляваната верига транзисторите биват от тип РNР или NPN. В практическите схеми се използват голям брой типове транзистори, които се различават по параметрите си: бързодействие, допустим провеждан ток, максимална мощност, пробивно напрежение. Напоследък се произвеждат изключително силициеви транзистори (NPN), които имат подобри параметри за потребителите от германиевите.
Най-съвремените електрони полупроводникови прибори са интегралните схеми, които всъщност представляват схеми от много транзистори, резистори и диоди, изработени в един кристал от - полупроводников материал и затворени в един корпус с много изводи. За разлика от единичните прибори интегралните схеми представляват функционални елементи, предназначени за изпълнение на определени функции с по-широко или по-тясно приложение.

Интегралните схеми се делят на аналогови, наричани също линейни (операционни усилватели, усилватели на мощност, радио и телевизионни схеми, стабилизатори на напрежение, както и групи от няколко транзистора в общ корпус) и цифрови, предназначени за реализиране на логически функции. Обикновено интегралните схеми са затворени в пластмасов корпус с формата на паралелепипед и с 8, 14, 16 или повече избоди. По- рядко те се поставят в кръгъл корпус, подобен на корпусите на транзисторите.
Взаимодействието на полупроводниците със светлината намира приложение в редица прибори, наречени оптоелектронни. В зависимост от това, дали поглъщат или излъчват светлина, оптоелектонните прибори се разделят на две големи групи – фотоприемници и светлоизлъчватели. Повечето от тези прибори ппредставляват полупроводникови структори с p – n-преходи.
При осветяване на p – n – преход част от валентните електрони поглъщат светлина и получават необходимата енергия да се освободят от ковалентните връзки. Така под действие на светлината се създават двойки електрон – дупка. Те се разделят от двете страни на p – n-прехода, където възниква потенциална разлика, наречена фотоелектродвижещо напрежение. По този начин във фотодиодите и фототранзисторите светлинните сигнали се преобразуват в електрични. Тези прибори се използват в автоматиката, в космическата и военната техника и др. Някой фотоприемници реагират на топлинно излъчване на предмети, отдалечени на десетки и дори на стотици километри.
В слънчевите батерии фотодвижещото напрежение се използва за преобразуване на слънчевата енергия в електрическа. Със слънчеви батерии например се захранват космическите апарати.
Когато през p – n – преход в някои видове полупроводници се пропусне ток в права посока, наблюдава се светене в областта на прехода. То възниква, когато част от електроните след като преминат от n-областта в p-областта заемат някои от свободните ковалентни връзки, т.е. запълват „дупките” в тях. Този процес се нарича рекомбинация на двойките електрон – дупка. При него се отделя енергия, част от която може да се излъчи във вид на светлина. Излъчвателната рекомбинация се използва за създаване на светлоизлъчвателни диоди, наречени светодиоди. Най – често във всекидневието се срещаме със светодиодите, предназначени за индикация.
Друг вид светлоизлъчватели са полупроводниковите лазери. Поради микроскопичните си размери, голяма насоченост на светлинния лъч и малка консумация на енергия, те са идеални източници на светлина в оптичните линии за пренасяне на информация. Лазери, излъчващи инфрачервени лъчи, се използват за контрол на замърсяването на атмосферата. Много от съдържащите се във въздуха вредни газове, например въглеродния оксид, поглъщатинфрачервените лъчи. По интензивността на поглъщане на лазерното лъчение може да се определи концентрацията на зъмърсителя.

Tedi4ka
02-18-2009, 21:32
http://download.http://www.teenproblem.net/school/8360/homeostazata/?po=61

Хомеостаза.

Интеграцията и регулацията на жизнените процеси е забележително условие за съществуването на организмите, заедно с обмяната на веществата и енергията.
От физико-химично гледище взаимодействието на организма със средата характеризира организма като отворена система. За поддържане на своето тяло той непрекъснато обменя вещества и енергия с околната среда.
Вътрешната среда се характеризира със забележително постоянство, което осигурява необходимите условия за живот на клетките на многоклетъчния организъм, независимо от непрекъснато постъпващите вещества в него, както и колебанията на факторите на външната среда.
Организмите не могат да съществуват изолирани от заобикалящата ги среда. Животът се поддържа обикновено в сравнително тесни граници на факторите на средата. Концентрацията на вещества като СО2 или О2 не трябва да бъде по-ниска или да надвишава определени граници. Токсичните вещества трябва да бъдат избягвани или отстранявани. Освен това необходимо е да бъдат на разположение на организма определени хранителни вещества и то в необходимите количества. Фактори на средата като вода, кислород, въглероден диоксид, светлина, температура, определят условията за съществуване на организмите. Тези условия обаче се изменят непрекъснато.
Пръв до идеята за “постоянство на вътрешната среда” като задължително условие за съществуване на организма достига преди 100 г. френския физиолог Клод Бернар 1895 г.
Под “постоянство на вътрешната среда” се разбира постоянство в химичния състав (Н2О, белтъци, въглехидрати и други) и на физико-химичните свойства (киселинност, осмотично равновесие) на кръвта, лимфата и тъканната течност.
В широк смисъл на думата в това определение се включват и други особености на организмите : температура, клетъчен състав, кръвно налягане, тегло и др.
Понятието хомеостаза (гр. хомеос – подобен, сходен; статис – покой) въвежда американския учен Уолтър Кенон за относително постоянното вътрешно състояние на биологичните системи и се поддържа, чрез механизми, които противодействат на влиянието на промените в средата.
Хомеостазата е характерна особеност на всички организми и надорганизмови биосистеми. Средата се изменя непрекъснато, а организмът запазва целостта си благодарение на вътрешната си организация. Еволюцията на живата природа е създала многообразни механизми за поддържане на хомеостазата – най-сложни и съвършени са тези при птици и бозайници.
Хомеостазата е характерна за всички биосистеми. В зависимост от равнището на биологична организация и от етапа на еволюцията на организмите механизмите са специфични. Хомеостазата може да бъде : молекулна, клетъчна, тъканна, органна, организмова, популационно-видова, биоценозна, екосистемна и биосферна.
В хомеостазата на молекулно равнище се включват отношенията между молекулите – например ензим и субстрат ; репликация на ДНК и др.
Клетъчната хомеостаза също е разнообразна и зависи от това дали организма е едноклетъчен или клетките са от многоклетъчен организъм с точно определени функции. Например хомеостазата на зелената еуглена и тази на неврона. За нормалното функциониране на неврона е необходимо постоянство на средата, в която се намира. Геномът на клетката и клетъчната мембрана са от най-голямо значение за клетъчната хомеостаза. Последната включва в себе си и молекулната хомеостаза.
На организмово равнище в основата на механизма за регулация на относителното постоянство е рефлексната дъга и хуморалната регулация, осъществявана чрез жлезите с вътрешна секреция.
Популационната хомеостаза се определя от една страна от връзките между индивидите в популацията, а от друга – връзките между популацията и околната среда. В популацията се наблюдава определена численост и съотношение между индивидите от различен пол и възраст. Числеността зависи от раждаемостта, смъртността, миграцията и от въздействието на външните фактори. Популацията на тревопасните например ще се влияе от популацията на хищниците, а на паразитите – от съпротивителните сили на организма.
Биоценозната хомеостаза се осъществява чрез равновесието между продуценти, консументи и редуценти.
В екосистемната хомеостаза влизат биоценозните взаимоотношения и взаимодействието на биоценозата с биотопа (например хранителните вещества в почвата и биомасата на зелените растения).
В биосферната хомеостаза равновесието включва отношенията между живата и нежива природа и отношенията между общество и природа. Пример за равновесието в биосферата е съотношението между процесите, които черпят СО2 от атмосферата, и процесите, които го връщат в нея. Нарушаването на това равновесие води до възникването на парников ефект и нарушаване на топлинното равновесие на Земята. С увеличаване на числеността на населението, се увеличава и въздействието върху природата, увеличава се смъртността сред хората и т.н.
На всяко равнище хомеостазата е различна. Например на организмово равнище хомеостазата може да бъде : генетична, структурна, биохимична, функционална, етологична, а при човека и психична. В телесните клетки на човек има 46 хромозоми. Този брой се поддържа чрез механизма на клетъчното делене. Този механизъм определя останалите видове хомеостази у човека. Обяснението е в принципа – един ген-един ензим-една биохимична реакция. Постоянният състав на клетката, състава на телесните течности са примери за биохимична хомеостаза. Примери за функционална хомеостаза са: определен брой вдишвания и издишвания в минута, брой свивания и отпускания на сърцето за минута и др. Ако се сравни поведението на хищника и жертвата ще се види, че пропуските в поведението на жертвата се използват от хищника и така естествения отбор отстранява неприспособените и усъвършенства приспособленията на жертвата – пример за етологична хомеостаза. Съотношението между процесите на възбуждане и задържане са в основата на психичното равновесие.
Хомеостазата може да бъде индивидуална и видова.
Материалните носители на наследствеността определят границите на различните видове хомеостаза. Всеки индивид си има особености в хомеостазата – при някои хора например температурата е по-висока (близо 37˚С като това е нормално, докато при други телесната температура е 36˚С). Някои хора се раждат с високо кръвно налягане и го понасят нормално.
Хомеостазата е онтогенетична и филогенетична. В някои периоди от индивидуалното развитие са необходими специфични механизми за регулация на органите и системите : например пулса на новороденото е 140 пъти в минута, а на възрастен човек – 70 пъти в минута. Филогенетичната хомеостаза е изразена с онтогенетичния закон на Хекел : “Онтогенезата е кратко повторение на филогенезата”.
Растенията също притежават хомеостазни регулаторни механизми : например отварянето и затварянето на устицата за предпазване на листа от изсушаване. Температурата на растенията през лятото е по-ниска от тази на въздуха – поради изпарения на вода от листата.
Контрола над хомеостазата е много сложен при многоклетъчните организми. Птиците например имат рецептори, които сигнализират в мозъка при намаляване на температурата на околната среда. Мозъкът от своя страна изпраща сигнали до клетките, контролиращи движението на перата, при което перата се нагласят в специфична позиция, топлината се запазва и телесната температура се поддържа постоянна. Хомеостазата предполага постоянство, поддържано чрез непрекъснато връщане на показателите на вътрешната среда в определени граници. За осъществяването на функцията на еритроцитите например е необходим воден разтвор на определени вещества в точно определена концентрация (така наречената статична хомеостаза).
Организмите реагират на промените във външната среда по още един начин наречен динамична хомеостаза. При него те се приспособяват към изменения във вътрешната и във външната среда чрез промяна на формата и функцията за продължително време.
У човека например необратими химични промени водят до пубертета – период от индивидуалния живот, през който половата система узрява и започва да функционира. През пубертета се усилва секрецията на половите жлези, а те подтикват развитието на съвсем нови белези – например менструалния цикъл. Промените във формата и функциите по време на развитието изискват нов начин на приспособяване към състоянието на тялото.
Вътрешна среда. Всички телесни клетки взаимодействат с извънклетъчната течност – посредник за непрекъсната обмяна на веществата между клетките. При животните има два вида извънклетъчна течност. Част от нея (тъканна течност) изпълва пространствата между клетките и тъканите, а останалата част е течната съставка на кръвта и лимфата, наречена плазма. Кръвта непрекъснато обменя кислород, хранителни вещества и метаболитни продукти с тъканната течност, която от своя страна обменя вещества с клетките.
За едноклетъчните и просто устроените многоклетъчни животни – например мешестите, извънклетъчната течност, заобикаляща всяка клетка, е водата, в която живеят. При по-сложно устроените животни се е развила вътрешна среда. По концентрацията на водородни, натриеви, калциеви и др. йони тя наподобява морската вода.
През ХIХв. при изследванията си върху функциите на тялото Клод Бернар стига до заключението, че всички жизнени механизми, като се изменят имат само една цел – запазване условията за живот във вътрешната течна среда. Той установява, че черния дроб усвоява много от носените с кръвта хранителни вещества и ги превръща в по-сложни и удобни за съхранение форми като гликогена. Когато концентрацията на хранителни вещества в кръвта (т.е. извънклетъчна течност) спадне под определено ниво, черния дроб разгражда запасите си (например гликогена). Освободените хранителни вещества се разнасят из тялото и осигуряват храненето на клетките.
При други изследвания Бернар показва, че количеството кръв, с което се снабдяват различните части на тялото, може да се регулира чрез свиване или разширяване на малките кръвоносни съдове. Чрез такъв контрол на разпределението на кръвта тя може да се насочва към телесните части, които изискват повишено количество кислород и хранителни вещества в даден момент.
По-късно физиологът Уолтър Кенон разширява схващанията на Бернар. Според него поддържането на хомеостазата е възможно само чрез координирани хомеостатични системи, които функционират така, че поддържат физичните и химични показатели на вътрешната среда на тялото в определени граници.
Напоследък съществува тенденция понятието хомеостаза да се използва по-широко, като се прилага и към такива характеристики като генетично постоянство и целостта на морфологичната организация (чрез регенерация) и др.
Контролът на хомеостазата се осъщетвява на принципа на обратната връзка. Чрез различни рецептори до интегриращите центрове (на централната нервна система например) стига обратна информация за точността, с която се изпълнява дадена функция. По този начин отговорът на дразненето може текущо да се коригира.
Днес са проучени подробно хомеостазните механизми за поддържане на температурата, теглото, кръвното налягане и др.
В основата на всеки механизъм при животните и при човека е рефлексната дъга : рецептор, сетивен нерв, нервен център, двигателен неврон и орган, който реагира. Съществуват и някои особености. Рефлексът е затворена верига. Нервният център получава информация за дейността на реагиращия орган и може да я коригира, както и дейността на рецептора. Например механизма за регулация на телесната температура включва : промяна в средата, възприемане на промяната от рецепторите, изпращане на импулси до централната нервна система, оценка на импулсите от централната нервна система, разпореждане на ефектора, обратна връзка (компенсаторна реакция), рецепторна корекция.










Хуморалната регулация също е затворена верига. Хипофизата отделя тиреотропен хормон, който стимулира дейността на щитовидната жлеза – в резултат се секретира и отделя тироксин. Хипофизата е чувствителна към количеството на тироксин в кръвта. При повишена концентрация на тироксин, намалява отделянето на тиреотропен хормон, а в резултат на това се прекратява отделянето на тироксин. Това явление е също обратна връзка. Може да се определи като информация от обекта на регулация, която стига до регулиращия механизъм.
Не на всички равнища на биологична организация хомеостазата се регулира по посочения начин, в смисъл, че може да няма участие на нервен център. При всички случаи на хомеостазата обаче е налице обратна връзка.
Много фактори на външната среда се изменят периодично (ритмично) в зависимост от въртенето на Земята около Слънцето (годишни, сезонни ритми) или около оста й (денонощни или циркадни – от лат. цирка – около; и диес – ден, ритми).
По време на филогенезата (историческото развитие) организмите са придобили способността да се ориентират във времето (биологичен часовник), която им дава възможност да се приспособяват много бързо (често пъти изпреварващо) към периодично изменящите се условия на средата. Биологичният часовник е вътрешен, измерващ времето механизъм вероятно с биохимичен характер. Материалната основата на такива механизми досега не е установена, но се предполага, че важна роля в тяхното действие имат компонентите на клетъчната мамбрана.
Нарушенията в механизмите на хомеостазата се проявяват като болести – например на нарушената генетичната хомеостаза се дължат редица наследствени болести; алергиите – нарушена имунна хомеостаза. Отстраняват се с лекарска помощ. Нарушената биосферна хомеостаза поражда екологична криза. Тя може да бъде преодоляна само с усилието на цялото човечество. Днес определено се говори за ноосфера – сфера на разума за съзнателно направляване на биосферата. Материалните основи на тази наука (ноогенетика) се поставят от съвременния акад. Вернадски.
Придобитият естествен имунитет може да се запази дълго време (коклюш, едра шарка) или е по-краткотраен (дифтерит, скарлатина). Има и такива заразни болести, при които не се придобива имунитет или той е съвършено краткотраен, например при грипа.
По отношение на някои заразни болести имунитетът може да се създаде и по изкуствен начин – изкуствен имунитет.
При ваксинацията в организма се вкарват или с намалена болестотворност микроорганизми, които без да причиняват тежко заболяване, предизвикват образуване на антитела в организма и го правят за по-дълго или за по-кратко време невъзприемчив за съответната болест. Имунитетът, който организма сам си изработва след ваксинация, се нарича изкуствен активен имунитет. За неговото поддържане е необходимо след няколко години да се извършва повторно имунизиране – реимунизация.
Първите опити за създаване на изкуствен имунитет датират от дълбока древност. В Европа за първи път през 1796 г. английският лекар Едуард Дженер приложил ваксинацията като метод за създаване на изкуствен имунитет срещу едра шарка.

Bubalcheto
02-19-2009, 07:58
http://zamunda.pomagalo.com/download/43576/?search=1079532
плз спешно е до 12 часа моля ви спешно е :( :( :( :(

darksidelover
02-19-2009, 11:10
:grin: :grin: :grin:

Tedi4ka
02-19-2009, 11:54
http://zamunda.http://www.teenproblem.net/school/download/43576/?search=1079532
плз спешно е до 12 часа моля ви спешно е :( :( :( :(

Прозата на А. С. Пушкин



Интересът на Пушкин към прозата се появява още през 20-те години, като закономерно явление в развитието му от романтизма към реализма. Според А. Лежнев прозата на Пушкин се развива някак скришно, сякаш се стеснява, прикрита от общото внимание. За автора прозата изисква точност и краткост и “мисли и само мисли”. Първият сериозен опит в областта на прозата е исторически роман. Пушкин е считал историзма като задължително изискване на романа.
Прозата му е немалка по обем, работи върху около десетина романа и повести, най-значителните от които публикува. Това са “Повестите на Белкин” , “Капитанската дъщеря” , “Дама пика”. Романите “Арапът на Петър I” и “Дубровски” и други остават недовършени.
Белетристичния сборник “Повестите на Белкин” съдържа пет повести и предговор. Първото завършено художествено прозаично произведение е повестта “Майсторът на ковчези”, част от сборника. Останалите повести в него са “Изстрел”, “Виелица”, “Станционният надзирател”, “Господарката селянка”. След като е прибавен и предговорът “От издателя”, Пушкин издава сборника анонимно. Причините за анонимността са неизвесни. Едва във второто издание, той признава авторството.
Историите в петте кратки повести са лишени от смислова дълбочина, но пък сред тях има голямо проблемно и стилово многообразие, срещат се много и най-различни герои и човешки съдби. Включени са и почти всички слоеве на руското общество. Присъстват както поместното дворянство, така и армейското офицерство,занаятчиите, дребното и бедно чиновничество и крепостното селячество. Именно тук се създава и образът на малкия човек, най-ниско в йерархията, безащитен и отритнат от обществото. По-късно, този образ, широко навлиза в руската литература и други автори като Гогол, Достоевски, Чехов и др. заимстват от Пушкин, този литературен герой.
Първата повест от сборника е “Изстрел”. Идеята на историята е дуела, но разгледана по един необичаен начин, като незавършен дуел. Дуелиращите се са Силвио и Граф Б. Силвио, романтичен герой, поставя над всичко честта си и желанието за отмъщение. При първият дуел, вторият който стреля е Силвио, а той отлага изстрела си. Така той насъбирайки през годините, желанието за отмъщение, се среща с Граф Б. след години. Тази драматична среща, никога не бива забравена от дуелиращите се, особедно от Граф Б. и съпругата му Маша. Тук автора създава една игра на съдбата с човешките чувства, желание и възможности.
“Виелица” е посветена на сантиментално – романтичните преживявания на една девойка – Маря Гавриловна. Чрез бурята, се разглежда мотива за хаоса в живота, неуправляемостта му. Пушкин въвежда образа на природната стихия именно тук.
“Майсторът на ковчези”, първото завършено художествено прозаично произведение на Пушкин е твърде мрачно. Външно сякаш повестта е най-несъбитийната в сборника “Повестите на Белкин”. Тук е използвана и невербалната комуникация, чрез съня на ковчегарят Адриан Прохоров.
Чрез “Станционният надзирател” е даден образа на малкия човек. М.Горки казва, че с тази повес започва реализмът в руската литература. Той е поднесен като елегичен разказ на Самсон Вирин, чиято дъщеря е била похитена от хусаря.
Последната новела в сборника на Пушкин е “Господарката селянка”. Там шеговито е разказана една любовна история. Маскирайки се като селянка, главната героиня Лиза Муромска изпитва чувствата на Алексей Берестов. Единственно тук краят е щастлив. Двамата влюбени откриват истинските си лица и се събират, а междусемейната вражда между Муромски и Берестови приключва. В “Господарката селянка” Пушкин представя най – ярко иронията. Той иронизира цялата игра, особедно при сдобряването на бащите по време на лов.
Чрез “Повестите на Белкин” Пушкин създава един съвсем нов и непознат на руската лиература белетристичен стил, в който точността и краткостта се налагат като принцип. Пушкин избягва да анализира героите си. Те са достатъчно индивидуализирани, чрез своите постъпки и действия, те израстват и се превръщат в живи хора. За развръзка, авторът използва винаги непредполагаеми събития, както например във “Виелица”, където се оказва, че венчалите се някога съпрузи не могат просто да се познаят.
Това, което обединява петте новели е тайната. Тя се преплита със системата от мотиви, образувана от няколко остовни таматични линии. Мотивите са: дом, семейство, любов, щастие и грях. Когато се съберат мотивите и тайната се създава сюжета на всяка една от повестите в сборника.

В “Дама пика” се разглежда темата за страстта. Страстта между щастието и тайната, между чувствата и хазарта. Тук се появява и образа на руския европеец. Сблъскват се съзнанието на чуждата немска и руската петербургска култура. Героите в повестта са Лизавета Ивановна, Херман, както и старата графиня Ана Федотовна и други.
Лизавета Ивановна е представена като жертва. Тя е жертва не само на Херман, а и на настъпващият железен век и на старата графиня, на която не може постоянно да угоди. Лизанка е сантиментална, чете прекалено много. Но тя е и тази която отваря вратите на Херман.
Немецът, който наблюдава Лизинка е Херман. Той е пестелив и трудилюбив, обича хазарта, но гледа винаги отсрани, до момента в който чува историята за графинята, която знае трите печеливши карти. До този момент трите му верни карти на живота са умереност, трудолюбие и пресметливост. Съ6лазънта от лесната печалба, неутолената до този момен жажда и страст към хазарта, го водят към престъплението, убийството на графинята. Въпреки, че той без да иска я убива, но все пак извършва престъпление и това води до неговото морално и душевно погубване.
Така бленуваната тайна на трите карти, които носят печалба и щастие, бива разкривана от привидението на графинята. Това са тройката – седмицата – асо. Числата три и седем са използвани и друг път, като символика в творчеството на Пушкин, например в драмата “Борис Годунов”. Те са с кабалистична сакрална символика. А третата карта, асото е символ на желанието на героя да се превърне във фигура със самостоятелна ценност “Аз”. Тези три туза, равни на богатство, са равни и на желанието му да бъде той самия туз. Тайната на картите, се превръща в психологически двигател. За него всяка цел оправдава средствата. Той започва да бъде индентифициран с Наполеон и Мефестофел. Образът му, в рамките на прозореца, свъсен, скръстил ръце, напомня на Наполеон, който също не се спира пред нищо.
Сюжета включва и фантастични нотки. Кошмарите на Херман, призрака на графинята, намигащата дама пика, напомняща на графинята, всичко това е футуристично. В края на повестта, Херман става жертва на жертвата. Погубва го дама пика и той полудява. Но неговата лудост сякаш е някак романтична.
Романът “Капитанската дъщеря” е свързан не само с историческите занимания на Пушкин, с неговите интереси към миналото на Русия, ни и със селските вълнения от 30-те години на ХIХв., които още повече изострят вниманието му към ролята и съдбата на многомилионното руско селячество. Описани са най-драматичните години от управлението на Екатерина II – 1773, 1774 и по – специално Пугачовото въстание.
За написването на романа, Пушкин получава височайщото разрешение да работи в архивите. Той дори се отправя към Оренбурските степи и Поволжието, където е избухнало въстанието, среща се със стари хора, изучава преданията за мужика Емелян Пугачов. Там именно автора открива, че Пугачов носи в себе си не само свирепост, а широката руска душа, великодушие и способността да чувства красотата на живота.
В този исторически роман, Пушкин застъпва тезата, че историята трябва да бъде погледната през погледа на обикновения човек. Авторът е изведен извън повествованието, пише я като лична история, във формата на мемоари, в Аз – повествувание, водено от дворянина Пьотър Гриньов, очевидец на събитията и непосредствен участник в тях. Разгледани са три епохи – екатеринината, александровата и николаевата.
В текста съпъдстват два сюжета. Това са антагонизъмът на царската гвардия и любовния сюжет.Тук си проличава авторовата версия, за преодоляване на антагонизма – чрез човечност. Милосърдие към врага и въобще към ближния. Християнските ценности. Три пъти в сюжета, героите без да се замислят правят добро на врага. Първият път е когато аристократичния автор на записки вижда човек, който мръзне и му отстъпва заешкото си кожухче. Тук прозира библейският цитат за ризата. Добрината е получил именно Емилиян Пугачов. Втората добрина е при втората среща на Пугачов с Павел Гриньов. Сега жестът е върнат, чрез акта на помилване. Третия път е, когато Маша Миронова пише писмо до Екатерина II да помилва съпруга й и тя го помилва.
В “Капитанската дъщеря” отново присъства мотива за бурята, за стихията, която преобръща живота на героите и преплита техните съдби. Главните герои в романа, претърпяват метаморфози, които белязват живота им за винаги. Особедно ярки са при Пугачов и Гриньов, които във всяка ситуация са поставени в двойствена ситуация.
Пугачов е представен като уникален герой. Той е разбойник, престъпник, народен вожд, селски водач и изключително справедлив. Той, както и Гриньов, държи на думата си , на принципите си и честта. Поставен в желязната решетка като звяр, той не моли за милост, не се страхува от смъртта. Такъв обаятелен и величав образ на народния селски вожд никой преди Пушкин не е създавал – той е първият.
Другият герой Павел Гриньов първоначално е отдаден на лекомислие, мечтае за развлечения и удоволствия, но любовта му към капитанската дъщеря го променя. Той разбира сериозността на живота и изпълнява бащината си заръка, да пази честта си от младини.
Маря Мироновна е капитанската дъщеря. Тя е необразована, но притежава ум и сърце. В нея авторът е предал положителните черти на руската жена, нейната готовност докрай да устои на трудностите, които й сервира животът, но да остане вярна на дадена дума, на любовта към скъпия и близък на сърцето човек.
Тук се появява и образът на верният слуга Савелич. Той е предан до гроб. Той е наивен, а на моменти изглежда смешен, но е положителен герой. Притежава чувство на дълг и отговорност, както и човешко достойнство.
Единственият отрицателен герой в романа е столичния гвардейски офицер Швабрин, изпратен в Белогородската крепост за участие в дуел. Той е умен, образован, умее да води интересни разговори, но му липсва етика и морал. Готов е на всичко за да постигне целите си, завистлив е и продажен. Той е обобщаващ образ на руското дворянство, на неговото разслоение, на неговото разграничение и роля в живота на руското общество.
В повестта “Капитанската дъщеря” Пушкин разглежда темите за човешкото изпитание, за свободата, честта и справедливостта.
Героите на Пушкин в белетристичните му произведения не са много, не говорят много, нито пък се изказват цветисто. Те използват народния изказ, постъпват нормално според сируацията, обикновени средни хора са. И въпреки това са интересни образи, както и самата проза на Пушкин, която е ту иронична, ту весело-закачлива, ту тъжна. Най-често обаче иронична и разполагаща със снизходителното отношение към героите и тяхното поведение. Всичко това, създадено от Пушкин, поставя една много плодородна традиция в белетристиката, която да бъде усъвършенствана по- късно.

sm_95
02-25-2009, 11:16
моля ви някой да ми изтегли това
много е спешно


http://download.pomagalo.com/18541/obrazyt+na+balkana+v+odata+opylchencite+na+shipka/?search=9702603&po=

TEARS
02-25-2009, 11:59
моля ви някой да ми изтегли това
много е спешно


http://download.http://www.teenproblem.net/school/18541/obrazyt+na+balkana+v+odata+opylchencite+na+shipka/?search=9702603&po=


Подготовка за контролна работа
Образът на Балканана одата
,,ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА”

1. Увод
І.Образът на Балкана в народните песни
ІІ.Художествената задача на Вазов да прослави подвига на опълченците и да отговори на хулите и клеветниците на нашата национална история.
2. Теза
Образът на Балкана присъства в одата и своята цялост като планина символ на България и Българския национален дух неразделно свързан с героичния подвиг на опълченците.Чрез различни похвати авторът преставя Балкана и връх Шипка и като непосредствени участници.
3. Доказателствена част
-Балкана в лирическия увод
-представя метафори,метанимия,олицетв орение-,,що вечно живей”, ,,синьо крепи с рамената”.
-създава се впечетление за висина и неотбятност,,що небето синьо крепи с рамената”
-градация
-сравнение с Термопилите-внушавасе мисълта за величието на националния подвиг на Шипка и за това,че той е момент отборческата история на човек.
-възклицание ,,О ,Шипка!”-подчертава се значимостта на Шипка за изхода на войната.Изразява Вазовото възклицание и преклонение пред съможертвата на шипченците
-,,горските долини трепетно повтарят……………………”-Балкана не е ням свидетел на стражението,а съпричастен на стражението
-метонимията,,върхът отговори…………….”-внушава пълно сливане на опълченците с връх Шипка,върхът не е само място на стражение,но и като един от участниците.Разяснете контраста ,,горе-долу”(внушава се представата за величието и низостта като противоположни нранствени позиции.
-кулминацията-Балкана предоставяна храбреци,,каме-не и дърве”,със своето величие запазва твърдостта и борческия дух на защитниците за да продължат от отпора срещу ,,душманските орди”
-разсъждение върху епитета,,заветният хълм”
-образът на Балкана в епилога –вечен пазител на спомена за героичния подвиг,изразител на Вазовата преклонение пред бранителите на българската свобода,Балкана е посредник между поколенията.Бълканът е безсмъртен ,безсмъртни ще останат опълченците със своята съможертва.
4. Заключение-обобщаващи изречения

djidji_to
11-01-2009, 13:55
http://download.pomagalo.com/315092/oon+i+nap/

Tedi4ka
11-01-2009, 20:45
България бе приета за пълноправен член на Организацията на обединените нации (ООН) на 14 декември 1955 г., едновременно с Албания, Унгария, Румъния, Австрия, Йордания, Ирландия, Испания, Италия, Камбоджа, Лаос, Либия, Непал, Португалия, Финландия и Цейлон. Дипломатическата дейност по участието на страната в ООН и организациите от нейната система е поета от няколко дирекции в Министерството на външните работи. Основната роля и функции се изпълняват от дирекция "ООН и глобални въпроси", както и от постоянните представителства на Република България при ООН в Ню Йорк, Женева и Виена. Български дипломати са акредитирани и към специализираните международни организации в Париж, Рим, Лондон и други световни центрове. Важно значение за участието и авторитета на страната в ООН има активното отношение на българската общественост по тази проблематика - забележителна е дейността на Дружеството за ООН в България и други граждански и студентски сдружения у нас с отношение към благородните принципи и цели на Световната организация. Разглеждайки ООН като глобален фактор в международните отношения и важно средство за осъществяване на основните цели, задачи и приоритети на българската външна политика, още с приемането й България активно се включва в дейността на световната организация. Чрез работата си в нейните органи България отстоява и реализира първостепенни национални интереси от конкретен политически, икономически, социален, научен, културен и друг характер. Наред с това България съдейства за утвърждаване на доверието, сигурността и взаимноизгодното сътрудничество в международните отношения и за тяхното развитие в съответствие с Устава на ООН. България е активен член на ООН. През 1960 г. България стана член на Комитета по разоръжаването, а по-късно бе избрана в Комитета за приложение на Декларацията за предоставяне на независимост на колониалните страни и народи и в Икономическия и социалния съвет на ООН (ИКОСОС). На 8 октомври 2001 г. ОС на ООН отново избра България за непостоянен член на СС за периода 2002–2003 г. Това беше третото участие на България като непостоянен член на СС, откакто България е член на ООН. За разлика от другите два мандата (1966-1967 г. и 1986-1987 г.), този път за едното място в СС, определено за държава от групата на Източна Европа, страната ни трябваше да се бори с друг кандидат – Беларус. В резултат на целенасочената, активна и убедителна предизборна кампания България спечели с мнозинство от 120 гласа още на първия тур от изборите в ОС. Избирането на България на този извънредно отговорен пост в ООН бе признание на международната общност за активната и балансирана българска външна политика и за конкретния български принос в усилията на международния мир и сигурност, особено в района на ЮИЕ. Двугодишната ни дейност и фактът, че България на два пъти в периода на членството си в СС председателства този най-важен орган на световната организация доказа възможностите на нашата страна като активен участник в многостранната политика и затвърди името й на стабилен и предсказуем партньор на международната общност на глобално и регионално ниво. България изцяло подкрепя и активно участва в дейността и операциите на ООН за поддържане и укрепване на мира. Тя е важен инструмент в разпореждане на международната общност за запазване на международния мир и сигурност. Досега страната ни е участвала (или продължава участието си) в следните международни операции по поддържане на мира (ОПМ): UNTAG, Камбоджа – 1992-93 г.; UNOMA, Ангола – 1995-99 г.; UNMOT, Таджикистан – 1995–2000 г.; UNMEE, Етиопия/Еритрея – 2000 -2004 г.; UNMIBH (ООН), SFOR (НАТО) и ЕUFOR (EC) (последната от декември 2004 г.), Босна и Херцеговина – от 1997 г.; UNMIK (ООН) и KFOR (НАТО), Косово – от 2000 г.; Мисия на ЕС за хуманитарно разминиране, Хърватия - 1999–2000 г.; ISAF (ООН/НАТО), Афганистан – от 2002 г.; Многонационални коалиционни сили, Ирак – от 2003 г.; UNMIL, Либерия – от 2004 г.; UNIFIL, Временни сили на ООН в Ливан – 2006 г. България активно участва в работата и дейността на различните програми и фондове на ООН и на специализираните агенции към ООН. В сътрудничество с тези организации бяха осъществени в полза на България важни проекти в областта на опазването на околната среда, държавното и стопанското управление, развитието на информационните технологии и др. Особено ползотворно е сътрудничеството с ПРООН, която има свое представителство в България. Със съдействието и помощта на Министерството на външните работи през октомври 2004 г. бе официално открита новата сграда на представителство на ПРООН в София, която е обособена като “Център на ООН в България” (UN HOUSE). Сътрудничеството на България с Програмата на ООН за развитие (ПРООН), Фонда на ООН за населението и УНИЦЕФ доказа своето полезно значение в условията на преход към пазарна икономика у нас. България се обявява за увеличаване на финансовите ресурси и техническата помощ по тази линия. Новите реалности в глобалната система на международни отношения и потребността от колективни отговори на съвременните заплахи и рискови фактори императивно налагат да бъде укрепена и засилена ролята на ООН като уникална универсална организация, основана на принципите на равноправното международно сътрудничество. За реализирането на тази цел от решаващо значение за бъдещето на ООН бяха докладът на генералния секретар от 21 март 2005 г. - “При по-голяма свобода” и проведената през септември 2005 г. Среща на високо равнище в Ню Йорк. Приетият Заключителен документ и постигнатото съгласие по пакета от предложения за преустройство на ООН, включващ ангажименти по въпросите на развитието, сигурността, защитата на правата на човека, предотвратяването и урегулирането на конфликти откриха перспективата за нейното реформиране Крайният резултат от тяхното изпълнение следва да бъде укрепване и повишаване на ефективността на ООН, която да може да се справя по по-успешен начин със съвременните заплахи и предизвикателства за международния мир, сигурност и развитие. България чрез своя министър на външните работи изрази пред генералния секретар подкрепата си за изложения от него план за реформи, споделяйки напълно отправения от него призив за превръщане на “добрите думи” в “добри дела” при преструктурирането на ООН и утвърждаването й като действен фактор на мира, сигурността и развитието през 21 век, при изпълнението на Целите на хилядолетието, опазването на околната среда и мобилизиране на колективните действия на международната общност, необходими за посрещането на предизвикателствата, свързани с промяната на климата.




НАП




Системата за управление на приходите, която Националната агенция за приходите вече използва, може да не бъде завършена от своя доставчик.Това съобщиха за "Дневник" източници от Министерството на финансите, според които за момента е завършен първият етап от проекта. Френската фирма "Бул", създател на софтуерния продукт, обаче не желае да го довърши, тъй като финансовите условия не я устройвали, твърди източникът на "Дневник". Потърсени за коментар, от "Бул" приеха въпросите с уговорката, че ако имат какво да коментират, ще се обадят. До редакционното приключване на броя втори разговор с представители на компанията не беше проведен.
От пресслужбата на НАП също отказаха какъвто и да било коментар по въпроса.
От приходната агенция и от Министерство на финансите съобщиха, че вече притежават правата за ползване на продукта и неговия сорскод, така че няма да се плащат лицензионни отчисления за неговото ползване. В същото време обаче остават незавършени модулите за селекция на информацията, както и други функционалности, които представляват между 20 и 30% от първоначално планирания обем на работа. Така се затруднява изготвянето на анализи, от които приходната администрация се нуждае, а проблеми има и в оперативната обработка на данните. Проблемът е бил обсъждан още преди два месеца на заседание на управителния съвет на НАП. В тази ситуация за довършителните работи ще се търси нов изпълнител, но още не е ясно дали вторият етап ще бъде изпълнен със заем от Световната банка (която подпомага проекта за изграждане на централизирана приходна администрация) или със средства от републиканския бюджет. От това зависи и дали ще се следват конкурсните процедури на банката или тези в закона за обществени поръчки.
През миналата седмица депутатът от "Българска нова демокрация" Мария Капон съобщи, че в изпълнение на договора са преведени близо 4 млн. евро. до края на 2008 г. Общо 2.5 млн. евро от тях са били преведени до средата на юни 2005 г. като авансови плащания, без насреща да има реално свършена работа. С подписани допълнителни анекси общата стойност на договора пък е достигнала 5.8 млн. евро. Чрез продукта на "Бул" се обработва целият масив с електронни данни на данъчните и на Националния осигурителен институт, които се събират от гражданите и фирмите. Тя позволява автоматизиран обмен на данни между НАП и клиентите й. Заради неколкократното закъснение при внедряването на системата през 2006 г. бившият директор на НАП Мария Мургина заяви, че ще се търсят неустойки от изпълнителя. Също в последните месеци е било предложено отново да се използва системата на НОИ за администриране на осигуровките, но идеята бързо е била отхвърлена.

rusoto_baby_f
11-02-2009, 21:36
http://download.pomagalo.com/227666/stariyat+muzikant+hristo+smirnenski/
:o :o

LadyGold
11-03-2009, 12:20
http://zamunda.pomagalo.com/download/2773/#materialzaglavie
И
http://zamunda.pomagalo.com/download/215051/

LadyGold
11-03-2009, 12:57
http://download.pomagalo.com/36820/omirovata+odiseya+i+geroyat+odiseii/

Amstel
06-21-2010, 14:21
ЩРАК (http://www.pomagalo.com/#http://download.pomagalo.com/123305/dimcho+debelyanov+analizi/?search%3D34793069)

Благодаря :)

puhchence92
06-23-2010, 13:54
http://download.pomagalo.com/32595/stefan+stambolov+vytreshna+i+vynshna+politika/
спешно ми е :-)

kalpazanka
06-23-2010, 15:00
Не вдигайте стари теми.
Пускайте заявки тук: http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=214195