Истинската ми приятелка

[CuZIfeelU]

Тези, които са прочели темата ми знаят в какво положение се намирам.За тези, които не са ще обясня с две думи - несподелена любов.. :(
Е, освен,че загубих доверието на единствения, когото съм обичала, загубих и най - добрата си приятелка :cry:
Баща й от дълго време работи извън България и се оказа,че след нова година тя също ще отиде там.Последно бяха говорили за след края на учебната година, но той настоява тя да замине след края на срока.
Тя ми е най - близка.Всичко споделям с нея и винаги ми помага в трудности. Тя беше и единствената, която ме подкрепи, когато любовта ми ме заряза завинаги. И само тя беше обективна тогава с мен...
Ще ми липсва много и сега се чувствам още по - сама.Знам, че има вероятност да се завърнат завинаги тук, но все си мисля,че я губя.И това още по - силно ме обезкуражава.
Мислех си ,че всичко, което ми се случва е възможно най - тежкото и ужасното изпитание.
Искам да знам вие усещате ли такава огромна липса и натрапчиво чувство,че нещо си отива...Аз вярвам в истинското приятелство и заради това още по - мъчен ми се струва живота..:(

[TheBestFriends]

с времето всичко ще се оправи

[ThePowerOfLove]

Ще свикнеш с новото положение ;) Освен това тя може би не отива там завинаги, пък и ще се връща от време на време :) А и в днешно време има толкова начини да поддържате връзка - телефони, скайп, е-майли.. :)
Това, че тя заминава, не означава, че губиш приятелството й! :) Просто няма да се виждате всеки ден, но пак ще си споделяте и т.н..