beiho
01-30-2009, 06:43
Ще се опитам да разкажа историята си накратко.Имам приятелка, с която ходим от 15 месеца и си имаме общ добър приятел (момче). Това, което забелязвам обаче е, че повече предпочита да споделя с него, отколкото с мен. Питал съм я хиляди пъти и тя ми казва, че ме обича много, но дали любовта й е искрена, след като не ме иска първо за най-добър приятел, а после за нещо повече. Когато я попитам какво й има, не ми казва нищо, ако ще да се моля цял ден, а после от скайп приятеля ми пише, че й е било гадно за нещо. Извинете ме, обаче това от него ли трябва да разбирам?Само ми остана да мисля, че ме харесва външно това момиче и ме иска само за сувенир до себе си да ми се радва, когато и хрумне, а останалото-човешките ценности, близостта към обичния са някъде из въздуха!!! ;( Много е гадно да си нещо средно, нито добър приятел, нито обичан.Дали ще е добре да накарам приятеля ми да поговори с нея за мен и какъв всъщност е проблемът? Защото ще ми стане още по-гадно, ако тя не иска да скъса с мен, само защото че я обичам до гуша и че ще ми стане супер тежко.Не искам да я задържам, ако не изпитва никаква близост към мен.Всъщност искам да ме обича както аз нея, но колкото и да се тревожа за нея и да я утешавам за всичко, тя не забелязва моите искрени чувства и моя пукизъм за нея, който не съм проявявал за никоя друга.
Благодаря ви, че прочетохте до тук и ви моля без упреци, защото не ми до това. Ако не ви харесва мнението ми, просто си трайте или дайте по-спокоен отговор!!! :cry: :cry:
Благодаря ви, че прочетохте до тук и ви моля без упреци, защото не ми до това. Ако не ви харесва мнението ми, просто си трайте или дайте по-спокоен отговор!!! :cry: :cry: