Стаичката

[ScionOfStorm]

Стаичката

Във стаичка стои
С наведена глава
Чиновникът един.
А около него искри
Мъждива светлина
И мъртъв дим.

Ръка посяга плахо
Буквата да избере
В мъглица от мастило.
И със страх стаен, о
Душа да не побере
Посланието, що се е изтрило.


Чиновнико тъй мълчалив
От всички ти презрян
Сочен с пръст – за Срам.
От твоя, прашния архив
В буквата последна взрян
Ще те надигна нагоре:
От мастилен кръст разпран.

[jghgh]

Eе, можеше по-мизерно да опишеш това което си почувствал като си видял чиновника.


Според мен e много поетично някак си.. от твоя стил.. а трябва да е по-градско сякаш, по-човешко и битово, грозно, индъстриално ако щеш, а не литературно поетично фолкърско (о, хич не ме бива да се изразявам :shame:)