PDA

View Full Version : След колко време



girl_in_black
01-31-2009, 14:10
Колко време след началото на връзката ви забременяхте/смятате, че е разумно да се предприеме такава стъпка.Не искам"когато се почувствате готови", а месеци или години, тъй като питам от любопитство, не си правя планове за дете.

darla
01-31-2009, 14:24
ami az zabremenqh godina po-kusno

krem4et0
01-31-2009, 15:02
За мен минимумът трябва да е 2-3 години. По-рано ми се струва твърде прибързано. Говорим за планирано забременяване.

iiirish
02-03-2009, 10:38
Колкото по-дълго толкова по-добре. Познавам двойки, които са заедно от по 8-9-10 години и чак сега очакват бебоците си. С течение на времето двойката се опознава, а решението да имат детенце трябва да дойде след една напълно сигурна и непоклатима връзка между двамата.

mirmark
02-03-2009, 11:46
Около една година. Около 6 месеца след като заживяхме заедно.

rubi
02-04-2009, 22:52
според мен след като поживеем заедно....когато разберем че можем да създадем семейство...че няма да си издерем очите ако не сме живяли заедно и в последствие се окаже че не сме подходящи.....не искам после ако не е обмислено и се охаже тъпа грешка детето да се чувства тъпо :?

mgxpower
02-06-2009, 19:49
Най-важното е да умееш да се грижиш за себе си и чак тогава да мислиш за нещо такова....

Angel_Girl
03-05-2009, 19:25
6 месеца по-късно :D

shell
04-04-2009, 20:47
Най-важното е да умееш да се грижиш за себе си и чак тогава да мислиш за нещо такова.... абсолютно съгласна

VeSna
05-11-2009, 14:14
Мисля че 4 месеца по-късно забременях. Не е разумно толкова рано, но след 8-9-10 год. връзка мисля, че е изчерпано всичко между тях (говоря за гаджета) и едно дете няма да оправи нещата. Иначе около година-2 съжителство заедно...

krem4et0
05-19-2009, 14:42
^Добре де. Ние сме вече 5-та година заедно, но и 1 ден не сме живели под 1 покрив дето се казва. Преди да ни се народят деца трябва да минем през 2 задължителни за мен стъпки-съвместно съжителство и след известно време брак. Има много накъде да се развиваме, преди да се разможим.

sladkish_14
05-19-2009, 14:49
^ Еми това , че вие не живеете заедно си е ваш проблем :?
Моята съседка е бременна вече :grin: , 2 години връзка и вече 5 месеца живеят заедно и очакват бебчето /4 месец е/
Не мисля ,че е нужно да прекараш 100 години с един човек и тогава да правиш деца ! :? Пък и 5 години мисля ,че са прекалено много за да не живеете вече заедно :shock:

krem4et0
05-19-2009, 15:11
И това как го прецени? Може и да е така, но не всичко опира до желание и на двамата. А и в крайна сметка си е лично наша работа. Явно връзката ни не е достатъчно сериозна, след като нямаме вече 2-3 дечурлига...

Rofl4e
05-19-2009, 20:43
И това как го прецени? Може и да е така, но не всичко опира до желание и на двамата. А и в крайна сметка си е лично наша работа. Явно връзката ни не е достатъчно сериозна, след като нямаме вече 2-3 дечурлига... :shock: :shock: аз пък си мислих че живееш с прятеля си... а и за 5 год.щом не е сериозна колко да време да е сериозната връзка според теб 50г?

krem4et0
05-19-2009, 21:21
Беше иронично. Много ясно, че връзката ни е сериозна. Много ясно, че си мислим за дом, семейство и деца. на по 24 сме и съвсем ни е време, но не винаги всичко зависи от нас самите. Има различни обстоятелства, които пречат. В случая са финансови...

gabba
05-20-2009, 13:29
Ем аз още не съм забременявала :D ..и не мисля скоро да го правя :D ноо мисля, че е добре да се поживее с партниора преди тая стъпка щото преди сватбите и т.н. всичко е ОК ама после ... понякога нещата се обръщат ..

Wrathchild
05-20-2009, 13:29
Колкото по-дълго толкова по-добре. Познавам двойки, които са заедно от по 8-9-10 години и чак сега очакват бебоците си. С течение на времето двойката се опознава, а решението да имат детенце трябва да дойде след една напълно сигурна и непоклатима връзка между двамата. Почти няма непоклатима връзка, разводите го доказват. Разбира се, добре е да се изчака, но не прекалено дълго. А ако на 30 години срещнеш любовта на живота си? Не можеш да чакаш вечно.
Но всичко зависи от готовността. Има хора, дето след 20 години брак се развеждат. Има такива, които се женят едва ли не на шега, забременяват, но пак остават заедно, буквално докато смъртта ги раздели. Няма правилен момент.

iiirish
05-26-2009, 08:14
Не е разумно толкова рано, но след 8-9-10 год. връзка мисля, че е изчерпано всичко между тях (говоря за гаджета) и едно дете няма да оправи нещата

всъщност и аз разсъждавах така, но всичко зависи от хората :) след толкова години те още вървят прегърнати по улицата и се целуват, а бебока просто ги допълва като картинка :)
само мога да си мечтая и с моя да изглеждаме и да се чувстваме така когато достигнем такъв период от връзката си

LoLlIpOpP
05-26-2009, 11:18
забременях след 1г.и3месеца и съжителство от 11месеца

krem4et0
05-26-2009, 12:05
След толкова време тръпката и желанието не само не са ни напуснали, а са повече и от преди...За брака знам следната мисъл: когато на двама влюбени им доскучее, те се женят. Е, явно не ни е скучно още.

iiirish
10-02-2009, 09:32
След толкова време тръпката и желанието не само не са ни напуснали, а са повече и от преди...За брака знам следната мисъл: когато на двама влюбени им доскучее, те се женят. Е, явно не ни е скучно още.

Това ме успокоява :D

monka
10-02-2009, 11:30
Кремче, казваш, че вече сте на по 24 и ви е време за женене, едва ли не сте закъснели.Според мин си още мноооого млада и не трябва да си мислиш, че вече ти е крайно време за сватба.Щом се обичате и се радвате един на друг, един подпис не е от такова голямо зночение, поне за сега! Пожелавам ти много любов от половинката ти и един ден, дали след месец или след 3 години, незабравима сватба!!! :)

iiirish
10-02-2009, 13:22
Кремче, казваш, че вече сте на по 24 и ви е време за женене, едва ли не сте закъснели.Според мин си още мноооого млада и не трябва да си мислиш, че вече ти е крайно време за сватба.

Абе тя не е престаряла, ама към 24-5 защо пък да не се замисли за по-сериозни неща. Честно казано тази възраст най-много ми харесва за забременяване и раждане на дете. Поне за мен самата. Не искам да съм нито много млада, нито много възрастна майка. Тези години са ми идеални, особено щом съм си уплела кошницата със сериозен мъж до мен и подходящо жилище.

krem4et0
10-02-2009, 14:24
Жилището ми е сериозния проблем. Искаме да живеем заедно, но няма къде (освен с родителите си)...Не работя, не мога дори да мечтая за квартира!

Nadelina
10-02-2009, 21:10
И аз имам приятел, с който от 2 години живеем заедно. И аз ли престарях, че е време да се женим? Сигурно, ако изкараме още малко време ще си омръзнем и направо да скъсаме, защото после няма да има нужда от сватба. Гледайте си по-добре вашите връзка и не изказвайте мнения без дори да можете да си представите какво е състоянието, усещанията, чувствата, положението и като цяло нещата в нечия друга връзка. Кремче, не виждам смисъл от толкова обяснения, ти сама за себе си знаеш какво ти е.

iiirish
10-03-2009, 11:48
Кремче, не виждам смисъл от толкова обяснения, ти сама за себе си знаеш какво ти е.

Че защо? Нали все пак е форум, всеки изказва мнението си, някой с повече обяснения, някой с по-малко, а понякога колкото повече разтягаме локуми толкова по-интересна става темата и за самия автор и за останалите съфорумци. :)

по темата: И ние искаме жилище, но няма как. Засега живеем у тях, тримата с майка му. Боже, не знам как да благодаря и на кого, че тая жена е цяло съкровище. Ако беше някоя вещица сигурно и ден нямаше да издържа. Мислим да теглим заем за апартамент, но за съжаление не му е сега времето и трябва малко да изчакаме :? :(

krem4et0
10-11-2009, 15:28
Той живее с майка си, баща си, баба си, 2 папагала и морско свинче...няма къде да се поместим просто. А ако е у дома, значи никога да не правим секс :D

Rofl4e
10-12-2009, 21:42
Той живее с майка си, баща си, баба си, 2 папагала и морско свинче...няма къде да се поместим просто. А ако е у дома, значи никога да не правим секс :D
заем не можете ли да вземете или квартира да си наемите.. толкова виши образования изкара.. пък не виждам да ги използваш за нещо(професия) .. жалко!


въх поне ние няма да имаме такъв проблем 8-) веднъж се бъзикаме ии той ми вика ми,че кво може и в колата да живеем :razz: :razz:
останах да го гледам :shock: като му знам наследството 8-)

krem4et0
10-13-2009, 14:29
Имам конкретни планове и се надявам, че ако ги реализирам ще имам приличен за града доход...но не става бързо.

sh3_1s_7h3_0n3
10-15-2009, 16:07
Днеска тъкмо си говорихме, че предвид годините, на които сме, с приятелката ми, всяка връзка до намирането на Точния човек /който по план трябва да се появи след около 3-4 години 8-) / ще е със срок на годност - ще има начало - бурно, красиво, емоционално... след това раздяла - сълзи, ревове, тръшканици... Тогава ще се появи Той, ще се дундуркаме 2-3 години заедно... вече ще сме на близо 30-тина /омфг :-o / и тогава вече щеш-не щеш започваш да се възпроизвеждаш, че иначе може да изтървем и последния влак. 8-)

Изобщо не ми се заражда майчинския инстинкт като се занимавам с малкия ми братовчед, който е на годинка и половина. Обичам го като някое по-малко братче ли, не знам как да го обясня.. ей така да му се радвам, да го гушкам, да го мачкам, да го забавлявам по 1-2 часа дневно, колкото майка му да си отдъхне.. и толкова.
Нещо ме е шубе още да си представя другояче нещата. :-o

machoka
10-15-2009, 21:22
Днеска тъкмо си говорихме, че предвид годините, на които сме, с приятелката ми, всяка връзка до намирането на Точния човек /който по план трябва да се появи след около 3-4 години 8-) / ще е със срок на годност - ще има начало - бурно, красиво, емоционално... след това раздяла - сълзи, ревове, тръшканици... Тогава ще се появи Той, ще се дундуркаме 2-3 години заедно... вече ще сме на близо 30-тина /омфг :-o / и тогава вече щеш-не щеш започваш да се възпроизвеждаш, че иначе може да изтървем и последния влак. 8-)



Надявам се това да е било шеговито и несериозно изказване, инак много, ама много жалко ако това ти е 'философията за живота'.

А по темата, не виждам на авторът какво не му харесва в 'когато се почувствахме готови'... сякаш като роботизираното и хладно цитирано мнение в този пост, всичко може да се изчисли 'приблизително' в години... вие кво, разграфявате си живота и семейните ценности както си разграфявате какво ще правите днес в 5 часа до утре в 2 на обяд?!?! :?

Моите родители са се срещнали на 40 и са ме направили на по около 42-43г, и мога да ви се похваля съвсем нескормно че имам и доброто образование, и доброто възпитание, и нищо не ми е липсвало докато израствам. Така че плюя на всякакви планове от сорта 'ще менкам партньори ей така за трупане на опит - бурно начало и сълзливи раздели, докато ми скимне че ми се ражда'.

krem4et0
10-16-2009, 07:50
sh3_1s_7h3_0n3, а аз съм казала на моичкия, че ако изобщо не му минава през ума да се женим и множим, то по-добре да се оставим. На 24 съм, ако се разделим друга връзка до 26-7 едва ли бих могла да имам, излизане ала-бала и станах на 30. А и да кажа на machoka, че да родиш първото си дете след 30 годишна възраст не е добре нито за жената, нито за бебето. При мен е препоръчително това да стане колкото се може по-скоро, за предпочитане до 1-2 години. И забременяване, и износване, и раждане са по-трудни и сложни, а вероятността за проблеми-по-голяма.

Иначе, ако ми се случат нещата, за които писах по-горе, следващите 4 години трудно бих имала време и възможности за бебе. Но бабите и мъжа са казали, че ще го гледат, ако се появи.

machoka
10-16-2009, 11:21
Е добре, раждайте на по 25 години и после защо процента на разводите и провалените детски съдби бил толкова голям. Какво знаеш ти на 25, прясно завършил студент, още не можеш себе си да оправиш и собствените си чувства.. дет' се вика не знаеш от къде те духа вятъра, обаче семейство ще правиш..

ранните бракове и семейства с деца, според мен са предназначени за много специални хора - тези, които и мъжа и жената са израстнали до една висока морална сплав, в която двамата са едно неразделно цяло. За това е нужно собственият ти характер да е специфичен, но не и егоистичен, полигамен или много самоуверен. Колко от вас ще могат да се похвалят с това до 30тата си годишнина, но погледнато от ъгъла на поне след 4-тата година връзка? Само мога да ви го пожелая, искрено )

Nadelina
10-16-2009, 11:37
^Малко си противоречиш. Двама души трябва да израснат сами за себе си и да бъдат готови да имат семейство и деца, не е нужно да израстват заедно във връзка, което ще рече, че връзката им може да бъде и 6 месеца и да създадат семейсво, което да бъде емоционално уравновесено и със здрава връзка помежду им.

Майка ми и баща ми са се запознали, тръгнали са и са се оженили само за 3 месеца и са щастливи заедно вече 25 години.

bilqnavod
10-16-2009, 20:51
Смятам че след около 3 години е добреда се прави бебе, но все пак трябва да е обмислено, желано и най вече партньорите да са един за друг.

krem4et0
10-17-2009, 10:45
machoka, 25 си е много добра възраст за една ЖЕНА да има дете. Най-вече от здравословна гледна точка. Вече писах-няма да се повтарям защо. Може да питаш всеки акушер-гинеколог защо е по-добре. Аз не съм казала, че утре ще раждам. Всъщност в плановете ми за близките 2-3 години това не влиза. И все пак смятам, че бих желала да имам дете от мъжа, с който съм 6-та година и не желая да чакам за това още 6, за да стане времето подходящо за това. Не смятам, че омъжвайки се на 25-6, това е ранен брак. По-скоро прибързаните бракове нямат успах.
Nadelina, и с теб не съм особено съгласна. Трябва и двамата души като цяло да са узрели за такава крачка, но и връзката им трябва да е узряла. И аз познавам двойки, оженили се месеци след запознанството си. Предимно са на възраст 30+ и им трака биологичния часовник. Мога да ти кажа, че може би след 3-тата година аз разбрах, че с този човек не искам да имам просто връзка, а да съградим семейство, да имаме деца и прочие. Не знам влизала ли си във форум Дом и Семейство на бг-мама. Пълно е с отчайващи теми на жени, които са се оженили набързо, защото са били мнооооого влюбени или са били бременни. Прочети произволна тема и ще видиш какво е животът им-насилие, тормоз, пренебрежение и вечно търпение заради децата. Той не беше такъв преди да се оженим, бяхме млади и влюбени, не го познавах достатъчно...Аз не желая бащата на моето дте да е някой, по който съм хлътнала или ме е забременил случайно. Желая да е човек, който познавам достатъчно добре във всяка светлина, защото искам да знам с какво се захващам. Да, смятам, че гаджосването не трябва да е вечно, но да се оженя за някой, който познавам от седмици....
И понеже даде личен пример...Майка ми и баща ми се познават от 1-ви курс в гимназията (това е 14-15 г.) Тази година направиха 55. Оженили са се на по 22, т.е. след 7 годишно познанство. Не, че имат идеален семеен живот. Но се ценят, уважават и обичат все още.

sh3_1s_7h3_0n3
10-17-2009, 11:38
Е добре, раждайте на по 25 години и после защо процента на разводите и провалените детски съдби бил толкова голям. Какво знаеш ти на 25, прясно завършил студент, още не можеш себе си да оправиш и собствените си чувства.. дет' се вика не знаеш от къде те духа вятъра, обаче семейство ще правиш..

ранните бракове и семейства с деца, според мен са предназначени за много специални хора - тези, които и мъжа и жената са израстнали до една висока морална сплав, в която двамата са едно неразделно цяло. За това е нужно собственият ти характер да е специфичен, но не и егоистичен, полигамен или много самоуверен. Колко от вас ще могат да се похвалят с това до 30тата си годишнина, но погледнато от ъгъла на поне след 4-тата година връзка? Само мога да ви го пожелая, искрено )


Г-н Администратор,

Вие май наистина си противоречите, или се заяждате 'ей-така-да-има', или тактично сте ми направили комплимент, че аз съм достатъчно морално извисена, за да се чувствам готова и да имам свое собствено семейство, та дори и деца. :-o Чуденка ми е кое от трите ще да е, но все ме навява на второто... :-o

machoka
10-17-2009, 18:01
^^знам ли и аз, г-це.. паля се просто на подобни постове като вашия, в който си 'разчитате' връзките - 'ще имам тука 5-6 връзки, щастие-сълзи, и после семейство'... сякаш план-проект си правите колко точно сърца ще разбиете.. и на кое ще се усмихнете до живот... само че не винаги вие ще дърпате конците, а мъжете и връзките с тях да ги управлявате като кукловод..
просто някак жестоки и прекалено егоистични ми се струват подобни разсъждения.

Малко Найденовска история ми звучи, Вие знаете за какво говоря - ще чукам и бЕгам докат' ми е кеф, пък после ще си направя семейство.. еми не става така, ще ме прощавате, при цялото ми уважение разбира се.

Кремче, аз не бих си разграфявал в календара за годините напред кога ще имам дете.. *между 26-28 години е перфектната възраст по учебник..значи юруш на децата в тоя период'.. .

детето трябва да е желано, направено с любов, с партньора, в който си уверен че може да бъде най-добрия родител.. дали това ще е на 21 или на 41 като при мойте родители - за мен е без значение... и аз не съм си казал, че задължително на... да видим.. 31 ще ставам татко.. когато си дойде, тогава!

krem4et0
10-17-2009, 20:58
Е, аз не разграфявам....но не значи, че не трябва да планирам, нали? Дето се казва може да имам проблеми и 10 години да нямам деца. Може и от въздуха при първото невнимание да забременея...Но е нормално една жена да мисли за тези неща. Най-малкото, че тя прекъсва образование, кариера и прочие поне за известно време.

Всъщност последният месец бях пред много сериозна дилема-дали да продължа образованието си и в следващата образователно-квалификационна степен и 4-5 години да забравя за всякакви идеи за семейство и деца, или да чакам да ми се отвори място за работата, която искам, но не е известно дали и кога ще стане. Реших да опитам. Но говорих с родителите си, с приятеля си и с бъдещото свеки, че появи ли се дете, решим ли да се женим и прочие, аз ще се съсредоточа върху кариерата, защото там гоня срокове.

LadyDi
10-17-2009, 23:04
А аз искам само да вметна, че когато ме е родила майка ми (аз съм първото дете у дома) е била на 20 години. И имам и доброто възпитание, и доброто образование. С тази разлика, че сега с майка ми си ходим по заведения и дискотеки и тя се забавлява наравно с мен. И ми е едновременно и майка, и приятелка.
Същото и с баща ми - той е бил на 25, когато съм се родила. Никога и за нищо не съм изпитвала притеснение да им споделя.
И с когото и да съм разговаряла, са ми казвали, че е много по-лесно да отгледаш едно дете, докато си все още млад. По-малко го мислиш и по-малко се притесняваш за него.
Изобщо няма да споменавам гледната точка на krem4et0, че раждането след 30 е по-опасно и за детето, и за майката, това е медицински обосновано отдавна.
А за разграфяването на най-добрата възраст за раждане - тя идва тогава, когато си готов.
Омъжена съм от 1 година и все още не се чувствам порастнала достатъчно, за да се грижа за някой, който ИЗЦЯЛО да зависи от мен.

Освен това, майка ми ми каза, че животът започва след като отгледаш децата си :) Така че - колкото по-рано родим, толкова по-скоро ще започнем да живеем :P

machoka
10-17-2009, 23:16
Тук съм съгласен принципно с вас. Както всичко в живота, така и тук нещата са двояки. От една страна, процентът на 'младите' разводи е много голям. Имам няколко познати семейства и децата от тях в квартала, които станаха местните дилърчета.. защото родителите им са с по 20 години по-възрастни от тях.. и се развеждат, и по любовници ходят.. и нито пример им дадохда, нито възпитанието.. и децата пропаднаха. Знам го, защото израстнах с тях.

От друга страна обаче е МНОГО важно родителите, освен баща и майка, да бъдат и добри приятели.. да имат обща приказка. Аз също искам да бъда такъв родител, и такъв татко. За жалост моят не успя да дочака да изпълня и втората му мечта, освен студентството, а именно да се радва на момиченце покрай мен... нещо, от което не мисля да лишавам моите деца, да чукам на дърво и да съм жив и здрав.

Обаче не отстъпвам от това, че НЕ приемам сметкаджийството в плановете за семейство, любов и поколение. Нито можеш да кажеш на колко години, когато на теб ти е угодно, 'ще ми дойде голямата любов, а до тогава ще си ги сменям', както приех поста на Ваня, нито да кажеш 'днес ще чистя кухнята, утре ще подреждам килера, след 2 години ще родя, защото в книгата така пише че е редно, или защото имам малка дупка между научните квалификации'... както, надявам се грешно съм разбрал тезата на Кремчето.

krem4et0
10-18-2009, 07:11
Не се състои в такова планиране. Най-малкото, защото при мен трябва допитване до другия човек във връзката. Без негово желание по въпроса, това няма как да стане. На този етап за него това са далечни неща, за които не мислим сериозно. А и той е човек, който не обича да планира дори какво ще правим довечера. Аз пък си имам план поне...седмица напред-за готвене,учене, работа...Не мога да не мисля за това. Не мога да не мисля за факта, че заради 2 мои здравословни проблема, трябва да родя колкото се може по-скоро. Не мога да пренебрегна фактът, че не съм способна все още да гледам дете. Не мога и да си кривя душата, че го искам силно и бих зарязала всичко заради бебе. Изобщо...много ми е сложно. Наистина е по-добре да не планираш, но понякога е невъзможно.

Иначе ето пример с прибързан и неприбързан брак на жени на една и съща възраст-сестри. Майка ми и леля ми имат 8 години разлика и са били бременни с мен и братовчед ми по едно и също време. Първото дете на мама, т.е. кака е точно 8 години по-голямо от нас с братовчеда. Т.е. родили са и двете на малко преди да навършат 23 първото си дете. Вече споменах бракът на родителите си, а възпитанието и образованието на мен и сестра ми е на най-доброто ниво. Леля и свако са се оженили след няколко месеца връзка, той е бил на 20 и изобщо бърза робата. Братовчед ми е точно от тоя тип, за който говориш. Едва завърши и средно. Сега живее с майка си в друг град на 300 км от свако и не си идват с месеци. Бракът им е доста зле от много време...2 сестри, живеещи цял живот през 1 етаж, а толкова различни. Просто едната се е омъжила от страст, а другата от разум и обич. Друг е въпросът, че ние със сестра ми сме същото нещо. Тя е мга импулсивна, а аз вечно обмислям и премислям...Боя се за себе си, че ще пропусна тръпката в нещата, а тя ще е разочарована и наранена...пак.

sh3_1s_7h3_0n3
10-18-2009, 12:33
'ще ми дойде голямата любов, а до тогава ще си ги сменям'

Това пък не съм го казвала...
Най-малкото, защото не знам коя точно ще е голямата ми любов от тия, дето се предполага да ги сменям. И 'сменям' изобщо не е правилната дума - защото аз няма да се хващам с някого с идеята да бъде нещо преходно в живота ми, или да го изцедя в известен смисъл и като 'му се наситя' да му 'бия шута'. :? Изобщо говориш глупости.
Мисълта ми беше, че на тази възраст, на която съм аз, чувствайки се достатъчно НЕготова, НЕподготовена за сериозна връзка тип 'докато смъртта ни раздели', не е уместно да се хвърлям в обятията на някой с идеята, че ще сме вечно заедно и е по-добре да не преживявам толкова много емоции и чувства, които в последствие биха ме наранили, понеже 'плановете ми' не са се реализирали, както обикновено се случва с тях. На мнение съм, че всичко трябва да се изживее, всяка емоция - всяка тръпка, всяка раздяла, но всичко трябав да е премерено.

machoka
10-18-2009, 12:40
Какво значи 'да не преживявам толкова много емоции и чувства' - това си е направо преднамереност .. 'всичко да е премерено'... сама си налагаш граници на чувствата и емоциите?

Ти искаш да се превърнеш в емоционален хладилник! Съвсем преднамерено :-o

А иначе продължавай да си правиш планове за чувствата, и после да се чудиш защо не са се реализирали.

sh3_1s_7h3_0n3
10-18-2009, 12:45
Ако успея да стана емоционален хладилник за момента, мнооооого бих се радвала. И да, всичко трябва да е в граници... а не да изпадаш в някакви нереално шеметни, високопарни, любовни, щастливи емоции... и в следващия момент вече да си в транс-депресия със седмици. Това много ли е хубаво да се блъскаш в 2те крайности? За мен - не. Затова предпочитам всяко нещо да бъде с мярка...

machoka
10-18-2009, 12:47
И това те прави мноооого студена и много хладна.. резервирана..

ако това ти е идеала за щастлива връзка - искрено съжалявам нещастника, когото ще заблудиш и ще му загубиш времето.

machoka
10-18-2009, 12:53
Не мога да ви разбера... любовта е страст, която те изгаря на клада. Емоцията те окрилява, дава ти стимул за живот, дава стимул и на най-големия бездарник да твори и да пресъздава себе си по най-различни начини. Щастието няма граници, когато го споделяш с най-близкото ти (извън семейството ти)...

направо съм разочарован от философията, с която такова момиче би влязло в една връзка.. напълно оперирано от емоция и истинност на чувствата, налагщо си само таван... сякаш иска да те изконсумира, ей така за цвят да се похвали на приятелки че има 'връзка'... а всъщност какво... мога да си представя от какво ще е изтъкана тая връзка..абе нямам думи.

krem4et0
10-18-2009, 13:44
^Тук съм абсолютно съгласна. Не мога да започна връзка, ако си поставя такава граница, защото няма да е истинско и няма да изживея много прекрасни моменти. И без да съм се разделяла с любимия, пак съм имала изключително тежки моменти, пак съм страдала и плакала, пак съм била в дилема дали да не замразя сърцето си, за да не боли толкова. Не всичко е било хубаво, не всеки ден съм щастлива. Понякога се мразя, че го обичам толкова и съм позволявала някои действия или бездействия да ме наранят. Не съм тръгвала в тази връзка с идеята да е мъжа на живота ми, да имаме деца или нещо от сорта. Бях на 19, току-що записала се в университет, нищо не видяла от живота. Исках просто да сме заедно, защото ми беше хубаво с този човек. С времето осъзнах какво точно значи той за мен, аз за него и връзката ни като цяло. Ами ако се бях затворила? Може би нямаше да изпитам много болка, да плача цяла седмица в съня си и на лекции заради тежък момент за двама ни. Не съм го забравила, едва ли ще мога. За този човек съм проляла най-много сълзи, изпитала съм най-силната тъга и болка, даже и страх. Но с него разбрах какво е да си обичан от мъж, да си щастлив, да усещаш щастието си в всяка една фибра, дори само да го видиш. Забравих как съм живяла преди, защото аз истински живея откакто сме заедно. И с хубавото, и с лошото. И аз съм била раняване преди, разочарована и прочие. Но не си позволих да затворя сърцето си и за миг, защото щях за пропусна най-хубавото нещо в 24 годишния си живот-него. Не знаеш от къде ще изскочи заека...проверявай всеки храст.

machoka
10-18-2009, 14:20
^^ама разбира се. Аз не вярвам въобще някой трезвомислещ човек да подкрепи тази абсурдна теза.
Ако все пак се появи дори едно момиче, което да приглася на този консуматорски абсурдистан, директно ще затръшна на излизане демонстративно вратата към студенокръвното ви женско царство, напускайки темата.

.. но иначе е много лесно да се тупаме в гърдите колко сме топлокръвни.. на думи. Но е нормално така да се получава, когато незнанието какво искаш да ти се случи и емоционалните самопредизвикани от нищото сътресения се превърнат в хроничен недостатък на ежедневието и всеки ден те духа различен вятър. Защото съм общувал с уважаемата ни модераторка преди, и тя беше коренно различен човек. И се надявам искрено невменяемостта да е само временно състояние на духа, породено от многото неща които и се случиха напоследък )

С най-добри чувства.

Sham
10-18-2009, 14:23
На всяка манджа мерудия съм, 'ма к'во да се прави.

Върнах назад да ви прочета спора. Напълно разбирам Ваня, тя не се рамкира(дори мисля, че предвид предпоставките в природата (й) това (ще й) е невъзможно), опитва се да се (за)пази. (и с право.) Просто вратата се притваря всеки път по сантиметър-два и поглеждането, да не говорим за влизането в стаята, става доста по-бавно, трудно, проверено, изпипано...

//...

BlackWings
10-18-2009, 14:33
Защо е вкарана в някакъв стереотип връзката майка-дете съобразно това на каква възраст го е родила майка му?
И къде точно пише че задължително колкото по-рано родиш , толкова повече ще бъдете близки с детето си и то ще те приема както като майка така и като приятелка(респективно и за бащата същото)?
От всички аргументи защо е по-добре да станеш родител на по ранен етап в живота си , този ми е най-глупавият.

Моите родители като са били млади като са ме родили , майка ми на 19 години , и какво сега се очаква едва ли не с нея да сме първи приятелки? Или айде поне да я имам по-близко до себе си отколкото ако беше по възрастна? Ами НЕ ! Или пък ако беше ме родила на 40 и тогава щях да я обичам и да споделям с нея по-малко? Айде бе.
И ако някой измерва любовта и привързаността към родителите си съобразно това колко са възрастни жалко за него :neutral:
И не споря с никого просто ми направи впечатление , и малко ме подразни това твърдение извоювало си някаква едва ли не задължителна истинност.

machoka
10-18-2009, 14:34
На всяка манджа мерудия съм, 'ма к'во да се прави.

Върнах назад да ви прочета спора. Напълно разбирам Ваня, тя не се рамкира(дори мисля, че предвид предпоставките в природата (й) това (ще й) е невъзможно), опитва се да се (за)пази. (и с право.) Просто вратата се притваря всеки път по сантиметър-два и поглеждането, да не говорим за влизането в стаята, става доста по-бавно, трудно, проверено, изпипано...

//...

четеш през пръсти.

Sham
10-18-2009, 14:40
така е, занимавам се само, ще препрочета нататък;

sh3_1s_7h3_0n3
10-18-2009, 15:46
Я пък сега! Какви са предпоставките в природата ми? 8-) Шам, направо ме изуми с тези разкрития относно моята същност... чак сама се замислих над думите ти. :-o което ми напомня на хороскопа за нашата зодия, която четох тая сутрин, ако си заинтересована мога да ти го дам, ама не отговаря... пф 8-)

Пък относно коментарите на Васко ще вметна само, че той е този, който чете през пръсти.
Никъде не съм казвала, че ще стана напълно бездушна, коравосърдечна, неемоционална и т.н, докато 'дойде Той'. Казах само, че ми се иска да се огранича в емоциите и чувствата си, защото иначе се блъскам от едната в другата крайност. Не ми преиначавай думите, така че да рикушират в мен като обвинение, защото виновна най-малко се чувствам за това, което мисля.

krem4et0
10-19-2009, 06:20
^Така може и да се предпазиш от болката, но ще се предпазиш и от истински хубавото. И аз съм мислила като теб. Но аз и да искам не мога-горя във всичко, което правя и трябва да е на 100% и истинско.

sh3_1s_7h3_0n3
10-19-2009, 07:30
За момента всичко далечно от чувства и емоции много ме устройва. ;)
Да, ако стане 'навик' вбъдеще много ще ми попречи, камо ли изобщо да стигна истински до въпроса "След колко време - съвместно жителство с мъж, деца и тн" ще бъде абсурдно, но пък предполагам, че за това времето само би се погрижило и дори фалшиво би ме излекувало, така че докато се осъзная, че всъщност не е... вече да е късно и пак да съм си сложила главата в торбата.
Факт е, че за моята природа е трудно да не изразявам чувствата си, но като гледам приятелки и познати как са се справили някак си, са продължили и в последствие им се е завърнало усещането, значи и при мен трябва да стане в известен смисъл, нали? Пф...

machoka
10-20-2009, 04:41
^Така може и да се предпазиш от болката, но ще се предпазиш и от истински хубавото. И аз съм мислила като теб. Но аз и да искам не мога-горя във всичко, което правя и трябва да е на 100% и истинско.

абе и тя е като теб, натюрел както се описваш.. поне така съм чувал.. ама сега какви ги говори и тя не знае..
п.с. взимам и думата :D


Факт е, че за моята природа е трудно да не изразявам чувствата си, но като гледам приятелки и познати как са се справили някак си, са продължили и в последствие им се е завърнало усещането, значи и при мен трябва да стане в известен смисъл, нали? Пф...
Ти 'приятелки и познати' не гледай. Недей лишава себе си и човекът до теб от цвят и свежест в отношенията, само защото ти е трудно в даден период, а точно в него приятелите наливат още сол в раната, насаждайки ти мислене от сорта 'приятелките ми феминистки всеки ден ме убеждават, че тва мъжете са бита карта'. :? :)

sexita
11-22-2009, 16:29
Беше иронично. Много ясно, че връзката ни е сериозна. Много ясно, че си мислим за дом, семейство и деца. на по 24 сме и съвсем ни е време, но не винаги всичко зависи от нас самите. Има различни обстоятелства, които пречат. В случая са финансови...

Дам... Подкрепям!

Gary
11-22-2009, 16:52
Те финансовите обстоятелства винаги пречат. При мен ситуацията беше почти като при кремчето (само че вместо папагали имаше котка). И когато всчико се нареди - подарихме морското свинче, заживяхме заедно, майка ми се махна, щото мъжът й почина и отиде да живее при баба ми, разкарахме и котката, започнаха пари да "валят"заживяхме уж щастливо и хоп ... гаджето ми си хвана любовник и се изнесе...
И сега и гадже нямам, и котка, и свинче, зле съм с парите, само бабата ми остана:) ма такъв е животът...

Gary
11-22-2009, 16:53
Мисълта ми беше, че когато уж всичко е наред, може да се разпадне светът ти и да почнеш от начало, затова не чакайте много, за да имаш време да започнеш пак, ако се наложи;)

sexita
11-22-2009, 17:12
Много от приятелките ми, братовчедки и близки се прецакаха с дълги връзки. Сега ме е страх.
Братовчедка ми живя с гаджето си от 8 клас, сега е на 26, а само преди 2 години се изнесе от тях. Писна и от лъжите му.
Искаше дете и семейство, но той винаги се измъкваше.
Сега си има чудесно гадже и макар да са заедно от година, правят опити за бебе.
Та мисълта ми беше, че усетим ли, странното държание и прекаленото измъкване на "мъжът"... явно трябва да обърнем посоката, колкото и страшно и болезнено да е...
Има хора, които никога не узряват за да поемат отговорността за отглеждането на дете.

Gary
11-22-2009, 17:23
Е рискът винаги го има. Повечето от мъжете наистина не са готови за деца ,аз също не бях, но нещата се променят, когато малката вресливка (или вресльо) се сгуши в теб... А пък ако ти се и усмихнееее... аз просто се стапям...

iiirish
11-23-2009, 10:52
Много от приятелките ми, братовчедки и близки се прецакаха с дълги връзки. Сега ме е страх.
Братовчедка ми живя с гаджето си от 8 клас, сега е на 26, а само преди 2 години се изнесе от тях. Писна и от лъжите му.
Искаше дете и семейство, но той винаги се измъкваше.
Сега си има чудесно гадже и макар да са заедно от година, правят опити за бебе.
Та мисълта ми беше, че усетим ли, странното държание и прекаленото измъкване на "мъжът"... явно трябва да обърнем посоката, колкото и страшно и болезнено да е...
Има хора, които никога не узряват за да поемат отговорността за отглеждането на дете.

Не съм съгласна с теб. Нашите най-близки семейни приятели са заедно от вече 10 години, едва миналата година направиха сватба и си родиха бебе. Момичето все го буташе за брак, за дете, а той все се дърпаше, просто защото не беше готов за това. Но ето, че идва време, когато всичко си идва от самосебе си. Аз съм против това да "буташ" нещата. Трябва да оставиш това да си дойде само, тогава е най-хубаво. Аз дете на сила не ща. Ако мъжът ти отказва, това не винаги значи, че не те обича или че е несериозен. Мъжете просто се плашат от мисилта за сериозноста на отглеждането и възпитанието на едно дете. И в това няма нищо лошо. По-добре ли е да е несериозен и да прави дете на тая и оная, щото тя искала?! Това са сериозни неща, за които трябва време да улегнат и двамата.

iiirish
11-23-2009, 11:00
Те финансовите обстоятелства винаги пречат. При мен ситуацията беше почти като при кремчето (само че вместо папагали имаше котка). И когато всчико се нареди - подарихме морското свинче, заживяхме заедно, майка ми се махна, щото мъжът й почина и отиде да живее при баба ми, разкарахме и котката, започнаха пари да "валят"заживяхме уж щастливо и хоп ... гаджето ми си хвана любовник и се изнесе...
И сега и гадже нямам, и котка, и свинче, зле съм с парите, само бабата ми остана:) ма такъв е животът...

Животът е скапан понякога :( Живееш щастливо, даваш всичко от себе си, имате планове за бъдещето, и изведнъж всичко се разпада :( На всеки може да се случи за съжаление. Според мен винаги трябва да си готов за подобно нещо. Не да живееш в съмнения и дебнения, но трябва да си с нагласата, че никога не си застрахован. Иначе удара е още по-жесток :(
Съжалявам за теб и стискам палци нещата да си дойдат на мястото в най-скоро време.

Иначе финансово и ние не сме цвете :? Живеем с майка му и колкото и добра да е жената, и колкото и да се разбираме и уважаваме, друго си е да сме сами :( За съжаление нямаме паричната възможност в момента да си купим жилище. Те нещата там са много сложни :? Да си сложиш главата в торбата за 20 или 25 години не е лесно решение, особено когато осъзнаваш сериозноста на подобна стъпка :( Но да се надяваме живот и здраве, че полека лека ще си стъпим на краката :(

iiirish
11-23-2009, 11:07
sh3_1s_7h3_0n3, а аз съм казала на моичкия, че ако изобщо не му минава през ума да се женим и множим, то по-добре да се оставим. На 24 съм, ако се разделим друга връзка до 26-7 едва ли бих могла да имам, излизане ала-бала и станах на 30. А и да кажа на machoka, че да родиш първото си дете след 30 годишна възраст не е добре нито за жената, нито за бебето.

Кремче, много си крайна :? Съгласна съм с теб, че връзка на тези години вече би трябвало да има някаква крайна цел, а не само забавление. Не може да се кара от днеска за утре, но както казах и по-горе не бутай нещата. Всичко в живота си идва от само себе си, и събирания, и раздели, и бракове, и деца. Ако не сте един за друг живота сам ще ви го покаже.

sexita
11-23-2009, 13:27
То не опира чак толкова до това дали са един за друг, а дали имат еднакви цели в живота...

krem4et0
11-23-2009, 14:41
Той за сега има цел да завърши с възможно най-висок успех и да продължи да учи в магистърска степен. Моите са малко по-дългосрочни и пак свързани с образование. А иначе целите ни в личен план са еднакви - да заживеем заедно,а по-нататък да създадем семейство, дом и деца.

iiirish, много е трудно да го направя. Той просто е по-инертен. Иска ги нещата, но не знае как да станат и не се стреми към нищо за осъществяването на общите ни желания. Чак снощи разбрах, че сегашното ни положение го дразни и смята, че е време да го променим. Като не прави нищо в тази насока,аз все си мисля, че обстоятелствата го задоволяват. Много ми е трудно да разбера мислите, чувствата и намеренията му за сериозните и важните неща. Той просто не обича да говорим за това...А как да го реализираме, ако не знаем какво точно иска другия. Все аз трябва да поставям сериозните въпроси, все аз трябва да търся решения или поне да предлагам такива. Той не искал да изказва мнение, за да не се скараме, ако е различно от моето. Голяма работа. Карали сме се стотици пъти. Ще се караме още повече. Много ясно, че не може да имаме еднакво мнение за всички въпроси. Това нито означава, че връзката ни е гадна, нито че не се обичаме. Но аз всъщност съм доста твърда в позициите и и малко изземвам ролята на мъжа във връзката. Мразя да го караме по инерция и нищо да не правим.

iiirish
11-24-2009, 08:40
Аз също не обичам да приемам нещата по инерция, но с течение на времето съм се убедила, че това е най-добрия метод. При теб може би нещата са различни, защото в крайна сметка хората не са еднакви, и връзките им също. Не че съм достатъчно компетентна по твоя въпрос, но ще изразя мнение, че според мен нещата при вас идват от това, че не говорите. Вие може би искате едно и също, може би си го мислите и всеки сам за себе си прави планове, но когато няма диалог по този въпрос, нещата изглеждат сякаш за на пауза. Това е което мисля от една страна. От друга обаче си права, че вече към 25-те човек започва да се оглежда, да се замисля и сякаш не че бърза, но иска нещата да му се наредят някак си. Може би и аз ще бъда така (ако с моя преди това не си родим бебок), но човек все пак трябва да я кара по-спокойно. И... диалога му е майката ;)

sexita
11-24-2009, 08:53
Офф...а ние с моя сме абсолютно наобратно.
Аз си имам собствено мнение за нещата, той си има негово, обаче постоянно когато има проблем ме ръчка да обсъждаме, да правим компромиси и да разрешаваме проблеми...а пък аз се дърпам и се ядосвам, защото сякаш и двамата говорим за различни неща и никой не разбира другия, а имаме желание, което в последствие аз губя от толкова караници...
И така...нищо не решаваме, уж цяла вечер говорим, а на сутринта нищо не се променя и така до следващия път в който се ядосам и... всеки път едно и също!
Оценявам това, че ме ръчка да говорим и да обсъждаме връзката си, но се дразня от факта, че нищо не решаваме в повечето пъти.
Доста сме различни, аз искам всичко сега, той е по-спокоен и може цял живот да си чака мечтите...
Може би проблемът е в мен, но съм осъзнала, че не мога да се променя, не мога да чакам, сякаш вътрешно се плаша, че няма да успея да стигна целите на живота си и няма да имам времето да им се нарадвам :cry:

krem4et0
11-24-2009, 10:11
Е, когато се стигне до обсъждане, решаваме нещата. Аз предлагам нещо, той също, мислим и така...Трудното е просто да се проведе този разговор. Все още смятам, че сме на различни етапи просто. Аз завърших магистратура и животът ме притиска да работя, да се развивам. Той е последна година в бакалавърска степен и тези мои мисли и проблеми при него ще дойдат едва, когато приключи напълно образованието си. Поне това е моето мнение. Той иска да завърши и магистратура, преди да се оженим и най-вече преди да имаме деца. Това са още 2 години-време, което и мен ме устройва добре, но пък аз не се знае дали точно тогава ще искам. Изобщо имаме някакво разминаване чисто във времето. Той просто пропусна 2 години от образованието си. Да, работи и следва, но на 4-часов работен ден, сезонно, по обекти и не и работата, за която учи. Изобщо...Не знам кога точно ще си паснем и във времето. И не знам дали пак ще се разминем.

Сексита, и аз искам всичко сега и ръчкам непрекъснато. Но съм супер упорито животно и не се отказвам докато не вземем решение. Просто не мога да търпя и той много добре знае как отвътре ме ядат проблемите. Друг е въпросът, че решението все е-няма къде, нямаме пари нямаме работа, нямаме еди какво си. Искаме, но все нямаме нещо си. А на мен ми се ще да вярвам, че ако го искаме много силно, ще правим всичко възможно. Не мисля, че правим всичко по силите си, за да изпълним мечтите си. И двамата. И двамата не сме склонни да се лишим от нещата, с които сме свикнали (чисто материални), да правим компромиси и най-вече се страхуваме от отговорът на въпросът-ами ако не се получи? Не мога да отрека подобен страх. Не,че ми е добре да живеем все по този начин, но ме е страх и от неизвестното. Поне перспективите са ни да живеем в жилище на родителите ми и ако нещата не са получат, не аз ще трябва да си събирам парцалите :D

И все пак се плаша и си задавам хиляди ами ако...А и с присъщия си песимизъм, все за това мисля...