me40
01-31-2009, 16:40
Здравейте...нз защо изобщо пиша тук опитвам се да се утеша...ства въпрос за единственото момче,което съм обичала някога...заедно сме от много адски много време,познаваме се много добре и се обичаме много!Но естествено при мен всичко хубаво свършва бързо,та направих грешка...скъсах го от ревност и му наговорих куп глупости,които сега не мога да преживея...осъзнах какво съм направила,но беше адски късно за него...и той ме обича,но не знае как да ми прости за тъпата грешка и сложи край...Просто не знам как ще живея без него (буквално говоря) малко хора на моята възраст са изживяли такава любов...просто това е човека,на който се доверих изцяло,всичко мога да му споделя не само,че го обичах,той беше и най-добрият ми приятел...когато имам проблем или се скарам с някой той ми помагаше,връщаше ми силите!Той беше единственото нещо,заради което живеех...А аз развалих всичко и с право ми се сърди,но въпроса е че никога няма да го преживея...никога няма да забравя миговете ни...как ме прегръщаше,галеше,целуваше ,утешаваше...той ми беше семейството...Толкова много го обичам и толкова много съм свикнала с него,че когато се събудя и имам чувството,че съм забравила нещо...сякаш нямам въздух...Всичко ми напомня за него...Просто мина един ден от както го няма,а имам чувството,че е цяла вечност и най-много ме боли от това,че аз развалих всичко и че той ме обича и,че ако сега бях помислила преди да говоря щях още да го прегръщам...Причиних страшно много болка и на двамата и не знам какво да правя наистина той ми е всичко... :smt022 :smt022 :smt022 :smt022 :smt022 :smt022 :smt022 Живея само с мисълта,че му е нужно малко време и че все някога ще може да ми прости и че пак ще сме заедно...