PDA

View Full Version : истории за любов



Kerm
01-31-2009, 19:17
Така нека тук всеки разкаже своята история и нека я коментираме .
Моята история започна преди няколко години от тогава харесвам страшно много едно момиче от миналата година се влюбих в нея проблема е че се усеща че тя не ме харесва но сме си приятели , има моменти когато ми иде да се гръмна и полудявам когато съм без нея . Не съм виждал по красиво нещо от нея.... и си я обичкам но никога не бих и го казал и никой по никакъв повод няма да може да промени решението ми..... Но харесвам и други момичета , запознах се наскоро с едно друго момиче , забавна е готина е и всичко и е супер не я харесвам толкова колкото другата , но поне имам чувството че и тя ме харесва и се чувствам важен за нея ( и почвам да забравям другото момиче , но повечето хора биха се радвали на това а аз не го искам ). Иначе сам един депресираннн....
С две думи тъпа работа.....

Green55
01-31-2009, 23:11
Човек аз съм във почти същтата ситуация като теб , но аз реших да останем само приятели .Но отскоро започнах да харесвам най-добрата и приятелка която е изключително красива и има най-невероятната усмивка която съм виждал.Тя също е в моето училище но никога не сме разговаряли сериозно само здравей/здрасти ...... незнам защо но несмея , немога , незнам какво да и кажа Сдухвам се страшно много , а това не ми се е случвало . Незнам дори как да започна разговора ........ ( a и постоянно се чудя какво ще кажат приятелите ми :( :( )

ThinkPink
02-01-2009, 01:12
аз моята история не искам да я разказвам сега , но съм влюбена за жалост не мога да бъда с дадения човек (просто доста пречки има ). доста ме е разочаровал,както и аз него .. оф объркано е .. както и да е

за горните две мнения бих посъветвала момчетата да покажат на момичетата,в които са влюбени/харесват че изпитват нещо,защото от личен опит ви казвам момичетата имаме нужда да го чуем :)

kypo
02-01-2009, 09:10
искам да разкажа моята история, за това как се намерихме и се влюбих в най-страхотното момиче на света...

аз съм едно обикновено момче на малко повече от 20 години, досега не бях особено щастлив вътрешно, да не кажа доста
нещастен, но за пред хората имах маска на един веселяк. криех в себе си много неща, които ми тежаха - имах ужасно детство:
израстнах само с баща ми, защото майка ми почина като бях шести клас - тогава детството за мен приключи. беше доста тежко,
не го пожелавам на никого. не можете да си представите какво е за едно дете да разбере как стои живота, и то по такъв
доста суров начин. въпреки че до тогава ми се подиграваха и, децата са много жестоки,но имах силен
характер и не успяха да ме сломят. след време всички видяха на какво съм способен и никой не посмя да ми каже повече нищо, за съжаление
тогава разбрах че не съм някой слабохарактерен и примиряващ се плужек. това ми изигра лоша шега, защото до 12 клас
смених 4 училища...
така завърших училище, срещах се с момичета, но все липсваше нещо - просто да бъда обичан. никоя не показа някаква истинска
обич към мен, от която толкова се нуждаех. изградих си негативно отношение към момичетата, всички искаха само пари.
никога нищо сериозно не се получаваше, знаех си че никоя не ме заслужава, затова и най-сериозната
ми до сега връзка беше около два месеца. както казах зад маската ми на шегаджия и весел човек (защото околните обичат
такъв тип хора) бях много подтиснат и нещастен, точно когато бях сигурен че любов не съществува срещнах някого, който ме
убеди в противоположното!
всичко стана по невероятен начин: срещнахме се случайно, когато отивах при еди нприятел, който учи в друг университет.
още в първия момент тя ми направи много силно впечатление, не само външния вид, а начина на изразяване, жестовете и тн.
през следващите дни мислех само за нея, бях в сесия и сигурно затова не можах да взема 3 изпита от първия път, тя беше
заела цялото ми внимание. известно време се срещахме в обща компания, но беше ясно че искаме просто да се видим. после
си пишехме по скайп с часове, не рядко до 5 сутринта! много се радвам, че тя направи първата стъпка, просто трудно се
доверявам на хората, въпреки че знаех - тя беше абсолютно различна от всички други момичета които съм виждал, усещаше се
в очите и. бях толкова щастлив, когато разбрах че си няма приятел.
колкото повече я опознавах, толкова повече ми допадаше. спомням си че доста пъти се виждахме под предтекст
да тичаме на един стадион, защото искаше да тренира. на мен никак не ми се бягаше, но го правех само за дя я видя.
следващите ни срещи бяха просто невероятни, не мога да го опиша, но никога не съм си прекарвал толкова приятно, имахме
толкова много общи неща, но в същото време бяхме и толкова различни. никога нямаше момент в който да ми доскучае с нея.
много пъти стояхме заедно в колата ми чак до сутринта, просто говорейки си. искаше ми се да я целуна много преди това
да се случи, но не знаех и тя ли иска същото и се колебаех. но нищо, когато се целунахме за пръв път беше много много хубаво,
беше толкова чакана целувка че не можах да заспя цяла сутрин (защото пак седяхме в колата до сутринта също). така
минаваха дните, почти винаги заедно и дойде лятото. решихме да отидем на море с нея и още двама приятели. бяха едни от най-
хубавите моменти в живота ми. за пръв път бях наистина щастлив! за пръв път изпитвах това за което всички говорят - любов,
толкова е приятно да има кого да обичаш и да усещаш че и ти си обичан!тя единствена ми даде нещо на пръв поглед малко,
но наистина много важно за мен, нещо което ми липсваше през всички тези години - просто малко любов от която толкова много
се нуждаех и не бях получавал от никого след като майка ми почина...
а най-много обичам да я гледам как сладко спи,как се мърдат клепачите и докато сънува и как се е сгушила в мен,
просто е неописуемо чувството. сигурно затова почти никога, когато сме заедно не мога да заспя - просто я гледам без да
усещам как минава времето.въпреки че звучи доста силно изказване, бих направил всичко за нея, невероятен човек е просто.
сигурно съм най-щастливия човек на света. имам всичко, което някога съм искал. всичко е като една мечта, все едно живея в тази мечта... и така времето минаваше, дойде 8ми декември и отидохме заедно, малко се поскарахме но после с часове стояхме прегърнати преди да заспим. бях на седмото небе, плаках от радост, не можех да повярвам какъв късметлия съм че имам такова страхотно момиче до себе си. бях и написал първото си любовно стихотворение... когато и дадох да го порчете на компютъра си, каза че това е най-милото, нежно и романтично нещо което някой е правил за нея, бях още по-сигурен че това е жената на живота ми! купих и веднъж шоколадови яйца, защото ми беше казала че като малка баща и и е купил само 2-3. на следващия ден бъх при нея и и подарих 3 (трябваше да си заминава, защото не е от софия) - никога няма да забравя погледа в очите и... радваше се като малко дете, очите и светеха от щастие, прегърна ме така както никоя не ме е прегръщала, сърцето ми плачеше от щастие за пореден път... и си замина за коледните празници, през това време ми се обаждаше всеки ден, пишеше ми смс-и за лека нощ. всяка вечер лягах с мисълта за нея, мечтаех как ще дойде 4ти януари и ще се видим пак! и този ден дойде, бяхме си казали че ще си разменим подаръците... едва стигнах до мястото на срещата ни, защото беше големия сняг и едва изкарах колата. видяхме се, тя ми беше купила една много симпатична плюшена мишка, която и до ден днешен стои над леглото ми до главата ми... обичам да си я гледам! аз също и подарих моите подаръци, зарадва се, прегръщаше ме, целуваше ме... не искахме да ходим някъде и затова си стояхме в колата, бях пуснал парното, което ми изигра лоша шега щото като си тръгвах бензина ми свърши :) стояхме си така доста време, спомняйки си всичко - как се запознахме, как прекарвахме безброй нощи в колата, как се целунахме за първи път, как бяхме на морето... тя лежеше в скута ми, а аз я галих с пръсти по лицето и нежно я целувах, не исках този момент никога да свършва. и така един ден пак трябваше да се прибира вкъщи извън софия, закарах я до автогарата като на всеки светофар тя държеше ръката ми, почти всеки път като спирах ме целуваше, след това докато чакаше автобуса ме прегръщаше... разбрахме се да я взема в неделя. но в неделя нещо се случи... вече беше различно, не искаше да я взема. вечерта беше на рожден ден, аз не отидох за да не се натрапвам и чак вечерта и писах един смс- за лека нощ... в отговор на който получих смс който ме съсипа, сърцето ми биеше така все едно ще изхвръкне, не знаех какво става! целия треперих, обляха ме горещи вълни, корема ме сви... изобщо не знам, целия свят като че л исе срути върху главата ми! казваше ми че не знае какво да прави, искала да бъде сама и да мисли, не искала да ме наранява но нещо се пречупило... обадих и се веднага и говорихме часове сигурно, още не можех да повярвам какво се случва. обеща ми да се видим сутринта и да поговорим. тази нощ на 11 срещу 12 януари беше най-дългата в живота ми, не мигнах - всиките ни моменти заедно минаваха като на филм пред очите ми, а аз плачех... да, момче на почти 22 плачеше като малко дете, но не ме е срам, защото когато обичам - обичам истински и всяка сълза явно си струваше. никога не съм плакал за някого освен за нея и за майка ми, мислех че съм силен характер, но явно съм се лъгал... толкова много ме болеше, не вярвах и се молех сутринта да е по-мъдра от вечерта. просто толкова пъти се чудихме как сме се намерили с нея, толкова си подхождахме, разбирахме се чудесно, обичам я така както никой друг не би могъл, имахме планове... мечти за бъдещето - заедно... и така не мигнах, запалих колата и отидох на моето място- под едно голямо дърво, където много пъти съм стоял и съм мислил, все за нея.. така изкарах до сутринта, видяхме се и не можах да спра сълзите си. каза ми че иска да е сама за сега, по-добре и било така. бях съкрушен, през следващите 5-6 дни не можех да спя, да ям, не исках да излизам, нямах желание даже да живея. но и се обадих един петък, разбрахме се да поговорим, но тя каза че няма нищо ново което иска да ми каже, но аз настоях, защото имах какво да кажа. е видяхме се, бях по-спокоен, но ми каза че иска да си бъде самичка за сега, иска да помисли за себе си... дадох и едно ново стихотворение, което бях написал за нея като подарък за 14 февруари и старото... така слезна от колата и не я видях или чух в следващите 2 седмици. първо бях ядосан на себе си, защото мислех че грешката е в мен... упреквах се, самосъжалявах се че съм се влюбил толкова силно, но осъзнах че този човек ми даде незабравими спомени, най-хубавите смея да твърдя моменти в живота ми, трябваше да бъда щастлив че съм изпитал нещо такова, а не да съжалявам че може би приключва. и така страдах всеки ден, нямаше вечер през която да не мисля за нея... не мога да опиша какво изпитвам, все едно някой изстръгна сърцето ми. не можех да повярвам че повече няма да мога да я прегърна, няма да мога да я целуна, няма да мога да я погаля, няма да я видя... и сърцето ми биеше всеки път по-силно, когато мислех за нея. през главата ми минаваха хиляди мисли, тревоги, спомени. но чаках, чаках ден след ден без да и се обаждам, не исках и да я притеснявам, защото има изпити и наистина и е напрегнато. но осъзнах нещо, преди наистина знаех че я обичам, но сега разбрах колко много, защото любовта не е онова чувство в стомаха преди да видиш някого, а чувството да не можеш да си представиш утрешния ден без човека когото обичаш... толкова много ми липсваше и сега ми липсва. не знам, наистина ли не иска да види очите ми пак, тези очи в които тя е най-прекрасното момиче на света, тези очи които бяха най-щастливите когато я гледаха. а нейните очи/ сигурна ли е че ще бъдат пак толкова щастливи без мен, сама или с някой друг... виждал съм ги, когато се запознахме за първи път, тогава бяха тъжни. аз положих толкова много усилия за да видя пламъка в тях, да ги видя шастливи и мисля че успях да я направя поне за тези месеци в които бяхме заедно такава... но все още не мога да повярвам че този пламък в тях е загаснал, надявам се и се моля пламъчето да е загаснало, но жарта да я има и да се разгори отново с още по силен огън. просто не искам след време като се обърна назад и да се питам - това ли беше най-голямата грешка в живота ми като я оставих да си отиде просто така без да се боря, и да съжалявам. всеки е изпитвал това чувство и се е питал какво щеше да стане ако беше направил друго. може би това е едно препятсвие през което трябва да минем за да разберем наистина л исме един за друг или всичко е било привидно, може или да бъде най-силният крепежен елемент на връзката ни тази раздяла, или да бъде края и... е всъщност тя ми се обади вчера, не знам какво значи това... но аз и казах последния път да ми се обади ако размисли, може би пък да има светлинка в тунела? не вярвам че приказката ни ще свърши недоразказана и без "живяли дълго и щастливо" :) а и по-умни хора са го казали, например шекспир, че истинската любов никога не протича гладко... като се замисля над това, при нас течеше с месеци гладко, гладко, гладко защото не се карахме, но сега ето ти негладко, негладко, негладко (ръбесто направо)...
и това е всичко, само за край исках да кажа че тя може и да не е най-красивото или най-перфектното момиче за някого, но за мен е всичко. просто с нищо не мога да опиша чувството което ме кара да изпитвам когато е до мен, кара ме да се чувствам жив, да искам да живея... несравнимо е...
обичам те, гнило. . .

Bellatrix
02-01-2009, 09:17
Амии.. накратко:
Преди 12 години (била съм на 3-4) си играех на една върба и там се запознах с едно мом4енце с две години по-голямо от мен. В последствие се виждахме всеки ден и си играехме на върбата докато той не се премести от Младост 2 (моя квартал).
7 години след като си тръгна (аз бях на 15, а той на 17) ми се обади по телефона и му чух гласа за пръв път от тези 7 години. (първоначално даже не го познах). И се разбрахме да се видим колкото да видим кво е станало от нас.
Видяхме се и след 5 дена станахме гаджета. По-щастлива не съм била никога. Този четвъртък правим 10 месеца.
Хах, тъй наречената Голяма любов взела, че ме намерила още като дребос в детската градина 8-)

cherinka
02-01-2009, 09:22
^ 8-)

fuckUall
02-01-2009, 09:28
8-) ОМГ.. много вълнуваща тема..

StayFly
02-01-2009, 09:32
Абе куре ти си се усрал бе..... заеби!

kypo
02-01-2009, 09:37
Абе куре ти си се усрал бе..... заеби!
сори, трябваше да споделя всичко за да ми олекне...

Axe_vs_Sword
02-01-2009, 09:56
:shock: Ама ти успя да разчувстваш момче :shock:

bogzfaggot
02-01-2009, 10:04
kypo Историята ти много прили4а на мойта...при нас вси4ко вървеше гладко и изжеднъж той каза 4е иска да е сам,4увства се задушен и т.н,но това всъщност беше едно изпитание за нас и ето сега сме заедно,въпреки си4ко и си4ки

kypo
02-01-2009, 10:10
kypo Историята ти много прили4а на мойта...при нас вси4ко вървеше гладко и изжеднъж той каза 4е иска да е сам,4увства се задушен и т.н,но това всъщност беше едно изпитание за нас и ето сега сме заедно,въпреки си4ко и си4ки
браво, много се радвам за вас! дано и при нас да стане така...

aka6a_vamp
02-01-2009, 10:12
8-) ОМГ.. много вълнуваща тема..
и аз мн се превъзбудих... :D ма много е така

Re5peC7
02-01-2009, 10:26
kypo страшна история братле...много се доближава до моята..знам какво ти е...дано поне ти имаш късмет..успех..

Green55
02-01-2009, 21:40
знам че темата е за Истории , но бих искал някой да ми каже как да постъпя...... :( :( :( :(

Kerm
02-02-2009, 12:53
Green55
МОят съвет е да и поискаш Skype от някой и в скайпа поне ще и направиш малко впечетление , после излезте заедно и нещата сами ще тръгнат ;)

sexy89
02-02-2009, 15:50
А моята история е следната: значи преди 2 години най-добрата ми приятелка се хвана с момчето, което харесвах и аз бях съкрушена. Но когато загубиш нещо не знаеш какво ще спечелиш нали? Може би тази загуба едновременно на най-добрата си приятелка и момчето на мечтите ми беше най-хубавото нещо, което ми се е случвало. 1 седмица след случая не можех да ям, да спя, да мисля, бях много разочарована и се чувствах ужасно самотна. Една вечер приятелки ме изведоха от вкъщи, за да се разсеям и да забравя за предателството и отидохме в една дискотека,където срещнах случайно едно момче, което познавах от много време, но никога не сме си обращали внимание, макар че преди време аз го харесвах и той е един от най-големите сладури в града и мнгоо момичета въздишат по него. И така заприказвахме се чукахме се ... с чашките и цяла вечер си откарахме заедно. И така в близките седмица и нещо. Той беше скъсал с неговата приятелка и станахме доста близки и си споделяхме неща от живота. Една вечер си пишехме в скайпа и той ми каза че е влюбен. За прекараното време с него аз се чувствах уютно с него, щото отдавна не бях усещала такава близост с човек, с момче. На другия ден се видяхме в едно кафе, където бях с приятелки, а той с неговите и погледите ни се срещнаха, не казахме нищо, само се гледахме и се усмихвахме. Сега тази история ми изглежда толкова прекрасна, бих я разказвала вечно и на всеки срещнат. Същият ден прекарахме заедно, дори с думи не мога да опиша колко съм щастлива от този ден насам, вечерта докато си говорихме той понечи и ме целуна. Времето спря. След няколко дни стават 2 години от този ден-най- прекрасния в живота ми. Сега още сме заедно, преживяхме много проблеми заедно, проблеми с нашите, проблеми с хората, но бяхме толкова щастливи и се обичаме безгранично. Обичам всичко в него, както и той в мен, разбираме се чудесно, но както при всички връзки и ние си имаме нашите караници, не може без тях, пък и няма да е интересно. Той е моят живот, той е всичко за мен. Общо взето е това. Благодаря, че ме изслушахте :)

Kerm
02-03-2009, 12:54
А моята история е следната: значи преди 2 години най-добрата ми приятелка се хвана с момчето, което харесвах и аз бях съкрушена. Но когато загубиш нещо не знаеш какво ще спечелиш нали? Може би тази загуба едновременно на най-добрата си приятелка и момчето на мечтите ми беше най-хубавото нещо, което ми се е случвало. 1 седмица след случая не можех да ям, да спя, да мисля, бях много разочарована и се чувствах ужасно самотна. Една вечер приятелки ме изведоха от вкъщи, за да се разсеям и да забравя за предателството и отидохме в една дискотека,където срещнах случайно едно момче, което познавах от много време, но никога не сме си обращали внимание, макар че преди време аз го харесвах и той е един от най-големите сладури в града и мнгоо момичета въздишат по него. И така заприказвахме се чукахме се ... с чашките и цяла вечер си откарахме заедно. И така в близките седмица и нещо. Той беше скъсал с неговата приятелка и станахме доста близки и си споделяхме неща от живота. Една вечер си пишехме в скайпа и той ми каза че е влюбен. За прекараното време с него аз се чувствах уютно с него, щото отдавна не бях усещала такава близост с човек, с момче. На другия ден се видяхме в едно кафе, където бях с приятелки, а той с неговите и погледите ни се срещнаха, не казахме нищо, само се гледахме и се усмихвахме. Сега тази история ми изглежда толкова прекрасна, бих я разказвала вечно и на всеки срещнат. Същият ден прекарахме заедно, дори с думи не мога да опиша колко съм щастлива от този ден насам, вечерта докато си говорихме той понечи и ме целуна. Времето спря. След няколко дни стават 2 години от този ден-най- прекрасния в живота ми. Сега още сме заедно, преживяхме много проблеми заедно, проблеми с нашите, проблеми с хората, но бяхме толкова щастливи и се обичаме безгранично. Обичам всичко в него, както и той в мен, разбираме се чудесно, но както при всички връзки и ние си имаме нашите караници, не може без тях, пък и няма да е интересно. Той е моят живот, той е всичко за мен. Общо взето е това. Благодаря, че ме изслушахте :)

бахти якото :-k :cry: :cry: :cry: кат ви чета изториите савсем са усещам че животами е отвратителен :cry: :cry: :cry:

FiRe_LaDy
02-03-2009, 13:13
kypo страшна история братле...много се доближава до моята..знам какво ти е...дано поне ти имаш късмет..успех..

+1
Бори се!Аз не се борих до край и както каза ти сам ... сега се питам какво ли би било сега,ако се борех и бях по силна преди време ...