cherinka
02-01-2009, 08:04
Напоследък намирам нещо тревожно в света около себе си.
Снощи си говорихме на дълга и на широка с моята приятелка на път към вкъщи.
От доста време насам и двете си 'горим' по едни момченца. Обаче все става така, че не точните хора ти обръщат внимание и напоследък сумати народ се е юрнал да ни зарибява.
Та, мисълт ами е друга.
Докато седя с някой 'неприятен' и 'нежелан' индивид и го слушам какви ли не любовни небивалици ми опява от елементарния му репертоар и небрежните закачки-докосвания я с гърба ми, я с косата ми, я с лицето ми, и аз буквално се държа отвратително с тях, защото не разбират от НЕ явно и се налага да се държиш леко по-грубо, и във всички онези моменти в главата ми е единствено репликата "Ех, как искам на тоя на мястото да е *името на моя възлюбен*"
Изперквам. Уникално гадно е това чувство. Айде, не ми пречат зарибявките (макар, че излъгах 8-) ), чувствам се тъпо, заради тая мисъл, която ми минава през главата "ах защо той не е до мен" .
А аз просто бъдеще с тва момче нямам както и да го гледаме.
Чудя се още колко ли ще ми е нужно, за да си го избия напълно от главата. Не ми е чак толкова зле, нито се депресирам, запълвам си някак си прекаленото свободно време с излизания и забавления, но просто ей тия кратки моменти на плитки зарибявки с мисли за Него ме объркват. И се дразня.
Хоп, благодаря, че прочетохте, кажете ся как да му е*а майката 8-)
Игнор-а за сега действа невероятно. Но гадното е, че физически е отдалечен от мен, ама психически - :?
Може би ще кажете "въпрос на време" 8-)
Снощи си говорихме на дълга и на широка с моята приятелка на път към вкъщи.
От доста време насам и двете си 'горим' по едни момченца. Обаче все става така, че не точните хора ти обръщат внимание и напоследък сумати народ се е юрнал да ни зарибява.
Та, мисълт ами е друга.
Докато седя с някой 'неприятен' и 'нежелан' индивид и го слушам какви ли не любовни небивалици ми опява от елементарния му репертоар и небрежните закачки-докосвания я с гърба ми, я с косата ми, я с лицето ми, и аз буквално се държа отвратително с тях, защото не разбират от НЕ явно и се налага да се държиш леко по-грубо, и във всички онези моменти в главата ми е единствено репликата "Ех, как искам на тоя на мястото да е *името на моя възлюбен*"
Изперквам. Уникално гадно е това чувство. Айде, не ми пречат зарибявките (макар, че излъгах 8-) ), чувствам се тъпо, заради тая мисъл, която ми минава през главата "ах защо той не е до мен" .
А аз просто бъдеще с тва момче нямам както и да го гледаме.
Чудя се още колко ли ще ми е нужно, за да си го избия напълно от главата. Не ми е чак толкова зле, нито се депресирам, запълвам си някак си прекаленото свободно време с излизания и забавления, но просто ей тия кратки моменти на плитки зарибявки с мисли за Него ме объркват. И се дразня.
Хоп, благодаря, че прочетохте, кажете ся как да му е*а майката 8-)
Игнор-а за сега действа невероятно. Но гадното е, че физически е отдалечен от мен, ама психически - :?
Може би ще кажете "въпрос на време" 8-)