Dumb
02-02-2009, 18:29
Пуши ми се... Събрах последните стотинки събрани от закуски и отивам да си купя цигари. Не просто цигари , а Виктори. Само дето не разбрам к'ва ми е победата... Нищо поне ще пуша.
Сядам на една детска площадка, слагам една цигара между напуканите си устни, отмествам косата си и щракам със запалката. Пламъкът обхваща тютюна и аз си дърпам усилено. Димът се завърта около мен- прави ми зид... Тихо е. Малко ме е страх. Не защото е тъмно и съм сама. Страх ме е, че пораствам. Страх ме е, че ще хвърлям фасовете един след друг и ще загрозя детската площадка.
Отричам всичко, което съм. Грешно ли е? Грешно ли е да живея в бъдеще и минало? В една реалност в която ме мислят за луда, само защото не ме разбират. В която получавам само подигравки разкривайки себе си . Започвам да се чудя аз ли не съм добре или просто виждам живота по различен начин. Виждам повече пътища, а те една магистрала по която се гонят да бъдат първи. Без да се замислят за къде са тръгнали.
Сякаш съм попаднала в едно бреме на което не му се вижда края.
Дано да го избутам.Дано да стигна в настоящето,онова настояще в което е време да действам. Време да бъда това което искам.Дали не изпускам нещо?... Е, сега се сетих, че утре имам класна по математика...Тръгвам.
Хвърлям поредния фас...
Сядам на една детска площадка, слагам една цигара между напуканите си устни, отмествам косата си и щракам със запалката. Пламъкът обхваща тютюна и аз си дърпам усилено. Димът се завърта около мен- прави ми зид... Тихо е. Малко ме е страх. Не защото е тъмно и съм сама. Страх ме е, че пораствам. Страх ме е, че ще хвърлям фасовете един след друг и ще загрозя детската площадка.
Отричам всичко, което съм. Грешно ли е? Грешно ли е да живея в бъдеще и минало? В една реалност в която ме мислят за луда, само защото не ме разбират. В която получавам само подигравки разкривайки себе си . Започвам да се чудя аз ли не съм добре или просто виждам живота по различен начин. Виждам повече пътища, а те една магистрала по която се гонят да бъдат първи. Без да се замислят за къде са тръгнали.
Сякаш съм попаднала в едно бреме на което не му се вижда края.
Дано да го избутам.Дано да стигна в настоящето,онова настояще в което е време да действам. Време да бъда това което искам.Дали не изпускам нещо?... Е, сега се сетих, че утре имам класна по математика...Тръгвам.
Хвърлям поредния фас...