PDA

View Full Version : Химена-Сид



LiloTa
02-03-2009, 13:22
Ако моье характеристика на Химена от трагикомедията Сид на КОрней :)

WooDy
02-03-2009, 13:45
Днеска са скъсах с тоз Форум :razz:
================================================== =
Лора Кремен - един трагически шепот на сцената

Актрисата живее в Сан Рафаел на Лазурния бряг и се радва на уважението на обществеността и студентите, с които в момента подготвя нова френска пиеса


http://www.duma.bg/2007/0307/210307/snimki/1701.jpgЛора Кремен и Ралица Димова в "12-а нощ"

Помня я още от театралната академия в забележителния клас на проф. Стефан Сърчаджиев. Играеше Химена в "Сид" на Корней. Беше сякаш предопределена за големите трагически роли на класическия репертоар. Дъщеря на писателя Михаил Кремен, който имал в София магазин за музикални инструменти, тя от дете учи пиано и сякаш бъдещето й е предначертано. Но сама решава да го промени, когато попада на репетиция в Младежкия театър и театралната магия просто я зашеметява. Иска да стане актриса и да я разубедят не успяват нито родителите, нито музикалната й педагожка проф. Л. Енчева. Нещо повече - съдбата я поставя на изпитание, дава й шанс да размисли - първата година не е приета. Не променя решението си - кандидатства втори път. И завършва блестящо с репертоар, с който би се гордяла всяка истинска трагичка - освен вече споменатата Химена, Монахова от "Варвари на Горки, Маргарита Готие от "Дамата с камелиите" на Дюма-син, Лариса от "Без зестра" на Островски, Наталия Петровна от "Месец на село" на Тургенев. Разпределена е в Русенския драматичен театър, където я помня в силно драматичната роля на Мана от "Блокада" на Камен Зидаров. Нейните огромни тъмни очи изразяваха такава духовна болка, такова силно отчаяние, че не беше нужен никакъв изблик на темперамент. Лора играеше с незабравим трагически шепот. И това стана отличителна черта на нейното изкуство, средство да бъде истински органична и убедителна, дори когато трябва да изрази нечовешки голяма мъка и извънредна страст.

С Катя Зехирева и Ани Бакалова в "Три сестри"

Като актриса в Пловдивския драматичен театър тя се срещна с двойнствения образ на Виола-Себастиан от "Дванайсета нощ" на Шекспир, за да изрази силата на любовния порив пак така драматично и силно, но и с един завладяващ лиризъм. А на прегледа на българската драма и театър през 1959 г. в "Татул" от Георги Караславов в паметната постановка на Жарко Павлович пресъздаде снахата Тошка, жертвата на Мариолината заслепяваща страст към земята. Нейните тъмни очи този път бяха проникновени и разбиращи. Тя съзнаваше какво й предстои и вървеше с мрачна решителност към съдбата си, убедена, че не може да я избегне. Вече като актриса в драматичния театър "Сълза и смях" тя изигра Мариола в същата творба под режисурата на проф. Анастас Михайлов. И тогава усетихме тръпки на истинско потресение от настръхналата, неукротима, необуздана страст на човешкото заслепение. Тя беше млада жена, когато пресъздаде тази роля,и това още повече засилваше трагизма на обстоятелствата. Лора не е битова актриса, затова в една пиеса с много бит съумя да издигне човешките страсти до нещо класически вечно и универсално, каквото дотогава не бяхме усетили от друг изпълнител в тази роля.


Лора Кремен дава интервю за трета програма на френската телевизия

Струва си да отбележа как Лора дойде в театър "Сълза и смях". Той беше създаден от проф. Филип Филипов след поредната неуместна театрална реформа, която разби няколко столични театъра. Професорът нямаше право да покани актьор от провинцията. Трябваше да съставя трупата от свободните столични актьори. Сред тях беше и Лора Кремен. След четири успешни сезона на сцените на русенския и пловдивския театър тя не беше поканена в състава на никой столичен театър. Числеше се към естрадата на Народната армия, където наистина нямаше какво да прави, а мисля, че даже я беше напуснала. Проф. Филипов ми възложи да я намеря и да я поканя. Вървя в същия ден по улица "В. Левски", валеше дъжд, и виждам Лора, подслонена до вратата на тогавашния немски културен център. Спрях се, отправих й поканата, а тя стоеше и ме гледаше с големи, неразбиращи очи, без да издаде звук. В този решаващ за кариерата й миг нито дума не отрони. Запомних тази среща за цял живот и неведнаж от сцената имах възможността да се убедя, че в най-решителните мигове на своя живот нейните героини сякаш се вкаменяват, за да ни внушат по този начин потресението на преживяното.
Тя игра в постановката на "Аристократи" от Погодин главната женска роля - Соня. Изпълни я с много багри, с актьорски блясък, но и с онова страдание на човешкото прозрение, което е толкова присъщо на творческия й натюрел. И се заредиха прекрасни роли като Маша от "Три сестри" на Чехов, постановка на проф. Димитрина Гюрова, една толкова прозорлива Маша, която не може да се зарадва на своята истинска любов, защото предчувства раздялата. Или отново Виола-Себастиан в жизнената постановка на "Дванайсета нощ" от Шекспир на проф. Надежда Сейкова, една вече по-зряла от пловдивската Виола и един по-виртуозен, по-храбър Себастиан. Последва Фру Боркман от "Джон Габриел Боркман" на Хенрик Ибсен, една от поредните трагически женски съдби, Аби от "Любов под брястовете" на Юджин О'Нийл и още много прекрасни женски създания, чиито житейски път носеше страдания, болка, но и важни поуки за света и човека.
Тя не остана само при своите класически героини. Актриса с богата култура, с тънък усет към новото и свежото в театъра, съумя да се превъплъти и в роли като Съпругата от "Любовникът" на Харолд Пинтър или неочакваната ексцентричка в "Книжни цветя" на Егон Улф, пиеси, които се играеха във фоайето на театъра, непосредствено пред зрителя. И чувството й за правда, за органичност не й изневери.
Като си помисля за пътя в театъра на Лора Кремен, откривам, че той е бил необичайно труден за едно толкова ярко и рано изявено дарования. Животът също не й спести страдания и като съпруга, и като майка, и като сестра и всеотдайно обичаща жена.
Вече зряла и утвърдена актриса, при настъпилите промени у нас, при надвисналата над театрите сянка на разрушение, Лора се реши да промени коренно живота си. Тя замина за Франция с дъщеря си. Установи се отначало в Париж и започна да преподава актьорско майсторство по системата на Станиславски. Учениците й я посрещали с възторг и огромно уважение. Сега тя живее в Сан Рафаел, малък курортен град на Лазурния бряг, в близост до Ница. И пак се занимава с педагогическа работа. Ръководството на града й е предоставило културния дом за продукции с нейните студенти. Тя вече е правила етюди по творчеството на Чарли Чаплин, етюди по произведения на Агата Кристи. А сега е поставила нова френска пиеса, която ще се играе пред публиката на града и вероятно многобройните летовници.
Уважавана, ценена, по този начин тя преживя раздялата с родината. Но не се раздели с театъра. Присъства в него по друг начин, предава своя опит и своята богата култура, проверени с толкова прекрасни роли на сцената на българския театър. И не пропуска да отбележи винаги, че е българска актриса.
Преди година гостува в България. Колегите и почитателите й се срещнаха с нея в театър "Възраждане". Не зная дали съжаление или примирение е издавал нейният сърдечен, развълнуван, но сдържан начин на поведение. Наши колеги, които я посещават във Франция, винаги ми предават нейните поздрави и уверенията, че тя не е забравила дъждовния ден, в който се срещнахме на улица "Левски" и аз й отправих покана да постъпи в театър "Сълза и смях". И аз го помня, защото малко са били изразите на благодарност в моя дълъг, половинвековен театрален път. А това, което тогава получи, тя заслужаваше неколкократно.
В сърцата на своята публика, която я помни, Лора ще остане завинаги със своите страстни, метежни, но пределно сдържани героини и с техния застинал на устните трагически вик. С него тя внесе своя индивидуален принос в най-трудното, в трагическото изкуство на сцената.

LiloTa
02-03-2009, 13:55
не за актрисата играла роля в театралния вариант... А за Химена,любимата на Дон Родриго...