marjesa
02-03-2009, 15:24
Не желая мнение па темата .. нито съчуствия , нито сарказъм :) Просто искам да разкажа една история за да видят малките пикли че темите им понякога нямат смисъл .. Че има доста по - сложни неща от това на което се начетох тук .. :)
Беше преди 5 години , когато бях на 13 а той на 16. Учехме в едно училище 6 години , докато не се запознахме в чата. Виждахме се в училище. Пишехме си след това. И аз и той и моите приятели и неговите. Винаги беше забавно. Докато не дойде болката. Опитваш се да промениш нещо към по - хубаво :shock: Децки ми акъл да тръгна с приятеля му и да парадирам с това. Дали съм го дразнили - Да. Дали го е показвал - Не. Как да покажеш , че си наранен и по слаб ?! Мина първата година с тези децки дразги. Пораснахме с една година. Бях вече сама чакаща него. А той ... нормално върна ми го. Тръгна с Съученичка , която стои до мен на чин. Дали съм издържлива - о да. Слушах сутрин как я е целувал... Казвах ли нещо - не. Мамка му силна съм. Изниза се и другата година.. О да пораснахме и вече не го виждах в училище. Оо да беше завършил. Дали съм го дебнела от кафета - Да. Оплаках ли се - За бога нямах време да рева. Обичах да но не него а другите. Моите чувства бяха по - специални към него. Но имаше и други... О да много. И се чудехме как да се нараним. И да се дразним. И пеперудките в корема ... Оплаках ли се - оо не. Смачка ме любовта но и много ми даде. Още я има тази любов макар с момчето дори да не се поздравяваме. Да се гледаме крадешком. И вечер да мислим един за друг. О да пораснахме . И той ще сключи брак. Да плача ли ?! Или пък да търся съчуствие ?! Няма как да върна отнетите години ... Или тези които предстоят ...
Та има и по лоши неща от това той да не ти говори .. Или да си мисли постоянно зо секс ... такаче преди да дерете от рев помислете .. това ли е най лошото ?!
Беше преди 5 години , когато бях на 13 а той на 16. Учехме в едно училище 6 години , докато не се запознахме в чата. Виждахме се в училище. Пишехме си след това. И аз и той и моите приятели и неговите. Винаги беше забавно. Докато не дойде болката. Опитваш се да промениш нещо към по - хубаво :shock: Децки ми акъл да тръгна с приятеля му и да парадирам с това. Дали съм го дразнили - Да. Дали го е показвал - Не. Как да покажеш , че си наранен и по слаб ?! Мина първата година с тези децки дразги. Пораснахме с една година. Бях вече сама чакаща него. А той ... нормално върна ми го. Тръгна с Съученичка , която стои до мен на чин. Дали съм издържлива - о да. Слушах сутрин как я е целувал... Казвах ли нещо - не. Мамка му силна съм. Изниза се и другата година.. О да пораснахме и вече не го виждах в училище. Оо да беше завършил. Дали съм го дебнела от кафета - Да. Оплаках ли се - За бога нямах време да рева. Обичах да но не него а другите. Моите чувства бяха по - специални към него. Но имаше и други... О да много. И се чудехме как да се нараним. И да се дразним. И пеперудките в корема ... Оплаках ли се - оо не. Смачка ме любовта но и много ми даде. Още я има тази любов макар с момчето дори да не се поздравяваме. Да се гледаме крадешком. И вечер да мислим един за друг. О да пораснахме . И той ще сключи брак. Да плача ли ?! Или пък да търся съчуствие ?! Няма как да върна отнетите години ... Или тези които предстоят ...
Та има и по лоши неща от това той да не ти говори .. Или да си мисли постоянно зо секс ... такаче преди да дерете от рев помислете .. това ли е най лошото ?!