PDA

View Full Version : Антигона



DarkEmbrace
02-03-2009, 17:05
Трябва ми ЛИС за утре на тема "Власт и отговорност в трагедията "Антигона" :shock:

WooDy
02-03-2009, 18:11
Власт и отговорност в “Антигона”

I. Увод:
В драмата “Антигона” Софокъл поставя актуалния за времето въпрос, касаещ отношението между държавните и вечните, божествени закони. В своето произведение той показва как трябва да реагира човек, ако закона, който трябва да спазва, влиза в противоречие с неговите морални норми.


II. Теза:
Като владетел Креон притежава голяма власт, налагаща му определени норми и задължения, с които той трябва да се съобразява и да спазва. Антигона е отговорна пред законите на кръвта и за спазването им е готова да рискува живота си. В трагедията “Антигона”, преплитайки се моралът и властта, довеждат до трагичния край на младата девойка, желаеща да изпълни дълга си към брат си.

III. Доказателствена част:

Микротеза 1 :
Креон като владетел се ръководи от чувството си за дълг към опазване на писаните закони и реда, което го прави техен ожесточен защитник, безкомпромисен към всеки нарушител.

Разсъждения Доказателства
Поемайки голямата отговорност да бъде владетел, Креон трябва да действа от гледаната точка на управник и това го остява без избор.
„да се остави незарит – на кучета/ и хищни птици плячка отвратителна”; „за мене този, който властва, не се държи за най – добрите правила, ако страхът е вцепенил езика му, негоден е, така съм смятал винаги. И онзи, който слага над родината приятеля си, е за мене нищожество.” ; ”Не ще приемам за приятел никога врага на своя град... И ще въздигна Тива с тези правила” ; ” Така реших. Не ще въздам на лошия честта, която има най-достойният”



Извод :
Креон не може да си позволи да не накаже Антигона, защото придобита власт го задължава да бъде преди всичко цар, а не – баща, загрижен за любимата на сина си.

Преходно изречение :
Заслепението от властта и от новоприетото могъщество лишава цар Креон от реална преценка на събития и факти, довежда го до пренебрегване на общоприетия морал.

Микротеза 2 :
Антигона отстоява смело и гордо своята позиция, макар и да не получава пряка или явна подкрепа. Готова е да изстрада съдбата си, дори да приеме смъртта, но не защото не обича живота и неговите радости, а защото следва божествената правда.

Разсъждения Доказателства
Антигона оплаква съдбата си с естествена човешка слабост и жизнелюбие. И в тъгата си обаче тя не отстъпва от принципите си и от вярата, че постъпва правилно. Героинята е морално задължена към брат си и се чувства отговорна за погребението му.

“Мисли каквото искаш, ала него аз ще погреба и ще загина радостна. Ще легна мила редом с него, милия, изпълнила свещен завет” ; „Но храня твърда вяра, че отивам там любима на баща, на тебе, майчице, така любима и на тебе, братко мой!” ; “Да, аз, щом ти не си съгласна – моя брат и твоя! Та това не е предателство!” ; “За боговете туй ако е правилно, в смъртта си ще призная – съгрешила съм” ; ”И днес , понеже твоя труп погребах, Полиник, пострадах толкова.Достойно те почетох според умните....Какъв закон би оправдал словата ми?”


Извод :
Антигона желае най-много от всичко да погребе брат си и да му отдаде заслужените почести – да изпълни дълга си към “кръвта”. Тя не се страхува от смъртта, защото знае, че ще е взела правилното решение.

III. Заключение :
В трагедията „Антигона” Софокъл поставя проблеми, валидни за всички времена. Обществото, в което живеем, трябва да се подчинява на строги закони, но за да процъфти и да се развива, необходимо е да не се подценява силата на човечността, мъдростта и неписаните нравствени закони.