ЛИС-Прометей-човеколюбец и бунтар [Архив]

WooDy

02-03-2009, 17:28

Трагедията, заедно с комедията са части от драмата – жанр от старогръцката литература.

Като „баща на трагедията” е известен Есхил, който създава повече от 90 пиеси, от които днес са запазени 7 изцяло, част от които е и „Прикованият прометей”.

Смята се че това е част от трилогия, съдържаща още „Прометей – огненосец” и „Освободеният Прометей”

„Прикованият Прометей” се явява кулминация в цялата трилогия, защото именно тук Прометей се изживява като образ – символ, спасител на човечеството, дал му материално и духовно благо.

Есхил използва за свой герой вече вече съществуващ такъв от гръцката митология, но тук той представя Прометей в друга светлина – не като Прометей – крадец на огъня и измамник, а като Прометей – човеколюбец.

Преди Есхил поетът Хезиод разработва темата за Прометей. В своята „Теогония” той излага една версия за конфликт между Зевс и Прометей. Прометей е шегобиец. Когато новите олимпийски богове и хората решават спора коя част от жертвеното животно да се отделя за боговете, Прометей подвежда Зевс и той избира по – лошата част – кости и мазнина, а оставя месото на хората. Като разбира измамата, Зевс отнема за наказание огъня на смъртните, а Прометей им го връща обратно. Разгневеният Зевс го приковава върху скалата на Планината Кавказ, а на хората изпраща кутията на Пандора, пълна със злини и пороци.

Без да променя мита, Есхил влага в него ново съдържание и смисъл. Неговият Прометей се противопоставя на Зевс от хуманни подбуди. Понася страдания в името на човечеството, воден от една идеална цел – да се установи по – справедлив живот в света. По този начин Прометей се превръща във възвишен герой, в образ – символ.

Като най – популарен античен образ днес Прометей символизира бунтарство и страдащо човеколюбие.

Преди да влезе в конфликт със Зевс, Прометей му помага да отнеме царската власт от баща си Кронос и да се изкачи на престола. Скоро след това е разочарован. Тиранът не оценява помощта и не зачита приятелството. При разпределението на новите длъжности между боговете Прометей е забравен и изместен от Хефест, а за човешкия род въобще не става дума. Него Зевс иска да изтреби, „за да изникне ново поколение” и да се прекъсне връзката с миналото. За деспота е по – добре никой да не си спомня доброто в управлението на неговия баща Кронос. Единстев проницателят Прометей се противопоставя на това решение, защото само той рабира, че по този начин ще бъде нарушен световният ред, в който няма нищо случайно. Хората са създадени от боовете, за да живейт щастливо. Несправедливо е да бъдат оставени в мрака на невежеството, а още по – несправедливо е да бъдат унищожени за това, че са такива, каквито са ги създали боговете. Прометей състрадава на „бедния човешки род”, но заради тази обич е намразен от боговете и обявен за предател. (В миналото ако се опълчиш срещу боговете, си обявяван за предател и изменник)

Избухва един невероятен конфликт между 2 божества – Зевс – върховният бог и Прометей – прорицател.

Прометей и Зевс защитават два различни идеала. Първият защитава човека и се опитва да му помогне да прогресира, докато вторият налага властта си и силата си и се стреми да унищожи човешкият род.

Прометей знае всичко предварително – знае какво ще се случи, ако вземе огъня и го даде на хората. Знае, че ще разгневи Зевс и ще си спечели наказание, но доброволно приема да изтърпи всичко. Трогателна е готовността на бога да се жертва в името на „еднодневките” и тази саможертва го извисява. Той е служител на висока нравствена цел: изправя се сам срещу всички и всичко, само за да докаже правотата си и несправедливостта на Зевс. Твърдо убеждение е изворът на духовната му сила : „да чуйте исках, исках и така сгреших.”

Трагична е обречеността на герой хуманист. Хорът на Океанидите му съчувства, но не одобрява постъпката му. Твърде голяма е неговата дързост – да се изправи срещу такъв величествен бог като Зевс. Твърде много опасности крие това, но въпреки всичко, Прометей не отстъпва.

Грешката на Прометей не е в това, че е помогнал на хората, а в това, че се противопоставя на Зевс. След молбата за помощ, отправена към Океанидите фигурата на прикованият титан се откроява все по – самотна но и по – величествена.

Появата на Океан и неговото предложение довежда до драматичен сблъсък между двамата титани. Той съветва Прометей да се примири и да бъде разумен, но Прометей не се вслушва в думите му. Той знае, че Океан прави това не от загриженост към него, а просто за да успокои съвестта си и да изпълни роднинския си дълг.

В диалога си с Океан Прометей не търси сачувствие, а напротив – отпраща го. Двамата герой силно контрастират. На робското покорство на единия се противопоставя несломимата воля на другия.

В своето произведение Есхил не акцентира на огъня, а на всички блага, които Прометей дарява на хората. Той им дава всички основни знания и изкуства, научава ги да се вглеждат в света около себе си, да усъвършенстват живота си. Основната черта, разкриваща героя тук е човечността.

Прометей помага на хората. Дава им всички тези знания, за да цивилизова хората. Той не се стреми към това, хората да забравят за съществуването на върховният бог – Зевс, а напротив – за да го почитат. Той учи хората да избягват конфликти с боговете. Учи ги да почитат боговете. Но неговото дело не е оценено правилно от Зевс.

Към края на трагедията Прометей дови моногол, в който заплашва Зевс – единствено той знае съдбата му. На Зевс му предстои да падне от трона, и само Прометей знае как това да не стане, но не иска да го каже. Той знае също, че предстои неговото освобождение от Хермес. Прометей притежава дарбата да предвижда бъдещето. Това е неговата сила. Тази сила е сходна със силата на природата. Именно заради това той не се страхува от новите наказания, които му предстот заради това, че не желае да спаси Зевс. Прометей търси справедливост. Държи на своето. Готов е в името на справедливостта и в името на правдата, на живота на хората да изтърпи по – жестоки наказания. Той не послушва и Хермес, който го кара да каже тайната си. Единственият човек, на когото я загатва е девойката, превърната в крава от Зевс. Те са сходни единствено по чувствата си – и двамата изпитват желание за мъст и отмъщение. И двамата се крепят със знанието си за бъдещето си.

Трагедията завършва с космическа катастрофа, която отприщва неизвергнати богове. С прометей доброволно тръгват Океанидите, не само съчувстващи, но и вече вярващи.

Пророчеството на Прометей загатва за разрешаване на конфликта му със Зевс. В частта „Прикованият Прометей” боговете враждуват, но навярно в третата част Прометей споделя тайната си и това води до разрешаване на конфликта, освобождаване на прометей и запазване на трона от Зевс.

Като представя усъвършенставането на боговете, Есхил визира прогресивното движение на човечеството и неговото важно място в света. Човекът се намира в средата на хаоса на Космоса. Боговете от ефира го създават, а после оставят живота му в мрак – смъртен, безпомошен и нейк, обречен на гибел. Спасява го огънят на Прометей и неговата саможертва.

Заради всички страдания и постъпки, които прави Прометей в името на своята възвишена цел, можем да определим образът му като символичен.