ScionOfStorm
02-04-2009, 15:27
Синева на мъртва зора
„Това, което ти казвам...
...то трябва да остане тук.
Между тези редове е съдбата;
Смърт таи се в тези редове.
От залез жерав
Отлетя без криле
И счупи слънцето.
А то заплака
И умря тихо в мрака.”
Тъй една картина
Думи рече
Сетне изтече
В мъка на зараза
На човешката омраза.
И художници опънаха
Платната на смъртта
Клони дърво огънаха
И изядоха пръстта.
Змия люпилото си нареди
В една; две; три вълни
И после рече
Със змийски съсък
„Животът ти изтече”.
Стаята се отвори
Без шепот и звук
Глас май заговори
Без да е там или тук.
Върху една картина
Слънцето умря
А луната пък изстина
Върху мъртвата земя.
Тъй рече една песен
Която обичах преди
Да пея в мухъл и плесен
И да търся с очи.
А змията в мен се изплю
И се засмя прекрасно.
„Мъртвите чакат
Защото им обеща
Да продадеш влакът
На твоята слаба душа.
Но той закъсня –
Разведе се бракът
И умряха всички деца.
Ти ги предаде
Когато успя и се роди
Всичко тяхно раздаде
А кой ще плати?
Осъждат те на смърт
И на гибел, и болка
Осъждат те не на смърт
А на поругаване
На разкъсване на плътта;
Както онова предаване
Долу – на твоята душа”.
„От зората кос
Запали се и изпищя
Човек – облечен и бос
В снега падна; замря”.
„Това, което ти казвам...
...то трябва да остане тук.
Между тези редове е съдбата;
Смърт таи се в тези редове.
От залез жерав
Отлетя без криле
И счупи слънцето.
А то заплака
И умря тихо в мрака.”
Тъй една картина
Думи рече
Сетне изтече
В мъка на зараза
На човешката омраза.
И художници опънаха
Платната на смъртта
Клони дърво огънаха
И изядоха пръстта.
Змия люпилото си нареди
В една; две; три вълни
И после рече
Със змийски съсък
„Животът ти изтече”.
Стаята се отвори
Без шепот и звук
Глас май заговори
Без да е там или тук.
Върху една картина
Слънцето умря
А луната пък изстина
Върху мъртвата земя.
Тъй рече една песен
Която обичах преди
Да пея в мухъл и плесен
И да търся с очи.
А змията в мен се изплю
И се засмя прекрасно.
„Мъртвите чакат
Защото им обеща
Да продадеш влакът
На твоята слаба душа.
Но той закъсня –
Разведе се бракът
И умряха всички деца.
Ти ги предаде
Когато успя и се роди
Всичко тяхно раздаде
А кой ще плати?
Осъждат те на смърт
И на гибел, и болка
Осъждат те не на смърт
А на поругаване
На разкъсване на плътта;
Както онова предаване
Долу – на твоята душа”.
„От зората кос
Запали се и изпищя
Човек – облечен и бос
В снега падна; замря”.