PDA

View Full Version : Как да се справя?



tvoqta__me4ta
02-04-2009, 22:54
И сега пиша тази тема със сълзи на очи, и болка в душата си.Татко почина, и сякаш радостта изчезна завинаги, сълзите ми не спират, а болката се увеличава.Не знам защо е пиша тази тема, може би за да си излея малко мъката.Чувствам се виновна, че не успях да направя всичко по силите си, а той си отиде.Гледам нагоре, и се питам къде е?Не можах да го видя в последните му минути, и повече никога няма да го видя.Оттогава всичко ми върви на зле, и депресията ме поглъща, не мога да си намеря работа, а семейството ми не е от най-заможните, в училище е ужас(на 18 съм и завършвам тази година).Исках само да кажа...ценете родителите си, колкото и понякога да им се ядосвате понякога те ви обичат.Надявам се скоро малко да ми улекне, но никога няма да ми мине напълно...

Съжелявам ако съм развалила настроението на някои

Приятен ден

Blab
02-04-2009, 23:03
Каквото и да ти кажа - нищо няма да променя.

Бъди! (силна, смела!)
Вярвай, обичай, продължавай напред! Бъди до семейството си, в момента, вярвам, всички имате нужда един от друг.

BoCupycake
02-04-2009, 23:33
Мойте съболезнования!

Darkkiss
02-04-2009, 23:44
не мисли за него бе
излез и почни да живееш...
толкова хора покрай мене са умряли
1 сълза не ми е потекла...

justt
02-05-2009, 07:05
Мойте съболезнования! :-k :-# http://img.zamunda.net/pic/smilies/weep.gif ...

krisence
02-05-2009, 08:38
Много съжалявам за загубата. :(
Само бъди силна, знам че никога мъката в сърцето ти няма да си отиде обаче се опитай да живееш и без него, колкото и трудно да ти изглежда.

Complicated
02-05-2009, 11:07
Съжалявам много.
Много добре те разбирам. И аз съм без баща още от 8 годишна и знам колко боли. Не можеш да го забравиш, знам. Всъщност и на мен от тогава ми вървеше зле, то и сега е зле, но нещата почнаха да се оправят. Пози го в сърцето си и просто продължи напред. :(

Boyd
02-05-2009, 11:13
Бъди реалистка! Много е заблуден народа по градовете, за разлика от селата. Във всяко село смъртта е нещо нормално, но в градовете не е! Затова трябва да разбереш, че живота си върви независимо кой е около теб. Сега няма да се тръшнем и ние да мрем, нали !?

Serendipitys
02-05-2009, 17:14
Смъртта е нещо нормално, но това не значи, че не боли и не е лека. Болката да изгубиш родител е несравнима и убийствена. Поне за повечето хора. Доста груби коментари видях, защо така? Прави сте, не го отричам, но в момента не искам и да си представя през какво преминава авторката, а вие и казвате едва ли не "чудо голямо". Хората изживяват тези моменти по ралзични начини. Някои го приемат по-леко, други по-тежко. Не е казано, че ние трябва да се тръшнем и да умрем, а просто да покажем малко съчувствие. Да, не познаваме авторката, но понякога просто моралната подкрепа, макар и от непознат, помага!

Мойте съболезнования, tvoqta__me4ta.
Не знам какво да ти кажа освен,че ти сама трябва да се справиш и изправиш на крака. Колкото и да е трудно и невъзможно, опитай да бъдеш силна.

6emet4e
02-05-2009, 18:21
Мойте съболезнования! :-#

Sintya
02-05-2009, 18:26
Съжалявам, наистина... няма лек за тази болка... опитвай се да бъдеш силна, сигурна съм, че твоят баща би искал това... моите съболезнования! :smt085

tvoqta__me4ta
02-05-2009, 18:35
Благодаря на всички за постовете, дори и за грубите най-вече на Serendipitys и Complicated.Работата е там, че аз непрекъснато ходя насълзена, почти не се усмихвам, и хората покраи мен почнаха да го приемат лично.За сметка на това отнощението ми към майка се промени коренно, започнах да съм непрекъснато около нея и вече всеки момент ми е важен от страх да не си отиде и тя.Serendipitys е права, нормално е, но боли много...

crazyteengirl
02-05-2009, 19:51
Моите съболезнования :-#
Знам, че ще се повторя с повечето коментари, но все пак "Бъди силна и живей така, както би живяла ако беше жив, т.е. прави всичко, за което той би бил горд от теб..." :)
Още веднъж:Моите съболезнования! (hug)

SimonaShtonova
02-05-2009, 20:13
Мойте съболезнования, tvoqta__me4ta.
Не знам какво да ти кажа освен,че ти сама трябва да се справиш и изправиш на крака. Колкото и да е трудно и невъзможно, опитай да бъдеш силна.

Jumbie483
02-05-2009, 20:25
моите съболезнования..
имам бегла представа каква е болката ти, мила :-#
сега най-важното е да бъдеш силна и да не оставяш майка си.. тя също споделя твоята болка..
наистина - бъди силна :smt087

Jesus
02-05-2009, 20:31
Искрените ми съболезнования :( Нз дали си религионза, но аз вярвам че любимите ни хора винаги са по-край нас. трудно е, по трудно е от колкото си го представяме, трябва да мислиш какво би искал той, аз мога да ти кажа, той иска да потъгуваш месец-два след което да погледнеш и да осъзнаеш че той е правил всичко в името на децата си, те да бъдат добре и щасливи, да на празници и когато има поводи особено първите години е много трудно, докато мине рожденият му и именният ден и т.н
Той иска да спреш да скърбиш и да си щаслива да живееш и за него !

heroine
02-05-2009, 21:02
:(

m3ch3ncee
02-06-2009, 16:03
Наистина ти съчувтвам и съжалявам :( Но колкото и тежко да ти е,не пренебрегвай другите си близки особено майка ти..Точно сега тя има най-много нужда от теб!

hooliganka89
02-07-2009, 09:42
Моите съболезнования.
С времето ще свикнеш с болката.

SoFarSoG00d
02-07-2009, 15:17
Това е доста тежко,всякакви съвети ще бъдат излишни.Единствено времето ще намали болката.Сега си в трудна и важна възраст-вече не си дете и започваш истинския живот.Колкото и да е гадно,бъде мотивирана и целенасочена,стреми се да реализираш целите си,а най-важното е да имаш такива.

111111111
02-07-2009, 20:18
Моите съболезнования :( Бъди силна и го преодолей по-бързо,макар и да ми се вижда невъзможно,защото такава загуба става белег за цял живот :( :( :(

Minerva
02-09-2009, 14:37
Много съжалявам миличка :( Бъди силна!