Xoraa
Trebva da pravim su4inenie razsujdenie po " do 4ikago i nazad" am tam deto e v paraxoda posle purvite vpe4atleniq na bai ganio ot niu york i posle razxodkata po brodo ei .... kajete ot kade moga da pro4eta primerno takova... ms Predvaritelno
P.S : sori 4e pisha na latinica.. :(
ДО ЧИКАГО И НАЗАД
/.../От фигурата на разказвача в "До Чикаго и назад", който говори в първо лице, зависи възприятието и цялостната стратегия на текста. Останалите персонажи са т. нар. образи-функции - те отдалечават произведението от чистата документалистика, допълват художествения свят, който обаче е видян само през очите на пътеписеца. Малко изключение в това отношение е речта на Неделкович, но и тя може да се чете като знак за фактологическа истинност.
При образа на повествувателя се разкодират различни тенденции на говорене, най-главната от които е стремежът да се описва всичко видяно, независимо от очаквания ефект. Върху този тип разказване се гради и пътеписния характер на текста. Очевидно е настояването за пределна достоверност - то се проектира главно чрез непрекъснатото цитиране на имена и цифри - от прозвищата на корабите, хотелите и т . н. до фамилията на някой случайно срещнат, цените на билетите и броя на закланите говеда в Чикагските кланици. При изброяването на имената се изгражда настойчиво тенденция на билингвизъм. Цитирането ту на български, ту на английски не може да се обясни с обективна езикова незаменимост - изрази като "този lunch" са често срещани, въпреки че пътуващият не владее английски. Тази стратегия на говорене също има за базис опозицията свое-чуждо и буквализира в най-висока степен идеята за непреводимостта на културите.
Редом с мотива за о-познаването стои и този за себе-познаването, също характерен за пътеписите по принцип. В тази посока можем да открием някои изменения в образа на пътуващия човек - неговата предства за Новия свят, преди досега с него, се оказва наивна. Това личи и от немногото коментарни абзаци - въпреки че някои от тях могат да се определят и като лирични отстъпления, те удържат пътеписния характер на повествуванието, стремежа да се описва, а не оценностява./.../