PDA

View Full Version : История...плс спешно



sLaTkA
02-05-2009, 18:00
Трябва ми материал за рицарите през средновековието и по точно за "дамата на сърцето им"Моля ако може някой да помогне.Спешно е :( :( :(

WooDy
02-05-2009, 18:07
Кажи на ЛС какво точно искаш

Sintya
02-05-2009, 19:51
Уикито http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B8%D1%86%D0%B0%D1%80

sLaTkA
02-05-2009, 20:21
Уикито ама не ми върши работа... :(

Tedi4ka
02-05-2009, 20:53
Още във времената на Тацит връчването на оръжие на младия германец в присъствието на народното събрание означава признаване на неговото пълнолетие; оръжието връчва или някой от вождовете, или бащата, или роднина на юношата. Карл Велики в 791 г. тържественно опасва с меч своя 13 годишен син Людовик, а Людовик, в 838 г. — своя 15 годишен син Карл. Този германски обичай ляга в основата на средновековното посвещаване в рицарство, като член на военното съсловие, но е бил прикрит с римски термин; посвещаването в рицарство в средновековните латински текстове се изписва с думите «поставяне на воински пояс» (лат.: cingulum militare).


Дълго време всеки е можел да стане рицар. Отначало рицарството се дава, по германска традиция, на 12, 15, 19 години, но в XIII век се забелязва стремеж да се отмести към пълнолетието, т. е. към 21-та година. Посветяването най-често се извършва през големите църковни празници Коледа, Великден, Петдесетница; оттук произтича обичая «нощна стража» в надвечерието на посвящението (veillee des armes). Всеки рицар е можел да посвещава в рицарство, но най-често това са правили роднините на кандидат рицаря; сеньорите, кралете и императорите са се стремили да получат това право изключително за себе си.

Между 9 и 12 век към германския обичай на връчване на оръжие са се прибавили отначало само обряда за поставяне на златни шпори, поставяне на броня и каска, изкъпване преди обличането; colee, т. е. удара с длан по шията, влиза в употреба по късно. Към края на обряда рицаря скача на коня без да се докосва до стремето, язди в галоп и с копие поразява манекени (quintaine), поставени на стълбове. Понякога самите рицари са се обръщали към църквата за осветяване на оръжието; по този начин започва проникването на христианското начало в обряда.


Под влиянието на църквата германският военен обред става отначало религиозен, когато църквата само благославя меча (benir l’epee, в XII в.), а по-късно и направо литургически, когато църквата сама опасва рицаря с меч (ceindre l’epee, в XIII в.). В древните епископски обрядници се различават Benedictio ensis et armorum (благословия на оръжието) от Benedictio novi militis (посвещаване на рицар). Най-древните следи за посвещаване на рицар от църквата са намерени в римски ръкопис от началото на XI в., но след това до XIII в. няма следи за Benedictio novi militis; вероятно този обряд е възникнал в Рим и се е разпространил от там.

Удар при посвещението в рицарство за първи път се споменава в началото на 13 век при Ламберт Арденски (Lambertus Ardensis), в историята на графовете де Гин и д’Ардре. Алапата е проникнала и в църковният обряд Benedictio novi militis. По епископският обредник на Гилом Дюран, епископа, пристъпва към благословление на меча, който изваден лежи на жертвеника; след това епископът го взема и го поставя в дясната ръка на бъдещият рицар; накрая, поставяйки меча в ножницата, опасва посвящения, с думите: «Accingere gladio tuo super femur etc.» (да бъдат опасани твоите чресла с меч); братски целува новия рицар и дава alapa, във вид на леко докосване с ръка; старите рицари привързват на новия шпори; всичко завършва с връчване на знаме.

Рицарският удар се е разпространил във Франция от север. Съвременниците са виждали в него изпитание за смиреност. За несвободните конници приемането при рицарите е било равносилно на освобождаване, а поради това, вероятно, именно при тяхното посвещение се появява за първи път colee — удара, който трябва в този случай да се съпостави с римската форма за освобождаване per vundictam, съхранила се до VIII в. (формулата за освобождаване на роб църквата е съставена по формулата за освобождаване per vindictam; в англо-нормандското право се среща освобождение чрез връчване на оръжие пред народното събрание на графството).


В Германия древният обряд при посвещение в рицарство е само опасване с меч при пълнолетие (Schwertleite); съществуването на «удар» (Ritterschlag) до XIV в. не е доказано. Граф Вилхелм Холандски не е бил още посветен в рицарство, когато през 1247 г. са го избрали за римски крал.

При Йохан Бек (около 1350 г.) се е съхранило описание за неговото посвящение в рицарство. Рицарят трябва да е « m. i. l. e. s.», т. е. magnanimus (великодушен), ingenuus (свободнородeн), largifluus (щедър), egregius (доблестен), strenuus (войнствен). Рицарската клетва (votum professionis) изисква, между другото: ежедневно да се слуша обедната литургия, да се подлага живота на опасност за католическата вяра, да се пазят църквата и духовенството от грабители, да се пазят вдовиците и сираците, да избягва несправедлива среда и нечисти доходи, за спасяването на невинен да отдива на двубой, да посещава турнири само заради военните упражнения, почтително да служи на императора в мирските дела, да не отчуждава имперските ленове, да живее безупречно пред Господ и хората.

Распространението на colee в Германия е може би е свързано с френското влияние при Карл IV. Рицарски удар получава вече този, който вече владее оръжие, докато в по-стари времена, връчването на оръжие при пълнолетие и посветяването в рицарство винаги са съвпадали. Простото връчване на оръжие остава задължително за всеки воин; тържественното освещаване на меча, златните шпори и «удара» са станали признак за приемане на воина в рицарски орден. Младият човек, получавайки оръжие, става оръжиеносец (scutarius, Knappe, Knecht, armiger, ecyyer). Но понеже рицарството в социално отношение се затваря във висшия слой на военното благородничество, то от «оръжиеносци» в рицари попадат само синовете на рицарите (chevalier, Ritter, knight). Рицарството става идеал за цялото военно съсловие в средните векове. Затова най-ярко за показани образите на рицарите в поезията, а не в летописите.