fifinkathefreak
02-06-2009, 14:37
Въпросът е малко относителен и може би няма да получа точни и конкретни отговори,но това е нещо,което много ме тормози.
Имам един приятел.Той е като от друг век.В смисъл отношението му към живота,любовта,секса и всичко останало е било много различно от това,което е станало едва ли не общоприето.Но аз много му се възхищавам и много пъти той ми е служил за морална граница.Но въпреки всичко,май средата си казва думата.Видях големи промени в него ,а и той директно си ми го каза,че подозренията ми са правилни..Просто начинът му на живот бил такъв един..скучен.Той до тоя момент не си е имал приятелка,но сега нещо много напира и то към момичета,които преди е рязал,защото хм..не иска да остава назад с материала.Защото го е страх да не изостане твърде много от нормалното развитие на връстниците си.Което според мен е глупаво.Познавам го от много години и си мисля,че това ще е голяма грешка - да се впуска във връзка с момиче,за което не му пука особено.
Страх ме е от факта,че това не ечовека,който смятах ,че познавам отлично.Не знам...имам ли право като най-близка ужкем божем приятелка да се опитвам да го разубеждавам или трябва да го оставя да си трупа опит.Имам ли право да го предпазя от света,който ще го нарани ...или да чакам спокойно да закалее толкова,че да се изправи на крака.Кое е най-важното - да се впишеш в обстановката и да разбиеш илюзията си за това кое е правилно в живота,кога правиш нещо в името на прогреса и кога толкоз ти е писнало ,че компромисите със самия себе си ти се струват нищожна цена или да оставиш нещата ан времето?
Имам един приятел.Той е като от друг век.В смисъл отношението му към живота,любовта,секса и всичко останало е било много различно от това,което е станало едва ли не общоприето.Но аз много му се възхищавам и много пъти той ми е служил за морална граница.Но въпреки всичко,май средата си казва думата.Видях големи промени в него ,а и той директно си ми го каза,че подозренията ми са правилни..Просто начинът му на живот бил такъв един..скучен.Той до тоя момент не си е имал приятелка,но сега нещо много напира и то към момичета,които преди е рязал,защото хм..не иска да остава назад с материала.Защото го е страх да не изостане твърде много от нормалното развитие на връстниците си.Което според мен е глупаво.Познавам го от много години и си мисля,че това ще е голяма грешка - да се впуска във връзка с момиче,за което не му пука особено.
Страх ме е от факта,че това не ечовека,който смятах ,че познавам отлично.Не знам...имам ли право като най-близка ужкем божем приятелка да се опитвам да го разубеждавам или трябва да го оставя да си трупа опит.Имам ли право да го предпазя от света,който ще го нарани ...или да чакам спокойно да закалее толкова,че да се изправи на крака.Кое е най-важното - да се впишеш в обстановката и да разбиеш илюзията си за това кое е правилно в живота,кога правиш нещо в името на прогреса и кога толкоз ти е писнало ,че компромисите със самия себе си ти се струват нищожна цена или да оставиш нещата ан времето?